S&P 500 / NASDAQ (инвестиционни стратегии и макро)

[Money]

Ако MKTX вместо нагоре с 11% бяха отишли надолу с 11% познай какво щях да направя

Вероятно щеше да видиш мой пост, който започва така: buy MKTX ...


Най-малкото много сериозно щях да се замисля дали да не купя там

Колкото до това:

Първоначално изпратено от Money Разгледай мнение
representjah MKTX са вече нагоре с едни 11% от тогава

и идея си нямам защо го пишеш. Щеше ли да го повдигаш на въпрос ако акцията беше отишла надолу?

[Money]

Това е нещо, което се прави и от краткосрочни спекулнати. Виж например terziev как "държи" компании на загуба и не пуща (макар и само на демо). Същото беше направил и lv_max. По негови думи беше държал две три позиции до зануляване. А той също беше голям противник на дългосрочното инвестиране

Психологическото обременяване, което кара хората да държат до дупка явно не идва от стратегията

А истинското значение на "вечното" държане е да се държи докато компанията има дългосрочно конкурентно предимство. И понеже няма гаранция, че конкурентно предимство ще се запази, когато човек следва тази стратегия се налага постоянно да следи какво се случва с компаниите в портфейла му, с техните конкуренти, както и да нюха къде другаде има възможности за дългосрочно в случай, че се наложи да се прехвърли в други сектори

Не е казано, но ако си с нагласа за дългогодишно (вечно) държане на дадена компания психологически си обременен и ще си я държиш до 0 с очакването да се възстанови (някога) дългосрочно.
В съседната тема коментирахме че загубите се държат а печалбите се затварят от повечето инвеститори.

[Money]

Реално американците причиниха много повече вреда отколкото имаше полза от тази война

Трудно е да се гадае как точно щаха да се развият нещата без инвацията в Ирак от 2003. Но влизането в Ирак дастабилизира целия регион и отговорността сега пада върху американците. Това имам предвид. На всичкото отгоре те влязоха там с лъжа, че имали данни за оръжия за масово поразяване, а не само не откриха нищо, но и се оказа, че не са имали подобна разузнавателна информация, само някакви кухи догадки

Това много сериозно подрони авторитета им на "лидер на свобония свят". Финансовият колапс от 2008 още повече им подрони авторитета и в чисто икономическата сфера. А силният либертариански уклон, който бяха наложили им гарантира трудно излизане от кризата и повтаряне на много от грешките от 30-те години

Войната в Ирак.

Как мислиш дали ако САЩ не бяха направили военна инвазия в Ирак.

Със Садам Хюсейн региона щеше. ли да е достатъчно стабилен.

Или щеше да последва модела на Либия или Сирия и без войските на САЩ . В Ирак по принцип имаше огромен етнически и регилиозен антагонизъм туширан кърваво от режима на Садам. Като се има и предвид не особено мирното сътрудничество на Ирак със съседите. И без войските на Сащ посоката. в регийона беше ясна при една глобална дестабилизация.

[hazard]

Реално време. В даден момент решавам че ще тествам дадена стратегия. Обикновено силно изчистена, само с един фактор, максимум два. Пускам един скринър на компаниите в момента, които отговарят на това. И от двадесетина компании, които най-силно отговарят правя портфейл с равни дялове.И след пет или шест години поне, гледам какво се е получило

Сериозно, не мисля че стратегия, която е успешна предишните 10-20-30 год, ще е такава следващия такъв период, (нито стратегията за буквите А и S).
поради десетина причини най-малко, в нашето динамично и вече бързо променливо време.

[Todor Sabev]

Подробен отговор не мога да дам, ще стане три дисертации в пет тома

Контекстът е че през през 1950-те и 1960-те в САЩ имаме много по-силно регулирана икономика, по-високи данъци, силна антитръстова политика на разбиване на монополите, силни синдикати, висок процент от националния доход за заплати, използване на фискални стимули

След това идват идеите на Милтън Фрийдман и Чикагската школа...

