Кръчма "Виртуалната кръчма" (2)

[tnm]

Ето за кака едно със Сандокан - Тигъра на Малая (като мънечък).

А къде са му двата ножа!?

[безимeн]

Ето за кака едно със Сандокан - Тигъра на Малая (като мънечък).

Това е изключително рядка порода тигри. Те са от класа - "многовежди". Всяка красива дама би им завидяла, опитвайки да се разкраси сутрин, пред огледалото...

[Trakatrak]

Така и така си започнала да раздаваш кафета, сипи на мен едно с бенгалски тигър. Ако няма, може и с китайски дракон.
Наздраве, Lelq!

Ето за кака едно със Сандокан - Тигъра на Малая (като мънечък).

[tnm]

Надявам се на въображението ти и да мине за плашещ тигър. Наздраве с кафета

Въображението ми го докарва на плашещо мече. Така като се замислА, повече ще ми хареса от бенгалския тигър, щото е местен вид, па тигъра или дракона щеше де се наложи да ги интродуцираме.

[tnm]

За теб котенце

Така и така си започнала да раздаваш кафета, сипи на мен едно с бенгалски тигър. Ако няма, може и с китайски дракон.
Наздраве, Lelq!

[Trakatrak]

Тцъ! У реката не се плаща данък за заеманата площ.
Наздраве!

И така ли го натирихте там, като му турихте данък сгради на ковачницата от 100 (сто) кирки, секири, брадви и мечове за зелки на месец. Много ви е сърдит и яростен. Наздраве за справедливата ярост!

[tnm]

Затова ли сте изгонили ковача в средата на реката? Да не ви пречи на женската далавера, щото другите мъже извън града са шетали. Как ли не сте го изнасилили горкия Рачо. Или може би сте? Нещо засрамен гледа все надолу. Наздраве за ербап габровчанки!

Тцъ! У реката не се плаща данък за заеманата площ.
Наздраве!

[tnm]

Добро утро.
Едно кученце и за мен

Адреса си дай! Виднага ти изпращам дебелото псе.
Наздраве!

П.П. Добитъкът, макар и да не е порода нюфаундленд, обича да плува у морето.

[Trakatrak]

Добро утро, Кръчма! Има иновация в кафето . Колчо от художник ,стана склуптор

Мдаааа, весели кафета. Само дето не се разбра хапе ли носа това кученце докато си пиеш кафенцето.

[hemilio]

Добро утро.
Едно кученце и за мен

[Trakatrak]

Така си е. Не мога си криви душа. Родата са били айдуци векове наред.
Наздраве!

А жените от семейството от малки се приучавали, че бракът по любов е излишна глезотия. След това задължително на четмо и смятане, щот кога се оженели и главата на семейството почвал да щъкал кат хлебарка из империята, те, а не деверите им се грижели далаверата да не спира.

Затова ли сте изгонили ковача в средата на реката? Да не ви пречи на женската далавера, щото другите мъже извън града са шетали. Как ли не сте го изнасилили горкия Рачо. Или може би сте? Нещо засрамен гледа все надолу. Наздраве за ербап габровчанки!

[tnm]

Контрибуция се казва тая работа.
Личи ти, че от обирджийски род. Ленива и не ще да черпи. Те така ги възпитавали навремето жените в търговските кланове, че да не пръснат натрупаното имане.

Така си е. Не мога си криви душа. Родата са били айдуци векове наред.
Наздраве!

А жените от семейството от малки се приучавали, че бракът по любов е излишна глезотия. След това задължително на четмо и смятане, щот кога се оженели и главата на семейството почвал да щъкал кат хлебарка из империята, те, а не деверите им се грижели далаверата да не спира.

[hemilio]

Наздраве.

[Trakatrak]

Родата имала няколко камиона Опел "Блиц", де били оборудвани като трупаджийски / сиреч, возели букови и дъбови трупи от гората/.
Та ... родата карали с тез камиони трупи при елините, сигур точно там от къде е твоята рода.. Направили няколко курса за един грък , а той все не им плащал. Последният път кога отишли да му ги стоварят дървеета, писнали сирените за неква бомбардировка /щот Втората Световна била отпочнала/. Гъркът скочил, рекъл, че ще го отепат бомбите и се скрил някъде. Наште чакали, чакали и накрая натоварили новият трактор на гърка на единия от камионите и обратно към хабитата. Минавайки през пловдивско продали машината на някакъв земеделец и си върнали парите, които им ги дължал гърка.
И други такива случки има запазени в родовите спомени, ама пусто кога бях малка и баба искаше да ми ги разкаже, на мен други неща ми бяха в главата.
Наздраве!

Контрибуция се казва тая работа.
Личи ти, че от обирджийски род. Ленива и не ще да черпи. Те така ги възпитавали навремето жените в търговските кланове, че да не пръснат натрупаното имане.

[tnm]

Произхождам от неколко добродетелни селски рода. Но навремето и от село вървял алъш-вериша. Прадедо ми имал хан в Ксанти. И с търговия се занимавал. 1913 изгарят селото ни, нашите бегат на север в Родопитв, после към Пловдив. Но Ксанти остава в България и той се връща там. После 1918-1920 гърците присъединяват района и прадедо ми отива при останалата рода. Имотите остават в Гърция. уж са изчислени в щатски долари, но така и не са изплатени. Майка ми, светла й памет, беше наследила търговската жилка и 30 години беше в системата на външната търговия. Там се запознават с баща ми, мир на праха му , но той преминава към планирането. Тя обаче към дваесетина години се занимаваше с най-чистия вид търговия - реекспорт, предимно текстил. Наследил съм разни здравословни проблеми от майка ми, но не и търговския нюх. Така и не се научих да купувам-продавам, включая себе си. БФБ-то от малките ми прояви в тая насока. Като теле на имотите и архитектурата ми се спира окото, ама те тежат достатъчно, за да мога да ги въртя между пръстите си. Търговец да си на тоя свят! Наздраве за българските търговци, които успешно конкурирали дори гърци, евреи, цинцари!

Родата имала няколко камиона Опел "Блиц", де били оборудвани като трупаджийски / сиреч, возели букови и дъбови трупи от гората/.
Та ... родата карали с тез камиони трупи при елините, сигур точно там от къде е твоята рода.. Направили няколко курса за един грък , а той все не им плащал. Последният път кога отишли да му ги стоварят дървеета, писнали сирените за неква бомбардировка /щот Втората Световна била отпочнала/. Гъркът скочил, рекъл, че ще го отепат бомбите и се скрил някъде. Наште чакали, чакали и накрая натоварили новият трактор на гърка на единия от камионите и обратно към хабитата. Минавайки през пловдивско продали машината на някакъв земеделец и си върнали парите, които им ги дължал гърка.
И други такива случки има запазени в родовите спомени, ама пусто кога бях малка и баба искаше да ми ги разкаже, на мен други неща ми бяха в главата.
Наздраве!