Как викнах Пако де Лусиа на бис
https://www.youtube.com/watch?v=7MtB3MkgP1U#t=160
Първият му концерт в СССР, в Ленинград.
Некъде 85-86-та година.
В голяма зала, за 3000 места, пълна.
Е, обичам си Пако, та отидох, не беше чак толкова скъпо.
Почна сам с две-три сола, на всеко следващо изпълнение се включваха, един по един, двамата му братя, после чичо му, после - братовчеди и братовчедки, свирещи, пеещи и танцуващи, та беше много гот и голям купон.
Но ето, свърши си програмата Пако (около час и половина).
Ръкопляскания, почти френетични, най-накрая в резонанс.
И аз, и аз плясках с голямо удоволствие.
Но лека-полека затихват ръкоплясканията. Затихват-затихват до там, че аз оставам единственият ракопляскащ сред тея 3000, но продължавам. Понеже виждам, че цялата компания на сцената очаква и е готова за "бис".
Изкарах така 10-15 секунди единственият пляскащ всред 3000, искащ още.
Другите се свили, мълчат, но още седят на местата си.
И...
на моята редица се включи още един. Ние двамата сами пляскаме. А некои вече почнаха да стават и да си отиват. Ние с него се спогледахме и усилихме докрай усилията си.
След секунда се включи още некой; след две секунди пляскахме вече 100-тима. След още три секунди пляскаше цялата зала.
Наблюдавах Пако... Когато дойде вълната на цялата зала за бис, лицето му се измени от отчуждено към топло, и викна хората си, и изкара още 10-15 неща, които беха много свободни и готини.
И ние, слушащи и гледащи от залата, също бехме свободни и готини в това време.
https://www.youtube.com/watch?v=7MtB3MkgP1U#t=160
Първият му концерт в СССР, в Ленинград.
Некъде 85-86-та година.
В голяма зала, за 3000 места, пълна.
Е, обичам си Пако, та отидох, не беше чак толкова скъпо.
Почна сам с две-три сола, на всеко следващо изпълнение се включваха, един по един, двамата му братя, после чичо му, после - братовчеди и братовчедки, свирещи, пеещи и танцуващи, та беше много гот и голям купон.
Но ето, свърши си програмата Пако (около час и половина).
Ръкопляскания, почти френетични, най-накрая в резонанс.
И аз, и аз плясках с голямо удоволствие.
Но лека-полека затихват ръкоплясканията. Затихват-затихват до там, че аз оставам единственият ракопляскащ сред тея 3000, но продължавам. Понеже виждам, че цялата компания на сцената очаква и е готова за "бис".
Изкарах така 10-15 секунди единственият пляскащ всред 3000, искащ още.
Другите се свили, мълчат, но още седят на местата си.
И...

След секунда се включи още некой; след две секунди пляскахме вече 100-тима. След още три секунди пляскаше цялата зала.
Наблюдавах Пако... Когато дойде вълната на цялата зала за бис, лицето му се измени от отчуждено към топло, и викна хората си, и изкара още 10-15 неща, които беха много свободни и готини.

Коментар