NYSE

[Анонимен120535]

Нямам сили да ти отговоря...

Но...първо прочети в тълковния речник какво означава знание:

http://rechnik.info/знание

И после рационален

http://rechnik.info/рационален

И после прочети пак какво си написъл и сравни това от тълковния реччник със смисъла който влагаш само в тези две думи.

Поради липса на аргументи се хващаш за думата, която между другото е употребена коректно. Разликата е в липсата на вяра. При наличие на такава, няма невъзможни неща. Някой шизофреник без особен проблем ще предложи адекватен (от своя гледна точка) пример. Следва, че при нормални условия ти поне трудно би дал подобен пример, ако не искаш да те навестят хората с бели престилки.



Ами... явно те разбирам по-добре, отколкото ти сам се разбираш със себе си. Нека преведа.



И как си достигнал до този факт/знание? Рационално. Т.е. приемаш, че рационално и знание са синоними. Би било същото, ако твърдя, че Маями и кола са синоними, защото съм стигнал до там с кола. Това, че си стигнал до дадено знание по рационален път, не значи, че знание и рацио са еквивалентни понятия.



Ако не знаеш, дали в съзвездието Алфа Кентавър има живот, но искрено вярваш, че получаваш сигнали от там, излиза, че ирационално и вяра са синоними. Но както се съгласи, вярваш И в това, което знаеш чрез разума си...

Основната разлика между двете е съмнението. Знанието предполага такова, докато вярата не. Респективно знанието се нуждае от доказване, което да разсее съмнението, докато вярата не.

[Анонимен120535]

Мисленето има предел. И този предел е всъщност доста близо. Хората приемат че мислят рационално, когато тяхното разбиране и очаквания за реалността често се оказват верни. Или поне в значителна част верни.


Кой може да каже къде е предела на мисленето? Първо учените трябва да дефинират точно какво означава мислене..и кой е мислителят? Човек под формата на тяло или душата на човек? Мисленето не е толкова елементарно понятие...например аз съм прав....или не съм прав защото.. еди защо си...това е само малка част от процеса на мислене. Мисленето са мечтите...създаването на нови неща.....изобретяването...любовта....и т.н не трябва да се принизява мисленето до рационално и ирационално....още повече че след много време може да се окаже...че решение което си взел днес...и се е оказало погрешно утре...ти е спасило живота след 1 година. ...например.... .

Но цялото това разбиране е винаги в рамките на "при равни други условия". При повтарящи се модели на реалността или поне при модели с ниска вариация. На статистически вероятности - базирани отново на повтарящи се вероятности.

Какви повтарящи се условия намираш например в условията в които Айнщайн е написъл Теорията на относителността?

И когато тяхното разбиране се издъни - а то винаги в един или друг случай се дъни. Винаги може да се прибегне до обяснението - Никой не можеше да го предвиди. И чисто рационално това е вярно - в доста случай. Но това реално казва - разумът е възможно да дава добри решения само при вечно повтаряща се реалност.

Когато правиш нещо каквото и да е и от 100 опита успее - един и 99 се провалят...трябва ли човек да не направи тези опити? Обесненията които ти визираш...всъщност са оправдания.....а оправданията няма значение какви са...те са просто оправдания и никой никога почти е нямал позла лична от оправданията.
А само по себе си допускането че реалността ще се повтаря постоянно е ирационално. Човек може да вярва на разума си само в изкуствено ограничена среда от която е премахнат един от неизбежните закони на природата - за нарастването на ентропията.

Човек създава реалността по един или друг начин за добри или лошо.. С действията си решенията си ...влиянието му може да е незначително.....но може и да е значително. Ако да кажем утре умре човек за който имаш вина ти...и с неговата гибел загине възможността да получи света ново изобретение да кажем....това може да проени света напълно след достатъчно време....реалноста това сме ти аз и всички останали не бива да приемаш реалноста като нещо извън теб.

Човек може да вярва че може да контролира средата си - това би трябвало да е волята. Но отново чисто рационално погледнато това е невъзможно. Няма такава силна воля - освен ако човек не се затваря в собствената си вселена. И замества контрола над средата с контрол над себе си.

