Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[Julius_BG]

Не могат да се примирят, че съществуването им няма никаква цел.
Да, доста е неприятен фактът, че сме тук за нищо, за да умрем и това е всичко.

Сам по себе си животът няма сммисъл. ТИ си този, който решава дали (и какъв) смисъл да му придаде!
Животът е просто една отворена възможност, наречи го "кредит на време", подарък от Вселената.
ТВОЯ е отговорността как ще я оползотвориш тази възможност.
Смисълът му идва отвътре, не отвън!

Безполезно е търсенето на големите тайни. Безполезно е търсенето на любовта. Безполезно е търсенето на пламъкът. Защото всичко е безполезно.

Това е типичното пораженческо мислене.
Неуспехите винаги ще ни съпътстват, но всъщност човек така се учи - основно от грешките.
Успехът на нищо не учи. Важното е грешките да не се повтарят. Това е истинския тест дали сме се поучили от тях. Приеми живота като игра на карти - не знаеш какви ще ти се паднат, но от теб зависи как ще ги изиграеш.
Истинските играчи и с лоши карти добре се справят; има и такива с 4 валета играят на Без коз...

Не ми се говори повече , не ми се пише повече. Стига толкоз.
Само за протокола: След втората водка се чувствам прекрасно !

Да, по-добре наблегни на качеството, не на количеството.
Както за писането, така и за алкохола.
(казвам го най-добронамерено)

[Ender]

"Таа македонска наденица я е измислил моа пра-дедо". И всичко останало някак си губи значение.

[Асо Пика]

Как си братле? Върви ли бизнеса? Колко пари изкара днес? 100 лв? 1000 лв? Виж оня там днес заработи 10 хилки. Ама и той е дребен рибок щото се сравнява с оня мастит бизнесмен дето днес отчита печалба от 100 бона в евро. Пълнен смешко е за мен братле щото виж го как завижда на Джеф Безос щото чул че тоя спечелил днес още 100 милиона. И за кво е всичко това бе хора!?!? А? Забравил си за нея?? Бъди сигурен човече малко че тя не те е забравила. Тя никога никого не забравя. И винаги идва в най-неподходящия момент. Не е любовницата ти, изтръпна ли? Споко бе Че даже ме питаш коя е тя?

Смъртта бе гоитн. Смъртта. Покой, забрава, никакво страдание, само наслада като Нирвана. Хората изтръпват при мисълта, че след тяхната смърт настъпва небитие, пустота, нищо. Това е толкова болезнено и непоносимо, че те се опитват да се скрият зад една крехка и на нищо небазираща се вяра в задгробния живот, в прераждането, в живота след смъртта подаряван милостиво от боговете. Не могат да се примирят, че съществуването им няма никаква цел. Да, доста е неприятен фактът, че сме тук за нищо, за да умрем и това е всичко. Не е учудващо, че хората превъртат, откачат напълно, полудяват, чуват гласове, виждат наяве таласъми и караконджоли, тичат нагоре-надолу крещейки.. Приел съм живота като един голям опит за самоубийство на разсрочено плащане. Ми нали всеки практикува даден тип самоунищожение или деградация на личността. Нима раждането в този свят не е смърт? Смъртта започва от мига на раждането.

Огледай се погледни лицата на хората. Какви затворени книги представляват те. Всяка изпълнена с какви ли не мисли, страхове, фобии, навици, комплекси, чувства, фантазии, страсти. И изведнъж – бум, бум, бум – смъртта връхлита. Един човек бива смачкан като муха на стената. Едва тогава разбираш колко преходен е живота. Какво значение има всичко, когато теб вече няма да те има? Аз ще умра, ти ще умреш и няма да ни има никога вече. Ще се превърнем завинаги в нищо. Няма надежда, ние всички сме обречени. Родили сме се само, за да страдаме и за да умрем. В сравнение със смъртта всичко е нищожно.

