Балонът във всичко

[Misho ILIEV]

ЕД, американските акции вървят нагоре от над 200 г. Виж Stocks for the Long Term на Jeremy Siegel.

https://www.amazon.co.uk/Stocks-Long...r+the+long+run

[ED]

Гледам графиката на СиП и виждам, че СиП стагнираше когато стагнираха печалбите и ликвидността не можа да помогне. Как да си обясним това?

стагнирането съвпада странно със спирането на последното QE в US

[ED]

ЕD, в дългосрочен план винаги е булиш. В краткосрочен и средносрочен план може да бъде SCARY. Умението е в това човек да прецени кога в краткосрочен и средносрочен план трябва да е оптимист или песимист. Подлагането на съмнение бичите пазари на акции в дългосрочен план според мен е по скоро проява на глупост отколкото на предпазливост.
Мен ме вълнуваше много време следнията въпрос. Защо пазарни сривове като този от 1987 и този от 2008 година минават толкова бързо а такива като дот ком балона се оказват катастрофа за десетилетие. Единственото до което стигнах като логичен отговор е обратна корелация в дългите цикли на финансови и реални активи. Реалните активи започват да растат когато поредната парадигма за растеж на пазара на акции е изчерпана. От втората световна война до края на шейсетте години парадигмата е била след военно възстановяване. Но когато всички домове са възстановени. Всяка фабрика и път е изградена. Всеки има кола и даже цветенцата са засадени не е имало от къде да дойде растежа. Тогава идва стагнацията на седемдесетте и ръста на реалните активи (суровини и злато). После през осемдесетте се прави новата парадигма глобализация, сваляне на данъци и дерегулация. Реално погледнато в края на деветдесетте е постигната равновесна точка и от там нататък тя по-скоро е пречела. Прекалено разслоение подтиска потреблението, склонността на богатите към по-големи спесявания от колкото инвестиции и така нататък. Пак криза на парадигмата ръст на суровини и някъде през 2011-2012 се появява новата парадигма за дигитализация. Затова вярвам, че цикъла ще свърши тогава когато и последният човек е в нета и последната индустрия се цифровизира. Тогава ще си имаме ръста на реалните активи. Ще си накупим злато, суровини и кой кавото го кефи. Каква ще бъде следващата парадигма за след двадесет години е рано да се каже. На пръв поглед овладяването на космоса е с най-големи шансове. Ще поживем и ще видим. Стана малко повторение на неща които съм казвал и друг път, но мен винаги ме е вълнувал въпроса защо дот ком балона и началото на седемдесетте години са били толкова катастрофални за пазарите на акции а много мащабни сривове изглеждат и ще изглеждат като леко трепване на дългосрочната графика. Всички сте чували за срива от 1987 година. Вижте колко дребно изглежда на графиката. След пет години вероятно така ще изглежда и този от 2008 година. Аз можах да намеря само този отговор. С интерес очаквам да чуя други. Вероятно ще кажете, че ръста на реалните активи е скапал икономическият растеж и това е скапалао финансовите активи, но тогава остава въпроса защо след всеки възходящ цикъл на реалните активи имаме нова парадигма, която движи пазарите.
Продължавам да вярвам, че сривовете идват от неочаквани за хората причнини. Няма човек, който да не е чувал за дълговата криза. Всеки неграмотник, който спреш на улицата ще ти каже, че щатите са фалирали и китайците са голяма работа. Преди три години говореха как руснаците са голяма работа, но нещо не се разви по плана на публиката. Даже един дърводелец разказваше на мой приятел финансов директор как кокаколата в Ню Йорк щяла да струва три рубли. power grid е много интересен представител на широката публика без никакви финансови познания. Определено е полезен за четене и сравняване на часовника.
Само тема на размисъл. Никакви препоръки. Но обикновенно дългите цикли на растеж продължават с години и S&P си нараства с над 10 пъти. Струва ли си човек да се откаже от това защото в даден момент портфейла му може да коригира с 30 процента. За мен е странно решението да си купя нещо и да чакам неизвестно време преди да започне евентуално да расте, каквато е ситуацията със златните фенове. както и да е. Аз си вярвам, че човек трябва да избира най добрите активи от този клас, които е в дългосрочен растеж.

Както обикновено – много храна за размисъл от постовете, които публикуваш. Поздравления за което.