Това просто не е вярно. Не само че може да я контролира и променя...а той го прави дори и абсолютно несъзнателно и тук волята няма нищо общо.

Може разбира се да приеме и че средата е предвидима и повтаряема не защото той я контролира, а защото някакво висшо същество, съдба или нещо друго подобно я контролира. И когато не схваща нещо просто да каже - неведоми са пътищата господни, иншаллах или там на който бог се моли.

Може и тотално да отрече целия хаос - то просто да не достига до съзнанието му - и да живее в блажената вяра на пълно невежество

Може пък само да го потисне - да не го оставя да достигне до съзнанието му и да го остави да расте в подсъзнанието му. Изискващо, дразнещо, плашещо. Каращо го да се превръща в перфекционист, контрол фрийк, невротик. Да усеща постоянно с подсъзнанието си че ако не направи нещо дребно, ако допусне някакъв дребен безпорядък и светът ще се срине, хаоса ще нахлуе.

Или пък всички гореизброении Но определено по-добре е начинът по който се справя с тези ограничения да е плод на съзнателен избор.

[COLOR="rgb(65, 105, 225)"]И т.н [/COLOR]

[Анонимен120535]

За някой да....

Дори е изключително лесно да вярваш без да мислиш- приемаш авторитет и готово- Аристотел каза... Фактите нямат нищо общо, те са просто частен случай и наличието им не спира нито вярата, нито рационалното им отхвърляне в по-общ план. И остава основният проблем на рационализма- собствената незначителност, липсата на контрол над света около нас. Ако успееш да се скриеш зад мистицизма/и от там- вярата/ всичко е наред, ако не успееш- просто трябва да се преструваш, че не забелязваш слона в стаята- ето за това ти е нужна волята.

За някой да, ....много е лесно да вярваш без да мислиш. Това не е всъщност вяра...а глупост независимо че приемаш някой за авторитет. Защото ако не си положил усилия всмисъл МИСЪЛ над това преди да започнеш да вярваш на "авторитета" ти не можеш адекватно да отговориш на основния въпрос ЗАЩО? вярваш на "авторитета" .
Отговор от типа "щото така" или " защото това е еди кой си " не е в твоя полза.
В този момент ти си просто приносител на информацията която носи "авторитета" и знанието му над което между другото за да го постигне той е МИСЛИЛ ( за разлика от теб ) и за теб това е ПОЗНАНИЕ а не ВЯРА.

Ако има нещо по лошо от това да не умееш да вярваш...в момента мога да посоча това да не знаеш защо вярваш. А няма да знаеш ако не си МИСЛИЛ преди това над определения проблем.

А ако не знаеш защо вярваш в нещо...това може би е патологично състояние на някаква форма на лудост докторите да кажат.

Относно липсата на контрол над света....

Трябва да се уточни гледната точка и понятието контрол и това да се разграничи от ПЪЛЕН КОНТРОЛ.

Ако избягаме от тезата или възгледите на някой хора които смятат че всеки човек има строго определена съдба която каквото и да правиш се случва защото някой ни контролира...което аз напълно НЕ СПОДЕЛЯМ...всеки човек има ВЛИЯНИЕ над света и отчати контрол над собствения си живот
С помоща на хилядите да не кажа десетки хилядите решения които всеки човек взима ежедневно в живота си човек опредееля своята съдба и контролира своя живот.
В някакъв смисъл всеки човек е част от БОГ и той самия е БОГ защото има способността да СЪЗДАВА. В това вярвам аз. И мога да говоря с часове ЗАЩО вярвам точно в това.
Решенията които взимаме в живота.....дори това..да реша да пиша този пост сега...или ти утре да го прочетеш...или те накарам да се замислиш...или ти ме накараш да се замисля...това вече ме прави мен и теб от този момент - различен човек. Може утре да те провокирам да прочетеш някаква книга...тази книга да те промени като човек...да ти открие нови възможности....и да те промени - за добри или за лошо...никой не знае. Това да те накара да работиш след 5 години друго...напромер...и въобще с нашия ум и възможности не можем към момента дори да си предсатвим как една малка незначителна подробност в живота ни на която дори не сме обърнали и капка вниамние може да ни промени. Тази капка може да е причина след години да ти хрумне идея...която да промени отчасти дори света, Може да стане...може и нищо да не стане...но със абсолютна сигурност ти вече не си напълно същия човек.

