NYSE

[Misho ILIEV]

Пазара май тотално неглижира всеко действие от страна на фед към рейт хайк средносрочно...дори и след тоя уж грейт джобс рипорт.
А дали не е прав...щом дори и баба елън отвори дума за NIRP, отхвърли го, но заговори...

Mишо, как намираш едно такова твърдение като това долу ?
Ще ми се и на 4д мнението да чуя....в контекста и на прайс екшъна при другите активи.



Разбира се и тоя момент вероятно го има..

Пип, според мене е предимно второто - flight to safety post Brexit. И в известна степен увеличена вероятност от рецесия, пак в резултат на Брекзит. В СНБС или ФТ четох, че доходоносността на американските бонодове пада много силно надолу докато трае търговията в Азия и Европа и после като остане отворен само американския пазар се качва леко.

Мене лично ме учудва, че US 10YR и 30YR скочиха чак толкова. Но може би пък не е чак толкова за чудене при положение, че немския десетгодишен Bund има отрицателна доходност и то не остана нищо с рейтинг ААА, което да има каквато и да било възвръщаемост.

Иначе аз съм казвал, че според мене Федът и да вдига fed funds rate, което е overnight лихва, десетгодишната доходност няма много да мръдне именно заради търсенето от чужбина.

Хората постоянно забравят, че пазарът е "изкривен" не толкова заради Фед, колкото заради глобаните процеси и дисбаланси, които dddd така умело е описал.

[dddd]

