Iv_max понеже искаш дискусия ще ти спомена с какво не съм съгласен от твоите възгледи.
На първо място твърдиш, че в България няма бизнес. Същевременно споменаваш много кратно, че си станал милионер от бизнеса си тук После си продал и си заминал в чужбина. как е възможно да си спечелил пари след като твърдиш, че това е по дефиниция невъзможно.
Второто, което ми направи силно неприятно впечатление е, че критикуваш корупцията само на думи, но си склонен да участваш в нея без да се замислиш. Подробно описа как в конкретен правен казус си се опитал да окажеш влияние върху съда да реши спора в полза на едната страна. Това е скандално и недопустимо. Разказа подробно как си се срещал с политици и други отговорни кадри, които са ти казали, че не могат да ти помогнат. Сякаш болката ти не идва от това, че тук има корупция а от това, че вече не пееш в хора. Сещам се за българското определение за корупция: "далавера в която не участвам". Събирайки двете случки започвам да си мисля, че бизнеса ти е бил свързан с политически схеми и след някоя промяна на властта си бил принуден да продадеш. От там е останала тази омраза.
Освен това не съм съгласен с очакванията ти за ръст на реалните активи. Според мен те ще продължат да изостават за продължителен период от време от финансовите. Разглеждайки всичко около нас то може да бъде раздробено до няколко основни фактора. Енергия, чиято цена вече влезе в зоната на постоянно поевтиняване. Въображение, което чрез изкуственият интелект ще става все повече и все по-евтино. Изчислителна мощ, чиято цена спада от десетилетия. Памет, чиято цена също спада и комуникации за обмен на информация, които пак падат. Всичките тези намаления в цените са експоненциални и е невъзможно да не окажат влияние. Докато паметта, изчисленията и комуникациите падат вече 30 години и доведоха до продължителен период на ниска инфлация, то човечеството наскоро влезе в период на постоянно спадаща цена на енергията а изкуственият интелект ще започне да оказва влияние чак след няколко години.
При тези условия има естествени дефлационни фактори които подтискат цената на реалните активи. Нека добавим и демографските промени. Населението в света нараства със все по-бавни темпове. Освен това имаме застаряване, което води до по-малка консумация.
В тази ситуация на системна дефлация имаме централни банки, които се опитват да се борят с нея. Те изливат парична маса на пазара, но тя не отива за потребление а за трупане на средства за запазване на стойността. Това избутва напред финансовите активи и недвижимите имоти. Нереално е да очакваме парите на централните банки да повишат съществено потреблението защото парите стигат до хората които ги имат. Всички имаме една уста и един гъз и не можем да изядем повече от 3-4 кебапчета. За да имаме инфлация на суровини парите трябва да стигнат до бедните. Това може да стане само през фиска, но тук имаме два проблема. Първият е, че има съпротива срещу дефицити а вторият е, че в обществото надделява мнението, че е несправедливо да се даде нещо на някой беден безвъзмездно. Така погледнато въпреки, че има ресурси да живеят добре 7 милиарда население, то това не може да се случи бързо защото няма механизъм по който да достигнат пари до тези, които биха потребявали допълнително.
В тази среда имаме естествени дефлационни сили срещу които се борят централните банки и единственото, което успяват да направят е да поддържат инфлация близка до нулата и да надуват като страничен резултат финансовите активи. Продължавам да не разбирам хората, които залагат на суровини вместо на финансови активи.
На първо място твърдиш, че в България няма бизнес. Същевременно споменаваш много кратно, че си станал милионер от бизнеса си тук После си продал и си заминал в чужбина. как е възможно да си спечелил пари след като твърдиш, че това е по дефиниция невъзможно.
Второто, което ми направи силно неприятно впечатление е, че критикуваш корупцията само на думи, но си склонен да участваш в нея без да се замислиш. Подробно описа как в конкретен правен казус си се опитал да окажеш влияние върху съда да реши спора в полза на едната страна. Това е скандално и недопустимо. Разказа подробно как си се срещал с политици и други отговорни кадри, които са ти казали, че не могат да ти помогнат. Сякаш болката ти не идва от това, че тук има корупция а от това, че вече не пееш в хора. Сещам се за българското определение за корупция: "далавера в която не участвам". Събирайки двете случки започвам да си мисля, че бизнеса ти е бил свързан с политически схеми и след някоя промяна на властта си бил принуден да продадеш. От там е останала тази омраза.
Освен това не съм съгласен с очакванията ти за ръст на реалните активи. Според мен те ще продължат да изостават за продължителен период от време от финансовите. Разглеждайки всичко около нас то може да бъде раздробено до няколко основни фактора. Енергия, чиято цена вече влезе в зоната на постоянно поевтиняване. Въображение, което чрез изкуственият интелект ще става все повече и все по-евтино. Изчислителна мощ, чиято цена спада от десетилетия. Памет, чиято цена също спада и комуникации за обмен на информация, които пак падат. Всичките тези намаления в цените са експоненциални и е невъзможно да не окажат влияние. Докато паметта, изчисленията и комуникациите падат вече 30 години и доведоха до продължителен период на ниска инфлация, то човечеството наскоро влезе в период на постоянно спадаща цена на енергията а изкуственият интелект ще започне да оказва влияние чак след няколко години.
При тези условия има естествени дефлационни фактори които подтискат цената на реалните активи. Нека добавим и демографските промени. Населението в света нараства със все по-бавни темпове. Освен това имаме застаряване, което води до по-малка консумация.
В тази ситуация на системна дефлация имаме централни банки, които се опитват да се борят с нея. Те изливат парична маса на пазара, но тя не отива за потребление а за трупане на средства за запазване на стойността. Това избутва напред финансовите активи и недвижимите имоти. Нереално е да очакваме парите на централните банки да повишат съществено потреблението защото парите стигат до хората които ги имат. Всички имаме една уста и един гъз и не можем да изядем повече от 3-4 кебапчета. За да имаме инфлация на суровини парите трябва да стигнат до бедните. Това може да стане само през фиска, но тук имаме два проблема. Първият е, че има съпротива срещу дефицити а вторият е, че в обществото надделява мнението, че е несправедливо да се даде нещо на някой беден безвъзмездно. Така погледнато въпреки, че има ресурси да живеят добре 7 милиарда население, то това не може да се случи бързо защото няма механизъм по който да достигнат пари до тези, които биха потребявали допълнително.
В тази среда имаме естествени дефлационни сили срещу които се борят централните банки и единственото, което успяват да направят е да поддържат инфлация близка до нулата и да надуват като страничен резултат финансовите активи. Продължавам да не разбирам хората, които залагат на суровини вместо на финансови активи.
Коментар