Например... Зъкърбърг....с фейсбук - промени света на цяло поколение и може би следващото. Създателя на интернет на който първо му е хрумнала идеята за подобно нещо е променил напълно света. Искрицата която е била съвсем в началото у тези хора може да е била съвсем незначителна случка или действие което ги е потикнало да им хрумне идеята и волата и ВЯРАТА в себе си че могат да я осъществят. . Кой може да каже какво ще се случи с теб или с мен след 10 години? Може и ти да промениш света....
Промяната на света....е някаква форма на контрол над света.

Когато човек се примири със "съдбата си"....приемайки за даденост че от него нищо не зависи той спира развитието си. Никой велик или успял човек не се е примирил до сетния си дъх със това което живота му е поднасял.

Та така....

[blqblq]

Не казах трудно да дам пример...а невъзможно....има разлика

Поради липса на аргументи се хващаш за думата, която между другото е употребена коректно. Разликата е в липсата на вяра. При наличие на такава, няма невъзможни неща. Някой шизофреник без особен проблем ще предложи адекватен (от своя гледна точка) пример. Следва, че при нормални условия ти поне трудно би дал подобен пример, ако не искаш да те навестят хората с бели престилки.

А къде отиде с рационално и ирационално....

Ами... явно те разбирам по-добре, отколкото ти сам се разбираш със себе си. Нека преведа.

Когато нещо знаеш - това е факт.

И как си достигнал до този факт/знание? Рационално. Т.е. приемаш, че рационално и знание са синоними. Би било същото, ако твърдя, че Маями и кола са синоними, защото съм стигнал до там с кола. Това, че си стигнал до дадено знание по рационален път, не значи, че знание и рацио са еквивалентни понятия.

Когато нещо не знаеш но мислиш че е факт - вярваш в него.

Ако не знаеш, дали в съзвездието Алфа Кентавър има живот, но искрено вярваш, че получаваш сигнали от там, излиза, че ирационално и вяра са синоними. Но както се съгласи, вярваш И в това, което знаеш чрез разума си...

Основната разлика между двете е съмнението. Знанието предполага такова, докато вярата не. Респективно знанието се нуждае от доказване, което да разсее съмнението, докато вярата не.

[Alonso]

Друг вид кокошка ще го снесе...даже може и да не е кокошка а генно модифицирано яйце на патка )))))

това беше шега

https://www.youtube.com/watch?v=NocUcZ7zjXs

[Misho ILIEV]

Мисленето има предел. И този предел е всъщност доста близо. Хората приемат че мислят рационално, когато тяхното разбиране и очаквания за реалността често се оказват верни. Или поне в значителна част верни.

Но цялото това разбиране е винаги в рамките на "при равни други условия". При повтарящи се модели на реалността или поне при модели с ниска вариация. На статистически вероятности - базирани отново на повтарящи се вероятности.

И когато тяхното разбиране се издъни - а то винаги в един или друг случай се дъни. Винаги може да се прибегне до обяснението - Никой не можеше да го предвиди. И чисто рационално това е вярно - в доста случай. Но това реално казва - разумът е възможно да дава добри решения само при вечно повтаряща се реалност.

А само по себе си допускането че реалността ще се повтаря постоянно е ирационално. Човек може да вярва на разума си само в изкуствено ограничена среда от която е премахнат един от неизбежните закони на природата - за нарастването на ентропията.

Човек може да вярва че може да контролира средата си - това би трябвало да е волята. Но отново чисто рационално погледнато това е невъзможно. Няма такава силна воля - освен ако човек не се затваря в собствената си вселена. И замества контрола над средата с контрол над себе си.

