Първоначално изпратено от Pyramid
Разгледай мнение
Имам род, който е изял дървото заради смяна на режима 1944г. без ниакаква причина, ей така, щото са имали собствен малък бизнес и човека е бил най-богатия в селото, така че съм последния, който ще тръгне да защитава тази или онази власт, а още по-малко утопични идеалогии, от които тя дори не разбира понятията, които стоят зад тях, но постонно ги използва.
Факт обаче е какви постижения е имала България по време на соц. режима. Който както си иска да ги нарича. Относно държавността, българо-американските отношения по време на "народната власт" са били много по-добри отколкото българо-американските отношения в днешно време.
Въпреки че тогава сме били разделени от една Желязна завеса, а днес нищо не ни разделя, а ни обединява, обединява ни НАТО и нарисуваните самолетчета. Има една обща крава българо-американска, ние се грижим за предната ѝ половина, а американците се грижат за задната ѝ половина. Ние я храним, а те я доят. Така аз разбирам българо-американската дружба.
Да сравним как е било … През 1962г. в България пристига първата жена американски посланик Юджени Андерсън от Минесота, Червено крило(град Red Wing). И от онова червено директно в червена България. Това е забележителна жена, която издига нашите отношения с американците както никога досега.
Не само, че се обръща към народа и говори на български, а в София се открива голяма изложба на американски стоки от пластмаса, на която присъстват официални лица и самата посланичка, и изложбата се предава по националната телевизия.
Забележете, че това е изложба на американски стоки, на "гадните капиталисти", а не на съветска изложба на сърпове и чукове.
На прием в съветското посолство по случай 45 годишнината от октомврийския преврат става малък гаф. Присъства и председателя на Народното събрание, който нарича американските действия срещу Куба "пиратски". Американската посланичка става и си излиза. Прекарва цял следобед в приказки с български официални лица на темата танца туист.
Нашите официални лица казват - "Ние не харесваме вашия танц", а тя отвръща - "Аз също не го харесвам, но в моята страна не може да забраниш нещо само, защото не го харесваш, и ако го забраниш хората още повече ще го обичат, защото е забранено". Велики мисли!
Кой днес ще извика някой посланик и ще му каже, че не харесва нещо си? Кой е този български политик, който ще каже нещо нелицеприятно, на който и да е посланик?
В цялата история на уж нашата независимост няма по-зависима външна политика от момента. Ние постоянно се съобразяваме със сульо и пульо, филанкишията, Аварам бакалина. Не виждам как нашето външно министерство ще казва на чуждите посланици какво ние мислим по въпроса. Днес ние не мислим, а изпълняваме. Ако послника ей сега поиска още 15 самолета - ние ще изпълним. Нека са 25!
П. П. - За който чете това в бъдещето, моля ви, не се връзвайте на внушенията, които се опитва да прави една финансово неграмотна и мозъчно бедна.
Коментар