Финансовата дерегулация е всеобхватна и отмяната на забраната за универсалните банки е може би най-малкият и незначителен детайл. Финансовата дерегулация включва и това агенциите да не разследват и да не се намесват като част от стратегията е просто да няма персонал за това. А банките да си правят ама каквото си искат, включително т.нар. off-balance sheet entities, в които никой не знае какво и защо има

100,000 страници след 2008... ама говорим за преди това

Много интересни неща за финансовата дерегулация и увеличаването на риска във финансовата система на САЩ още през 1970-те можеш да прочтеш и в Minsky, Stablising an Unstable Economy. Говорим за книга публикувана през 1986

Разслоенито няма нищо общо с цената на активите, а с ниския и почти липсващ ръст на доходите на средната класа. Говорим за income inequality и това е процес, който започва още от началото на 1980-те

Войната в Ирак освен че подрони авторитета на щатите, създаде напрежение вътре в НАТО, погълна огромни средства, дестабилизира Близкия изток и всъщност без нея нямаше да се стигне и до вълната от бежанци 2015г., която "консерваторите" така умело използваха с пропагандна цел, включително в САЩ

Войната в Ирак.

Как мислиш дали ако САЩ не бяха направили военна инвазия в Ирак.

Със Садам Хюсейн региона щеше. ли да е достатъчно стабилен.

Или щеше да последва модела на Либия или Сирия и без войските на САЩ . В Ирак по принцип имаше огромен етнически и регилиозен антагонизъм туширан кърваво от режима на Садам. Като се има и предвид не особено мирното сътрудничество на Ирак със съседите. И без войските на Сащ посоката. в регийона беше ясна при една глобална дестабилизация.

[Money]

Подробен отговор не мога да дам, ще стане три дисертации в пет тома

Контекстът е че през през 1950-те и 1960-те в САЩ имаме много по-силно регулирана икономика, по-високи данъци, силна антитръстова политика на разбиване на монополите, силни синдикати, висок процент от националния доход за заплати, използване на фискални стимули

След това идват идеите на Милтън Фрийдман и Чикагската школа...

Финансовата дерегулация е всеобхватна и отмяната на забраната за универсалните банки е може би най-малкият и незначителен детайл. Финансовата дерегулация включва и това агенциите да не разследват и да не се намесват като част от стратегията е просто да няма персонал за това. А банките да си правят ама каквото си искат, включително т.нар. off-balance sheet entities, в които никой не знае какво и защо има

100,000 страници след 2008... ама говорим за преди това

Много интересни неща за финансовата дерегулация и увеличаването на риска във финансовата система на САЩ още през 1970-те можеш да прочтеш и в Minsky, Stablising an Unstable Economy. Говорим за книга публикувана през 1986

Разслоението няма нищо общо с цената на активите, а с ниския и почти липсващ ръст на доходите на средната класа. Говорим за income inequality и това е процес, който започва още от началото на 1980-те

Войната в Ирак освен че подрони авторитета на щатите, създаде напрежение вътре в НАТО, погълна огромни средства, дестабилизира Близкия изток и всъщност без нея нямаше да се стигне и до вълната от бежанци 2015г., която "консерваторите" така умело използваха с пропагандна цел, включително в САЩ

Нещата е хубаво да се гледат в контекста. САЩ си дерегулират финансовата сфера - по-скоро банките, защото до тогава е трябвало да изпълняват доста тъпи правила - правила които не са съществували нито в Европа, нито в Япония. И ако не си бяха направили финансовите закони по-нормални можеше и вече да няма американска банкова система.

Реално няма налагане на либертариански икономически модел. Laissez faire може да звучи добре политически, но ако данъчните ти закони са 10000 страници а финансовите още 10000 страници това определено не е laisser faire. Разслоените между бедни и богати се получава заради това че цените на активите вървят нагоре, и който има активи става все по-богат, който няма обеднява. Но това е плод много повече на личен избор, отколкото на нещо друго. Мисля че е много лесно да се сметне че ако човек на средна заплата в САЩ си вкарва 10% от доходите в индексни ETF доста лесно ще се пенсионира относително богат. В европа това е много по тегаво първо заради начина по който е организирана пенсионната система и второ защото реално е забранено да се дава информация на непрофесионални инвеститори.