pipbel, не мога да ти дам отговор на въпросите, но мога да напиша два екрана хаотични разсъждения.
На първо място САЩ са единствената голяма икономика с доларова инфлация. Навсякъде другаде има доста яка дефлация от която за сега мърдане няма. Гледайки чисто вътрешният пазар за САЩ е необходимо лихвите плавно да се качват. Тъй като реалните лихви на ФЕД са отрицателни, то само те продължават да имат някаква ефективна експанзионистична парична политика. Риска на прекалено дългото задържане на отрицателни реални лихви е, че ще се инвестира масово в дългосрочно нежизнеспособни проекти, което ще увеличи икономическата нестабилност в дългосрочен план. От друга страна ФЕД са нещо като глобална световна банка и техните действия оказват влияние върху останалият свят. Всяко покачване на лихвите е реално погледнато рестриктивна парична политика за останалият свят. Примерно по отношение на Китай, латинска Америка или други доларови икономики. Тоест качването на лихвите в САЩ води до покачване на цената на финансирането на икономиките на останалият свят, отлив на капитали обратно към САЩ, засилване на долара и някакъв удар върху суровините, които са с обратна корелация. Така погледнато съвсем малко затягане в САЩ води до значително по-голямо в останалата част на света, което моментално се връща като бумеранг върху самите американски пазари и икономика. Така за мен ФЕД е изправен пред проблем от прегряване на САЩ и спадане на производителността на труда при липса на покачвания на лихвите. От друга страна при покачвания ще имаме силно дефлационни и негативни последици за останалият свят, които на практика вързват ръцете на ФЕД. Затова аз си въобразявам, че покачването на лихвите ще е плавно и с години до достигане на дива около или малко над два процента. Освен това ФЕД не може да си позволи риска САЩ да изпаднат в дефлация. Случили се това е невъзможно глобалната икономика да се измъкне от нея. Затова ще са по-предпазливи от колкото трябва по пътя нагоре.
По отношение на инфлацията продължавам да имам особено мнение. Според мен тя зависи много от демографската структура. За да я имаме населението трябва да е младо и с положителен естествен прираст. От развитие икономики само САЩ имат такова. От останалата част на света можем да добавим Индия, саб сахара Африка и някои дребни икономики в югоизточна Азия. Според мен те са твърде малки, като дял от световната икономика, за да успеят да компенсират демографската структура на Япония, Европа и Китай. От друга страна ключово влияние оказва предлагането, което е силно дефлационно. Продължавам да вярвам, че всяка една стока на този свят може да бъде разложена до няколко фактора: енергия, транспорт, изчислителна мощ, памет, комуникации и най-вече въображение. Дори и компютъра на който четеш в момента това се състои от тези неща. Въображението е превърнало някаква скала на стотици метри под земята в мед, алуминий, петрола е станал на пластмаса, някой е измислил електричеството от нищо. Според мен бавно и системно всички технологии стават цифрови, което означава системно и прогнозируемо спадане на себестойността. Процеса на дефлация според мен започва някъде около 1980 година, когато масово започват да навлизат компютрите. Изчислителната мощ и паметта стават все по-евтини. После през деветдесетте се срути и цената на комуникациите. Това позволи въпреки огромното разрастване на паричната маса да нямаме инфлация. Като резултат невидимо надухме цените на стоките за съхранение на стойността акции и имоти. В момента вече и енергията се движи по законите на цифровите технологии и цената и само ще пада. Същото току що се случи и с транспорта. Това ще продължи да натиска надолу себестойността на всякакви стоки. Силно дефлационен фактор. За сега само при въображението нямаме постоянен спад, но и това ще се случи след някоя друга година, когато изкуственият интелект премине някаква критична точка. Наблюдавам Watson на IBM с голям интерес. Затова за сега очаквам цените на стоките да продължават да падат, като в държавите с положителен естествен прираст да имаме ръст в цената на услугите, което да компенсира част от дефлационният натиск. Обаче това ще е до време. Изкуственият интелект ще може да измества все повече дейности в сферата на услугите.
За мен интересна е и страната на търсенето. Тук се случват няколко интересни феномена. От една страна всички имаме една уста и един гъз и повече от пет кебапчета не можем да изядем. Да приемем концепцията за ръст на БВП и потреблението с 3 процента годишно. За един век потреблението трябва да нарасне с 19 пъти, но някак си не ми се вярва човек да започне да яде сто вместо максимум пет кебапчета на един обяд. Ясно е, че за да се случва това трябва да се създават нови потребности, които до момента не ги е имало. Иначе търсенето би било лимитирано. В общи линии все по-голяма част от света е задоволила своите основни потребности. Никога като процент от населението не е имало толкова малко гладуващи по света. Тоест от една страна все повече хора достигат точката където нямат стимул да потребяват повече, от друга се появяват екологични и анти потребителски настроения, които водят до осъзнато свиване на потреблението. Всичко това за мен действа дефлационно.
Има още един последен фактор, който е свързан разпределението на парите. На запад след 1980 година се прие нелолибералната школа, която приемаше пазара за универсалният регулатор. В началото това беше полезно, но с годините започна да се превръща в спънка. Липсата на преразпределение на благата доведе до постепенно обедняване на някои прослойки и концентриране на блага в други. Нека си представим общество без преразпределение на блага, което се състои от две групи:потребяващи и спестители. След тридесет и пет години потребление първата група ще се е оказала без спестявания и с невъзможност да потребява повече. Втората група, която ще е натрупала огромни спестявания няма да има стимул да ги харчи и ще продължи да ги трупа. Това води до надуване на цената на активите за съхранение на стойността, като акции и имоти, и бавно намаляване на потенциалният растеж на БВП поради свиване на потреблението. Докато запада не завие на ляво и не започне бавно да качва нивото на преразпределяне на благата в икономиката растежа ще продължи да се свива, което ще действа продефлационно. Така погледнато се оказва, че част от проблема е сгрешена парадигма на вярванията на хората. От друга страна наливането на кеш през централните банки няма как да разреши устойчиво проблема защото парите отново влизат в тази група на спестители, които няма да ги изхарчат а ще си купят я някой имот я акция и отново ще им надуят стойността без да се окаже съществено влияние върху икономиката. Освен това разслоението достига до критични точки, където се появява недоволство в масите водещо до допълнително напрежение и покачване на несигурността.
Та в общи линии след тези хаотични разсъждения за мен в САЩ проблемите са най-малки, но в общи линии ФЕД е ограничена в действията си защото реално е отговорна и за останалият свят и всяко покачване на лихвите го скапва. Има дълбоко погрешни идеологии като пазарният фундаментализъм, който бавно убиват икономиките и икономическият растеж, лоша демографска структура и технологични революции, които натискат лихвите надолу и правят пътя нагоре много по-бавен от очакваното.
Знаете, че не е препоръка а само малко размисъл от дребен ритейл клиент.

[pipbel]

Пазара май тотално неглижира всеко действие от страна на фед към рейт хайк средносрочно...дори и след тоя уж грейт джобс рипорт.
А дали не е прав...щом дори и баба елън отвори дума за NIRP, отхвърли го, но заговори...

Mишо, как намираш едно такова твърдение като това долу ?
Ще ми се и на 4д мнението да чуя....в контекста и на прайс екшъна при другите активи.

The Treasury yield curve continues to flatten, with record lows for being set in the last few days on the long end of the curve.

This suggests either that the bond market is pricing in a recession, or that the bond market’s fears about deflation and low growth have gone to an extreme.

The likely track for the long bond based on the historical tracks of previous episodes involving balance sheet recessions suggests that the 10-Yr. will go to a yield of 0.50%.

Разбира се и тоя момент вероятно го има..

Given recent events like Brexit, there is an element of a flight-to-safety trade present in the current bond rally for US investors, and there is a yield-chasing element present for foreign investors. Indeed, a whole range of countries, including Denmark, Sweden, Switzerland, the ECB, and Japan have negative rates for major parts of their yield curves (Chart 3), which provides a powerful incentive for yield-chasing investors to buy US treasuries, driving their yields even lower.

