Балонът във всичко

[Misho ILIEV]

10 години конкурентно предимство предполага ПЕ 12 до 15. колкото е и средното за СП500. Не ПЕ 26 колкото е в момента.

Говоря за конкретни компании.

Конкурентното предимство на СиП е "вечно" към днешна дата.

[ravnovesie]

Има доста статистика, която показва, че компаниите в САЩ поддържат силното си конкурентно предимство средно около 10 години. И всъщност след 2000г. този период е дори по-дълъг. Противно на интуицията на много хора, че сега нещата са по-динамични и непредсказуеми отколкото през 50-те или 60-те години.

10 години конкурентно предимство предполага ПЕ 12 до 15. колкото е и средното за СП500. Не ПЕ 26 колкото е в момента.

[Hermes73]

Без да се наемам да коментирам физични закони и скачени съдове, ще си позволя да припомня, че случаят 9/11 и интервенциите в Афганистан и Ирак решиха проблема с дот.ком балона и ускориха икономиката (и пазарите) на САЩ до върховете от 2007 г. Още смея да твърдя, че кризата в Украйна се изконсумира като амброзия от европейските пазари, както и конфликтът в Сирия от целия свят, съдейки по "ерекциите" (така да се каже ) из чартовете. Парите обичат войните, богатството няма морал.

Конфликта който може да избухне ще е много по-голям от изброеното от теб.Ситуацията с дълговете и лихвената политика водена от ЦБ е на път да излезе от контрол.Японската ЦБ е изкупила 30% от Никей................Демек без масовата подкрепа на ЦБ фондовия отдавна да е дал фира.Още август 2015.Проблема е че това е КОМУНИЗЪМ и ако се продължи още достатачно дълго по този път ще се появи същата неефективност на системата поради изкривената от ЦБ реалност на средата.Това е единя проблем на Запада.Другия е излизането из под контрол на Изтока и заплахата той да се организира в самодостатачна система.Пътя на Коприната е план в тази посока.Всички проблеми особено този с дълговете намират най-доброто си решение с война.Историята вече познава подобен сценарий.Идеалния район за локална война с използване на ядрено оръжие е Корейския Полуостров.С един удар се решават и двата големи проблема.Може да се мине и на сценарий енергийна криза от 70-те.Едно затваряне на Ормузкия Проток веднага изолира 40% от световния нефт и цените отиват в космоса.Довеждат до инфлация от десетки процента годишно.Този сценарий също вече е бил осъществяван при предното обезценяване на долара..............А може и друг развой да са предвидили ............Но без зачистване на дълговете няма да мине.Оттам и криза във всичко...................голяма..............

[Misho ILIEV]

Това което правиш се нарича Survivorship bias https://en.wikipedia.org/wiki/Survivorship_bias

Няма как да знаеш дали една компания има силно конкурентно предимство освен постфактум. Погледни сега компаниите от ръсел 2000 и избери някоя от тях която има силно конкурентно предимство. ми няма да успееш да познаеш. същата работа и с мегакомпаниите - гледаш ги и си мислиш тази компания ще е вечна. Еми почти сигурно няма да е. Преди 40 години на върха на технологичната революция е бил Ксерокс. Сега къде са.

http://archive.fortune.com/magazines...ive/full/1965/

ето ти списък с най-големите компании за последнните 50 години. Има някои които още са големи, но поне половината от първите извадки или са изпаднали ужасно надолу или са изчезнали.

Има доста статистика, която показва, че компаниите в САЩ поддържат силното си конкурентно предимство средно около 10 години. И всъщност след 2000г. този период е дори по-дълъг. Противно на интуицията на много хора, че сега нещата са по-динамични и непредсказуеми отколкото през 50-те или 60-те години.

[Misho ILIEV]

Всичко това предполага фиксирани очаквания за възвръщаемостта. Голдман са прави, че днес ФАМГ имат по-ниска рискова премия от преди един месец, тъй като от тогава до сега няма кой знае какви промени в очакванията.

От друга страна, очакванията за бъдещи печалби на Гугъл в сравнение с преди една година силно скочиха нагоре. Така че там колко е спаднала рисковата премия е малко по-спорен въпрос.

[unsworth]

Кризата ще дойде от геополитически сътресения и конфликти.Политиката и икономиката са като скачени съдове.Един потенциално голям военен конфликт на Корейския полуостров или Персийския залив би бил добър катализтор.Оттам насетне кризата ще се самозахранва от себе си.

Без да се наемам да коментирам физични закони и скачени съдове, ще си позволя да припомня, че случаят 9/11 и интервенциите в Афганистан и Ирак решиха проблема с дот.ком балона и ускориха икономиката (и пазарите) на САЩ до върховете от 2007 г. Още смея да твърдя, че кризата в Украйна се изконсумира като амброзия от европейските пазари, както и конфликтът в Сирия от целия свят, съдейки по "ерекциите" (така да се каже ) из чартовете. Парите обичат войните, богатството няма морал.