Войната в Ирак реално нямаше никакво значение. Единственото което тя промени бе че добивът на петро от Ирак се отвори и за запада. Но и за Изтока, мисля че руски компании там все още имат доста сериозни концесии за добив. Но Ирак е маргинален производител на петрол. Революцията в Иран от 70 те години има много по-голямо значение за цялата настояща драма в близкия изток, тъй като на смената се появи архи враг на Саудитска Арабия, което пък тласна саудитците в другата посока много силно. А те вече са важни.

Американския консерватизъм винаги е бил основно полуграмотни реднекс от Апалачите и от Средния запад. Просто с развитието на интернет, това стана ясно за всички. Същото между другото което се получава в момента и в България с полуграмотните фенове на ГЕРБ.

[ravnovesie]

Да ти кажа честно, не съм много възхитен от книгата. Прекалено много се фокусира върху източно-европейската фрустрация от копирането на Запада

Това обаче не обяснява процесите в самия Запад, които за мене са по-интересни

Ако в САЩ не беше проведена консерватината "революция" в смисъл на:
(1) дерегулация на финансовата сфера, довела до Глобалната финансова криза от 2008,
(2) налагане на либертарианският икономически модел, който доведе до най-голямото разслоение между бедни и богати от 1920-те насам и
(3) войната в Ирак и разбунването на Близкия изток,
фрустрацията в Източна Европа щеше да си остане един малък ирелевантен детайл на ирелеванти хора-мърморковци без реални конструктивни идеи. Просто никой нямаше да им обръща внимание на глупостите

Тоталният провал на американския консерватизъм и отстъплението на консерваторите в новия псевдо-консерватизъм, т.е. ксенофобията, фейк нюз и най-обощо задаването на тон на новия модел на "консерватизма" като крайно-десен мишмаш от булшит е нещото, което дава легитимност и инерция на същите процеси в България и по света

Първо имаме разпад в сърцевината на Запада, т.е. в англо-саксонското му ядро и след това идват процесите в Източна Европа. А не обратното

Периферията не може нищо да направи ако ядрото генерира прагматични решения на проблемите като по този начин поддържа успеха в икономическата и социалната сфера и така поддържа и легитимността си

Нещата е хубаво да се гледат в контекста. САЩ си дерегулират финансовата сфера - по-скоро банките, защото до тогава е трябвало да изпълняват доста тъпи правила - правила които не са съществували нито в Европа, нито в Япония. И ако не си бяха направили финансовите закони по-нормални можеше и вече да няма американска банкова система.

Реално няма налагане на либертариански икономически модел. Laissez faire може да звучи добре политически, но ако данъчните ти закони са 10000 страници а финансовите още 10000 страници това определено не е laisser faire. Разслоените между бедни и богати се получава заради това че цените на активите вървят нагоре, и който има активи става все по-богат, който няма обеднява. Но това е плод много повече на личен избор, отколкото на нещо друго. Мисля че е много лесно да се сметне че ако човек на средна заплата в САЩ си вкарва 10% от доходите в индексни ETF доста лесно ще се пенсионира относително богат. В европа това е много по тегаво първо заради начина по който е организирана пенсионната система и второ защото реално е забранено да се дава информация на непрофесионални инвеститори.

Войната в Ирак реално нямаше никакво значение. Единственото което тя промени бе че добивът на петро от Ирак се отвори и за запада. Но и за Изтока, мисля че руски компании там все още имат доста сериозни концесии за добив. Но Ирак е маргинален производител на петрол. Революцията в Иран от 70 те години има много по-голямо значение за цялата настояща драма в близкия изток, тъй като на смената се появи архи враг на Саудитска Арабия, което пък тласна саудитците в другата посока много силно. А те вече са важни.

Американския консерватизъм винаги е бил основно полуграмотни реднекс от Апалачите и от Средния запад. Просто с развитието на интернет, това стана ясно за всички. Същото между другото което се получава в момента и в България с полуграмотните фенове на ГЕРБ.