Всъщност нужно ли е да си жив? Кому е нужно? Ако утре се споминеш, колко човека ще плачат за теб? Махни родителите, които и без това ти реват за това, че си жив не по техния начин и че не си добър син или дъщеря, може би жена ти или мъжа ти ще поплачат малко за теб, да, на децата ти ще им бъде тъжно и те ще плачат миличките. Други? Ще ти останат некви други 2 - 3 носталгично устроени жени, които може би са те обичали и още да кажем 40 - 50 с които си спал, но не си си ги спомнял дори и приживе, а като умреш, няма да можеш да ги оцениш.

Всички твои роднини и познати ще се изтъпанят на погребението ти. Всички ще дойдат за да ти благодарят, че си умрял. Всички ще си отдъхнат, на всички ще им олекне, къде с отвращение, къде с облекчение. Какво ще остане след теб? Нищо. Бегъл спомен в съзнанието на няколко човека, на няколко колеги, на няколко познати, на няколко жени, които си издържал или си спал с тях. За колко време? Месец? Два? Година? След 5 г. дори няма да си спомнят, че си живял.

Колко души ще те помнят? И с какво? И за колко време? Хората, които те познават по лице и душа са не повече от 50, добре де нека да са 100 и кво от това ? След като умреш, всички те по навик са много изненадани, шокирани и …. тъжни. Но няма защо да се лъжем – всички те са много, ама много щастливи, че не са на твое място, а тайничко дори ти и завиждат „Умря и се отърва”. Живите помнят мъртвия с това, че той не е между тях. Искрената им тъга винаги е смесена с безпощадно желание да са живи и заради теб.

Ще си запаля една цигара за да продължа нататък. Не възразяваш нали? Да? Благодаря, сърдечно благодаря

Между другото, за да не стават недоразумения „Смърт” – това е да те няма. Да те Няма! ДА - ТЕ - НЯМА. В резултат от прекъсването на жизнените функции не можеш да говориш, да се храниш, да дишаш, да пиеш, да се смееш, да се друсаш, да ходиш, да акаш, да правиш секс и тъй нататък другарки и другари. Няма те в къщи, по улиците, в офиса, в града, в други градове, в други държави. Лошият ти дъх не е важен, името ти вече няма значение, възрастта ти – също, проблемите ти, кучето ти, котката ти, професията ти, семейството ти, децата ти, жена ти, надеждите ти, парите ти, това, че си могъл да ръгаш жена си 3 часа нон - стоп …. също. Нищо няма значение. Мъничкият ти животец. Нищожната ти работица. Ти си мъртъв. Постепенно хората престават да си говорят какво тъпо копеле си бил, какъв гадняр, какъв смотаняк. Вещите, които толкова си обичал, започват да ти изневеряват. Някой друг мъж спи с жена ти, някой кара колата ти, някой носи дрехите ти, , някой използва въдиците ти, някой пуши от лулата ти. Така е когато те няма. А теб те няма навсякъде. Ще умреш завинаги. Хващаш експресния влак с еднопосочен билет към Нищото. Евакуация на душата. Ставаш невидим. После – нищо, дори по-малко и от нищо. Забрава. Вечна.

Всъщност ти сигурен ли си, че си жив? Защо мислиш така? Нужно ли е да спорим – нямаш деца, поколение след теб, не си посадил нито едно дърво, а строеж на къща не си виждал, откакто престана да играеш на стражари и апаши? Жените те напускат по особено мъчителен начин и отиват някъде другаде, където не ги срещаш никога. Ти си част от пълнежа на световното сладникаво блудкаво съществуване. Необходимо ли е да продължаваш? Убеден ли си, че ако продължиш да живееш ще е по-добре, отколкото ако престанеш? Говоря за другите

Безполезно е търсенето на големите тайни. Безполезно е търсенето на любовта. Безполезно е търсенето на пламъкът. Защото всичко е безполезно.

