Според мен тези "доказателства", които се изискват от ЗДДФЛ при прилагане на СИДДО във връзка с дивидентите ги гледат само при проверка или ревизия.
Шеста алинея в повечето случаи не може да се приложи, защото много рядко се ползва "освобождаване с прогресия", обикновено се прилага "обикновен данъчен кредит".
В ЗДДФЛ няма изисквания какви да бъдат доказателствата, следователно може да се предположи, че приемат всякакви "доказателства".
В друг закон обаче може да има нещо, което според НАП да е приложимо.
В тази тема коментирахме статия за СИДДО, там пишеше нещо за доказателства, като имаше възможност да бъдат "други документи". Не знам дали е актуална информацията.
Освен това има и опростена процедура и не съм убеден, че цитираната спогодба изобщо е приложима във връзка със задължението за предоставяне на доказателства съгласно ЗДДФЛ.
В нашия случай мисля, че този член изобщо не е приложим, защото не се налага да се прави искане за прилагане на СИДДО.
Дали не е приложим и някой друг закон, който казва, че трябва документите да им е бит печат и да са преведени от преводач, който се е заклел, че преводът му е верен, дали трябва да се ползва нотариална заверка и т.н. не мога да кажа.
Би било много тъпо ако има такива изисквания, в днешно време никой не бие печати, освен нотариусите и някои фирми за преводи. И нотариусът как ще разбере, че му дават истински документ като никой няма да бие печат? Пък и да е бит печат каква файда, като всеки може да си направи печат и да го бие?
Ако погледнем обективно нещата, а не буквоядски, ще стане ясно, че биенето на печати (от нотариуси, преводачи) е безсмислено, защото в Интернет има публично достъпна информация за брутните дивиденти на публично търгуваните корпорации (решение на общото събрание на дружеството, където пише колко е брутната сума на дивидента). Служител на НАП би могъл просто да вземе тази публично достъпна информация и да изчисли колко е удържания данък в чужбина като сравни брутната сума на дивидента с реално получената от данъкоплатеца. Ако е удържан данък 5% или повече и има СИДДО, в което пише, че се ползва "обикновен данъчен кредит", значи в България данък дивидент не се дължи.
А може и още по-просто - достатъчно е само да се види къде е установен емитента на акциите. Ако е САЩ - значи данък не се дължи в България, защото данъчната ставка в САЩ е най-малко 10% за дивидентите, от което следва, че в България данък не се дължи.
Но има вероятност от НАП да изровят от някъде някой член от друг закон, в който член пише, че документите следва да са преведени от заклет преводач и да има бити печати. И евентуално нотариална заверка, апостил и други анахронизми.
До сега на някой правили ли са проблем от НАП във връзка с това, че няма бити печати на "доказателствата" и че са на английски?
* * *
Според мен от чл. 1 ("производствата по установяване на задълженията за данъци") следва, че чл. 55 е приложим само когато НАП правят проверка или ревизия и има искане за предоставяне на документи. В останалите случаи (когато просто се подават "доказателства" в годишната декларация) чл. 55 не е приложим.
Не вярвам, че служител на ИП в чужбина или който и да е друг орган би се съгласил да състави документ с подпис за да бъде предоставен на НАП без данъкоплатецът да си плати за това солено. (Затова цитирах чл. 57.)
(5) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация по ал. 1 доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски.
(6) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) За доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия", местните физически лица могат да не представят доказателства за размера на внесения данък по ал. 5.
(6) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) За доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия", местните физически лица могат да не представят доказателства за размера на внесения данък по ал. 5.
В ЗДДФЛ няма изисквания какви да бъдат доказателствата, следователно може да се предположи, че приемат всякакви "доказателства".
В друг закон обаче може да има нещо, което според НАП да е приложимо.
В тази тема коментирахме статия за СИДДО, там пишеше нещо за доказателства, като имаше възможност да бъдат "други документи". Не знам дали е актуална информацията.
Доказателства
Чл. 138. (1) Към искането по чл. 137, ал. 1 се прилагат и писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход.