[Money]

Да ти кажа честно, не съм много възхитен от книгата. Прекалено много се фокусира върху източно-европейската фрустрация от копирането на Запада

Това обаче не обяснява процесите в самия Запад, които за мене са по-интересни

Ако в САЩ не беше проведена консервативната "революция" в смисъл на:
(1) дерегулация на финансовата сфера, довела до Глобалната финансова криза от 2008,
(2) налагане на либертарианският икономически модел, който доведе до най-голямото разслоение между бедни и богати от 1920-те насам и
(3) войната в Ирак и разбунването на Близкия изток,
фрустрацията в Източна Европа щеше да си остане един малък ирелевантен детайл на ирелеванти хора-мърморковци без реални конструктивни идеи. Просто никой нямаше да им обръща внимание на глупостите

Тоталният провал на американския консерватизъм и отстъплението на консерваторите в новия псевдо-консерватизъм, т.е. ксенофобията, фейк нюз и най-обощо задаването на тон на новия модел на "консерватизма" като крайно-десен мишмаш от булшит е нещото, което дава легитимност и инерция на същите процеси в България и по света

Първо имаме разпад в сърцевината на Запада, т.е. в англо-саксонското му ядро и след това идват процесите в Източна Европа. А не обратното

Периферията не може нищо да направи ако ядрото генерира прагматични решения на проблемите като по този начин поддържа успеха в икономическата и социалната сфера и така поддържа и легитимността си

Първоначално изпратено от Todor Sabev Разгледай мнение
А дали не е най добре да ги издирим по IP адреси и да им пратим ония с белите престилки.

Те ти нещо за четене, да не мислиш щуротии.
https://impressio.dir.bg/litsa/imita...-sebe-si-otkas

[Анонимен7021]

И ED и Money повдигате най-интересния въпрос. Колко дълго е дългосрочното инвестиране и какъв е хоризонта според вас? ED, напълно съм съгласен с всичко което пишеш. Да, валюинвестинга не е всичко и единствения вариант. Идеята е по-скоро, че в МОМЕНТА на покупка трябва решението ти да е базирано на допускането и идеята, че ще притежаваш тази компания завинаги. Че ще си с нея дори накрая, дори и да фалира някой ден, тя ще ти се е изплатила многократно. Може ли да променяш/ревизираш решението си СЛЕД ПОКУПКАТА, примерно след 5-10 години когато бизнесклимата се е променил, технологиите и те, въобще когато целия свят е различен? Да, стига да го пожелаеш. НО отново водещо трябва да ти КОНКРЕТНИЯ момент (този новия, в бъещето) и че ще я притежаваш завинаги същата тази акция.

Пак една аналогия, защото се хваща по-лесно и се разбира. Много сме спорели едно време какво дългосрочен период в спортните залагания. Залаганията имат едно ГОЛЯМ предимство - имат хоризонт два-три дни и после всичко свършва. Мача е свършил, загубилия няма да спечели (ок, има изключения да не влизам в детайли). И горе долу се групирахме около следното: за да е достоверна една стратегия базирана на футболни мачове, са необходими минимум три пълни сезона и поне 2-3 хиляди мача. НЕ се отнася за Световни, Европейски и подбни първенства, там е малко по-различно. И всичко това само за да се получи някаква достоверна извадка. Ако го приложим за Финансовите пазари - трябва да се съобразим с поне 3 бизнес цикъла ли се казват, не знам точно, което като период е около 30 години. И на базата на този период да вземаме решенията. А да не гледаме само ЦЕНАТА на акцията и да си казваме - добре, на печалба сме, прибираме вече не става. Акцията е подценена/надценена вече не става, цената пада.

