Коронавирусът ще прерастне ли в пандемия?

[satz]

Ще го разберем януари.

Много малко вероятно е, януари да имаме 4млн. положителни, практиката показва, че обществата минали 800мъртви/млн. започват да се пазят.
В момента разни невярващи които са видели починал техен познат, яко са истерясали.

А и ваксините ще се намесят,
но се вижда, че Мутафчийски буквално е спасил пролетта поне 5000 човека.....

[съни(тя)]

[/Откакто се върнах на работа имам възможността да събирам доста информация за това как се разпространява вируса в града, където живея. По стечение на обстоятелствата говорих с позната, чиято майка живее в Силистренско село. Починала е преди няколко дни в болницата в Силистра със симптоми на Covid, но като причина е записана пневмония понеже е била с отрицателен PCR. Приета е в болницата със силен задух и кашлица и след 3-4 дена е преместена в интензивно отделение, където е починала. Предполагам, че PCR е бил отрицателен поради слизане на вируса към белите дробове. Та има го и този момент

По статистически данни на НСИ, всяка година до 2020та от пневмония си заминават няколко хиляди човека в България, Погледни!
От грип - също, но по признание на лекари, обикновено са записвали причината от усложненията на грипа - сърдечни и т.н., Проф. Кантърджиев в предишни грипни сезони също го е обявявал от екрана нееднократно.
Грипът в тежка форма е сериозно предизвикателство и за иначе, физически здрав човек. Симптомите са - главоболие, загуба на обоняние, муслулни болки до степен на усещане за атрофия, тежка кашлица, температура...
Познато, нали, но днес масово като се кихне и се поставя диагноза ковид
Болниците в масовия им вид са сериозна предпоставка за влошаване на състоянието, но това е тема, з акоято в момента е трудно да се говори

Най-доброто, което може да направи един болен от тежко респираторно заболяване е да не се залежава и сериозни дихателни упражнения на чист въздух!

[Ender]

Честно казано толкова ниска смъртност е притеснителна, ще излезе, че за тестовете са подбрали възможно най-здравите индивиди

Или ваксината има неподозирани странични ефекти и предпазва от летални обстоятелства, поне месец след поставянето ѝ.

[kubrat]

Стига си се излагал с линкове от пиканите медии.
Ето го официалния документ: https://www.dnevnik.bg/file/4149448.pdf (щото само те го пуснаха). Ето ти и цитат от него:


То и един си счупил ръката, а друг - зъбите...решили поравно да ги пишат - единия от ваксината, другият - не.

Честно казано толкова ниска смъртност е притеснителна, ще излезе, че за тестовете са подбрали възможно най-здравите индивиди

[Mateev]

Евала груйче - само дет раята пак ще гласува масово за тоз еднокнижен червей

И това го казва човекът с едноклетъчен мозък, който е един от виновниците за днешното положение и за хилядите смъртни случаи. И който заедно с още двама-трима себеподобни с едноклетъчен мозък продължават да твърдят, че това било дребно грипче, и че смъртноста (както и риска) били по-малки от 0.1%. И че виновен бил ББ, а не тяхната собствена простотия.

Наглост и лицемерие, подкрепени от безкрайна простащина и невежество. И да - престъпници, извършващи умишлени убийства. И са толкова прости, че дори не могат сами да го осъзнаят.

[absfresh]

При масова зараза (над 4млн. положителни), моята прогноза за цената на маймунитета е над 120х. мъртви.
Според мен в момента реално положителни са някъде около 250-300х.няма как това да се знае точно,липсват механизмите направени в Дания. (аз също съм го изкарал и ме няма в статистиките)

Ще го разберем януари.

[absfresh]

Ми за последните 5 седмици са +8000 починали от средното. Сега кажи ти колко са го преболедували, и дали сме близо до стадото?

Ми умножавай 7500 по 500. Имай предвид, че следващите 2 седмици смъртност са вече заразени, та добави и тях. В модела ми приемам 1/4 отишли си от претоварване на здравната система, та 6000 грубо по 500 до сегашните данни и още 1 милион до Коледа(вече заразени).

[satz]

Т.е по твои наблюдения хващат 1 на всеки 2-ма заразени??????