[Misho ILIEV]

Глупости

Долара има минимално влияние. Провери колко е износа на Щатите. Провери 1-3 % разлика в долара дори, какво влияние има на около 20% от оборота и то само на малка част от компаниите. Вземи пред вид факта че сурвините когато са ниски - печалбите би трябвало да са по големи, да не говорим че огромна част от нещата се произвеждат в Китай и ниския долар означава по ниски разходи и т.н не ми се говори ...напиши си домашното а не само да слушаш новини.

Сметката е различна. Сметката е, като ти се оскъпи продукцията с 3% колко губиш от продажби. Освен това тука говорим за много по-голямо поскъпване на долара от някакви си 3%.

И не на последно място това, че профит марджините на американските компании от износ са по-високи от продажбите в САЩ.

[Misho ILIEV]

Чакаме ли още новата криза????
Аз теслите ги разпрах

Някой тука ги чакаше на 100 за бай ама......

Гледай сега, по логиката на Ив Тесла е най-готината компания, защото capex-а им расте лавинообрано

[Misho ILIEV]

Когато искаш да печелиш повече и произвеждаш яйца не би трябвало да убиваш кокошките си. А това става...вместо инвестиции има байбак. Ако няма ърнинг инжинерство и свиване на разходите - печалбите по показатели ще са поне с 20 % по ниски.

Това пък на мене ми звучи малко ала-бала. Ти знаеш статистиката, но не искаш да й повярваш, което ми е странно.

Ако гледаш отделни компании като Интел, Дженеръл Електрик или Катърпилър, или пък шистовци - наистина има спад. Но виж също и Боинг, Юниън Пасифик или Форд. Да не говорим за Гугъл, Епъл или Тесла.

Или ти гледаш capex-а за Q1 2016 и от там вадиш генерални заключения за това накъде отива американската икономика?

[hemilio]

Чакаме ли още новата криза????
Аз теслите ги разпрах

Някой тука ги чакаше на 100 за бай ама......

[Анонимен120535]

Петък е

Петък е - ден за прибиране на печалбите.

Трябва да бъде над 212 или под 208. Днес е над 212.

[pipbel]

И при злато и сребро нагоре и петрол надолу..... Как ще стане????

Maни, мани, всичко по върховете. Всичко розово и игри и танци на народите.
Как му викаха ...ирашънъл екзуберънс ли беше...

Злото ясно то, блекито го подпирга..
Ма туй сребро прекали, пък за копачите му да не приказваме.
Копачо/сребърното рейшио на ол тайм хай, повече дори от 2011 когато балоняка беше 50$

Луда работа, да се чудиш и маеш кое по напред за шортене....

[Black and white cat-foot]

Акиците нагоре, бонодовете нагоре...страшна история.

Политика...политика и пак политика. Няма капитализъм има планова икономика.

ми много се престараха с доклада за работните места

алгосите и банкерите купуват акции, другите купуваме бондове и метали

ако разгледаш разбивката на новите работни места по възрастова структура, ами то почти всички са 55+

[Наивник]

Акиците нагоре, бонодовете нагоре...страшна история.

Политика...политика и пак политика. Няма капитализъм има планова икономика.

И при злато и сребро нагоре и петрол надолу..... Как ще стане????

[Pronto]

Май се готвим за Хилърката президент!
Хилърито, Меркел и Мей - матриархален триумвират ще да е. Боко ще изкукурига ...

[Анонимен120535]

Акиците нагоре, бонодовете нагоре...

Акиците нагоре, бонодовете нагоре...страшна история.

Политика...политика и пак политика. Няма капитализъм има планова икономика.

[Анонимен120535]

Прайслайн

А както знаеш на някои компании като прайслайн се отразява много силно и това е видно от разликата на растежа на продажбите им в долари и т.нар. currency neutral.

Прайслайн, като прайслайн са единици - толкова зависими от долара.

[Анонимен120535]

Глупости

Доларът не може съвсем да не се отразява на СиП - мисля, че 30% от продажбите на компаниите в СиП са извън САЩ.

Глупости

Долара има минимално влияние. Провери колко е износа на Щатите. Провери 1-3 % разлика в долара дори, какво влияние има на около 20% от оборота и то само на малка част от компаниите. Вземи пред вид факта че сурвините когато са ниски - печалбите би трябвало да са по големи, да не говорим че огромна част от нещата се произвеждат в Китай и ниския долар означава по ниски разходи и т.н не ми се говори ...напиши си домашното а не само да слушаш новини.

Когато искаш да печелиш повече и произвеждаш яйца не би трябвало да убиваш кокошките си. А това става...вместо инвестиции има байбак. Ако няма ърнинг инжинерство и свиване на разходите - печалбите по показатели ще са поне с 20 % по ниски.