Другото интересно е, че всичко което се коментира и има статистика е за ПУБЛИЧНИТЕ КОМПАНИИ, и основно тези в САЩ. Private companies по-ренатбилен вариант ли са? Възможно е? По-малките компании за които дори нямаме толкова статистика? Възможно е. Аз например съм се насочил към компании които са извън индексирането / масите. Естествено че съм заимствал от други по-знаещи и можещи инвеститори, писал съм за GOLD и FNV. В Европа също има добри компании - Jungfraubahn, Lotus Bakeries (едва ли ще си купя акция за 3К), Imperial Brands, да не продължавам.
И последно което MOney e написал за duds-овете. Но той пак се опитва "да гадае" и да маха Полароида без да знае бъдещето му. Money пиша го това с друга идея, не да те упреквам. и това е, че аз съм избрал следния вариант: ще държа до край каквото имам и дори да фалира една компания ще пия студената вода и толкова. Stick to my guns. И знаеш ли защо - точно това показва опита ми от залаганията - имаш ли Валю - държиш до самия край (мача). Не покриваш, не cash-out ваш или каквото и да било. И представа си нямаш колко пъти съм бил near-miss и за малко не са ми излизали коефициенти от порядъка на 100 и 500. Това е най-трудно в цялата игра - загубата, въпреки че си взел ПРАВИЛНОТО РЕШЕНИЕ. Веднъж от това че си загубил, и втори път че печалбата ти (голяма) е била толкова близо пред носа ти. От това боли най-много и с това никога не се свиква, веднага се появяват съмненията "ама аз правилно ли постъпих", и хилядте ако-та които само ти мътят главата и нямат никаква стойност. И тук се чупят 99.999% от хората, променят "стратегията", идеята, мнението всичко което се сетиш.

Пиша го това с идеята че опита ми на Финансовите пазари е нула. Само 5 сделки, 3 затворени с прилични печалби, 2 (GOLD, FNV) ще се държат засега. И най-лошото тук е, че нямам толкова време да "тествам" идеите си в реално време и с реални пари, ВРЕМЕТО и хоризонта от 30 години е голям и нямам право на втори опит, за разлика от спортните залагания. Така че ако съм избрал "грешната стратегия" духам супата еднократно и завинаги. Искам да избера СТРАТЕГИЯТА а не цените и компаниите. Как ще се държи един бизнес/сектор И добри и в лоши времена. Ами ако са изключителни като днешните - с отрицателни лихви? Но нямам голям избор, хване ли ме идея не мога да не я проверя, в противен случай ще съжалявам накрая.

Успех. И аз дълго се занимавах със мачове преди да мина към акции. Доста по-интересна игра е.

[Money]

Съгласен съм с първото изречение, но не и с второто. Да купиш с нагласата все едно ще държиш до край е напълно окей за мене. И това пасва на идеята don't just buy stocks, be a business onwer

Идеята е по-скоро, че в МОМЕНТА на покупка трябва решението ти да е базирано на допускането и идеята, че ще притежаваш тази компания завинаги. Че ще си с нея дори накрая, дори и да фалира някой ден, тя ще ти се е изплатила многократно.

Това няма да е вярно ако търсиш total return, т.е. реинвестираш дивидента. Също в много случаи няма да е вярно и ако си купил сравнително късно в жизнения цикъл на компанията. Тогава става малко трудно да се е изплатила многократно и в някои случаи е трудно дори и еднократно. Приемам, че говориш за изплащане от дивиденти

Идеята е по-скоро, че в МОМЕНТА на покупка трябва решението ти да е базирано на допускането и идеята, че ще притежаваш тази компания завинаги. Че ще си с нея дори накрая, дори и да фалира някой ден, тя ще ти се е изплатила многократно.

Според мене ще ти хареса книгата на Philip Fisher "Common Stocks and Uncommon Profits"

https://www.amazon.co.uk/Uncommon-Pr...2930915&sr=8-1

[ravnovesie]

ravnovesie Можеш ли да опишеш как си тествал стратегиите - на база исторически данни или в реално време? Всякаво инфо е добре дошло, поне в момента data много.

Реално време. В даден момент решавам че ще тествам дадена стратегия. Обикновено силно изчистена, само с един фактор, максимум два. Пускам един скринър на компаниите в момента, които отговарят на това. И от двадесетина компании, които най-силно отговарят правя портфейл с равни дялове.

И след пет или шест години поне, гледам какво се е получило

[ED]

При това, никой не е казал, че като купиш Полароид и като видиш, че пада стремително, трябва да го държиш до зануляване, както се приема в тази статия

Не е казано, но ако си с нагласа за дългогодишно (вечно) държане на дадена компания психологически си обременен и ще си я държиш до 0 с очакването да се възстанови (някога) дългосрочно.
В съседната тема коментирахме че загубите се държат а печалбите се затварят от повечето инвеститори.

