Кръчма "Виртуалната кръчма" (2)

[Lelq]

Добро утро, Леля!
То Чиче ти е отговорил (откакто съм съакционер с него в чезе-то, с друго око ме гледа), ама и аз да си кажа - провали да искаш. Те точно тази същата, от бала, ме "изненада" на баш на 16-тата ми годишнина, че искала да сме само добри приятели (пък майка ѝ така ме харесваше за зет, още оттогава), та да ме запознаела с гаджето си - напрао ме уби! Повече съм се фрустрирал само с една друга, на която мъкнех китки (как се намира китка в 8 сутринта, няма да ти обяснявам) за лекциите в университета, ма и тя ме заряза за един чичко с повече кинти. Здраве да е, оттогава имам само една много тежка любовна история, всички други са били с хепи енд по един или по друг начин.

А за цветовете - ми то като онзи виц, дето манго завел Айшето при професора и го питал:
- Професоре, черното и бялото цветове ли са?
А след утвърдителния отговор на професора, рекъл тържествуващо на Айше:
- Видя ли ма, аз ти викам, че таливизора е цветен, а ти - черно-бял, та черно-бял

Наздраве!

Наздраве!
Принципно нямаше нужда от отговор нито от него , нито от теб. Въпрос не съм задала .

[Грую Груев]

Събирам сили за продължението, че и то не може да се напише в телеграфен стил.
Наздраве!

Ще чакам продължението с интерес - аз поне не се депресирам лесно, че даже и на бъзик на собствен гръб нося, така че си чакам и чета с удоволствие, пък ако трябва, и някоя билка ще ти набера по Еньовден, макар че тогава майка ми има рожден ден и не ми е до катерене на баири, най-ми е до седене на маса

[Грую Груев]

Добро утро , Кръчма!
Грую, животът има цветове! Лесно е да се виждаш победител, разказвайки "весели историйки ", угодно премълчаващ провалите си Наздраве!

Добро утро, Леля!
То Чиче ти е отговорил (откакто съм съакционер с него в чезе-то, с друго око ме гледа), ама и аз да си кажа - провали да искаш. Те точно тази същата, от бала, ме "изненада" на баш на 16-тата ми годишнина, че искала да сме само добри приятели (пък майка ѝ така ме харесваше за зет, още оттогава), та да ме запознаела с гаджето си - напрао ме уби! Повече съм се фрустрирал само с една друга, на която мъкнех китки (как се намира китка в 8 сутринта, няма да ти обяснявам) за лекциите в университета, ма и тя ме заряза за един чичко с повече кинти. Здраве да е, оттогава имам само една много тежка любовна история, всички други са били с хепи енд по един или по друг начин.

А за цветовете - ми то като онзи виц, дето манго завел Айшето при професора и го питал:
- Професоре, черното и бялото цветове ли са?
А след утвърдителния отговор на професора, рекъл тържествуващо на Айше:
- Видя ли ма, аз ти викам, че таливизора е цветен, а ти - черно-бял, та черно-бял

Наздраве!

[4i40]

На леля в най-скоро време ще й връчим медал.
Наздраве!

Ъхъ...
Тиквите прорасли...Шъ почака 3-4 месеца....

Наздраве Лелче !

пп Наработих се...Смятам да си дремна след половин час

Наздраве Тнм !

[Lelq]

Наздраве, Lelq!

Наздраве, tnm !

[Грую Груев]

Кой, Грую, провали..неееее..
Розите червени и по 12 бр...., уискити квалитетно и над 12 годишно..., почивките романтични и над 12 дневни...
Мъж мечта, направо се депресирам...

пп Аз цветя не помня да съм подарявал, питието домашно, почивките 12 дни но за 6 години......Коя ме е видяла, не повтаря....

Ееее, жената ме търпи, но щот си ме знае....

Чиче, заслужи си го

След месец съм в Албена, та ще отскоча да видя в Двореца още ли има от тази. Наздраве

[tnm]

Кой, Грую, провали..неееее..
Розите червени и по 12 бр...., уискити квалитетно и над 12 годишно..., почивките романтични и над 12 дневни...
Мъж мечта, направо се депресирам...

пп Аз цветя не помня да съм подарявал, питието домашно, почивките 12 дни но за 6 години......Коя ме е видяла, не повтаря....

Ееее, жената ме търпи, но щот си ме знае....

На леля в най-скоро време ще й връчим медал.
Наздраве!

[tnm]

Добро утро , Кръчма!
Грую, животът има цветове! Лесно е да се виждаш победител, разказвайки "весели историйки ", угодно премълчаващ провалите си Наздраве!