Няколко коментара по отправните точки, които си споделил с излагане на моето мнение по въпроса:

“Аз си вярвам, че човек трябва да избира най добрите активи от този клас, които е в дългосрочен растеж.” Есенцията и на моята философия за инвестиране, макар, че съм по-конвенционален в хипотезите и причинно-следствените връзки. Работата е там, че в икономиката има много повече променливи и фактори, които влияят и на практика за човек е много трудно (даже невъзможно) да ги идентифицира и интерпретира с постоянство та било то и да е гении J

„В дългосрочен план пазара винаги е булиш“ – Не че не съм съгласен, но все пак трябва да се вземат предвид няколко фактора:
Когато хората говорят за пазара, някак си по естествен начин имат предвид US STOCK MARKET-a! И аргументите са че данните за този пазар са най-меродавни, че той е най-развития капиталов пазар, и т.н. И това е така, но само за последните няколко десетилетия! Преди това е бил британския пазар, френския, португалския, римския и пр (разбирай икономиките които са определяли посоката в дадения исторически момент). Днес водещата икономика е САЩ, но след 10, 20 или 50 години не се знае кой ще бъде (или може би се досещаме – ейша). Та, примерът за който се сещам е Япония от 90те – 2ра икономическа сила в света. По онова време американците си мислят че ще ги изпреварят до няколко години. Историята я знаем (включително и капиталовите пазари през периода)! В тоя ред на мисли 2008ма може и да ни се струва като малка вълничка в спокойно езеро, но кой знае - може и следващия ТОП да е ALL TIME HIGH in your life time дет викат. Или поне за щатския пазар (разбирай западния).

„Умението е в това човек да прецени кога в краткосрочен и средносрочен план трябва да е оптимист или песимист“ – анджък де, ама трудно за изпълнение и много малко хора го могат J

„Мен ме вълнуваше много време следнията въпрос. Защо пазарни сривове като този от 1987 и този от 2008 година минават толкова бързо а такива като дот ком балона се оказват катастрофа за десетилетие“ – защото причините довели до всяко едно от тези събития е продиктувано от различни обстоятелства. Например 87ма следствие на over leverage и на практика е изпускане на парата за пазара. Междувременно по Рейгъново време започват много стимулиращи икономиката мерки (като се има предвид, че по това време debt to gdb е около 30%), които рестартират и в крайна сметка водят до ДОТ КОМ бума.
От 2008ма мерките за стабилизиране + постоянно наливане на ликвидност си оказват своето влияние.

„Единственото до което стигнах като логичен отговор е обратна корелация в дългите цикли на финансови и реални активи“- Това звучи интересно, но не значи че е вярно (и разваления часовник показва точното време два пъти в денонощието ). Струва ми се че по-скоро напасваш събитията, като си ги обясняваш с ротиране на финансови и реални активи. Не знам, може и да е вярно, но моето мнение е по-различно. Аз съм привърженик на Дългосрочния кредитен цикъл, който до известна степен се описва от Кондратиев (long term economic cycle).

[Misho ILIEV]

Точно обратното изглежда да е.
Te печалбите и продажбите доскоро почти 3 години все стагнираха, че даже и падаха. Но това не пречеше индексите и мултипълите да катерят...е верно почти половината благодарение на фангове и сие, но все таки.
Ликвидността е основен определящ фактор за мене.

Гледам графиката на СиП и виждам, че СиП стагнираше когато стагнираха печалбите и ликвидността не можа да помогне. Как да си обясним това?

[pipbel]

Бих казал, че растежа на печалбите е основен фактор за покачването на американските акции. Ликвидността ечастичен фактор, за експанзията на Ц/П над историческите нива. Естествено QE помпа оптимизъм и от там пак цените на акциите.

Акциите не ги виждам в стратосферата, освен ако не презюмираме, че печалбите ще спаднат рязко - някои хора във форума смятат, че така ще стане. Но спокойно може да се мисли и в обратната посока.

Точно обратното изглежда да е.
Te печалбите и продажбите доскоро почти 3 години все стагнираха, че даже и падаха. Но това не пречеше индексите и мултипълите да катерят...е верно почти половината благодарение на фангове и сие, но все таки.
Ликвидността е основен определящ фактор за мене.

[Misho ILIEV]

Инфо за тези, които се страхуват от деривати:

http://europa.eu/rapid/press-release...17-1583_en.htm

ССР-та са купувачи за всеки продавач и продавач за всеки купувач на деривати, за които се прилага централен клиъринг.

[Misho ILIEV]

Освен ликвидността, като фактор при лихвите, имаме условия на сравнителен песимизъм, високо ниво на спестявания и намален апетит за инвестиране и взимане на кредити. Така чи лихвите структурно няма как да се високи. QE допринася за по-ниската доходност на десетгодишните облигации, но не и невероятно много.

