Ilian Vassilev
"Кремлинофилите са в патова ситуация у нас, защото колчем призоват за неутралитет, да не дразним Русия и да сключим двустранно споразумение за гарантиране на сигурността си, демек да не ни нападат, и изплува кошмара от Будапещенското споразумение от 1994 и всички подобни примери за "уважение" на суверенитета и териториалната цялост, които Кремъл демонстрира в Грузия, Украйна, Молдова /само за Европа говорим/.
Източноевропейците не помнят Запада да ги е нападал, но помнят Кремъл да ги е "освобождавал" от демокрацията и свободата, и то няколко пъти.
Като не може да предложи сигурност, а "гаранциите" и не струват пет пари, какво друго да предложи Москва - просперитет, технологии, икономически модел с изпреварващо развитие, социален модел, демографски модел? А не може да ги предложи, защото само свободния дух може да твори и да просперира?
Да, ще кажете, че въпреки че няма свобода, Китай излиза на челно място по много показатели. Така е, но в Китай някак борят корупцията, и социалните баланси са относително наред - просперитетът е за по-голяма част от обществото - средната им класа е най-голямата в света.
Ето това е менталния тупик за съвременния фен на Кремъл - отрича, но не може да предложи нищо в замяна - и накрая остава само религиозната страст, без видима опора в материалния свят.
Но не трябва да се подценява - кремлинофилството или почитта към руския Цар Самодържец, намира материална основа в корупционния модел и мрежовите зависимости с Русия, от които живее значителна част от обществото. По каналите на обратната върза с паричните потоци към Русия, у нас се връща значителен корупционен ресурс. Руските агенти на влияние са метастази, които блокират кариерно развитие, определят кой да стане олигарх или не (70 процента от българските олигарси зависят в една или друга степен от руски държавни благодатели), кой да има достъп до медиите /там руското влияние е потресаващо/ или не, кои да бъде отровен или не /има и успешни, не е само Гебрев/. Именно с политическата, морална и финансова протекция на Москва у нас виреят политици, бизнесмени и обслужващ персонал, които не биха могли да оцелеят в свят на конкуренция. За това тези хора правят партии, и чрез тях просперират, като рано или късно опират до публични средства за лично облагодетелстване. За това мразят и западния свят, който ги кара да работят, да се конкурират, да мислят самостоятелно и да търсят място под слънцето. Постсоциалистически синдром на алчност за себе си, и уравниловъчен морал за другите.
В този смисъл моралните дефицити на сляпото кремлинофилство у нас могат и да растат, но агресивността и религиозния му фанатизъм само ще нарастват. Кремлинофилството не може да вирее в демократична среда, а само в условия на насилие, дестабилизация, обществен раздор и противопоставяне.
За това битката за Украйна е битка за свободата и независимостта на всяка една страна от Източна Европа, и не можем да гледаме отстрани, все едно не ни засяга. Защото Путин няма да се задоволи само с една страна, той иска да върне контрола си върху Източна Европа, защото когато свършат парите му у дома, той ги търси от други народи. Днес Украина му е неудобния съсед, утре ще бъде България, Полша, Румъния."
"Кремлинофилите са в патова ситуация у нас, защото колчем призоват за неутралитет, да не дразним Русия и да сключим двустранно споразумение за гарантиране на сигурността си, демек да не ни нападат, и изплува кошмара от Будапещенското споразумение от 1994 и всички подобни примери за "уважение" на суверенитета и териториалната цялост, които Кремъл демонстрира в Грузия, Украйна, Молдова /само за Европа говорим/.
Източноевропейците не помнят Запада да ги е нападал, но помнят Кремъл да ги е "освобождавал" от демокрацията и свободата, и то няколко пъти.
Като не може да предложи сигурност, а "гаранциите" и не струват пет пари, какво друго да предложи Москва - просперитет, технологии, икономически модел с изпреварващо развитие, социален модел, демографски модел? А не може да ги предложи, защото само свободния дух може да твори и да просперира?
Да, ще кажете, че въпреки че няма свобода, Китай излиза на челно място по много показатели. Така е, но в Китай някак борят корупцията, и социалните баланси са относително наред - просперитетът е за по-голяма част от обществото - средната им класа е най-голямата в света.
Ето това е менталния тупик за съвременния фен на Кремъл - отрича, но не може да предложи нищо в замяна - и накрая остава само религиозната страст, без видима опора в материалния свят.
Но не трябва да се подценява - кремлинофилството или почитта към руския Цар Самодържец, намира материална основа в корупционния модел и мрежовите зависимости с Русия, от които живее значителна част от обществото. По каналите на обратната върза с паричните потоци към Русия, у нас се връща значителен корупционен ресурс. Руските агенти на влияние са метастази, които блокират кариерно развитие, определят кой да стане олигарх или не (70 процента от българските олигарси зависят в една или друга степен от руски държавни благодатели), кой да има достъп до медиите /там руското влияние е потресаващо/ или не, кои да бъде отровен или не /има и успешни, не е само Гебрев/. Именно с политическата, морална и финансова протекция на Москва у нас виреят политици, бизнесмени и обслужващ персонал, които не биха могли да оцелеят в свят на конкуренция. За това тези хора правят партии, и чрез тях просперират, като рано или късно опират до публични средства за лично облагодетелстване. За това мразят и западния свят, който ги кара да работят, да се конкурират, да мислят самостоятелно и да търсят място под слънцето. Постсоциалистически синдром на алчност за себе си, и уравниловъчен морал за другите.
В този смисъл моралните дефицити на сляпото кремлинофилство у нас могат и да растат, но агресивността и религиозния му фанатизъм само ще нарастват. Кремлинофилството не може да вирее в демократична среда, а само в условия на насилие, дестабилизация, обществен раздор и противопоставяне.
За това битката за Украйна е битка за свободата и независимостта на всяка една страна от Източна Европа, и не можем да гледаме отстрани, все едно не ни засяга. Защото Путин няма да се задоволи само с една страна, той иска да върне контрола си върху Източна Европа, защото когато свършат парите му у дома, той ги търси от други народи. Днес Украина му е неудобния съсед, утре ще бъде България, Полша, Румъния."
Коментар