94х. са официалните активни случаи в България, откъде извади тоя извод, като казвам, че вероятно са 250х. ????? (вчера са хванали 2,7х)

[neptun266]

Тестовете са скъпи...Естествен подбор.

Откакто се върнах на работа имам възможността да събирам доста информация за това как се разпространява вируса в града, където живея. По стечение на обстоятелствата говорих с позната, чиято майка живее в Силистренско село. Починала е преди няколко дни в болницата в Силистра със симптоми на Covid, но като причина е записана пневмония понеже е била с отрицателен PCR. Приета е в болницата със силен задух и кашлица и след 3-4 дена е преместена в интензивно отделение, където е починала. Предполагам, че PCR е бил отрицателен поради слизане на вируса към белите дробове. Та има го и този момент

[съни(тя)]

Жената е споделила личното й преживяване в опит да се спасят други хора от ужаса на Ковид-бизнеса!

Diana Stefanova ·
Това е личният ми, достоверен разказ за болничния КОВИД-19 ад, откъдето само една от нас оцеля. Боя се, че и други ще загинат. За всички, които познаваха мама: Моля да споделите. За другите: Моля да споделите. За всички четящи: Споделяйте, моля ви!
***********************************************
Деветнайсетте кръга
Всичко започна от съня. Буден сън. "Три малки човечета," рече мама внезапно, докато седях на ръба на леглото и я наблюдавах. Изглеждаше, че спи, но помръдваше неспокойна, потупвайки с пръсти по рамката на леглото, ту повдигаше вежда, ту промърморваше неразбираеми фрази в мрака на ранната вечер. И после ненадейно прошепна така отчетливо, че се стреснах. Три малки човечета звучеше като карикатура, абсурдно даже. Халюцинираше ли? Предвещаваше ли нещо? Стегна ме странно, ужасяващо чувство. В опит да се отърся, извиках: "Майче, сънуваш ли, какви са тия човечета - плашиш ме!" Тя погледна и се засмя достолепно, възразявайки: "Глупости. Три най-обикновени, пластмасови човечета." Седмици след това проумях, че може да са били играчките, които касиерките в Кауфланд раздаваха. Бях донесла няколко вкъщи предния ден - анимационни фигурки, изглеждаха като парченца от пъзел: камила, морски лъв, таралеж. Странно какво си спомняме - разпокъсани, привидно незначителни детайли, които придобиват смисъл седмици, даже месеци по-късно. Онази нощ, 29 октомври, 2020 г., бе последната, която прекарахме у дома.
...................
Прегледът на ехограф показа, че няма изменения в черния дроб и жлъчката, органите изглеждаха в нормално състояние. По късно същия следобед се бях отбила в апартамента да събера още дрехи и лични вещи, когато получих обаждане по телефона от болницата. Писклив женски глас ме уведоми, че мама е дала положителен резултат за КОВИД-19 и трябва незабавно да се върна в болницата. Бяхме се изолирали в продължение на седмици преди това, без контакт с други хора, не е възможно да се е заразила, това трябва да е някаква грешка, си мислех. Докато успея да стигна (само за броени минути след трескаво пътуване в таксито по тъмните улици на малкия град), вече бяха преместили мама в КОВИД отделението, отвъд заключени врати. Лекар ме чакаше на портала и заяви натъртено, че не ми е разрешено да влизам, нито да я видя повече.
Отказах да си тръгна. След кратък телефонен разговор с "Шефа" ми бе обяснено, че мога да придружа мама, но само като пациент, болен от КОВИД-19 - въпреки многократните ми възражения, че нямам никакви симптоми свързани с вируса, нито един, нито пък майка ми има такива. "Няма значение! Ще се разболееш и ако се съгласиш да влезеш с нея, ще станеш пациент още утре, най-късно вдругиден!" Повтаряха ми го непрекъснато.
.................................................. ..................
Това не бе болница, а затворнически лагер. Прозорците бяха заключени, вратите винаги затворени, заповядваха ни да стоим вътре ден и нощ, без въздух, само кратки посещения до общата тоалетна в коридора - през останалото време ни беше категорично забранено да напускаме стаите! Персоналът (лекар, сестра и санитарка), които работеха на смени по трима в екип, се появяваха сутрин и следобед за визитация, нахлувайки в стаите. Усещах ги по виковете даже преди да преминат стъклените врати. Крещяха непрекъснато на пациентите и един на друг. От глава до пети облечени в предпазни дрехи, като в научно-фантастичен филм - причудливи, бели извънземни, чийто очи едва различавах под шлемовете. Много бързо разбрах колко студени и безчовечни са те. Животът се превърна във филм на ужасите - кошмарна реалност, която разумът не можеше да проумее, нито да й противостои.
Към обяд в събота, сестрата извика да изляза отвън. Държеше пръчица за проба - "трябва да приложим теста," разпореди. Видях "Шефа" застанал до нея с ръце зад гърба, като надзирател. Отказах да дам проба, като изтъкнах, че нямам каквито и да било симптоми и че нямат право да ме принуждават да се тествам. Пенков побесня и се развика, заплаши ме, че ще повика полицията да ме арестуват и затворят вкъщи под строга карантина, без да мога да видя мама в продължение на седмици. Нямах друг избор, освен да позволя на сестрата да вземе проба. След като я взе и струйка алена кръв бликна от носа ми, се спогледаха многозначително с Шефа. Само няколко часа по-късно, същата медицинска сестра заяви, че резултатът от ПСР пробата ми излязъл положителен и че вече и аз съм техен пациент. ......................