Може разбира се да приеме и че средата е предвидима и повтаряема не защото той я контролира, а защото някакво висшо същество, съдба или нещо друго подобно я контролира. И когато не схваща нещо просто да каже - неведоми са пътищата господни, иншаллах или там на който бог се моли.

Може и тотално да отрече целия хаос - то просто да не достига до съзнанието му - и да живее в блажената вяра на пълно невежество

Може пък само да го потисне - да не го оставя да достигне до съзнанието му и да го остави да расте в подсъзнанието му. Изискващо, дразнещо, плашещо. Каращо го да се превръща в перфекционист, контрол фрийк, невротик. Да усеща постоянно с подсъзнанието си че ако не направи нещо дребно, ако допусне някакъв дребен безпорядък и светът ще се срине, хаоса ще нахлуе.

Или пък всички гореизброении Но определено по-добре е начинът по който се справя с тези ограничения да е плод на съзнателен избор.

Вярвайте без да вярвате и всичко ще е окей

(Между другото - добри философски размисли!)

[Misho ILIEV]

Напротив.... не можеш да вярваш без да мислиш... и то много да мислиш. А трябва много воля.... за да вярваш истински.... защото да вярваш е може би е най трудното нещо което можеш да научиш в жияота. А най лесното е ...да приемаш фактите.

Вярата е ценна защото малцина могат да вярват....а всчики приенат фактите което прави това действие малоценно относно качествата на човек.

Арогантността и чувството за собствената ценност пък са присъщи на Егото...което е най заклетия враг на Вярата.

Практикувайте дзен и ще победите Егото, пък с дзен може и пари да направите

[ravnovesie]

Всъщност вярата не е нищо друго освен отказ от мислене, а изглежда ценна просто защото лесно се бърка с волята. Волята е важната- арогантността и чувството за собствената ценност, независимо от това колко смешно абсурдни изглеждат на ментално ниво, защото без тях оставаш изгубен в ада на чистият рационализъм

Мисленето има предел. И този предел е всъщност доста близо. Хората приемат че мислят рационално, когато тяхното разбиране и очаквания за реалността често се оказват верни. Или поне в значителна част верни.

Но цялото това разбиране е винаги в рамките на "при равни други условия". При повтарящи се модели на реалността или поне при модели с ниска вариация. На статистически вероятности - базирани отново на повтарящи се вероятности.

И когато тяхното разбиране се издъни - а то винаги в един или друг случай се дъни. Винаги може да се прибегне до обяснението - Никой не можеше да го предвиди. И чисто рационално това е вярно - в доста случай. Но това реално казва - разумът е възможно да дава добри решения само при вечно повтаряща се реалност.

А само по себе си допускането че реалността ще се повтаря постоянно е ирационално. Човек може да вярва на разума си само в изкуствено ограничена среда от която е премахнат един от неизбежните закони на природата - за нарастването на ентропията.

Човек може да вярва че може да контролира средата си - това би трябвало да е волята. Но отново чисто рационално погледнато това е невъзможно. Няма такава силна воля - освен ако човек не се затваря в собствената си вселена. И замества контрола над средата с контрол над себе си.

Може разбира се да приеме и че средата е предвидима и повтаряема не защото той я контролира, а защото някакво висшо същество, съдба или нещо друго подобно я контролира. И когато не схваща нещо просто да каже - неведоми са пътищата господни, иншаллах или там на който бог се моли.

Може и тотално да отрече целия хаос - то просто да не достига до съзнанието му - и да живее в блажената вяра на пълно невежество

Може пък само да го потисне - да не го оставя да достигне до съзнанието му и да го остави да расте в подсъзнанието му. Изискващо, дразнещо, плашещо. Каращо го да се превръща в перфекционист, контрол фрийк, невротик. Да усеща постоянно с подсъзнанието си че ако не направи нещо дребно, ако допусне някакъв дребен безпорядък и светът ще се срине, хаоса ще нахлуе.

Или пък всички гореизброении Но определено по-добре е начинът по който се справя с тези ограничения да е плод на съзнателен избор.

