Първоначално изпратено от kubrat
Разгледай мнение
Но цялото това разбиране е винаги в рамките на "при равни други условия". При повтарящи се модели на реалността или поне при модели с ниска вариация. На статистически вероятности - базирани отново на повтарящи се вероятности.
И когато тяхното разбиране се издъни - а то винаги в един или друг случай се дъни. Винаги може да се прибегне до обяснението - Никой не можеше да го предвиди. И чисто рационално това е вярно - в доста случай. Но това реално казва - разумът е възможно да дава добри решения само при вечно повтаряща се реалност.
А само по себе си допускането че реалността ще се повтаря постоянно е ирационално. Човек може да вярва на разума си само в изкуствено ограничена среда от която е премахнат един от неизбежните закони на природата - за нарастването на ентропията.
Човек може да вярва че може да контролира средата си - това би трябвало да е волята. Но отново чисто рационално погледнато това е невъзможно. Няма такава силна воля - освен ако човек не се затваря в собствената си вселена. И замества контрола над средата с контрол над себе си.
Може разбира се да приеме и че средата е предвидима и повтаряема не защото той я контролира, а защото някакво висшо същество, съдба или нещо друго подобно я контролира. И когато не схваща нещо просто да каже - неведоми са пътищата господни, иншаллах или там на който бог се моли.
Може и тотално да отрече целия хаос - то просто да не достига до съзнанието му - и да живее в блажената вяра на пълно невежество
Може пък само да го потисне - да не го оставя да достигне до съзнанието му и да го остави да расте в подсъзнанието му. Изискващо, дразнещо, плашещо. Каращо го да се превръща в перфекционист, контрол фрийк, невротик. Да усеща постоянно с подсъзнанието си че ако не направи нещо дребно, ако допусне някакъв дребен безпорядък и светът ще се срине, хаоса ще нахлуе.
Или пък всички гореизброении Но определено по-добре е начинът по който се справя с тези ограничения да е плод на съзнателен избор.
Коментар