Защо сегашните червени милионери дължат милиони на баща ми, на мен, и на много други Българи ?:
----------------------------
10 март 1947 г. – Започва парична обмяна, която е замислена в пълна секретност. Тя се осъществява със светкавична скорост.
Защо?
За да не се даде възможност на никой да реагира и да се опита да спаси нещо от СОБСТВЕНИТЕ си спестявания. Затова съобщението за Постановлението на Министерския съвет с решението за обмяната е направено на 10 март, а извадените от обръщение пари престават да са платежно средство от 12 март 1947 г.
Какво цели тази „обмяна“?
На практика това НЕ Е ОБМЯНА. Набелязаните мерки имат конфискационен характер. Затова би трябвало да се нарича с истинското си име - конфискация. Защото изтеглените от обръщение банкноти от емисиите до 1943 г. НЕ СЕ ОБМЕНЯТ НАПЪЛНО в съотношение 1:1. Така в налични пари старите банкноти се обменят САМО до 2 000 лв. за едно физическо лице.
Колко пари са това?
Това е САМО под една пета /или едва 20% / от средната заплата тогава. Според НСИ средномесечната работна заплата преди обмяната на парите през 1947 г. е 10 110 лв.
Какво става с останалите пари?
На практика огромната част от парите се конфискуват. Защото средствата над 2000 лв. „се задържат като влог в банката и могат да бъдат обменени в съотношение 4:1“. Например, ако получавате средната тогава заплата от 10 110, срещу тях се получават нови банкноти както следва:
- Веднъж 2000 лв.
- Останалата сума от 8110 лева се обменя в съотношение 4:1, или става 2028 лв.
- 2000 + 2028 = 4028 лв. Това е НОВАТА сума, която ще получите за предишната си заплата...
Така новата "работническа" власт в държавата разбира ИЗПЪЛНЯВАНЕТО на лозунгите, които вдига - за справедливост, равенство и социален прогрес...
Какво става с парите на предприятията?
Частните предприятия са имали право да обменят сума, не по-голяма от 50% от фонд “Работна заплата” за предишния месец. Но това ограбване НАПОЛОВИНА не е достатъчно. Има и ограничение. Тези 50% не трябва да са повече от 35 хил. лева, /което е само около 3 средни заплати/. На държавните предприятия и организации се дава да обменят паричната си наличност напълно.
Приключва ли ограбването с тази „обмяна“?
НЕ! Само след месец е приет нов „Закон за еднократен данък върху имуществата“. По него лицата, които са обменяли банкноти за сума над 15 000 лева, са били облагани с данък, който прогресивно се е движел от 5% до 70%. Облагането е започвало от първите 5000 лева над въпросния лимит от 15 000 лева. Средствата, които са надвишавали 2 млн. лева, са се облагали със 70%.
В резултат:
Така на практика са ограбени парите на повечето хора, като се удрят най-вече добре работещите и най-предприемчивите.
Как реагират ограбените?
Никак! Мълчат! Те добре знаят, че преди това без съд са избити десетки хиляди от българския елит. Други са арестувани и затворени, измъчвани и пратени на принудителен труд в нечовешки условия. Страхът от прилагането на СЪВЕТСКИТЕ МЕТОДИ е сковал българите. Тези мерки се определяли от властта за поредните "мъдри решения", в името на справедливостта...
По тогавашен съветски образец дори всички били длъжни масово да аплодират всичко свързано с властта. Повечето ограбени са принудени да участват в нарочно организираните масови прояви на дирижирана радост. Разбира се, не всички могли да преживеят този шок. Някои полудели, други починали, за което няма статистика. Имало и по-смели, които още неосъзнали всичко ставащо, се опитвали да търсят справедливост в ... съда. НАПРАЗНО!
----------------------------
10 март 1947 г. – Започва парична обмяна, която е замислена в пълна секретност. Тя се осъществява със светкавична скорост.
Защо?