Доста икономисти смятат, че чисто пазарно лихвите трябваше да са отрицателни до неотдавна.

[Misho ILIEV]

[*]Основният генаратор за покачването на акциите е ЛИКВИДНОСТТА от QЕтата, които свалят доходността по облигациите и наливат ресурс във финансови институции (ПФ, Банки, Застрахователи и пр), които от своя страна търсят доходоност. Като добавим и ресурса на централните банки, които също наливат директно и индиректно в маркета става ясно защо при стагниращи доходи и застаряващо население акциите са в стратосферата.

Бих казал, че растежа на печалбите е основен фактор за покачването на американските акции. Ликвидността е частичен фактор, за експанзията на Ц/П над историческите нива. Естествено QE помпа оптимизъм и от там пак цените на акциите.

Акциите не ги виждам в стратосферата, освен ако не презюмираме, че печалбите ще спаднат рязко - някои хора във форума смятат, че така ще стане. Но спокойно може да се мисли и в обратната посока.

[dddd]

ЕD, в дългосрочен план винаги е булиш. В краткосрочен и средносрочен план може да бъде SCARY. Умението е в това човек да прецени кога в краткосрочен и средносрочен план трябва да е оптимист или песимист. Подлагането на съмнение бичите пазари на акции в дългосрочен план според мен е по скоро проява на глупост отколкото на предпазливост.
Мен ме вълнуваше много време следнията въпрос. Защо пазарни сривове като този от 1987 и този от 2008 година минават толкова бързо а такива като дот ком балона се оказват катастрофа за десетилетие. Единственото до което стигнах като логичен отговор е обратна корелация в дългите цикли на финансови и реални активи. Реалните активи започват да растат когато поредната парадигма за растеж на пазара на акции е изчерпана. От втората световна война до края на шейсетте години парадигмата е била след военно възстановяване. Но когато всички домове са възстановени. Всяка фабрика и път е изградена. Всеки има кола и даже цветенцата са засадени не е имало от къде да дойде растежа. Тогава идва стагнацията на седемдесетте и ръста на реалните активи (суровини и злато). После през осемдесетте се прави новата парадигма глобализация, сваляне на данъци и дерегулация. Реално погледнато в края на деветдесетте е постигната равновесна точка и от там нататък тя по-скоро е пречела. Прекалено разслоение подтиска потреблението, склонността на богатите към по-големи спесявания от колкото инвестиции и така нататък. Пак криза на парадигмата ръст на суровини и някъде през 2011-2012 се появява новата парадигма за дигитализация. Затова вярвам, че цикъла ще свърши тогава когато и последният човек е в нета и последната индустрия се цифровизира. Тогава ще си имаме ръста на реалните активи. Ще си накупим злато, суровини и кой кавото го кефи. Каква ще бъде следващата парадигма за след двадесет години е рано да се каже. На пръв поглед овладяването на космоса е с най-големи шансове. Ще поживем и ще видим. Стана малко повторение на неща които съм казвал и друг път, но мен винаги ме е вълнувал въпроса защо дот ком балона и началото на седемдесетте години са били толкова катастрофални за пазарите на акции а много мащабни сривове изглеждат и ще изглеждат като леко трепване на дългосрочната графика. Всички сте чували за срива от 1987 година. Вижте колко дребно изглежда на графиката. След пет години вероятно така ще изглежда и този от 2008 година. Аз можах да намеря само този отговор. С интерес очаквам да чуя други. Вероятно ще кажете, че ръста на реалните активи е скапал икономическият растеж и това е скапалао финансовите активи, но тогава остава въпроса защо след всеки възходящ цикъл на реалните активи имаме нова парадигма, която движи пазарите.
Продължавам да вярвам, че сривовете идват от неочаквани за хората причнини. Няма човек, който да не е чувал за дълговата криза. Всеки неграмотник, който спреш на улицата ще ти каже, че щатите са фалирали и китайците са голяма работа. Преди три години говореха как руснаците са голяма работа, но нещо не се разви по плана на публиката. Даже един дърводелец разказваше на мой приятел финансов директор как кокаколата в Ню Йорк щяла да струва три рубли. power grid е много интересен представител на широката публика без никакви финансови познания. Определено е полезен за четене и сравняване на часовника.
Само тема на размисъл. Никакви препоръки. Но обикновенно дългите цикли на растеж продължават с години и S&P си нараства с над 10 пъти. Струва ли си човек да се откаже от това защото в даден момент портфейла му може да коригира с 30 процента. За мен е странно решението да си купя нещо и да чакам неизвестно време преди да започне евентуално да расте, каквато е ситуацията със златните фенове. както и да е. Аз си вярвам, че човек трябва да избира най добрите активи от този клас, които е в дългосрочен растеж.

