Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[Анонимен120535]

Прекалено свободно си служиш с определени понятия, за да е възможно да си напаснем възгледите /респективно - характерите/.

Да...щото всяко сложно нещо на пръв поглед като мислиш върху него се оказва че е съчетание от няколко прости неща.

А нещо човек възприема като сложно...то е по причини че не го разбира. Ако това имаш пред вид.

Какъв е пробелма да си служиш свбодно с понятията?

[Анонимен120535]

Мисля, че усещам какво казва Ив-макс.

Имам една такава крамолна теза, без да съм сигурен докрай в нея:
Любовта или връзката между мъж и жена може да се направи.
Стига да се преодолее някакъв праг на отблъскване, който винаги го има, след това, благодарение на близкото разстояние виждате един в друг неща, които започват да ви свързват, а такива има у всеки; един вид започвате да раздухвате заедно мъждукащото въгленче и то се разраства в топъл огън. Е, трябва и някакво първоначално допадане, но не съм сигурен, че е на характери.

Със абсолютна сигурност може да се НАПРАВИ. Дали това е най добрия вариянт - може би не...но че е възможно е повече от сигурно и доказателство за това адски много хора които след определено време в което не успяват да намерят половинката си...правят голям компромис и си намират половинка далече от първоначалните очаквания или мечти и в тази връзка влагат много усилия...и я ПРАВЯТ. И резулатта не е лош...дори понякога по добър от другия вариянт. Сякаш всички забравят колко трудно е за някой хора да намерят половинката си....

В такъв вариант на правене на връзката...формасжорното обстоятелство че дълги години си сам...променя начина ти на мислене към това да приемеш компромисите като нормални....да се концентрираш в положителните страни на човека до теб и да проемеш недостатъците.

Аз много пъти съм казвал...че промяна в мисленето става мега лесно при форсмажоврни обстоятелства. Моята цел е да помогна на който желае да променя начина си на мислене спрямо интересите си свободно без форсмажорни обстоятелства.

[R1a1]

За доверието съм съгласна, но за еднаквото мислене - не съвсем. Това зависи от темперамента на двамата участници в играта.
50:50 в полза на различията някак по ми допада. За да живееш дълго с един човек хармонията не от решаващо значение, щото в един момент от толку хармония настъпва скука ... А скуката влече след себе си неочаквани последствия.

П.П. Интересна хаплоидна група. Запомнила съм, е една от малкото с движение от Европа към Азия. Доколкото си спомням у братята сърби се срещаше най-често, но я имаше у и някаква индийска каста. За името на ника ми е дума, ако действително има някаква връзка.

Никога не ми е било скучно.
Явно не сте си интересни сами на себе си. /за тези, които искат някой да им създава екшъна/

[П.Ф.Изеров]

А R2D2?

[tnm]

Добре ми е с такива, с които имаме еднакъв начин на мислене - довършваме си изреченията.
Различията - само за ко;орит и да не се успим.
Прилики - 80 % и шлайф/изграждане взаимно -20%

За доверието съм съгласна, но за еднаквото мислене - не съвсем. Това зависи от темперамента на двамата участници в играта.
50:50 в полза на различията някак по ми допада. За да живееш дълго с един човек хармонията не от решаващо значение, щото в един момент от толку хармония настъпва скука ... А скуката влече след себе си неочаквани последствия.

П.П. Интересна хаплоидна група. Запомнила съм, е една от малкото с движение от Европа към Азия. Доколкото си спомням у братята сърби се срещаше най-често, но я имаше у и някаква индийска каста. За името на ника ми е дума, ако действително има някаква връзка.

[vikhunter]

Добре ми е с такива, с които имаме еднакъв начин на мислене - довършваме си изреченията.
Различията - само за ко;орит и да не се успим.
Прилики - 80 % и шлайф/изграждане взаимно -20%

Предполагам, че ти и останалите многодумници описвате някакъв хомобрак. В хетеробрака е различно и май само tnm има представа за какво говори.

[П.Ф.Изеров]

" Абослютно никой на този свят не ти е длъжен за абслютно нищо"

И аз го карам така.
Бих добавил и "Никой и никога не ти е обещал справедливост в живота, следваш я само по свой вкус и желание".

[kubrat]

Ключово е в една връзка да се създават интимни само между двама моменти. Те може да са сексуално но може да са най обикновени случки или моменти но е необходимо да са споделени от двамата. Може би няма нищо друго което ще пази връзката повече от това. Във всеки момент в който има проблем във връзката…връщането към тези мигове ще бъде като котва за двамата и би могло да се окаже ключово за запазването и. Няма по голям убиец на връзка от еднообразен и скучен живот между двамата.

При мен това са приятелските връзки. За семейство трябва нещо повече, все пак с този човек постоянно сте заедно и ключовото е не да поправяте проблемите, а да нямате потенциални конфликтни зони.

[tnm]

Виш са...
Той е много коварен!
Вече те е привикнал да се осланяш на трудолюбието му. Още не се усещаш, каква тънка и засега хлабава гарота ти е сложил около врата.