[Money]

Най-интересното е тука. Дори да си взел Nifty Fifty в момента на тяхното най-безумно набалончавне, накрая пак правиш годишна възвръщаемост от 12.7%, което е близо до представянето на СиП 500, като тук се включва държане до дупка и зануляване на неща като Полароид

There are of course the companies in the Nifty Fifty that never made it, such as Polaroid, which was selling at a price to earnings of 94.8 in 1972 and declared bankruptcy in 2008. Here Professor Siegel shows that if an investor had bought and held all of the Nifty Fifty in 1972 at that huge valuation, with all its successes and duds, they would have still made an annualised return of 12.7 per cent, compared with the S&P 500 over the period of 12.9 per cent.[/SIZE][/FONT]

Няма да оспорвам статистиката на ЕД. Най-вероятно е точно такава, както той казва. Само че фирмите, които в даден момент имат durable competitive advantage обикновено продължават да го имат поне едно, а по-често и две-три десетилетия. Затова е и durable

Проблемът е, че това не е нещо, което може да се измери предварително с рейшиота и куант методи

[Money]

Eто една друга храна за размисъл. При това, никой не е казал, че като купиш Полароид и като видиш, че пада стремително, трябва да го държиш до зануляване, както се приема в тази статия


At the start of the 1970s investors were prepared to pay a seemingly stupid price for what were then perceived as “one decision — buy and never sell” growth stocks. A group of leading US companies including Xerox, IBM, Polaroid and Coca-Cola were bid up to prodigious valuations.

These stocks, sometimes referred to as the “Nifty Fifty”, hit valuations as high as 80 or 100 or more times their earnings, with Coca-Cola reaching a price to earnings of 46 in 1972, and Johnson & Johnson hitting a ratio of 57 times in the same year. Disney rose to a valuation of 71 times, while Dow Chemical rose to a valuation of 241.

These stocks were clearly in a bubble, and they later crashed back down to earth. In an autopsy Forbes magazine wrote in 1977: “What held the Nifty Fifty up? The same thing that held up tulip-bulb prices in long-ago Holland — popular delusions and the madness of crowds. The delusion was that these companies were so good it didn’t matter what you paid for them; their inexorable growth would bail you out.”

But what did this mean for the poor saps who had bought these stocks at the mega-prices on offer in 1972? Professor Siegel’s study showed that, had they held on for 30-odd years, these seemingly deranged investors would have in fact mostly outperformed the wider US stock market.

The raging bull who bought Coca-Cola at 46 times its earnings in 1972 would have made an annual return of 17.2 per cent up to 1996, when Professor Siegel’s study was published, and done very well since. The idiot who purchased Disney at a price-to-earnings ratio of 71 times that year would have annualised a return of 11.7 per cent. In fact, if a foresighted investor had wanted to simply match the performance of the S&P 500 up to 1996 they could have paid a p/e of 92 for Coca-Cola in 1972, and paid 78 times for Philip Morris, which was on sale in 1972 for a multiple of just 24 times earnings.

There are of course the companies in the Nifty Fifty that never made it, such as Polaroid, which was selling at a price to earnings of 94.8 in 1972 and declared bankruptcy in 2008. Here Professor Siegel shows that if an investor had bought and held all of the Nifty Fifty in 1972 at that huge valuation, with all its successes and duds, they would have still made an annualised return of 12.7 per cent, compared with the S&P 500 over the period of 12.9 per cent.

[ED]

Money за мъдростта и множеството се знае много, още от времето на Любон. Но в никакъв случай твоя пример не е пример за Комплексна система (каквато са финансовите пазари). Липсва най-важното, фийдбека / обратната вързка - между агентите / хората. Дори и спортните залагания не биха казал че са "чиста" Комплексна система. Преди време правехме подобен експеримент във един форум точно за мачовете и тълпите. За съжаление малко хора се включиха с прогнози и данните бяха слаби. Но едни от най-големите в Бранша - Пинакъл правят точно това. И затова са единствените където професиоалните комарджии са добре дощли: https://www.pinnacle.com/en/betting-...20to%20perfect.

Колкото до това:

и идея си нямам защо го пишеш. Щеше ли да го повдигаш на въпрос ако акцията беше отишла надолу?


