If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Здр.Колега благодаря ти за всичко споделено от теб.
На драго сърце бих ти помогнал с каквото мога.
Можеш да ми пишеш на stefan_barakov@yahoo.com
Или да ме потърсиш в www.skype.com user:barakov
Там ще си разменим координатите.
Желая ти приятна вечер до скоро.
И успех в търговията
Здравей Бараков! Уважавам труда ти! Сигурен съм, че много хора са се възползвали и са ти благодарни за това. Остави нещата на тях, нека те те носят на ръце.
Аз не съм теглил никога книга от там поради простата причина, че съм 16 години извън БГ и нямам достъп до БГ фриитата. И все пак - Респект!
Мисля, че сега е момента да разкажа една история, което моето друго АЗ не би могъл да знае. Тя най-добре би описала защо все пак ти пиша, на теб и на всички останали тук, всеки път, когато намеря за нужно, превъплатен в поредния си шизофреничен образ на актьорче от селски театър.
Когато за първи път напуснах България, отидох с жена ми в една красива страна, с щастливи хора. Имахме късмет. Помогнаха ни, намериха ни работа. Обикновените хора, тези, с които имахме първи контакти и ни харесаха. Живеехме в едно малко градче, без документи и се хванахме за първото, което излезе, само и само да останем там. Аз бях общ работник, а жена ми домашна помощничка в къщата на моя шеф. Една ГАД до дъното на душата си, стиснат, крив и постоянно крещящ дядка. Той имаше трима сина. Караше се всеки ден първо с тях, после с всеки, с когото имаше работа. Четиримата управляваха фирма за производство на роботизирани машини за контрол на качеството. За 6 месеца, опознах всичко и въпреки, че вече правех и машини, продължаваха да ме третират като втора класа човек. И мен и жена ми. И двамата сме инженери. След 2 години работа при тези хора получихме документи. След още една, първо жена ми, а после и аз се махнахме от там и за първи път тогава си спомням, колко щастливи бяхме и двамата. Дядото като му казах, че не искам да подновя контракта, направо седна. И ме пита "И какво ще правиш сега? На строежа ли или в някоя ферма?". А аз знаех къде отивам, погледнах го, може би за първи път с такава смелост в очите и му казах, че съм учил, тези години, че съм изкарал еди какво си и еди къде си ще ме вземът на работа с постоянен договор. Дядото, не ви лъжа, направо му потече една сълза от окото. Той естествено се опита да я скрие. Както винаги си пусна маската и ми пожела късмет тогава. След един месец започнах работа на друго място и така за първи път започнах да се интересувам от финанси. Нататък е друга история, но тази която ви разказвам има още малко. След 2 години срещам една колежка от работата на един пазар за плодове на 500км от градчето, където живеехме преди. Каза ми, че дядото бил болен от рак, бил много зле и го чакали вече. Скарал се с всичките си синове, ударил с бастун в глвата бабата и единият от синовете я взел при себе си. Единственият човек с дядото, бил санитарният работник, чужденец, който са наели за да стои до него. А дядото имаше много пари, правеха роботи и печелеха добре. Всичко обаче беше на негово име и с това всичките тези години държеше синовете си на конци. Отидох аз, изпих един чай, понеже беше през зимата. Размислих и отидох да го видя. Директно от пазара. Купих му няколко портокала и една връзка банани. Обадих се на жена ми, тя естествено така се разтревожи какво ще правя, че ме чакаше като се върнах в 2 сутринта. Отивам в болницата, качих се, намерих стаята, гледам някакъв латино, стои и чете вестник. Дядото спи. Латиноса, само чакаше някой да дойде и веднага излезе да пуши. Седнах аз до него, събуди се. Погледна ме и свъси вежди. Не беше никак добре и в момента като се мръдна почна да пъшка. Имал е рак на стомаха. Каза ми да му помогна да се изправи малко. С триста зора го надигнах, че беше и доста голям мъж, но не като мен естествено Питам го как е. Не съм добре, вика, ще умирам. Не говори така викам, още има шанс. Гледам го, гледа ме в очите. Кой ти каза вика, доктора ли. И аз понеже го излъгах за другото се усетих, че не е добре и му викам - Не, искам да ти дам малко кураж. Както винаги съм го правил, докато той е псувал и обиждал всички наоколо, включително и мен. Погледна ме дядото право в очите. И стоим така около половин минута. И като ревна. Тоз дядка, дето беше превъплащение на сатаната. Много голяма гад беше и тъй си отиде. Той реве и аз рева. Прости ми вика, простете ни и двамата и не спира. Не мога да го успокоя. Влиза латиноса уплашен с цигарата и вика - Какво става тука и дядката - Въъъъъън, твойта п...ка майчина. Гадината си е гад и така си умира. Оставих го аз след 10 минути, той ми вика - А сега по-добре си върви при семейството, сигурно те чакат. Да, чакат ме му казах и си заминах. След 2 месеца се обадих на мой бивш колега за да попитам специално за него. Умря, каза ми. Отиде си. Оттървахме се. Аз обаче, му бях простил мисля в деня, когато му казах, че напускам. Не можех да пренеса тази омраза от фирмата в моя живот за напред. И все пак нещичко от тогава остана. Понякога повече, понякога по-малко. Следващият човек, който ме взе на работа се оказа, това, което всеки би искал да има за шеф. Той беше моят най-голям приятел, помощник и вечна подкрепа. И до днес. Понякога след най-голямото зло, човек намира това, което е търсил винаги и никога не го е намерил. А то може би е било от другата стана на пътя, в съседния град, в съседна планета...
Разказвам тази история заради теб Бараков, не заради рицаря, който се извинява от името на всички, без да го е упълномощил никой. На теб, защото знам, че ти ще я разбереш, а много други тук в НАШИЯ ФОРУМ не.
Хайде лека вечер и успех и на теб!
На когото не му е харесала историята, да я забрави. Аз обаче не мога да го направя...
Колеги последен постиг правя тази вечер-няма да ви занимавам повече с себе си.
Искам да ви напомня да си изтеглите необходимата литература - има голяма вероятност да спрат FREE.сърварите.
Пожелавам ви приятна вечер.
Eur/$
Нивата на съпротива в падащ тренд.
1.2923
1.2818
1.2748
1.2693-сериозно ниво
1.2645/22- голяма съпротива мисля че това ще е ниво от което ще обърне пазара
1.2573
1.2463
Може да откриете разлика +/- някои друг пипс в зависимост на кои брокер търгувате.
Това е моето виждане за сега.
До 1.2930 ще поддържам становището си за SELL позиция.
Разбира се ако нещо друго не се промени по пътя.
Пожелавам ви попътен тренд.
toliobg ти си като мен къс в е/$ нали въпроса ми е поневе знам че си прибрал приличен профит и пак си скъсил та каква ти е целта горе доло . Щото моята я отместих мъничко 1,2670 просто мисля че до петък ще го имаме това ниво интересува ме твоето мнение по съпроса предварително благодаря .
Коментар