Но тормозът продължи. Всеки ден през сутрешните и следобедни визитации в продължение на първите 5 дни, медицинските сестри се опитваха да ме инжектират с нещо. Дори в петък (6 ноември) настояха да ме инжектират с последната доза антибиотик. Категорично отказах. Освен това постоянно раздаваха хапчета. Толкова много, че спрях да броя. Не можех да разбера какви медикаменти бяха, в последствие стана ясно, че са антибиотици, хапчета против разстройство, стомашни болкоуспокоителни. Сред тях имаше таблетки с надпис на китайски език, които са били антикоагуланти. Всички тези отрови криех в дъното на дамската си чанта и ги трупах там до последно. Лекарите и сестрите постоянно измерваха температурата и нивото на кислород (в повечето случаи настояваха да използваме собствени термометри, добре че си носех). Изпитвах ужас при мисълта, че мога да се разболея, та нали бяхме затворени в толкова тясно пространство, без въздух, обградени от тежко болни хора - някои от които очевидно страдаха от пневмония и кашляха до късно през нощта. Мъчителни, стряскащи звуци - понякога виждах неколцина от тези пациенти, предимно мъже. Влачеха се до санитарния възел, с бледи лица, с невиждащи погледи.
Другата пациентка в стая 2, (с двустранна пневмония) преодолявайки болката и докато едва си поемаше дъх, ми обрисува в потресаващи подробности така нареченото лечение, на която я бяха подложили през изминалата седмица. По-късно разбрах, че това е бил непрекъснат обстрел от повече от 10 медикамента, включително няколко различни антибиотици (вливани и на банка), поставяни от медицинските сестри няколко пъти на ден, по предписание на лекарите. Протоколът - такова бе наименованието на въпросната практика. Коктейл от антибиотици, с който инжектираха болните непрекъснато, систематично, безмилостно, без оглед на конкретните придружаващи заболявания, контраиндикации, индивидуалната клинична картина, историята, потребностите или обстоятелствата на всеки пациент. Човешкото тяло, дори в относително добро здраве, не е устроено да издържи на подобна яростна атака от токсични субстанции. Така нареченият КОВИД-19 Протокол на тази болница бе смъртоносен. .................................................. ..............................................
На третият ден, мама започна да изпада в кома. Първоначалният стадий на вирусен хепатит прогресира в токсичен, защото антибиотиците унищожиха черния дроб. Да, както научих, хепатитът е опасно инфекциозно заболяване. Но напълно лечимо, като пациентите се възстановяват и излекуват с правилно, своевременно приложено лечение. Такова лечение изобщо не беше предприето за майка ми. Едва когато почнах да разпитвам щателно и упорито, три дни след като бяхме влезли в Ада, едва когато неспирно умолявах лекарите да приложат нужните медикаменти, за да лекуват черния дроб, те най-после направиха някакъв вял опит да проведат лечение на истинското, на единственото дефакто, заболяване, заради което бяха ни приели в болница. Но вече беше много късно.
..................
Припомнях си изумителната некомпетентност, престъпната безотговорност и грубото нарушаване на права, на които станах свидетел толкова пъти. Как настояваха да държа кислородната маска постоянно поставена и лекар ме уверяваше, че се подава кислород, а се оказа, че апаратът не е работил два дни без мое знание. .................................................. .................................................. .......
На толкова неща се съгласяваме, подчиняваме безропотно, приемаме за достоверни. Храним такова уважение към лекари и медицински персонал, разчитаме на мнението и препоръките им като специалисти, осланяйки се на доверието, че следват правилния курс на лечение, за да сме читави и здрави и най-вече, за да спасят живота ни, когато се налага............................................ .....
Не се заблуждавайте, в болнични заведения като горе-описаното, в институции по цялата страна, човешки същества биват експлоатирани, тероризирани и изтезавани за печалба. ........................трябва да проумеем собствената си сила, мъдрост и способности. Тези хора са ни подвеждали, накърнявали интелекта и достойнството ни, достатъчно дълго. Те са ни манипулирали и плашили, дехуманизирирали и подлагали на експерименти беззащитни пациенти като животни в лаборатория, нарушавали са правата ни, убивали са невинни хора без да им мигне окото - включително и моята майка. Това трябва да спре! Време е да ги заставим, ако не заради нас самите, то в името на най-близките ни хора, на поколенията идващи занапред. От нас зависи да си възвърнем правата и човечността, каквото и да ни струва. И ако мога да извлека поука и разкажа своя трагичен случай, с надеждата да предотвратя други такива, то навярно си струваше. И мама не си отиде напразно...
Когато цяла една система ти заявява, че си никой, че не значиш нищо, че не си друго освен марионетка от месо годна за употреба и консумация, докато издържи; когато дълго и непрекъснато системата набива това послание в мозъка ти, сам почваш да го вярваш. По дяволите, обаче - майка ми имаше значение! Аз също - еднакво и заедно с вас, всички, които четете това сега, вашите приятели, колеги, съседи, любими хора, непознати и да, дори онези, които ви досаждат до неприязън! Припомням си го, всеки път щом мога. И повтарям: аз имам значение, ти имаш значение, ние имаме значение.
Целият разказ тук https://www.facebook.com/diana.stefanova.37
https://www.youtube.com/watch?v=NhsS2u9TAkE