За да не се даде възможност на никой да реагира и да се опита да спаси нещо от СОБСТВЕНИТЕ си спестявания. Затова съобщението за Постановлението на Министерския съвет с решението за обмяната е направено на 10 март, а извадените от обръщение пари престават да са платежно средство от 12 март 1947 г.
Какво цели тази „обмяна“?
На практика това НЕ Е ОБМЯНА. Набелязаните мерки имат конфискационен характер. Затова би трябвало да се нарича с истинското си име - конфискация. Защото изтеглените от обръщение банкноти от емисиите до 1943 г. НЕ СЕ ОБМЕНЯТ НАПЪЛНО в съотношение 1:1. Така в налични пари старите банкноти се обменят САМО до 2 000 лв. за едно физическо лице.
Колко пари са това?
Това е САМО под една пета /или едва 20% / от средната заплата тогава. Според НСИ средномесечната работна заплата преди обмяната на парите през 1947 г. е 10 110 лв.
Какво става с останалите пари?
На практика огромната част от парите се конфискуват. Защото средствата над 2000 лв. „се задържат като влог в банката и могат да бъдат обменени в съотношение 4:1“. Например, ако получавате средната тогава заплата от 10 110, срещу тях се получават нови банкноти както следва:
- Веднъж 2000 лв.
- Останалата сума от 8110 лева се обменя в съотношение 4:1, или става 2028 лв.
- 2000 + 2028 = 4028 лв. Това е НОВАТА сума, която ще получите за предишната си заплата...
Така новата "работническа" власт в държавата разбира ИЗПЪЛНЯВАНЕТО на лозунгите, които вдига - за справедливост, равенство и социален прогрес...
Какво става с парите на предприятията?
Частните предприятия са имали право да обменят сума, не по-голяма от 50% от фонд “Работна заплата” за предишния месец. Но това ограбване НАПОЛОВИНА не е достатъчно. Има и ограничение. Тези 50% не трябва да са повече от 35 хил. лева, /което е само около 3 средни заплати/. На държавните предприятия и организации се дава да обменят паричната си наличност напълно.
Приключва ли ограбването с тази „обмяна“?
НЕ! Само след месец е приет нов „Закон за еднократен данък върху имуществата“. По него лицата, които са обменяли банкноти за сума над 15 000 лева, са били облагани с данък, който прогресивно се е движел от 5% до 70%. Облагането е започвало от първите 5000 лева над въпросния лимит от 15 000 лева. Средствата, които са надвишавали 2 млн. лева, са се облагали със 70%.
В резултат:
- - от Закона за еднократен имуществен данък от предприятията са били иззети 2 млрд. лева.
- - Парите на търговските банки също са прибрани в БНБ.
- - Паралелно с това са одържавени и банковите влогове.
- - Освен това от обръщение се изтеглят съкровищни бонове за над 31 млрд. лева. Те са пускани преди 9 септември 1944 г. от държавата, за да се финансират нейните разходи и са имали сила на платежно средство.
Така на практика са ограбени парите на повечето хора, като се удрят най-вече добре работещите и най-предприемчивите.
Как реагират ограбените?
Никак! Мълчат! Те добре знаят, че преди това без съд са избити десетки хиляди от българския елит. Други са арестувани и затворени, измъчвани и пратени на принудителен труд в нечовешки условия. Страхът от прилагането на СЪВЕТСКИТЕ МЕТОДИ е сковал българите. Тези мерки се определяли от властта за поредните "мъдри решения", в името на справедливостта...
По тогавашен съветски образец дори всички били длъжни масово да аплодират всичко свързано с властта. Повечето ограбени са принудени да участват в нарочно организираните масови прояви на дирижирана радост. Разбира се, не всички могли да преживеят този шок. Някои полудели, други починали, за което няма статистика. Имало и по-смели, които още неосъзнали всичко ставащо, се опитвали да търсят справедливост в ... съда. НАПРАЗНО!
Коментар