[Black and white cat-foot]

понеже няколко човека споменаха как не може да има балон при всичко, то тогава името на темата би звучало тъпо както и да е, ето три сектора при които мисля че има много силни шансове за силен ръст скоро - уран, пшеница, лизинг на самолети

[ED]

Повечето хора имат съвсем валидни аргументи макар, че тезите са коренно противоположни, но ето и моите take aways от казаното до момента:

• Безпрецедентното задлъжняване неминуемо ще има последици. Въпросът е кога и в какви пропорции. Засега положението се крепи, но ще дойде момент, при който някое от слабите звена ще се счупи и ще последва верижна реакция. Кандидати не е като да няма – Китай, Европа, рязък спад на петрола, too big to fail банка/и, пр.

• С голяма част от нещата на dddd съм съгласен, но не и за парадигмите. Причината технологичните компании да вадят добри резултати (за сметка на ритейлъри, медии, авто производители, ) не е заради IoT или BIG DATA, а заради изместването на рекламния пазар от старите медии към новите такива и респективно на продажбите от тип brick and mortar към онлайн. Просто новите играчи изместват старите такива. Въпросът е че в момента в който the shit hits the fan ще изчезнат причините за продажби, реклами и пр. приходи!

• Ако междувременно доходите на населението значително се подобрят може и цикъла да се увеличи от 8 на 10 години

• Ръста в акции е основно генериран от ниските лихви и наливането на пари от всички централни банки. Търси се т.н wealth effect, но той има най-голям ефект в/у топ 2-3% от населението, а потребителите на стоки и услуги са останалите 90%, чийто доходи са зависими от заплата и пазар на труда, а не от покачването на активите (акции и недвижими имоти).

• Основният генаратор за покачването на акциите е ЛИКВИДНОСТТА от QЕтата, които свалят доходността по облигациите и наливат ресурс във финансови институции (ПФ, Банки, Застрахователи и пр), които от своя страна търсят доходоност. Като добавим и ресурса на централните банки, които също наливат директно и индиректно в маркета става ясно защо при стагниращи доходи и застаряващо население акциите са в стратосферата.

• Краен оптимизъм за акциите не виждам (delusion), което ме навежда на мисълта, че има накъде да се раздува балона. Единствената еуфория засега е при криптовалутите, което е показател, че в обозримо бъдеще ще видим епично сгромолясване на това поле.

Bottom line-а за мен е че в краткосрочен план (1-2 год) сме булиш, в дългосрочен – SCARY.

[mia11]

Алонсо, Хермес, и аз се оглеждам за трайно оттегляне до горичка и рекичка, затова ако чуете нещо, което се продава наблизо и е неБалон, можете и да споделите! Големината на къщурката не е от значение, стига да има повече дворно място и ливади.

[Black and white cat-foot]

[Sashko]

Има ли някаква причина това да е най-коментираната тема. Хайде малко по-сериозно. Какви балони ,какви 5 лева

[Hermes73]

Често ми се иска да фалирам и да се хвърля яко в бизнеса със сладоледи и царевички например. Просто съм работохолик и ме кефи да участвам в разни битки с останалите идиоти като мен От друга страна не виждам как ще стане , защото аз не съм алчен и на всичкото отгоре живота ми е почти безплатен. Живея в една гора и реката пред мен постоянно ме снабдява с дърва. Слънцето ми топли водата а голяма част от храната, която консумираме се опитваме да си произвеждаме. Пари ми трябват единствено за пътеществия ама се понапътешествах та мисля че мога да мина и без тях за напред. Въобще за мен инвестициите са голяма краста, която не ми е ясно дали си струва. Повечето щастливи нации не се вълнуват от инвестиции а почти всички нации в които се набляга на материалната част на живота са нещастни. Има статистики. Изключение правят само швейцарците и катарците ама там са други причините

Преди няколко години аз също се оттеглих в гората.Имам и река.Продължих от гората да се занимавам с работите си.За мен живота е приключение и правенето на пари е състезание.Парите са от значение само като мерило за свършената работа.А инак да се събудиш сутрин и да те посрещне целия птичи хор е незаменимо............