Първоначално изпратено от neon7
Разгледай мнение
Американците, че бяха агреср бяха, че виетнамскте дечица бяха невини жертви бяха. Обаче по онова време за един лев се купуваха шест банички по десет стотинки и шест лимонади по шест стотинки. Това ми бяха джобните пари за една седмица. Полагаха ми се още 50 стотинки за два билета по 25 стотинки за кино през седмицата.
Та от цялата тази акция ми остана един горчив вкус, понеже останах цяа седмица без джобни. И ми е останала една душевна травам - като чуя за подпомагане на жертвите на някаква агресия и повам да се питам ама те всъщност що са жертва и евентуално агресора друга работа няма ли си? И тия въпроси винаги водят до сложни отговори.
Коментар