If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Малко се отплеснах. Но идеята ми от четене на Ричард Ку е, че няма значение как е натрупан дългът, чрез банков или небанков кредит. И в двата случая може да има balance sheet recession, която да продължи години наред.
Ми аз даже нямам съмнения. В крайна сметка като се замислиш и опростиш малко нещата, все някой трябва да поеме загубите като се пукне даден балон. Разликата в резултатите на различните балони идва от големината (номинално), кои точно са в играта (институционални, ритейлъри, банки, държава, всички?) и естеството на загубите (капитал или дълг). Колкото повече дълг (унищожаване на парична маса) по-зле. Колкото повече банки по-зле. Ама в крайна сметка резултата все е "мяу". Аз така ги виждам нещата.
Балонът сам по себе си не от особено значение. Вземи биткойн. Всичко там е zero sum game между спекулантите. Един печели за сметка на друг, но като цяло богатството не се губи. (Хартиените загуби не ги броим, защото тези които са взели койни по 1 цент и сега са мултимилионери, реално нищо няма да загубят при креша на койните, защото и без това никога нищо не са имали.)
Когато вземеш ипотека от банката, дългът и парите се създават от нищото (реално дългът идва от ангажимента ти върху бъдещите ти доходи, които ти решаваш да харчиш сега и да платиш цената за това удоволствие утре - лихвата). Като се спука балонът се оказва че продължаваш да дължиш огромна сума, а активите ти са намалели. Ако пък загубиш работа, което се случва по време на криза може да не можеш да си плащаш вноските, което създава верижна реакция. Банката има лоши кредити и това и пречи да кредитира други потенциални заемополучатели. Твоят имот излиза на публична продан и натиска още повече цените на недвижимите имоти, което води до риска други също да дефолтнат. Ти свиваш разходите, а твоите разходи са приходи за други, които от своя страна също свиват разходите, а техните разходи пък са доходи за трети и т.н. по веригата.
Най-тежката криза е, когато банките спрат да си имат доверие една на друга и междубанковият валутен пазар замръзне, като стана 2008. Тогава за кратко спира почти цялата икономическа активност и всички са в паника.
Мисълта ми е, че в днешно време, дори банките да не са част от кризата, е възможно, поне на теория, да има значителен небанков ливъридж с трансформация на ликвидност и матуритет, които да доведат до нещо подобно на банкова криза без да има замесени банки. Това може да стане ако shadow banking-а е достатъчно голям и ако кризата при него доведе до замръзване на репо пазара и на пазара на commerical paper. Става дума за икономики с развит финансов сектор.
В Япония банките естествено са били част от надуването на балона, но дори да не бяха, нещата май нямаше да са много по-розови.
Ми аз даже нямам съмнения. В крайна сметка като се замислиш и опростиш малко нещата, все някой трябва да поеме загубите като се пукне даден балон. Разликата в резултатите на различните балони идва от големината (номинално), кои точно са в играта (институционални, ритейлъри, банки, държава, всички?) и естеството на загубите (капитал или дълг). Колкото повече дълг (унищожаване на парична маса) по-зле. Колкото повече банки по-зле. Ама в крайна сметка резултата все е "мяу". Аз така ги виждам нещата.
Това цитираното е ясно, ама резултата е почти един и същ. Просто ако банките не са в играта, обикновено последствията са много по-краткосрочни и по-малко болезнени. А понякога тези "по-безопасни" балони водят до крешни решения (рязкото сваляне на лихвите от Грийнспан), последвалия ръст при имотите и после мяууу...
Snaky, интересно, но аз точно сега започвам да се съмнявам дали наистина е така както Мишкин казва.
Чета книгата на Richard Koo, The Holy Grail of Macroeconomics: Lessons from Japan's Great Recession, и едни съмнения започват да ме загризват.
Ако тук преди зима не издържи.... Падаме под 2 кинта дългослочно.
На сондъорите изглежда им липсва нещо в главния мозък, или пък има нещо в повече, не знам.
Дано да не налазят и съседната тема и да почнат да добиват и там
Това даже му влезнах. Обаче с голям страх.
Наивник, сметките показват, че догодина производството ще надхвърля консумацията с 2 Bcf дневно.
Още не схващам какво са намислили да я праят излишната газ тея момчета. Не е изключено да спрат да копат отново, като им свършат парите.
Ако тук преди зима не издържи.... Падаме под 2 кинта дългослочно.
Който гледа газ, може да се ослуша сериозно тук!!!
Това даже му влезнах. Обаче с голям страх.
Наивник, сметките показват, че догодина производството ще надхвърля консумацията с 2 Bcf дневно.
Още не схващам какво са намислили да я праят излишната газ тея момчета. Не е изключено да спрат да копат отново, като им свършат парите.
Това цитираното е ясно, ама резултата е почти един и същ. Просто ако банките не са в играта, обикновено последствията са много по-краткосрочни и по-малко болезнени. А понякога тези "по-безопасни" балони водят до крешни решения (рязкото сваляне на лихвите от Грийнспан), последвалия ръст при имотите и после мяууу...
Е, да, но после Грийнспан като вдигаше овърнайт лихвата, дългосрочните лихви, които са по-важни за ипотеките, падаха. Аз не бих стоварил цялата вина върху Грийнспан.
Мишо няма да се появи, защото профилът му се блокира.
Това е старо, но интересно четиво за балоните и как пукането им се отразява на икономиката.
Това цитираното е ясно, ама резултата е почти един и същ. Просто ако банките не са в играта, обикновено последствията са много по-краткосрочни и по-малко болезнени. А понякога тези "по-безопасни" балони водят до крешни решения (рязкото сваляне на лихвите от Грийнспан), последвалия ръст при имотите и после мяууу...
Коментар