Първоначално изпратено от ravnovesie
Разгледай мнение
Мисленето има предел. И този предел е всъщност доста близо. Хората приемат че мислят рационално, когато тяхното разбиране и очаквания за реалността често се оказват верни. Или поне в значителна част верни.
Кой може да каже къде е предела на мисленето? Първо учените трябва да дефинират точно какво означава мислене..и кой е мислителят? Човек под формата на тяло или душата на човек? Мисленето не е толкова елементарно понятие...например аз съм прав....или не съм прав защото.. еди защо си...това е само малка част от процеса на мислене. Мисленето са мечтите...създаването на нови неща.....изобретяването...любовта....и т.н не трябва да се принизява мисленето до рационално и ирационално....още повече че след много време може да се окаже...че решение което си взел днес...и се е оказало погрешно утре...ти е спасило живота след 1 година. ...например.... .
Но цялото това разбиране е винаги в рамките на "при равни други условия". При повтарящи се модели на реалността или поне при модели с ниска вариация. На статистически вероятности - базирани отново на повтарящи се вероятности.
Какви повтарящи се условия намираш например в условията в които Айнщайн е написъл Теорията на относителността?
И когато тяхното разбиране се издъни - а то винаги в един или друг случай се дъни. Винаги може да се прибегне до обяснението - Никой не можеше да го предвиди. И чисто рационално това е вярно - в доста случай. Но това реално казва - разумът е възможно да дава добри решения само при вечно повтаряща се реалност.
Когато правиш нещо каквото и да е и от 100 опита успее - един и 99 се провалят...трябва ли човек да не направи тези опити? Обесненията които ти визираш...всъщност са оправдания.....а оправданията няма значение какви са...те са просто оправдания и никой никога почти е нямал позла лична от оправданията.
А само по себе си допускането че реалността ще се повтаря постоянно е ирационално. Човек може да вярва на разума си само в изкуствено ограничена среда от която е премахнат един от неизбежните закони на природата - за нарастването на ентропията.
Човек създава реалността по един или друг начин за добри или лошо.. С действията си решенията си ...влиянието му може да е незначително.....но може и да е значително. Ако да кажем утре умре човек за който имаш вина ти...и с неговата гибел загине възможността да получи света ново изобретение да кажем....това може да проени света напълно след достатъчно време....реалноста това сме ти аз и всички останали не бива да приемаш реалноста като нещо извън теб.
Човек може да вярва че може да контролира средата си - това би трябвало да е волята. Но отново чисто рационално погледнато това е невъзможно. Няма такава силна воля - освен ако човек не се затваря в собствената си вселена. И замества контрола над средата с контрол над себе си.
Това просто не е вярно. Не само че може да я контролира и променя...а той го прави дори и абсолютно несъзнателно и тук волята няма нищо общо.
Може разбира се да приеме и че средата е предвидима и повтаряема не защото той я контролира, а защото някакво висшо същество, съдба или нещо друго подобно я контролира. И когато не схваща нещо просто да каже - неведоми са пътищата господни, иншаллах или там на който бог се моли.
Може и тотално да отрече целия хаос - то просто да не достига до съзнанието му - и да живее в блажената вяра на пълно невежество
Може пък само да го потисне - да не го оставя да достигне до съзнанието му и да го остави да расте в подсъзнанието му. Изискващо, дразнещо, плашещо. Каращо го да се превръща в перфекционист, контрол фрийк, невротик. Да усеща постоянно с подсъзнанието си че ако не направи нещо дребно, ако допусне някакъв дребен безпорядък и светът ще се срине, хаоса ще нахлуе.
Или пък всички гореизброении Но определено по-добре е начинът по който се справя с тези ограничения да е плод на съзнателен избор.
Кой може да каже къде е предела на мисленето? Първо учените трябва да дефинират точно какво означава мислене..и кой е мислителят? Човек под формата на тяло или душата на човек? Мисленето не е толкова елементарно понятие...например аз съм прав....или не съм прав защото.. еди защо си...това е само малка част от процеса на мислене. Мисленето са мечтите...създаването на нови неща.....изобретяването...любовта....и т.н не трябва да се принизява мисленето до рационално и ирационално....още повече че след много време може да се окаже...че решение което си взел днес...и се е оказало погрешно утре...ти е спасило живота след 1 година. ...например.... .
Но цялото това разбиране е винаги в рамките на "при равни други условия". При повтарящи се модели на реалността или поне при модели с ниска вариация. На статистически вероятности - базирани отново на повтарящи се вероятности.
Какви повтарящи се условия намираш например в условията в които Айнщайн е написъл Теорията на относителността?
И когато тяхното разбиране се издъни - а то винаги в един или друг случай се дъни. Винаги може да се прибегне до обяснението - Никой не можеше да го предвиди. И чисто рационално това е вярно - в доста случай. Но това реално казва - разумът е възможно да дава добри решения само при вечно повтаряща се реалност.
Когато правиш нещо каквото и да е и от 100 опита успее - един и 99 се провалят...трябва ли човек да не направи тези опити? Обесненията които ти визираш...всъщност са оправдания.....а оправданията няма значение какви са...те са просто оправдания и никой никога почти е нямал позла лична от оправданията.
А само по себе си допускането че реалността ще се повтаря постоянно е ирационално. Човек може да вярва на разума си само в изкуствено ограничена среда от която е премахнат един от неизбежните закони на природата - за нарастването на ентропията.
Човек създава реалността по един или друг начин за добри или лошо.. С действията си решенията си ...влиянието му може да е незначително.....но може и да е значително. Ако да кажем утре умре човек за който имаш вина ти...и с неговата гибел загине възможността да получи света ново изобретение да кажем....това може да проени света напълно след достатъчно време....реалноста това сме ти аз и всички останали не бива да приемаш реалноста като нещо извън теб.
Човек може да вярва че може да контролира средата си - това би трябвало да е волята. Но отново чисто рационално погледнато това е невъзможно. Няма такава силна воля - освен ако човек не се затваря в собствената си вселена. И замества контрола над средата с контрол над себе си.
Това просто не е вярно. Не само че може да я контролира и променя...а той го прави дори и абсолютно несъзнателно и тук волята няма нищо общо.
Може разбира се да приеме и че средата е предвидима и повтаряема не защото той я контролира, а защото някакво висшо същество, съдба или нещо друго подобно я контролира. И когато не схваща нещо просто да каже - неведоми са пътищата господни, иншаллах или там на който бог се моли.
Може и тотално да отрече целия хаос - то просто да не достига до съзнанието му - и да живее в блажената вяра на пълно невежество
Може пък само да го потисне - да не го оставя да достигне до съзнанието му и да го остави да расте в подсъзнанието му. Изискващо, дразнещо, плашещо. Каращо го да се превръща в перфекционист, контрол фрийк, невротик. Да усеща постоянно с подсъзнанието си че ако не направи нещо дребно, ако допусне някакъв дребен безпорядък и светът ще се срине, хаоса ще нахлуе.
Или пък всички гореизброении
Но определено по-добре е начинът по който се справя с тези ограничения да е плод на съзнателен избор.
Следва, че при нормални условия ти поне трудно би дал подобен пример, ако не искаш да те навестят хората с бели престилки.
Коментар