Щом умреш натрупаните ти пари ще се превърнат в сухи цифри, имотите ти, къщите ти, колите ти, в ненужен боклук. Твоите наследници ще продадат всичко и ще профукат парите. Всички тези прогнили, бездушни негодници стават безкрайно благовъзпитани, когато умре някой от тяхната черга: "Бог да го прости, беше добър човек” и неща от този род. Празни, механично изречени думи. Ще злорадстват и ще се радват тайно на твоята смърт и че си пукнал. Ще скърбят или ще се преструват че скърбят, тъй като си има установен ритуал за такива случаи. Но докато те злорадстват ти ще си се възнесъл в една по-висша форма на живот и ще опознаеш Вечното Нищо. Поне така казват. Това че си мъртъв си има и предимства. Мъртвите не могат да имат деца. Мъртвите са стерилни по презумпция. След като си умрял ти трябва да знаеш, че не можеш да продължиш рода си, няма да имаш поколение. Това си има и добрите страни. Какво ще надпишат на надгробния ти камък? „Той беше президент и владееше половината свят!” или „Той имаше 1 милион лева!” или „Той преспа с 1000 жени!”

Не ми се говори повече , не ми се пише повече. Стига толкоз.

Само за протокола: След втората водка се чувствам прекрасно !

[Pyramid]

Ако задълбаем в нещата ще стане много интересно в темата но нямам сериозни опоненти срещу мен и не ми се пише за ся, що да се хабя напразно нал тъй ?

Споко, ще те наточим.

[Асо Пика]

1.Това, че нещо се е превърнало в цитат, прави факт единствено цитирането.
2.Това, което виждаме, все е някак. Няма гаранция, че го виждаме, както е. Можем да грешим и често, го правим.

Ако задълбаем в нещата ще стане много интересно в темата но нямам сериозни опоненти срещу мен и не ми се пише за ся, що да се хабя напразно нал тъй ?

[Pyramid]

И аз не знам какво искам да кажа, дори не знам що изобщо пиша в тоя форум Мислите и брътвежите на един покерджия при това доста глупав и прост чиляк Говоря си на глас и ръцете ми сами пишат по клавиатурата даже се учудвам че някой си е направил изобщо труда да прочете моите написани глупости, ето написах 4 - 5 коментара в последните дни, ма не ги четете бре още повече ше се объркате ,, я по-добре вкарай 1 бира изяж 2 кифтета и ше ти е рахат на душата, найс ... вери найс, а .... та викам си аз затуй да ви кажа 2 мисли на двама велики мъже барем си изясните за себе си нещата

"Няма факти, а само интерпретации” – Фридрих Ницше

“5.634: Всичко, което виждаме, би могло да бъде и другояче” – Л. Витгенщайн

1.Това, че нещо се е превърнало в цитат, прави факт единствено цитирането.
2.Това, което виждаме, все е някак. Няма гаранция, че го виждаме, както е. Можем да грешим и често, го правим.

[Артудиту]

“5.634: Всичко, което виждаме, би могло да бъде и другояче” – Л. Витгенщайн

Е щом го виждаме значи е така, а не другояче, каквото би могло, но не е. М?
А какво е това 3456 пред мисълта, код за посветени?

[Асо Пика]

По-скоро, някой не разбира, какво казва Асо Пика.

И аз не знам какво искам да кажа, дори не знам що изобщо пиша в тоя форум Мислите и брътвежите на един покерджия при това доста глупав и прост чиляк Говоря си на глас и ръцете ми сами пишат по клавиатурата даже се учудвам че някой си е направил изобщо труда да прочете моите написани глупости, ето написах 4 - 5 коментара в последните дни, ма не ги четете бре още повече ше се объркате ,, я по-добре вкарай 1 бира изяж 2 кифтета и ше ти е рахат на душата, найс ... вери найс, а .... та викам си аз затуй да ви кажа 2 мисли на двама велики мъже барем си изясните за себе си нещата

"Няма факти, а само интерпретации” – Фридрих Ницше

“5.634: Всичко, което виждаме, би могло да бъде и другояче” – Л. Витгенщайн

[Pyramid]

Мислиш ли, че ще те разбере? Човека вярва във въображаемите приятели (бог, Исус, Дядо Коледа, Феята на Зъбките)....

По-скоро, някой не разбира, какво казва Асо Пика.