[kubrat]

Напротив.... не можеш да вярваш без да мислиш... и то много да мислиш. А трябва много воля.... за да вярваш истински.... защото да вярваш е може би е най трудното нещо което можеш да научиш в жияота. А най лесното е ...да приемаш фактите.

Вярата е ценна защото малцина могат да вярват....а всчики приенат фактите което прави това действие малоценно относно качествата на човек.

Арогантността и чувството за собствената ценност пък са присъщи на Егото...което е най заклетия враг на Вярата.

Дори е изключително лесно да вярваш без да мислиш- приемаш авторитет и готово- Аристотел каза... Фактите нямат нищо общо, те са просто частен случай и наличието им не спира нито вярата, нито рационалното им отхвърляне в по-общ план. И остава основният проблем на рационализма- собствената незначителност, липсата на контрол над света около нас. Ако успееш да се скриеш зад мистицизма/и от там- вярата/ всичко е наред, ако не успееш- просто трябва да се преструваш, че не забелязваш слона в стаята- ето за това ти е нужна волята.

[prectical]

Предлагам стига за днес, че оспамихме и тая тема - щом заговорихме за Дядо бог, яйца и кокошки и сливи.

Айде лека.

Ами за какво живеем - пари, власт и сливки много сливки Аз съм ерген де, за вас господа не се ангажирам с мнение

[Анонимен120535]

Хич не ме разбираш явно...

От което следва, че знанието е форма на вярата.



В случая правиш ненужно оразличаване между рационално и ирационално. Но рационално не е синоним на знание, както и ирационално - на вяра. Както сам призна, ще е трудно да дадеш пример за нещо, което знаеш, а не вярваш в него. Следователно би било некоректно да твърдим, че вярата е само и единствено ирационална.

Интересен начин на беседване имаш - хем се съгласяваш, че нещо е така (първият цитат), хем си вярваш (спориш), че не е (вторият).

Хич не ме разбираш явно...)))

Не казах трудно да дам пример...а невъзможно....има разлика

А къде отиде с рационално и ирационално....

[blqblq]

Не мога да дам такъв пример защото е невъзможнo.

От което следва, че знанието е форма на вярата.

Когато нещо знаеш - това е факт.
Когато нещо не знаеш но мислиш че е факт - вярваш в него.

В случая правиш ненужно оразличаване между рационално и ирационално. Но рационално не е синоним на знание, както и ирационално - на вяра. Както сам призна, ще е трудно да дадеш пример за нещо, което знаеш, а не вярваш в него. Следователно би било некоректно да твърдим, че вярата е само и единствено ирационална.

Интересен начин на беседване имаш - хем се съгласяваш, че нещо е така (първият цитат), хем си вярваш (спориш), че не е (вторият).

[Анонимен120535]

Напротив

Всъщност вярата не е нищо друго освен отказ от мислене, а изглежда ценна просто защото лесно се бърка с волята. Волята е важната- арогантността и чувството за собствената ценност, независимо от това колко смешно абсурдни изглеждат на ментално ниво, защото без тях оставаш изгубен в ада на чистият рационализъм

Напротив.... не можеш да вярваш без да мислиш... и то много да мислиш. А трябва много воля.... за да вярваш истински.... защото да вярваш е може би е най трудното нещо което можеш да научиш в жияота. А най лесното е ...да приемаш фактите.

Вярата е ценна защото малцина могат да вярват....а всчики приенат фактите което прави това действие малоценно относно качествата на човек.

Арогантността и чувството за собствената ценност пък са присъщи на Егото...което е най заклетия враг на Вярата.

[kubrat]

Всъщност вярата не е нищо друго освен отказ от мислене, а изглежда ценна просто защото лесно се бърка с волята. Волята е важната- арогантността и чувството за собствената ценност, независимо от това колко смешно абсурдни изглеждат на ментално ниво, защото без тях оставаш изгубен в ада на чистият рационализъм

[Анонимен120535]

Пожелавам ти да можеш....

Аз се боря за най-готината сливка който както иска да го разбира

Пожелавам ти да можеш....да си го позволиш финансово....)))