[neptun266]

Това очевидно няма как да е вярно. В Словакия тестваха всички и може да се види каква е смъртността. Мисля че на 200 хиляди открити общо имаше към 500 смъртни случаи.

Е, интересно ми е да видя и друга гледна точка и обосновка.

[1984]

Нямам идея дали всеки починал се тества за корона, примерно с причина от инфаркт, инсулт.. но вероятно е така и пълни статистиката. Щом сме с над 40% положителни проби баш ни е за Модерна и другите , но то каквото беше беше..

Според НСИ през 47 и 48 седмица на 2020 среднодневно са умирали по над 350 човека повече спрямо същите дни на 2019:

https://www.nsi.bg/bg/content/18121/...B8%D1%86%D0%B8
Тестовете са скъпи...Естествен подбор.

[ravnovesie]

Т.е по твои наблюдения хващат 1 на всеки 2-ма заразени??????

Това очевидно няма как да е вярно. В Словакия тестваха всички и може да се види каква е смъртността. Мисля че на 200 хиляди открити общо имаше към 500 смъртни случаи.

[Тъпо парче]

Нали предвещавахте 50-60к, че и 100к жертви тука с математика и матеев?

Ми за последните 5 седмици са +8000 починали от средното. Сега кажи ти колко са го преболедували, и дали сме близо до стадото?

[neptun266]

.
Според мен в момента реално положителни са някъде около 250-300х.

Т.е по твои наблюдения хващат 1 на всеки 2-ма заразени??????