[Pyramid]

Светът се управлява от закони не от модели

Ала законите обслужват (и определят също) моделите. Връзката е двупосочна.

[national power]

Постигнал си Успех. Огромен. С мащабите на Вселената. Гордееш се с това. А знаеш ли изобщо кой си ти ??

Кой си ти? Опитай се да се абстрахираш от заобикалящия те реквизит. Да започнем да те белим като глава лук слой по слой. Имам предвид – опитай се да мислиш за своето собствено съществуване, като изключиш от него информацията за това кой си. Например скромното ти „аз” си има име, ЕГН и може да бъде картотекирано и идентифицирано в случай на сватба, развод, смърт. Ок, абстрахирай се от това, забрави и изключи тази информация. Изключи на колко си години, как изглеждаш, твоето семейно положение, имаш ли жена или мъж и деца, какви са родителите ти, кои са приятелите ти, какво работиш, какво учиш, каква е професията ти или какъв е бизнеса ти, с колко пари разполагаш, как си облечен, какъв е полът ти, колко си висок и колко килограма, цвят на очи и коса, номер на обувки, политическа принадлежност и така нататък….

Сега ми отговори на един съвсем обикновен простичък въпрос: Кой или Какво си ти? Трудно е, след като не можеш да използваш гореизброените ориентири, нали? В нашия живот на хората се слагат табели, знаци и етикети. Ето пример: „младо момиче”, „опитен юрист“, „дипломиран лекар”, „добър ученик”, „красива жена“, „добър строител“, „невероятен шофьор“ и т.н. В един момент ние се отъждествяваме с лепнатия ни етикет и вече не знаем какъв е животът ни в действителност, какво е – бал с маски, театрално представление или филмова поредица...

Но как да живеем вярвайки, че животът ни е безсмислен абсурд съчиняван от нас с всеки изживян ден, в който сме придавали ценен смисъл на нелепи неща?! Нима ние бележим абсурда дори само като живеем? Дали ние, хората, сме способни сами да си измислим и създадем любовта, мъката, щастието, страданието, добрината и злобата?

Нищо не е добро или лошо. То просто е. Нещата са. Нещата не са нито добри, нито лоши, ние им слагаме знаци, лепим етикети и страдаме, за да можем да се радваме. Ние ги определяме като добри или зли. Слънцето добро ли е? Водата зла ли е? Сексът добър ли е? Въздухът лош ли е? Това са мнения. Оценки. Решения. Повечето от тях са ти наложени от някой друг. От родителите ти. От учителите. От учените. От политиците. От историците. От традицията. От религията. Човек сътворява себе си от изживяването на други. Позволил си да станеш този, който си, от преживяното на други.

Психиатри и психолози, лекари, учители и мъдри учени разни, свещеници ти разказват какви ли не глупости, заплашват те с още по-големи глупости, за да те накарат да се чувстваш грешен, виновен, за неща, които си сторил преди още изобщо да си можел да правиш каквото и да било. За да те накарат да видиш, че това, което знаеш и чувстваш е грешно, неправилно, невярно и че единственото място, където можеш да намериш покой и истината е в техните храмове, в техните мисли, в техните доктрини, в тяхното определение за „вярно” и „грешно”, „правилно” и „неправилно”, в тяхната представа за това кой си ти. Ти мислил ли си кой си? Да ? Какво ?! Мислиш ?! Ти мислиш ?! Вземаш решения самостоятелно? Имаш собствени мисли? За какъв се вземаш, бе ??

Светът не се ръководи от фактите или логиката, а от модели на убеждения, затова е необходимо да запазиш известен зететизъм (скептичност към всички догми) спрямо модели и системи от убеждения, идеи и възгледи, колкото и привлекателни да са.

Та, докъде бях стигнал? А, да.... Исках всъщност да ви кажа, че имаме две възможности – да се съгласим, че „да живееш, означава да съчиняваш абсурда” или да вярваме в мистичното чудо на живота, да го изживеем като безценен подарък, който сме получили поради нашата уникалност. И все пак Бог явно има интерес да поддържа играта в действие, има някакъв интерес да поддържа живота в действие. Какъв? Не зная….