Засега хлабава...

Тцъ, той е виден чужденеций. Те там се раждат с мотика у ръка и от рано се учат да се трудят. Това му е генетично заложено. Не мой ме финтира. Па и вече е твърде късно

[Анонимен120535]

В грешка си. Пълното доверие дава огромна свобода.

аз смятам пълното доверие за чиста глупост. само един наивен човек е възможно да вярва че някой му е длъжен да му е верен или доверен...цял живот. Да не говорим че тезата " Абослютно никой на този свят не ти е длъжен за абслютно нищо" има в книгата ми централно значение...във формиране на начина на мислене и затова мога да дам много аргументи.

Живееки живота си един човек. с вярата че някой ...който и да е му е длъжен за квото и да е....е вървене по пътя на саморазрушението.

Дори е тотално отвратително или наречи го както искаш...да искаш от някой човек да ти е верен...сексуално или емоционално цял живот...че даже да държиш да ти го обещае. От къде по дяволите знаеш кой по пътя как ще се промени...и кво ше мисли след 10 години...и в какви обстоятелства ще живеете...че да караш някой да ти обещае подобно невъзможно нещо.


да не говорим че веднъж спечелено едно доверие се нуждае от непрекъсната подръжка....а ако изпиташ чуството че имаш пълно доверие на някой...нуждата от тази пидръжка инстинктивно изчезва. Въобще всяко сигурно нещо те убива...на практика. Само несигурността те кара да се развиваш.

[tnm]

Доверие....казваш. Не знам...дали е това...според мен по скоро не. Излишното изискване за доверие...води до много големи очаквания...големите очаквания със сигурност водят до разочарования...а кому са нужно разочарования? А възможно ли е да живеем с големи очаквания псотоянно...?

Тука пак въпроса стария към кубрат дето го задох....по добре да си приличаме или по добре да се разлчиаваме?

Доверието не се изисква. То се дава доброволно. Изисканото е просто една крехка форма на съгласие.

Колкото до очакванията... Какво означава, да си разочарован, защото очакванията ти не са се оправдали!? Това са твоите очаквания. Този, към когото са отправени в никакъв случай не е длъжен да се съобрази с тях. Грешката е единствено и само твоя и на твоята грешна преценка. Също като в брака - видиш ли той/тя се били променили. Ами това е възможно най-нормалното нещо, което може да се случи на един индивид. Всеки се променя под различни въздействия - учение, натрупан опит, съжителство ... След като си взел решение да живееш с този човек, ти би трябвало да си преценил тази вероятност и дали можеш да я приемеш. Естествено, ако цениш, уважаваш и държиш на собствените си решения.

[Lelq]

ами виж кво ми се роди в галавата.....

това написъх снощи на пияна глава....

Ключово е в една връзка да се създават интимни само между двама моменти. Те може да са сексуално но може да са най обикновени случки или моменти но е необходимо да са споделени от двамата. Може би няма нищо друго което ще пази връзката повече от това. Във всеки момент в който има проблем във връзката…връщането към тези мигове ще бъде като котва за двамата и би могло да се окаже ключово за запазването и. Няма по голям убиец на връзка от еднообразен и скучен живот между двамата.


кво мислиш...?

Не мисля. По - лесно е , а и не ми се отдава много

[Ender]

А не говорим че отношенията между хората понякога са емоционални...а до като има емоция характера няма голямо значение....характера е реалността....емоцията е въображението. То затова след влюбването където всичко добро е добро...а всичко лошо няма значение....реалността те удря като с парен чук.....т.е характерите

Прекалено свободно си служиш с определени понятия, за да е възможно да си напаснем възгледите /респективно - характерите/.

[Анонимен120535]

Добре ми е с такива, с които имаме еднакъв начин на мислене - довършваме си изреченията.
Различията - само за ко;орит и да не се успим.
Прилики - 80 % и шлайф/изграждане взаимно -20%

точно това е и моята теза....еднакъв начин на мислене....но аз твърдя че еднаквия начин на мислене не означава въобще подобни характери...

Т.е аз раделям...начина на мислене и характера...като смятам че характера се променя ако имаш подходящ начин на мислене...поради смяна на ценностите ти...т.н.

Т.е аз смятам че характера,,,и типа човек според теста..например е сбовобдно проемняем в годините на развитито на човек...а това което кара човек да се променя като тип личност е начина на мислене

[П.Ф.Изеров]

Когато говорим за отношения между хора, няма как да съществуват такива, извън характерите. Дори оношения между машини не могат да съществуват извън това

Мисля, че усещам какво казва Ив-макс.

Имам една такава крамолна теза, без да съм сигурен докрай в нея:
Любовта или връзката между мъж и жена може да се направи.
Стига да се преодолее някакъв праг на отблъскване, който винаги го има, след това, благодарение на близкото разстояние виждате един в друг неща, които започват да ви свързват, а такива има у всеки; един вид започвате да раздухвате заедно мъждукащото въгленче и то се разраства в топъл огън. Е, трябва и някакво първоначално допадане, но не съм сигурен, че е на характери.