Малко се отплеснах. Но идеята ми от четене на Ричард Ку е, че няма значение как е натрупан дългът, чрез банков или небанков кредит. И в двата случая може да има balance sheet recession, която да продължи години наред.
-
-
Балонът сам по себе си не от особено значение. Вземи биткойн. Всичко там е zero sum game между спекулантите. Един печели за сметка на друг, но като цяло богатството не се губи. (Хартиените загуби не ги броим, защото тези които са взели койни по 1 цент и сега са мултимилионери, реално нищо няма да загубят при креша на койните, защото и без това никога нищо не са имали.)Първоначално изпратено от snaky Разгледай мнение
Когато вземеш ипотека от банката, дългът и парите се създават от нищото (реално дългът идва от ангажимента ти върху бъдещите ти доходи, които ти решаваш да харчиш сега и да платиш цената за това удоволствие утре - лихвата). Като се спука балонът се оказва че продължаваш да дължиш огромна сума, а активите ти са намалели. Ако пък загубиш работа, което се случва по време на криза може да не можеш да си плащаш вноските, което създава верижна реакция. Банката има лоши кредити и това и пречи да кредитира други потенциални заемополучатели. Твоят имот излиза на публична продан и натиска още повече цените на недвижимите имоти, което води до риска други също да дефолтнат. Ти свиваш разходите, а твоите разходи са приходи за други, които от своя страна също свиват разходите, а техните разходи пък са доходи за трети и т.н. по веригата.
Най-тежката криза е, когато банките спрат да си имат доверие една на друга и междубанковият валутен пазар замръзне, като стана 2008. Тогава за кратко спира почти цялата икономическа активност и всички са в паника.
Мисълта ми е, че в днешно време, дори банките да не са част от кризата, е възможно, поне на теория, да има значителен небанков ливъридж с трансформация на ликвидност и матуритет, които да доведат до нещо подобно на банкова криза без да има замесени банки. Това може да стане ако shadow banking-а е достатъчно голям и ако кризата при него доведе до замръзване на репо пазара и на пазара на commerical paper. Става дума за икономики с развит финансов сектор.Last edited by Money; 18.12.2017, 01:33.Коментар
-
Ми аз даже нямам съмнения. В крайна сметка като се замислиш и опростиш малко нещата, все някой трябва да поеме загубите като се пукне даден балон. Разликата в резултатите на различните балони идва от големината (номинално), кои точно са в играта (институционални, ритейлъри, банки, държава, всички?) и естеството на загубите (капитал или дълг). Колкото повече дълг (унищожаване на парична маса) по-зле. Колкото повече банки по-зле. Ама в крайна сметка резултата все е "мяу". Аз така ги виждам нещата.Първоначално изпратено от Money Разгледай мнениеКоментар
-
Snaky, интересно, но аз точно сега започвам да се съмнявам дали наистина е така както Мишкин казва.Първоначално изпратено от snaky Разгледай мнение
Чета книгата на Richard Koo, The Holy Grail of Macroeconomics: Lessons from Japan's Great Recession, и едни съмнения започват да ме загризват.
https://www.amazon.co.uk/Holy-Grail-...sap_bc?ie=UTF8
В Япония банките естествено са били част от надуването на балона, но дори да не бяха, нещата май нямаше да са много по-розови.Коментар
-
На сондъорите изглежда им липсва нещо в главния мозък, или пък има нещо в повече, не знам.Първоначално изпратено от Наивник Разгледай мнение
Дано да не налазят и съседната тема и да почнат да добиват и тамКоментар
-
Ако тук преди зима не издържи.... Падаме под 2 кинта дългослочно.Първоначално изпратено от Tkilata Разгледай мнение
Коментар
-
Това даже му влезнах. Обаче с голям страх.Първоначално изпратено от Наивник Разгледай мнение
Наивник, сметките показват, че догодина производството ще надхвърля консумацията с 2 Bcf дневно.
Още не схващам какво са намислили да я праят излишната газ тея момчета. Не е изключено да спрат да копат отново, като им свършат парите.Коментар
-
Е, да, но после Грийнспан като вдигаше овърнайт лихвата, дългосрочните лихви, които са по-важни за ипотеките, падаха. Аз не бих стоварил цялата вина върху Грийнспан.Първоначално изпратено от snaky Разгледай мнениеКоментар
-
Едва сега започва мелтъпа: Surge in investor cash to stocks triggers more 'melt-up' fearsПървоначално изпратено от pipbel Разгледай мнениеСложихте ли коланите....
- ETFs saw their second-biggest week of inflows ever at $31.4 billion as the Dow industrials threaten the 25,000 mark.