Ах.... защо не съм толкова мъдър, колкото в деня, в който съм се родил?

Светът се управлява от закони не от модели

[Pyramid]

Постигнал си Успех. Огромен. С мащабите на Вселената. Гордееш се с това. А знаеш ли изобщо кой си ти ??

Кой си ти? Опитай се да се абстрахираш от заобикалящия те реквизит. Да започнем да те белим като глава лук слой по слой. Имам предвид – опитай се да мислиш за своето собствено съществуване, като изключиш от него информацията за това кой си. Например скромното ти „аз” си има име, ЕГН и може да бъде картотекирано и идентифицирано в случай на сватба, развод, смърт. Ок, абстрахирай се от това, забрави и изключи тази информация. Изключи на колко си години, как изглеждаш, твоето семейно положение, имаш ли жена или мъж и деца, какви са родителите ти, кои са приятелите ти, какво работиш, какво учиш, каква е професията ти или какъв е бизнеса ти, с колко пари разполагаш, как си облечен, какъв е полът ти, колко си висок и колко килограма, цвят на очи и коса, номер на обувки, политическа принадлежност и така нататък….

Сега ми отговори на един съвсем обикновен простичък въпрос: Кой или Какво си ти? Трудно е, след като не можеш да използваш гореизброените ориентири, нали? В нашия живот на хората се слагат табели, знаци и етикети. Ето пример: „младо момиче”, „опитен юрист“, „дипломиран лекар”, „добър ученик”, „красива жена“, „добър строител“, „невероятен шофьор“ и т.н. В един момент ние се отъждествяваме с лепнатия ни етикет и вече не знаем какъв е животът ни в действителност, какво е – бал с маски, театрално представление или филмова поредица...

Но как да живеем вярвайки, че животът ни е безсмислен абсурд съчиняван от нас с всеки изживян ден, в който сме придавали ценен смисъл на нелепи неща?! Нима ние бележим абсурда дори само като живеем? Дали ние, хората, сме способни сами да си измислим и създадем любовта, мъката, щастието, страданието, добрината и злобата?

Нищо не е добро или лошо. То просто е. Нещата са. Нещата не са нито добри, нито лоши, ние им слагаме знаци, лепим етикети и страдаме, за да можем да се радваме. Ние ги определяме като добри или зли. Слънцето добро ли е? Водата зла ли е? Сексът добър ли е? Въздухът лош ли е? Това са мнения. Оценки. Решения. Повечето от тях са ти наложени от някой друг. От родителите ти. От учителите. От учените. От политиците. От историците. От традицията. От религията. Човек сътворява себе си от изживяването на други. Позволил си да станеш този, който си, от преживяното на други.

Психиатри и психолози, лекари, учители и мъдри учени разни, свещеници ти разказват какви ли не глупости, заплашват те с още по-големи глупости, за да те накарат да се чувстваш грешен, виновен, за неща, които си сторил преди още изобщо да си можел да правиш каквото и да било. За да те накарат да видиш, че това, което знаеш и чувстваш е грешно, неправилно, невярно и че единственото място, където можеш да намериш покой и истината е в техните храмове, в техните мисли, в техните доктрини, в тяхното определение за „вярно” и „грешно”, „правилно” и „неправилно”, в тяхната представа за това кой си ти. Ти мислил ли си кой си? Да ? Какво ?! Мислиш ?! Ти мислиш ?! Вземаш решения самостоятелно? Имаш собствени мисли? За какъв се вземаш, бе ??

Светът не се ръководи от фактите или логиката, а от модели на убеждения, затова е необходимо да запазиш известен зететизъм (скептичност към всички догми) спрямо модели и системи от убеждения, идеи и възгледи, колкото и привлекателни да са.