Наздраве, Lelq!

[Lelq]

Кой, Грую, провали..неееее..
Розите червени и по 12 бр...., уискити квалитетно и над 12 годишно..., почивките романтични и над 12 дневни...
Мъж мечта, направо се депресирам...

пп Аз цветя не помня да съм подарявал, питието домашно, почивките 12 дни но за 6 години......Коя ме е видяла, не повтаря....

Ееее, жената ме търпи, но щот си ме знае....

Е , що с рогите бе? Сигурно и той е мечта за някоя жена . Както и ти Наздраве, 4i40!

[tnm]

Ми оставих я - бях и набрал много, щото беше първата, която съм обичал истински (доколкото едно пишлеме може да обича истински), ама си го изкарах на една друга Иначе се бях подготвил на ниво - ягоди, бял шоколод, шампанско (ма не "Искра") и китки (какъв зор беше да намеря рози, че само карамфили се предлагаха тогава) - и това през 97-ма, в най-голямата криза Ма реших, че съм мъж и съм и такова родата по права линия от женска страна. Другите 2 моми са за друг птъ, сега не е моментът да разказвам и онези истории, особено след подобен подробен разказ на тнм.

Аз нямам с какво да се похваля от 4-те дни почивка, щото това с децата не е почивка, но добре че си правя воаяжи из страната, та поне малко да компенсирам. И затова само ви чета и попивам знания. Сега събирам левчета в една касичка (всъщност вече 4-та касичка), та като се съберат достатъчно, може да се разходя някъде - я Куба, я Япония, че за Хавай няма да стигнат, пък и там вулкани, не си е работа. Наздраве

Събирам сили за продължението, че и то не може да се напише в телеграфен стил.
Наздраве!

[4i40]

Добро утро , Кръчма!
Грую, животът има цветове! Лесно е да се виждаш победител, разказвайки "весели историйки ", угодно премълчаващ провалите си Наздраве!

Кой, Грую, провали..неееее..
Розите червени и по 12 бр...., уискити квалитетно и над 12 годишно..., почивките романтични и над 12 дневни...
Мъж мечта, направо се депресирам...

пп Аз цветя не помня да съм подарявал, питието домашно, почивките 12 дни но за 6 години......Коя ме е видяла, не повтаря....

Ееее, жената ме търпи, но щот си ме знае....

[Lelq]

Пиете, блъскате пилета, после пак пиете, абитуриенти, пак пиете, някои историческа тематика и пак пиене. А някой казваше, че малко се пие в тая държава

Обаче ме върнахте към годините, вкоито бях абитуриент - интересни времена бяха, макар и доста бедни. Ех, да мога да се върна назад, но не мога - тогава за пръв път оставих възбудена жена в леглото, щото ме беше яд на нея, После съм го правил още 2 пъти - ама ха, ще ми отказват те, когато аз искам или ще ми правят мръсно, като им свалям приятелките Весели истории - сега една от тези общо 3 моми е жена на близък приятел, та си трая за онзи момент - животът е много интересно нещо и макар аз да го виждам основно в черно-бяло, то той си има и отенъци.

Наздраве!

Добро утро , Кръчма!
Грую, животът има цветове! Лесно е да се виждаш победител, разказвайки "весели историйки ", угодно премълчаващ провалите си Наздраве!

[Грую Груев]

Грую, ти си садист и железар. Да изоставиш възбудена жена?! Дано поне си бил в положение на воайор кога си я опущил. Надничайки през вратата в неподходящ момент. И пак не бива тъй. Като си сварил манджата сготвена барем я кусай. Наздраве за апетита в подходящия момент! И Мезим форте да помага. На Чиче.

Ми оставих я - бях и набрал много, щото беше първата, която съм обичал истински (доколкото едно пишлеме може да обича истински), ама си го изкарах на една друга Иначе се бях подготвил на ниво - ягоди, бял шоколод, шампанско (ма не "Искра") и китки (какъв зор беше да намеря рози, че само карамфили се предлагаха тогава) - и това през 97-ма, в най-голямата криза Ма реших, че съм мъж и съм и такова родата по права линия от женска страна. Другите 2 моми са за друг птъ, сега не е моментът да разказвам и онези истории, особено след подобен подробен разказ на тнм.