- The big surge in investor cash, particularly to passive funds, often coincides with market "melt-ups," according to market strategist Ed Yardeni
Коментар
-
Това цитираното е ясно, ама резултата е почти един и същ. Просто ако банките не са в играта, обикновено последствията са много по-краткосрочни и по-малко болезнени. А понякога тези "по-безопасни" балони водят до крешни решения (рязкото сваляне на лихвите от Грийнспан), последвалия ръст при имотите и после мяууу...Първоначално изпратено от Money Разгледай мнениеКоментар
-
Който гледа газ, може да се ослуша сериозно тук!!!Коментар
-
Ми то за кво са колани? Никаква турболенция няма. Само дето не спират да ми глъхнат ушите от тва качванеПървоначално изпратено от pipbel Разгледай мнениеСложихте ли коланите....
Коментар
-
Сложихте ли коланите....
Коментар
-
Мишо няма да се появи, защото профилът му се блокира.Първоначално изпратено от snaky Разгледай мнение
Това е старо, но интересно четиво за балоните и как пукането им се отразява на икономиката.
Not all bubbles present a risk to the economy
Frederic Mishkin
NOVEMBER 9, 2009
There is increasing concern that we may be experiencing another round of asset-price bubbles that could pose great danger to the economy. Does this danger provide a case for the US Federal Reserve to exit from its zero-interest-rate policy sooner rather than later, as many commentators have suggested? The answer is no.
Are potential asset-price bubbles always dangerous? Asset-price bubbles can be separated into two categories. The first and dangerous category is one I call “a credit boom bubble”, in which exuberant expectations about economic prospects or structural changes in financial markets lead to a credit boom. The resulting increased demand for some assets raises their price and, in turn, encourages further lending against these assets, increasing demand, and hence their prices, even more, creating a positive feedback loop. This feedback loop involves increasing leverage, further easing of credit standards, then even higher leverage, and the cycle continues.
Eventually, the bubble bursts and asset prices collapse, leading to a reversal of the feedback loop. Loans go sour, the deleveraging begins, demand for the assets declines further and prices drop even more. The resulting loan losses and declines in asset prices erode the balance sheets at financial institutions, further diminishing credit and investment across a broad range of assets. The resulting deleveraging depresses business and household spending, which weakens economic activity and increases macroeconomic risk in credit markets. Indeed, this is what the recent crisis has been all about.
The second category of bubble, what I call the “pure irrational exuberance bubble”, is far less dangerous because it does not involve the cycle of leveraging against higher asset values. Without a credit boom, the bursting of the bubble does not cause the financial system to seize up and so does much less damage. For example, the bubble in technology stocks in the late 1990s was not fuelled by a feedback loop between bank lending and rising equity values; indeed, the bursting of the tech-stock bubble was not accompanied by a marked deterioration in bank balance sheets. This is one of the key reasons that the bursting of the bubble was followed by a relatively mild recession. Similarly, the bubble that burst in the stock market in 1987 did not put the financial system under great stress and the economy fared well in its aftermath.
Because the second category of bubble does not present the same dangers to the economy as a credit boom bubble, the case for tightening monetary policy to restrain a pure irrational exuberance bubble is much weaker. Asset-price bubbles of this type are hard to identify: after the fact is easy, but beforehand is not. (If policymakers were that smart, why aren’t they rich?) Tightening monetary policy to restrain a bubble that does not materialise will lead to much weaker economic growth than is warranted. Monetary policymakers, just like doctors, need to take a Hippocratic Oath to “do no harm”. Nonetheless, if a bubble poses a sufficient danger to the economy as credit boom bubbles do, there might be a case for monetary policy to step in. However, there are also strong arguments against doing so, which is why there are active debates in academia and central banks about whether monetary policy should be used to restrain asset-price bubbles.
But if bubbles are a possibility now, does it look like they are of the dangerous, credit boom variety? At least in the US and Europe, the answer is clearly no. Our problem is not a credit boom, but that the deleveraging process has not fully ended. Credit markets are still tight and are presenting a serious drag on the economy.
Tightening monetary policy in the US or Europe to restrain a possible bubble makes no sense at the current juncture. The Fed decision to retain the language that the funds rate will be kept “exceptionally low” for an “extended period” makes sense given the tentativeness of the recovery, the enormous slack in the economy, current low inflation rates and stable inflation expectations. At this critical juncture, the Fed must not take its eye off the ball by focusing on possible asset-price bubbles that are not of the dangerous, credit boom variety.Коментар
-
а па тия са за психодиспансер, то на 4ти километър ония с ризниците по стаите с решетките са по с всичкия си от криптарите .....Първоначално изпратено от ED Разгледай мнениеКоментар
Коментар