Та, докъде бях стигнал? А, да.... Исках всъщност да ви кажа, че имаме две възможности – да се съгласим, че „да живееш, означава да съчиняваш абсурда” или да вярваме в мистичното чудо на живота, да го изживеем като безценен подарък, който сме получили поради нашата уникалност. И все пак Бог явно има интерес да поддържа играта в действие, има някакъв интерес да поддържа живота в действие. Какъв? Не зная….

Ах.... защо не съм толкова мъдър, колкото в деня, в който съм се родил?

+100
Ти ли не си бил мъдър? Позволи ми да не се съглася.

[Асо Пика]

Постигнал си Успех. Огромен. С мащабите на Вселената. Гордееш се с това. А знаеш ли изобщо кой си ти ??

Кой си ти? Опитай се да се абстрахираш от заобикалящия те реквизит. Да започнем да те белим като глава лук слой по слой. Имам предвид – опитай се да мислиш за своето собствено съществуване, като изключиш от него информацията за това кой си. Например скромното ти „аз” си има име, ЕГН и може да бъде картотекирано и идентифицирано в случай на сватба, развод, смърт. Ок, абстрахирай се от това, забрави и изключи тази информация. Изключи на колко си години, как изглеждаш, твоето семейно положение, имаш ли жена или мъж и деца, какви са родителите ти, кои са приятелите ти, какво работиш, какво учиш, каква е професията ти или какъв е бизнеса ти, с колко пари разполагаш, как си облечен, какъв е полът ти, колко си висок и колко килограма, цвят на очи и коса, номер на обувки, политическа принадлежност и така нататък….

Сега ми отговори на един съвсем обикновен простичък въпрос: Кой или Какво си ти? Трудно е, след като не можеш да използваш гореизброените ориентири, нали? В нашия живот на хората се слагат табели, знаци и етикети. Ето пример: „младо момиче”, „опитен юрист“, „дипломиран лекар”, „добър ученик”, „красива жена“, „добър строител“, „невероятен шофьор“ и т.н. В един момент ние се отъждествяваме с лепнатия ни етикет и вече не знаем какъв е животът ни в действителност, какво е – бал с маски, театрално представление или филмова поредица...

Но как да живеем вярвайки, че животът ни е безсмислен абсурд съчиняван от нас с всеки изживян ден, в който сме придавали ценен смисъл на нелепи неща?! Нима ние бележим абсурда дори само като живеем? Дали ние, хората, сме способни сами да си измислим и създадем любовта, мъката, щастието, страданието, добрината и злобата?

Нищо не е добро или лошо. То просто е. Нещата са. Нещата не са нито добри, нито лоши, ние им слагаме знаци, лепим етикети и страдаме, за да можем да се радваме. Ние ги определяме като добри или зли. Слънцето добро ли е? Водата зла ли е? Сексът добър ли е? Въздухът лош ли е? Това са мнения. Оценки. Решения. Повечето от тях са ти наложени от някой друг. От родителите ти. От учителите. От учените. От политиците. От историците. От традицията. От религията. Човек сътворява себе си от изживяването на други. Позволил си да станеш този, който си, от преживяното на други.

Психиатри и психолози, лекари, учители и мъдри учени разни, свещеници ти разказват какви ли не глупости, заплашват те с още по-големи глупости, за да те накарат да се чувстваш грешен, виновен, за неща, които си сторил преди още изобщо да си можел да правиш каквото и да било. За да те накарат да видиш, че това, което знаеш и чувстваш е грешно, неправилно, невярно и че единственото място, където можеш да намериш покой и истината е в техните храмове, в техните мисли, в техните доктрини, в тяхното определение за „вярно” и „грешно”, „правилно” и „неправилно”, в тяхната представа за това кой си ти. Ти мислил ли си кой си? Да ? Какво ?! Мислиш ?! Ти мислиш ?! Вземаш решения самостоятелно? Имаш собствени мисли? За какъв се вземаш, бе ??

Светът не се ръководи от фактите или логиката, а от модели на убеждения, затова е необходимо да запазиш известен зететизъм (скептичност към всички догми) спрямо модели и системи от убеждения, идеи и възгледи, колкото и привлекателни да са.