[ravnovesie]

Смятам, че компаниите със силно конкурентно предимство са стриктно брутално подценени във всеки един момент. Понеже малко хора могат да ги идентифицират (или отгатнат) остава дивирсификацията. И тогава ЦБ и лихвите стават доста релевантни.

Това което правиш се нарича Survivorship bias https://en.wikipedia.org/wiki/Survivorship_bias

Няма как да знаеш дали една компания има силно конкурентно предимство освен постфактум. Погледни сега компаниите от ръсел 2000 и избери някоя от тях която има силно конкурентно предимство. ми няма да успееш да познаеш. същата работа и с мегакомпаниите - гледаш ги и си мислиш тази компания ще е вечна. Еми почти сигурно няма да е. Преди 40 години на върха на технологичната революция е бил Ксерокс. Сега къде са.

http://archive.fortune.com/magazines...ive/full/1965/

ето ти списък с най-големите компании за последнните 50 години. Има някои които още са големи, но поне половината от първите извадки или са изпаднали ужасно надолу или са изчезнали.

[ravnovesie]

Значи, на някой който очаква ниска възвръщаемост от акциите в следващите 12 месеца рисковата премия ще изглежда ниска. На друг, който очаква по-висока възвръщаемост премията ще изглежда не толкова ниска.

Как да разберем кое е вярното? Няма как. Най-много да гледаме миналото и статистиката.

Не е съвсем така. Хората които недооценяват риска традиционно са доволни на по-ниска възвращамост. Хората, които мразят риска пък искат много по-висока. В крайна сметка при движение на пазара нагоре и намаляване на риска постепенно на пазара осттават все по-голям процент оптимисти. Това тласка рисковите премии все по-надолу. Пазарът винаги се движи само от оптимистите за пазара. късите на пазара като цяло не мисля че някога са се задържали трайно дори над 20%.

И след това се случва нещо, оптимистите се изплашват и почва срив. Защото те са оптимисти не защото това им е вътрешната нагласа, а защото недооценяват рисковете. И както са ги подценявали изведнъж като ги удари някой мокър парцал и се събуждат и стават песимисти. По-страхливите по-бързо, по-смелите обаче могат да си загубят половината пари преди да се осъзнаят какво правят.

Та рисковите премии не се тласкат нагоре надолу от оптимисти и песимисти, а от от оптимисти, които са забравили кога нещо нещо ги е ударило и от оптимисти, които изведнъж са си спомнили как беше когато ги удари

А историята просто показва средната стойност на рисковите предпочитания на хората. А това едва ли се променя. дори и за хилядолетия. Но историята не може да покаже кога на някой оптимист ще му дойде достатъчно оптимизма, или кога ще се панира, ако тръгне надолу пазара. заради това и трендовете е много по-лесно да се хващат отколкото обръщането на трендовете.

[Misho ILIEV]

Не става дума за битови сметки, Мишо. Нито за месечен доход. Мислиш ли че на мен ми пука колко са ми месечните сметки? Става дума за бизнес. Купуването на акции е същото като правенето на бизнес. Той затова Костолани вика да отделяме на всяка акция време, поне което бихме отделили при купуването на кола на старо. Пасивна или активна стратегия не знам какво значи в този смисъл? Няма стратегии за мен. Всяка сделка си е отделна сама за себе си със съответният потенциал и риск който поемаш. Всяка акция си е отделен бизнес в който влизаш. Може да влезеш с 1 или 100% но за мен лично ако не вляза поне с 15-20% не е сериозно да си мисля че съм в този бизнес.
Точно това е връзката с темата "балонът във всичко" Няма как да има балон във всичко. Ако има балон при петрола да кажем, всичко което не е петрол е изгодно за купуване и е небалон. Да не говорим че има и къси продажби в наше време.Независимо от ЦБ и политиката ще има такива компании, които ще направят не 3 а 30 пъти. Тях трябва да търси един трейдър според мен, вместо да се занимава единствено с лихви и централните банки Не знам кои ще са тези компании, но общо взето има два пътя да направиш това.Живеем в глобален свят за добро или лошо. Или трябва да имаш някакво конкурентно предимство пред конкуренцията си или трябва да направиш иновация и в крайна сметка пак да смажеш конкуренцията. Бизнеса е война. В него с пълна сила важи закона на джунглата. Само трябва да познаеш победителя.

Смятам, че компаниите със силно конкурентно предимство са стриктно брутално подценени във всеки един момент. Понеже малко хора могат да ги идентифицират (или отгатнат) остава дивирсификацията. И тогава ЦБ и лихвите стават доста релевантни.

[Misho ILIEV]

но като гледам как в петък Насдак падна, явно доста народ ги е разбрал.

Така е, но смятам, че в следващите 5-10 години хората ще разберат друго за НАСДАК.

[Misho ILIEV]

За пазара като цяло в общи линии се мери като каква екстра доходност над облигациите искат притежателите на рискови активи.

