Първоначално изпратено от mikomikov
Разгледай мнение
Когато мъж пише, че "...жените би следвало да искат да се чувстват и да бъдат жени ", би трябвало да определим - за кого ТЯ "би следвало да желае да бъде жена"! Заради определен мъж тя желае да бъде жена.
Нищо ли не казах? Ми, не е така. Тя може да се "чувства жена", ако има точно определен мъж до себе си. Жена - за повече-, или дори - за всички мъже е прекалено раздаващ се индивид, който трудно прави впечатление на истински желаната жена.
Казвам, че ТЯ може да има своите предимства, ако е фокусирана върху даден мъж и именно неговото съществуване, като цяло и вниманието му към, именно тази жена - са необходими условия "тя да се чувства и да бъде жена"
Едно конкретно партньорство прави жената - жена (за този мъж) и обратното. НО! На мъжа му е заложено природно "да прелита от цвят на цвят"...
Точно това "прелитане" не се вписва в "девиза" и пожелателното: "жените би следвало да искат и да се чувстват жени"... За КОГО ТЯ "би следвало да иска и да се чувства жена"?
Как се решава подобно ОСНОВНО противоречие? За това готови рецепти няма, но дори някой да опита да формулира такива, те биха били приложими САМО към ТАЗИ двойка - жена и мъж.
Когато дамата е "прелитаща" в една връзка - ситуацията е аналогична.
От друга страна, теорията за "равностоен партньор" - е много неопределена и неясна във времето и пространството... Кое гарантира "равностойност" на партньорите? С времето единият все повече ще доминира над другия. Примерите за това са достатъчно.
Все пак отбелязваме, че в началото на една връзка - те да решили да бъдат "равностойни партньори", но много рядко остават такива до края на тази връзка!
Разбира се, че рецепти - както горе - може да се дават, но те не са валидни - не само за много двойки, но и към конкретна такава, защото отношенията са динамични, в развитие, като зависят от много фактори и преплитащи се нови динамични отношения между различни нови познанства с хора при контактите ни с тях...
А, що се отнася до това, че Миро и Евго "не вземат дума" от странични наблюдатели, които споделят (СВОЙ) "опит" в отношенията, то - дори да приемем, че някой (международно признат авторитет) е "синтезирал" своя опит, то този опит едва ли е приложим към масовия случай. Всичко е ИНДИВИДУАЛНО в рамките на двойката - жена-мъж.
А и, ние, хората - сме по-склонни да извървим СВОЙ път, за да достигнем до ИСТИНАТА, независимо че ще се сблъскаме с грешки, описвани от "съветниците" (зяпачи) от страни... Т.е. - важно е действието (не летаргията), при което действие събитията да в развитие (това ни мотивира за живот!). При това действие допускаме грешки (възможно е и да ги повторим)..., падаме..., ставаме..., правим корекции..., продължаваме...
От страни стоят "кибиците" и ни дават съвети... Това е техният начин за активност в живота...Те също действат..., падат..., стават...
Всеки има свой "номер" в живота, в преследването на някаква цел, която този (всеки) определя като СВОЯ ЦЕЛ, а дали ще може да мотивира друг човек, че тази цел е цел на двойката - сложно е да се каже, защото вече го казахме - всеки върви по свой път на развитие...
Нищо ли не казах? Ми, не е така. Тя може да се "чувства жена", ако има точно определен мъж до себе си. Жена - за повече-, или дори - за всички мъже е прекалено раздаващ се индивид, който трудно прави впечатление на истински желаната жена.
Казвам, че ТЯ може да има своите предимства, ако е фокусирана върху даден мъж и именно неговото съществуване, като цяло и вниманието му към, именно тази жена - са необходими условия "тя да се чувства и да бъде жена"
Едно конкретно партньорство прави жената - жена (за този мъж) и обратното. НО! На мъжа му е заложено природно "да прелита от цвят на цвят"...
Точно това "прелитане" не се вписва в "девиза" и пожелателното: "жените би следвало да искат и да се чувстват жени"... За КОГО ТЯ "би следвало да иска и да се чувства жена"?
Как се решава подобно ОСНОВНО противоречие? За това готови рецепти няма, но дори някой да опита да формулира такива, те биха били приложими САМО към ТАЗИ двойка - жена и мъж.
Когато дамата е "прелитаща" в една връзка - ситуацията е аналогична.
От друга страна, теорията за "равностоен партньор" - е много неопределена и неясна във времето и пространството... Кое гарантира "равностойност" на партньорите? С времето единият все повече ще доминира над другия. Примерите за това са достатъчно.
Все пак отбелязваме, че в началото на една връзка - те да решили да бъдат "равностойни партньори", но много рядко остават такива до края на тази връзка!
Разбира се, че рецепти - както горе - може да се дават, но те не са валидни - не само за много двойки, но и към конкретна такава, защото отношенията са динамични, в развитие, като зависят от много фактори и преплитащи се нови динамични отношения между различни нови познанства с хора при контактите ни с тях...
А, що се отнася до това, че Миро и Евго "не вземат дума" от странични наблюдатели, които споделят (СВОЙ) "опит" в отношенията, то - дори да приемем, че някой (международно признат авторитет) е "синтезирал" своя опит, то този опит едва ли е приложим към масовия случай. Всичко е ИНДИВИДУАЛНО в рамките на двойката - жена-мъж.
А и, ние, хората - сме по-склонни да извървим СВОЙ път, за да достигнем до ИСТИНАТА, независимо че ще се сблъскаме с грешки, описвани от "съветниците" (зяпачи) от страни... Т.е. - важно е действието (не летаргията), при което действие събитията да в развитие (това ни мотивира за живот!). При това действие допускаме грешки (възможно е и да ги повторим)..., падаме..., ставаме..., правим корекции..., продължаваме...
От страни стоят "кибиците" и ни дават съвети... Това е техният начин за активност в живота...Те също действат..., падат..., стават...
Всеки има свой "номер" в живота, в преследването на някаква цел, която този (всеки) определя като СВОЯ ЦЕЛ, а дали ще може да мотивира друг човек, че тази цел е цел на двойката - сложно е да се каже, защото вече го казахме - всеки върви по свой път на развитие...
Коментар