Първоначално изпратено от new_investor
Разгледай мнение
От тук нататък започва интересното. Известно време покривах ютилити компаниите в Германия, Франция и Италия. Мога да кажа, че страховете за съществуването на ТЕЦ-овете не са преувеличени и над 50% от тях в Европа губят пари в момента, а до 5 години ще са около 90%. Комбинацията от необходими инвестиции за достигане на заложени стандарти, цената на въглеродните сертификати, натискът върху цената на електричеството от страна на ВЕИ, е остро неблагоприятна за тях. Единственото, което вероятно ще ги спаси е зависимостта от техните мощности в средносрочен план и субсидиите на съответните държави.
В САЩ ситуацията може и да е по-различна, не съм се задълбочавал. При всеки случаи това е една индустрия на доизживяване. Някои въпроси, които ми изникнаха и засега остават без отговор са:
- Какво е съотношението на търсене/предлага на електрически на пазара, където оперира компанията (Илинойс)? В много други щати има излишък на капацитет.
- Макар и с дългосрочни договори, кои са основните клиенти на компанията и какво ще стане с техния капацитет до 2020 година например? В тази статия се твърди, че през 2018-а ARLP ще загуби около 2.5 млн. т доставки. Това са към 10% от настоящата годишна продукция. Предвид сериозните фиксирани разходи, ефектът върху печалбата ще е сериозен.
- Какво е отношението на местните власти към ТЕЦ-овете? Щатските власти до голяма степен имат независимост при въпроси свързани с енергийните мощности.
Когато една индустрия си отива, линията никога не е право надолу. От време на време има възход, последван от поредния спад. Предвид неизвестните за мен компанията си е по-скоро добре оценена. Растеж на продукцията може да се реализира ако има студена зима (каквато засега отсъства) или ръст на цената на въглищата по някаква причина (какъвто определено има през миналата година). За мен има доста неизвестни, в една силно регулирана индустрия.
Коментар