Аз нямам с какво да се похваля от 4-те дни почивка, щото това с децата не е почивка, но добре че си правя воаяжи из страната, та поне малко да компенсирам. И затова само ви чета и попивам знания. Сега събирам левчета в една касичка (всъщност вече 4-та касичка), та като се съберат достатъчно, може да се разходя някъде - я Куба, я Япония, че за Хавай няма да стигнат, пък и там вулкани, не си е работа. Наздраве

[tnm]

И аз ходих на абитуриентски бал. На няколко, де. Двата бяха у хабитата, ама за един се завлякох чак у Родопите. Още реанимирам от ядене, пиене и път, щото Смолян според меня се намира някъде извън географията, като цяло.
Подготовката за пътуването, а и самото пътуване бяха изпълнени с напрежение и положителни емоции - за мен. За другите 2/3-ти пълноправни членове ще направя някоя друга уговорка.

Първо се започна със спора кой ще шофира. Спазвайки неписаното правило, кога два такатова са извадили шублера и си измерват дължините и диаметрите една истинска дама не трябва да се намесва, стоях отстрани, слушах, кимах, но си правех заключения. Щото нали, по-кльощавата 1/3-та беше придружител на бал, та ми ясно на предела, където ще има тур на голяма част от питейните заведения в хабитата и около него. Абсурд на другия ден да скочи и да подкара колата. Подозренията ми се оправдаха, когато в 05:15 в деня след бала дебелото псе изръмжа, за да регистрира появата на кавалера. Последствие, като погледнах костюма, захвърлен на стола с липсващо едно копче на сакото, събутите обувки, без за са развързани и кърпичката посята в средата на коридора, в мен изкристализира убеждението, че преди късният след обяд няма да потеглим. Както и да е - към 15:30 хванахме пътя.

След като преминахме през работното ми място и слязохме в съседния хабитата, последва отново спор - този път между мен, като навигатор и по-едрата 1/3-та пълноправен член на домочадието, като шофьор. Аз исках да минем по магистралата, той искаше през подбалканския път. Най-накрая, понеже е зодия Уфтсъ си нави на ината и тръгнахме по неговия маршрут.

Пусна си навигацията и му стана едно ведро на душата, докато машинката не го нахака у средата на Пловдиф в час пик. Злорадството му трудно можеше да бъде описано с думи. Още един път се потвърди, че когато не ме слушат, винаги бъркат. И така в мрънкане и псувни, полвин час до изхода за Асеновград.

После започнахме да катерим поредния проход. Някъде около Хвойна видях жлът равнец по скалите и в мен избликна желание да наскубя малко от бурена. По-едрата 1/3-та твърдо отказа да ме чака да се катеря по скалите, че да се отдалеча от пътя. Щото този, който беше достъпен, щеше да е пълен с олово. Пък и вярно ми намекна, че съм с черни дрехи, а билки не се берат с такава одежда. Кога е прав, прав е.

Някъде около Рожен, душата на по-кльощавия успя да се хармонизира с тялото му и той, поглеждайки през прозореца, смотолеви, че е забравил колко красиво е това място. Това беше знак, че е готов за вливане на малко указания от моя страна, свързани с добро и подходящо за случая поведение от негова страна.

Спряхме пред къщата на кума ми и аз, излизайки от колата предизвиках невероятен фурор. Като тръгвахме, в хабитата температурата беше 27 градуса, а у Родопите ни посрещнаха при 11 градуса. Направо им спрях тока на местните като се появих по тениска, къси гащи и сандалки, тип "римски пехотинец". Другите 2/3-ти пълноправни членове бяха горе-долу със същото одеяние.

И се после като се започна...

Наздраве!

[Trakatrak]

Пиете, блъскате пилета, после пак пиете, абитуриенти, пак пиете, някои историческа тематика и пак пиене. А някой казваше, че малко се пие в тая държава

Обаче ме върнахте към годините, вкоито бях абитуриент - интересни времена бяха, макар и доста бедни. Ех, да мога да се върна назад, но не мога - тогава за пръв път оставих възбудена жена в леглото, щото ме беше яд на нея, После съм го правил още 2 пъти - ама ха, ще ми отказват те, когато аз искам или ще ми правят мръсно, като им свалям приятелките Весели истории - сега една от тези общо 3 моми е жена на близък приятел, та си трая за онзи момент - животът е много интересно нещо и макар аз да го виждам основно в черно-бяло, то той си има и отенъци.

Наздраве!

Грую, ти си садист и железар. Да изоставиш възбудена жена?! Дано поне си бил в положение на воайор кога си я опущил. Надничайки през вратата в неподходящ момент. И пак не бива тъй. Като си сварил манджата сготвена барем я кусай. Наздраве за апетита в подходящия момент! И Мезим форте да помага. На Чиче.