Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето на модерния свят

[vmаnkov]

А, изсконното задължение към бога/природата/?

Да подготвим младите войни?
/Да се не пъчат пред амбазурата? Нанайси смисъл!/

Туй, на чий го остаяш?

1- Костов
2- ..................
3- Филанкешията?
4- Евро-банката?
5- Частната печатница за мъни?
6- Или любимите ти гой?

Квото съм им показал - показал.
Вече са самостоятелни, може да ме питат за справка/сравнение.
Но си са сами пред себе си.
И аз съм сам пред себе си и така сме заедно, семейство, независими, но заедно некак си.

И толкоз. Лека нощ!

[sergo]

Некъф мрак е паднал над темата.

Ми, да пусна една рецепта?
Ил Смонафта пак да се раздава до припадък?
/Беки на теб некак си да ти стане по-спокойно?/

Или да привикаме Зарко?
/Бах мааму! Имало и по-тъпи от нас./

...................
Малко ли аз се правя на прозд?
/Та да ти е по фосфорещираща темата./

[val/she]

Кой е ял кифтета и не е рвал?
Кифтета си ги правя сама и не са ми бадева.

[sergo]

Ма, га яде кифтетата - не рва?

[val/she]

Некъф мрак е паднал над темата.

[sergo]

Тая позиция да я гонят младежите.

Ние отдавна сме я достигнали и разбрали.
И сега сме си само ние, без да гоним нещо, за да се (само)докажем.
Не ли, бат Серго?
Що да се доказваме себе си или некому?
Ние сме си. Вече, накрая.

А, изсконното задължение към бога/природата/?

Да подготвим младите войни?
/Да се не пъчат пред амбазурата? Нанайси смисъл!/

Туй, на чий го остаяш?

1- Костов
2- ..................
3- Филанкешията?
4- Евро-банката?
5- Частната печатница за мъни?
6- Или любимите ти гой?

[vmаnkov]

Лека ножт!

(нещо те трият модераторчетата ли? Хъм...)

[vmаnkov]

"Виж тревата изгряла сутринта.
На нея полегни с виновността,
защото не знаеш - от чии красиви,
любими устни бавно растне тя."

Саади.

Де!

Любовта изсъхва в мен - и от годините, и от липсата на хора.

Но ти си мощ, продължавай

[vmаnkov]

.................
Ко ще да остаиш на чаветата, твоите и чуждите?
/Ютре, гат те блъсне новио тремуей?/

Нема кво да им оставям.
Квото съм могъл да им покажа, съм го.

И съм доволен от тях и от себе си в това отношение - те са отдавна самостоятелно мислещи хора.

[sergo]

"Виж тревата изгряла сутринта.
На нея полегни с виновността,
защото не знаеш - от чии красиви,
любими устни бавно растне тя."

Саади.

[vmаnkov]

Ма не сме в позиция самодоволност/самодостатъчност/!

Така е с ветераните.

.................
Ко ще да остаиш на чаветата, твоите и чуждите?
/Ютре, гат те блъсне новио тремуей?/

Тая позиция да я гонят младежите.

Ние отдавна сме я достигнали и разбрали.
И сега сме си само ние, без да гоним нещо, за да се (само)докажем.
Не ли, бат Серго?
Що да се доказваме себе си или некому?
Ние сме си. Вече, накрая.

[sergo]

Ми са си сме ние, не ли?
Съсе самотата и горчивината, познати ни одавначе вече, сми си ние, даже още повече

Ма не сме в позиция самодоволност/самодостатъчност/!

Така е с ветераните.

.................
Ко ще да остаиш на чаветата, твоите и чуждите?
/Ютре, гат те блъсне новио тремуей?/

[sergo]

И за протокола/къмто Модераторите/:

- Нема си дзволявате да тръгате, риете, мааносвате, лундзуркате, подпичквате и най- паче - наказвате у тая тема!
Никогиш!!!
/Се едно да накажеш - макя си и баце си!!!/

От ний сме ветерани!!
/Тука тургам и женките./

..................................
Лешояди, гадни, мръсни!!

[vmаnkov]

А ся, чий го дървим?

.........................
"На спомена, горчивата наслада."
А. Мюсе

Ми са си сме ние, не ли?
Съсе самотата и горчивината, познати ни одавначе вече, сми си ние, даже още повече

[sergo]

https://www.youtube.com/watch?v=7MtB3MkgP1U#t=160

Първият му концерт в СССР, в Ленинград.

Некъде 85-86-та година.

В голяма зала, за 3000 места, пълна.
Е, обичам си Пако, та отидох, не беше чак толкова скъпо.
Почна сам с две-три сола, на всеко следващо изпълнение се включваха, един по един, двамата му братя, после чичо му, после - братовчеди и братовчедки, свирещи, пеещи и танцуващи, та беше много гот и голям купон.

Но ето, свърши си програмата Пако (около час и половина).
Ръкопляскания, почти френетични, най-накрая в резонанс.
И аз, и аз плясках с голямо удоволствие.
Но лека-полека затихват ръкоплясканията. Затихват-затихват до там, че аз оставам единственият ракопляскащ сред тея 3000, но продължавам. Понеже виждам, че цялата компания на сцената очаква и е готова за "бис".
Изкарах така 10-15 секунди единственият пляскащ всред 3000, искащ още.
Другите се свили, мълчат, но още седят на местата си.

И... на моята редица се включи още един. Ние двамата сами пляскаме. А некои вече почнаха да стават и да си отиват. Ние с него се спогледахме и усилихме докрай усилията си.
След секунда се включи още некой; след две секунди пляскахме вече 100-тима. След още три секунди пляскаше цялата зала.

Наблюдавах Пако... Когато дойде вълната на цялата зала за бис, лицето му се измени от отчуждено към топло, и викна хората си, и изкара още 10-15 неща, които беха много свободни и готини. И ние, слушащи и гледащи от залата, също бехме свободни и готини в това време.

Е-ех Манчо-о-о,
Умеел си да увличаш тълпите.
Ма никогиш съм се не съмнявал в тебека.
Тъй е биле и со сите, дето щъкат у тая тема.
Гат почнеш от Смонафта.... и се дотътътриш/не без помоща на Чичето/ до .....по модерно му наричаната с тайното партизанско име - "Леля".

Биле сме.
А ся, чий го дървим?

.........................
"На спомена, горчивата наслада."
А. Мюсе