Нека ти кажа моята идея за инвестиции. Аз съм твърдо за Валю инвестирането, което означава - цял живот. Дори ти твърдиш че го правиш, но реално си продаваш акциите след 3-4-5 години, когато достигат определен ръст/печалба.Целта ми е да притежавам компании които бих държал цял живот. И изобщо не се интересувам от benchmark или каквото и да било в проценти. Искам да запазя парите които имам в момента, като пренеса тяхната покупателна стойност в бъдещето. Ето ти някои разсъждения в тая насока - ще имам алкохолна компания. Алкохол ще се пие и в депресии и кризи и в просперитет. Дори човечеството да не нараства, нараства процента на жените които пият алкохол. Защо е така няма значение. Сега, дали всяка компания става - не. Искам компанията да е от западния свят (Европа, САЩ, Австралия), да плаща дивидент (задължително условие) и да има някакви стабилни финансови показатели. Дали ще underporform-ва или аутперформва пазара/индекс в бъдещето хич, ама хич не ме интересува. Разбира се че всяка година ще чета 10к отчетите да гледам накъде задухва вятъра, но толкова. Мнението ми е, че подобна компания има по-голяма вероятност да бъде на пазара и след 30 години. И когато съм вече на 60-65 да имам същната възможност и качество за живот, същата свобода на избора и да чук@м също толкова млади коври. Решил съм, че имам право на петдесет избора, така че ще трябва да избирам бавно и умно.

Но ще пробвам и друга, по-рискова стратегия, любопитен съм да видя коя ще е дала по-добър резултат накрая. Отново е елементарно - ще купувам всяка една компания която се листва на NYSE спрямо буквите. Само ще добавя някой филтри - да не е финансова, да не е от Китай/Азия и други дребни неща. Бай и Холд за около 30 години. Да не се чудуите после защо ще имам Уникорни и Пепеляшки в портфейла. То е неизбежно. Ако тпървата ми позволява с дивидентите да я финансирам - супер, ако не ще пестя от банички. Проблема ще са Данъчните декларации всяка година, ама какво да се прави....

Оня ден слушах точно William Strong - каза го много точно. Трябва да имаш leap of faith във тоя тип инвестиране. И много топки, защото понякога трябва да държиш компаниите, когато пазара е зле, но И смелостта да държиш КЕШ когато се налага и да не правиш нищо. Пак ще напиша - не е голяма филосфия на Финансовите пазари - повече е мислене и по-малко действие. Но мнозинството предпочита екшъна пред бездействието. Сега гледам острани да се наскачат хората, за никъде не бързам.

Разбирам подбудите и убежденията за възприемане на VALUE INVESTING като се има предвид статуса и репутацията на Бъфет, Сет Кларман и сие.

Но от друга страна ако погледнеш обективно е почти невъзможно да попаднеш на компания (за повече от една дори ми се струва невъзможно), която да се наложи и устои десетилетия че и повече. Компаниите са като всички други организми (макар и не биологични) - разждат се и натрупват пазарен дял (в общия случай заради основателя), превръщат се в доминантен играч, стигат до апогей и след това бавно и постепенно “умират” заменени от нови бизнеси, по-гладни за успех ОСНОВАТЕЛИ.

Най-лесното което можеш да направиш, за да провериш дали има смисъл горното твърдение е да погледнеш кои са били компаниите включени в Дау от началото на миналия век досега. Почти съм сигурен, че днес няма нито една компания която е била в апогея си през 70те на миналия век.

Преди време гледах една статистика, която първоначално ми се стори шокираща, но като се замислих тя потвърждава естествения подбор. Много малък процент от всички компании листвани на борсата (от 20те до 2015та мисля беше изследването) оцеляват дългосорчно и носят положителна доходност. На спомен бяха около 3-4%. Всички останали са фалирали. И само 0,05% са компаниите, които носят над 50% от положителната възвръщаемост (над трежъри ноутс). Възможно е да не цитирам точно цифрите, но изводите са че да уцелиш дългосорчно печеливша компания, която да се развива успешно и да оцеллее десетилетия е равносилно на печеливш билет от лотарията.

Само храна за размисъл.