(2) Доказателства по ал. 1 могат да бъдат:
1. когато правото за получаване на конкретния доход произтича от договорно правоотношение - писмен договор, а ако няма такъв - доказателства за наличието на договорно правоотношение между платеца на дохода и чуждестранното лице;
2. в случаите на доходи от дивиденти - решение на общото събрание на дружеството; купон за изплатен дивидент; извлечение от книга на акционерите, заверено от дружеството; копие от купюр или временно удостоверение; поименно удостоверение за безналични акции; извлечение от книгата за безналични акции или друг документ, удостоверяващ вида и размера на дохода, както и размера на участието на чуждестранното лице;
3. при доходи от ликвидационен дял - документ, доказващ размера на направената инвестиция, краен ликвидационен баланс след удовлетворяване на кредиторите и документ, определящ разпределението на ликвидационния дял, а при разпределяне на ликвидационния дял в натура - решение на съдружниците или акционерите и документи, въз основа на които е определена пазарната цена на ликвидационния дял;
4. при доходи от лихви върху вноски по чл. 134 и 190 от Търговския закон - решение на общото събрание, в което е посочен размерът или начинът на определяне на лихвата по тези вноски;
5. при доходи от държавни, общински и други дългови ценни книжа, когато не са освободени от данъчно облагане - поименен сертификат за собственост с отразени в него лихви и/или отстъпки; купони за лихви по облигации или друг документ, удостоверяващ собствеността и размера или начина на определяне на лихвите;
6. при лихви върху отпуснат заем - договор и доказателства за начислените лихви;
7. при доходи от прехвърляне на:
а) акции, облигации, търгуеми права на акции и други корпоративни права и ценни книжа, когато не са освободени от данъчно облагане по силата на закон - документ за прехвърляне на правата и документ, доказващ продажната цена и цената на придобиване;
б) дялови участия - заверен препис от вписания в търговския регистър договор за продажба на дружествен дял, както и документи, доказващи цената на придобиване на този дял;
в) друго движимо и недвижимо имущество, когато доходът от това имущество не е освободен от данъчно облагане - документи, доказващи цената на придобиване на това имущество и продажната цена.
(3) Към искането по чл. 137, ал. 1 могат да се представят освен посочените в ал. 2 и всякакви други писмени доказателства, които биха послужили за изясняване и установяване на основанията за прилагане на съответната СИДДО и на вида, размера и основанието за реализиране на съответния доход.
Чл. 138. (1) Към искането по чл. 137, ал. 1 се прилагат и писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход.
(2) Доказателства по ал. 1 могат да бъдат:
1. когато правото за получаване на конкретния доход произтича от договорно правоотношение - писмен договор, а ако няма такъв - доказателства за наличието на договорно правоотношение между платеца на дохода и чуждестранното лице;
2. в случаите на доходи от дивиденти - решение на общото събрание на дружеството; купон за изплатен дивидент; извлечение от книга на акционерите, заверено от дружеството; копие от купюр или временно удостоверение; поименно удостоверение за безналични акции; извлечение от книгата за безналични акции или друг документ, удостоверяващ вида и размера на дохода, както и размера на участието на чуждестранното лице;
3. при доходи от ликвидационен дял - документ, доказващ размера на направената инвестиция, краен ликвидационен баланс след удовлетворяване на кредиторите и документ, определящ разпределението на ликвидационния дял, а при разпределяне на ликвидационния дял в натура - решение на съдружниците или акционерите и документи, въз основа на които е определена пазарната цена на ликвидационния дял;
4. при доходи от лихви върху вноски по чл. 134 и 190 от Търговския закон - решение на общото събрание, в което е посочен размерът или начинът на определяне на лихвата по тези вноски;
5. при доходи от държавни, общински и други дългови ценни книжа, когато не са освободени от данъчно облагане - поименен сертификат за собственост с отразени в него лихви и/или отстъпки; купони за лихви по облигации или друг документ, удостоверяващ собствеността и размера или начина на определяне на лихвите;
6. при лихви върху отпуснат заем - договор и доказателства за начислените лихви;
7. при доходи от прехвърляне на:
а) акции, облигации, търгуеми права на акции и други корпоративни права и ценни книжа, когато не са освободени от данъчно облагане по силата на закон - документ за прехвърляне на правата и документ, доказващ продажната цена и цената на придобиване;
б) дялови участия - заверен препис от вписания в търговския регистър договор за продажба на дружествен дял, както и документи, доказващи цената на придобиване на този дял;
в) друго движимо и недвижимо имущество, когато доходът от това имущество не е освободен от данъчно облагане - документи, доказващи цената на придобиване на това имущество и продажната цена.
(3) Към искането по чл. 137, ал. 1 могат да се представят освен посочените в ал. 2 и всякакви други писмени доказателства, които биха послужили за изясняване и установяване на основанията за прилагане на съответната СИДДО и на вида, размера и основанието за реализиране на съответния доход.
В нашия случай мисля, че този член изобщо не е приложим, защото не се налага да се прави искане за прилагане на СИДДО.
Опростена процедура
Когато платец начислява на чуждестранно лице доходи, подлежащи на облагане с данък при източника, с общ размер до 500 000 лв. на годишна база, искане за прилагане на СИДДО не се подава, а получателят на дохода следва да предостави на платеца:
• удостоверение, че е местно лице по смисъла на конкретната СИДДО за съответната година/години, през която/които е реализиран доходът;
• декларация, че е действителен получател на дохода и последният не е реализиран чрез място на стопанска дейност в България;
• удостоверение, доказващо представителната власт на лицето/лицата подписвали горната декларация.
Когато платец начислява на чуждестранно лице доходи, подлежащи на облагане с данък при източника, с общ размер до 500 000 лв. на годишна база, искане за прилагане на СИДДО не се подава, а получателят на дохода следва да предостави на платеца:
• удостоверение, че е местно лице по смисъла на конкретната СИДДО за съответната година/години, през която/които е реализиран доходът;
• декларация, че е действителен получател на дохода и последният не е реализиран чрез място на стопанска дейност в България;
• удостоверение, доказващо представителната власт на лицето/лицата подписвали горната декларация.
