Първоначално изпратено от Krum Atanasov
Разгледай мнение
Маркс е предимно философ, с оглед на предмета на изследване и според съвременните разбирания за предмет на изследване, на Маркс могат справедливо да му се вменят и други качества, изследвания в други области - икономика, социология, политология, история.
Маркс изследва само и единствено капиталистическото общество, капиталистическия начин на производство. Изследва го амбициозно, задълбочено, обемисто.
Често му вменяват неверни несъстояли си "приноси". Е, и ти го правиш.
В съвсем кратък, крайно схематичен вид, той действително е дал някакви щрихи, които засягат обществено устройство след капитализма, но толкова. Това се случва в неговия "Манифест ...." Което е по-скоро политически, а не строго научен (в тесен смисъл ) документ.
Това е извършено поради разбираеми причини. Очевидно е, че когато критикуваш нещо, желаеш да отправиш разбираеми послания към възможно най-голяма аудитория, следва да си в състояние да "предложиш" някаква алтернатива.
Маркс разкрива и формулира основното противоречие на капитализма от негова гледна точка, изследванията му го водят до заключение, че това противоречие е непреодолимо, неразрешимо. Това е сърцевината на неговата работа. Там където върши своята истинска, научна работа, той практически въобще не говори за комунизъм. А това пък, което се е вършело след Маркс, особено в т.н. болшевишки и реално-социалистически вариант, няма абсолютно никаква връзка с Маркс.
От днешна информирана и просветена гледна точка, по-подходящо би било да се гледа на Маркс без предразсъдъци и да разсъждаваме за хипотеза на обществото в етапа на посткапитализма. В Гьотевско-Ницшеански смисъл! А именно: Всичко, което е родено е ДОСТОЙНО да умре и на негово място ще с е роди нещо друго.
Включително и да си задаваме въпроса, какви "пари" ще ползва това общество. И какви са последиците. Защото аз, отбележи, си позволих да кажа, кое НЕ Е ПАРИ, ама въобще не съм се занимавал с въпроса: а кое е пари!
Различините варианти водят до драматично различни резултати.
Няма нищо извънредно в обстоятелството, че на Маркс се гледа като на един от най-големите мислители не само на съвремието, но и на хилядолетието. И противно на примитивните вярвания, че неговите основни поддръжници са в Москва и Пекин, на практика се получава, че това са соросианците.
Което е напълно отделна тема.
Коментар