Та, докъде бях стигнал? А, да.... Исках всъщност да ви кажа, че имаме две възможности – да се съгласим, че „да живееш, означава да съчиняваш абсурда” или да вярваме в мистичното чудо на живота, да го изживеем като безценен подарък, който сме получили поради нашата уникалност. И все пак Бог явно има интерес да поддържа играта в действие, има някакъв интерес да поддържа живота в действие. Какъв? Не зная….

Ах.... защо не съм толкова мъдър, колкото в деня, в който съм се родил?

[power grid]

Успехът ….. как първосигнално се връзва с парите

Човешкият стремеж към красота е заместен със стремеж за богатства, успех, кариера. В името на това човека е променил своите възгледи. И то в името на незабавния успех. Децата от малки се възпитават и учат да „успеят” в живота. Хората искат да „успеят”. Да успеят в какво? Няма значение в какво, важното е да си първи и да си различен от останалите. Нетърпението е характерна черта и качество на този век. Културният човек вече не е знаещият, а имащият. „Успех на всяка цена” е водещия мотив, а житейската философия е: „Днешният ден на всяка цена. Живей за момента, за минутата. Да се живее добре, да се живее още по-добре. От парите, чрез парите, за парите”.

Обществото вече не се дели на добри и лоши, умни и глупави, а на успели и неудачници, на богати и бедни. Думите добро и зло са заместени с успех и неуспех. Човекът вътрешно е станал роб на жаждата си за успехи, това негово желание да докаже себе си се е трансформирало в един нов инстинкт: инстинктът за Преуспяване. В този век за човека няма нищо по-страшно от самочувствието му на неуспял в живота.

И какво като направиш примерно 1 милиард. долара? И какво от това, ако станеш президент на тази държава или дори президент на целия свят, в който е съсредоточена цялата власт? Нали пак ще трябва да се живее, да се яде, да се спи, да се прави секс, да се диша? В това именно е досадата. Безграничната досада. И безграничното отегчение. И ти става тъпо, пусто, празно в душата и разбираш цялото безсмислие на Вселената.
Цялата ни цивилизация е построена но основата на лъжи, измами, войни и убийства. И това ми било християнска цивилизация! Обществото би се разпаднало, ако всички казваха истината. То се крепи на лъжите ни. Икономиката се крепи на лъжите ни. Политиката се крепи на лъжите ни. Търговията се крепи на лъжите ни. Ако търговците казваха истината, кой кретен щеше да купува прехвалените стоки? Медицината се крепи на лъжите ни. Ако лекарите казваха истината, кой би се лекувал при тях и кой би си купувал лекарства? Медицината е третата сред най-фундаменталните причини за човешкото нещастие. Първата, разбира се, е животът. Втората е религията. Медицинската наука е създала един невероятен парадокс – голяма продължителност на живота, с все по-нарастващ и увеличаващ се брой стари хора, пенсионери, амортизирани, ненужни на обществото, тежащи на бюджета, хора, нямащи какво да правят, хора, които никой вече не обича.

Жаждата за правене и трупане на пари като от зараза е обхванала света. За богатите няма закони, няма морал. Духът на разрушението е във всичко и навсякъде. Любовта, добрите и здрави чувства се смятат за простащина и отживелица: никой не обича никого, но всички жадуват и се насочват към всичко, което разкъсва вътрешностите, към всяка отрова, която убива духа и разлага душата. Хората са бесни от кръв и като че ли от омраза. Разрушението се смята за добър вкус, лъжата е станала добродетел, извършването на подлости – задължение, изневярата е превърната в норма, презрението стана висше наслаждение, себелюбието се издига до етично понятие, порокът – до изкуство. Себелюбието е покварило душата, поробило разума, забулило съвестта. Хората направиха от порока идол, за норма избраха примитивния дух. Взеха недостатъците за добродетели, превърнаха празнотата на своя дух в своя гордост и я издигат в култ, животинската нечувствителност към чуждите страдания – в садистично упоение от жестокостта. Как се напредва днес? Чрез блестящ гений или чрез умело продажничество. Глупости! Честността вече за нищо не служи. Поквара има в изобилие, талантът е рядкост, а покварата е оръжието на масовата посредственост. Щом някой си постави за цел да направи нещо, няма как да не си измърси ръцете. Само трябва да знае как се измива мръсотията. В това се състои целият морал на времето.