Би било много тъпо ако има такива изисквания, в днешно време никой не бие печати, освен нотариусите и някои фирми за преводи. И нотариусът как ще разбере, че му дават истински документ като никой няма да бие печат? Пък и да е бит печат каква файда, като всеки може да си направи печат и да го бие?
Ако погледнем обективно нещата, а не буквоядски, ще стане ясно, че биенето на печати (от нотариуси, преводачи) е безсмислено, защото в Интернет има публично достъпна информация за брутните дивиденти на публично търгуваните корпорации (решение на общото събрание на дружеството, където пише колко е брутната сума на дивидента). Служител на НАП би могъл просто да вземе тази публично достъпна информация и да изчисли колко е удържания данък в чужбина като сравни брутната сума на дивидента с реално получената от данъкоплатеца. Ако е удържан данък 5% или повече и има СИДДО, в което пише, че се ползва "обикновен данъчен кредит", значи в България данък дивидент не се дължи.
А може и още по-просто - достатъчно е само да се види къде е установен емитента на акциите. Ако е САЩ - значи данък не се дължи в България, защото данъчната ставка в САЩ е най-малко 10% за дивидентите, от което следва, че в България данък не се дължи.
Но има вероятност от НАП да изровят от някъде някой член от друг закон, в който член пише, че документите следва да са преведени от заклет преводач и да има бити печати. И евентуално нотариална заверка, апостил и други анахронизми.
До сега на някой правили ли са проблем от НАП във връзка с това, че няма бити печати на "доказателствата" и че са на английски?
* * *
Чл. 1. С този кодекс се уреждат производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители.
Документи на чужд език
Чл. 55. (1) При поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
(2) В случаите, когато документът не е представен с точен превод в определения срок, органът по приходите може да извърши превод за сметка на субекта.
(3) От датата на писменото искане по ал. 1 до датата на представянето на превода срокът за завършване на съответното производство спира да тече.
Чл. 55. (1) При поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
(2) В случаите, когато документът не е представен с точен превод в определения срок, органът по приходите може да извърши превод за сметка на субекта.
(3) От датата на писменото искане по ал. 1 до датата на представянето на превода срокът за завършване на съответното производство спира да тече.
Писмени обяснения на трети лица
Чл. 57. (1) С писмени обяснения могат да се установяват факти от значение за ревизията, които са възприети от трето лице.
(2) Писмени обяснения от трети лица се допускат само за установяване на:
1. достоверността или авторството на данни от технически носител и неподписани документи;
2. обстоятелствата, за доказването на които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице или третото лице, както и за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ;
3. фактите и обстоятелствата, за които не са съставени документи, когато е имало задължение за това, или са съставени документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства.
(3) Органът по приходите уведомява писмено лицето за правото му да откаже да даде писмени обяснения при условията на чл. 58, както и че може да бъде призован да даде свидетелски показания пред съда при условията на ал. 2.
(4) Обясненията на третите лица се преценяват с оглед на всички други данни и като се взема предвид тяхната заинтересованост от резултата на ревизията, съответно качеството им на свързани лица с ревизирания субект.
(5) Писмените обяснения се подписват от лицата, които са ги дали, и от органа по ал. 1.
(6) Не се допускат писмени обяснения от лица, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за случая, или да дават достоверни обяснения за тях.
Чл. 57. (1) С писмени обяснения могат да се установяват факти от значение за ревизията, които са възприети от трето лице.
(2) Писмени обяснения от трети лица се допускат само за установяване на:
1. достоверността или авторството на данни от технически носител и неподписани документи;
2. обстоятелствата, за доказването на които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице или третото лице, както и за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ;
3. фактите и обстоятелствата, за които не са съставени документи, когато е имало задължение за това, или са съставени документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства.
(3) Органът по приходите уведомява писмено лицето за правото му да откаже да даде писмени обяснения при условията на чл. 58, както и че може да бъде призован да даде свидетелски показания пред съда при условията на ал. 2.
(4) Обясненията на третите лица се преценяват с оглед на всички други данни и като се взема предвид тяхната заинтересованост от резултата на ревизията, съответно качеството им на свързани лица с ревизирания субект.
(5) Писмените обяснения се подписват от лицата, които са ги дали, и от органа по ал. 1.
(6) Не се допускат писмени обяснения от лица, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за случая, или да дават достоверни обяснения за тях.
Според мен от чл. 1 ("производствата по установяване на задълженията за данъци") следва, че чл. 55 е приложим само когато НАП правят проверка или ревизия и има искане за предоставяне на документи. В останалите случаи (когато просто се подават "доказателства" в годишната декларация) чл. 55 не е приложим.
Не вярвам, че служител на ИП в чужбина или който и да е друг орган би се съгласил да състави документ с подпис за да бъде предоставен на НАП без данъкоплатецът да си плати за това солено. (Затова цитирах чл. 57.)
Коментар