Значи, на някой който очаква ниска възвръщаемост от акциите в следващите 12 месеца рисковата премия ще изглежда ниска. На друг, който очаква по-висока възвръщаемост премията ще изглежда не толкова ниска.

Как да разберем кое е вярното? Няма как. Най-много да гледаме миналото и статистиката.

[ravnovesie]

рисковата премия е всичко което не знаеш за бъдещите доходи от една акция. Лихви, проценти, икономика, президент, това няма значение. Бъдещето остава неизввестно все едно какво е настоящето и какво е било миналото. При едни компании тази неизвестност е имплицитно по-висока, при други компании е по-ниска. За пазара като цяло в общи линии се мери като каква екстра доходност над облигациите искат притежателите на рискови активи. И сега виж какво са писали и голдмън, те точно за тези рискови премии говорят. На циклични компании, които изведнъж са станали по-слабо волатилни и за това някой неграмотник е решил че са по-слабо рискови. А не са. Волатилността на цената на акцията говори за риска на самата компания само в дълъг период. В кратък период е напълно възможно доста рискова компания да стане слабо волатилна. Но това не означава че тя трябва да се оценява като ниско рискова. А поне според Голдмън, а и аз мисля така, пазарът я оценява като по-слабо рискова. И щогато това се случва в голям мащаб се получава масово подценяване на рисковите премии в огромен мащаб. Което пък води до балонизиране. Голдмън са си спестили това заключение, но като гледам как в петък Насдак падна, явно доста народ ги е разбрал.

[Alonso]

На мене ми е по-широко около врата, защото имам месечен доход и така хем не ми се налага да се притеснявам за битовите си нужди, хем имам възможност да влизам периодически в пазара, ако искам дори и с пасивна стратегия с много малка вероятност да изляза на загуба дългосрочно. Разбирам, че ти трябва да си много по-внимателен.

Иначе ако говорим за увеличение от три пъти, не може да няма поне 30 компании в СиП, които ще скочат 3х в следващите 10 години, дори човек да ги вземе на сегашните цени и дори да има нова криза. Така че времевия хоризонт е от значение.

Не става дума за битови сметки, Мишо. Нито за месечен доход. Мислиш ли че на мен ми пука колко са ми месечните сметки? Става дума за бизнес. Купуването на акции е същото като правенето на бизнес. Той затова Костолани вика да отделяме на всяка акция време, поне което бихме отделили при купуването на кола на старо. Пасивна или активна стратегия не знам какво значи в този смисъл? Няма стратегии за мен. Всяка сделка си е отделна сама за себе си със съответният потенциал и риск който поемаш. Всяка акция си е отделен бизнес в който влизаш. Може да влезеш с 1 или 100% но за мен лично ако не вляза поне с 15-20% не е сериозно да си мисля че съм в този бизнес.
Точно това е връзката с темата "балонът във всичко" Няма как да има балон във всичко. Ако има балон при петрола да кажем, всичко което не е петрол е изгодно за купуване и е небалон. Да не говорим че има и къси продажби в наше време.Независимо от ЦБ и политиката ще има такива компании, които ще направят не 3 а 30 пъти. Тях трябва да търси един трейдър според мен, вместо да се занимава единствено с лихви и централните банки Не знам кои ще са тези компании, но общо взето има два пътя да направиш това.Живеем в глобален свят за добро или лошо. Или трябва да имаш някакво конкурентно предимство пред конкуренцията си или трябва да направиш иновация и в крайна сметка пак да смажеш конкуренцията. Бизнеса е война. В него с пълна сила важи закона на джунглата. Само трябва да познаеш победителя.

[kubrat]

Т.е. сега е много трудно да се прецени накъде ще тръгнат нещата и затова трябват по-големи рискови премии?

Една и съща грешка в прогнозирането на лихвите има различна цена в различните ситуации. При П/Е 10, 1% грешка води до около 10 % движение на пазара, а при П/Е 30- до 25 % надолу или 50 % нагоре

[Misho ILIEV]

През 2008-2009 лихвите паднаха. Акциите също.

После лихвите си останаха ниски, а очакваният им път нагоре постянно се "сплескваше". В същото време срахът, че идва новата голяма депресия постепенно избледняваше. EPS на компаниите растеше. Съвсем логично е, че акциите растяха и Ц/П експанзираха. И колкото по-ясно ставаше, че няма да има нова депресия и колкото повече очаквания път на лихвите нагоре се сплесваше толкова повече Ц/П експанзира, за да достигне едно по-нормално ниво предвид на ниските лихви за дълго. За мене това е логиката.

Разбирам, че много хора са 100% убедени, че лихвите нямат нищо общо с пазарната логика и че трябва до отлетят много нагоре. Разбирам, че много хора очакват тежки кризи и катаклизми. Но ако тези неща не се случат, акциите не са силно надценени.

Сега много мечки започват да се надяват на политическия риск, защото другото избледнява като негативна перспектива.