Никой днес не вярва на никого. Никой не вярва и на това, което сам казва. Дори лъжата не е истински лъжлива. Никой не е щастлив, но никой не е и напълно нещастен. Единственото допустимо щастие е безразличието. Всеки може да живее както му се иска, ако само знаеше какво иска. Но никой не знае какво иска. Затова всеки иска да бъде някой друг. Кой например? Някой друг. Който е да е. След като станеш някой друг, отново ти се иска по навик да станеш още по-друг, още по-различен. Всеки иска да бъде знаменитост и важна личност в електронния пейзаж на звездите. Затова всички сме фалшиви. Затова никой не може да обича истински никого. Затова няма нищо истинско. Дори лъжата не е истинска. И маските носят маски. Зад всички маски крият страха. Комплексите си. Маниите си. Те са истински. Много истински. Както и смъртта. Може би тя е най-истинското нещо.

За да не скучаем бягаме чрез телевизията, телефона, Интернет, списанията, киното, музиката, модата, забавленията, спорта. Само че тогава не живеем. Ти си другаде, на различно място, някъде. Не си мъртъв, но не си и съвсем жив. А не можеш ли просто да се седиш и да си щастлив от това, че дишаш сега и тук? Нищо не се е променило от времената на Адам: Човекът си е тъпо животно със слепи разрушителни инстинкти и продължава да бяга от себе си и страховете си чрез развлеченията

Всички бързат. Никой няма време. Спри се бе човек, благодари на Бога. Не, те бързат. За някъде. За никъде. Преследват щастието с твърдата убеденост, че то съществува там, някъде в бъдещето, а забравяха, че всичко, което ни се случва, става по необходимост. Зад ведрите елегантни усмивки на хората се крие отчаянието и страхът от живота. Пилеят от живота си с шепи и се стремят към неща, които никога няма да ги направят щастливи. Външно изглеждат свестни, добри, състрадателни. Но отвътре са проядени от червеи. Отвън усмивки, религия, привиден морал, отвътре е кланица, канибализъм, всеки убива съседа и му изсмуква мозъка с дървена сламка. Мръсни души направени от кал и изпражнения, ламтящи само за пари и печалби, заробени от една изгаряща страст – да печелят всичко и да не загубят нищо. Хора без родина, без вяра, без принципи. Те нямаха приятели, любовници, нито дори чувства. Но те имаха пари! Нали разбираш, пари! Самодоволни, заможни празномислеши. Ние не вярваме в нищо, мразим всички, плюем се, храчим се един друг, страхуваме се до смърт да не кажем нещо истинско. Водим жалко съществуване, защото погледът ни не прониква отвъд повърхността на нещата. За нас съществуват единствено заблудите на привидността. Химери почитаме като изконни истини. Миражите въздигаме в култ.

Отдавна вече злобата, егоизмът и ненавистта като кървава мъгла застилат очите. Тук свършва всичко живо и човешко.

О, Господи, ужасно е… ужасно е…. ужасно е….

Я най после съмишленик.Остава да е искрено

[безимeн]

Има само един-единствен начин да прецениш даден човек – да наблюдаваш поведението му в супер стресови, шокови, екстремни, инфаркти ситуации и то когато е потърпевш. Да наблюдаваш точно в тия моменти как се държи, как и най-вече какво говори, как мисли, какви емоции изпитва в тези моменти, жестове, поведение, всичко. В такива ситуации най-точно и правилно можеш да претеглиш колко струва този човек.

Ще опитам да те допълня: в условията на нета, да "наблюдаваш" човек и неговото поведение и емоции - съвсем НЕ Е същото, както при реален контакт.

Дали в нета разполагаме с достатъчно достоверна информация, за да преценим ("претеглим") даден човек?

Всеки решава за себе си!