И в същото време....
И в същото време....е факт че някой хора взимат повече правилни решения от други и успяват повече от други. дали е заради ъкъл, късмет, вяра или знания или заради всичко заедно.
Философски погледнато мога да разширя темата .
Една моя теория която разказвам на децата си....е следната:
Ще се опитам да бъде колкото може по кратка.
Всичко което се случва в живота на един човек в началото на развитието му е поредица от грешки в 98 % от случаите. Другите 2 % в началото са някаква форма на късмет. Дали нещо е грешка или не и до колко голяма е се разбира след проверката на времето.
От Грешките , уча децата си, не само не трябва да се притесняваме а напротив да се радваме....грешките са това което определя и изгражда нашия ОПИТ.
Не правилните решения ни дават ОПИТА...грешките определят ОПИТА ни.
Правилните решения взети по случйност ни успокояват и не ни изграждат като хора.
С нарставане на грешките ...съответно опита, идва един момент в който започваме да взимаме решения в областта в която сме допуснали много грешки и съответно натрупали много опит които са по малко погрешни и понякога много правилни...което се разбира отново след проверката на времето .
Осъзнатите решения, базирани на опита и на знанията взети след много грешки и много натрупан опит когато станат достатъчно много...ни правят под някаква форма експерти в тази област което не означава че няма да допускаме грешки но означава че шанса за правилно решение се увеличава .
За някой хора този процес може да отнеме няколко години...за други няколко десетки години....а трети - никога.
Това зависи от времето което човек отделя да се учи, желанието което има , вярата в успеха който носи , способностите които има и т.н в областта в която се е насочил.
В живота често се случва и се вижда навсякъде около нас , че когато даден човек не успява да постигне нещо голямо в дадена област в която се занимава въпреки дългогодишните му усилия , а в същото време вижда че друг човек около него успява в същата област и сякаш всичко му върви на другия....то това се отдава на късмета или подсъзнателната вяра че това не може да е истина.
Затова бедните не вярват на богатите...и винаги има нотката на това че те са измамници защото няма как след като ти не си успял друг да е постигнал фантастични успехи.
Няма случайни неща в живота...късмета е плод на труд, знания, вяра, способностти и опит. Хората са различни...и доказателкства има навсякъде около нас че това което на 99 % от хората се струва невъзможно е всъщност за някой напълно възможно.
Първоначално изпратено от ravnovesie
Разгледай мнение
На същата основа, на която всеки един човек взима всеки свой важен избор.
Абсолютно неоправдана вяра и оптимизъм за светлото бъдеще
Чисто реалистично погледното човек никога не взима рационален избор - за каквото и да било и когато и да било. Взима избор който му се струва най-добър в дадения момент. Ако все пак има малко акъл в главата към чисто емоционалните причини за вземане на един избор или друг ще добави и малко знание за това какво се е случвало в миналото при подобни избори на други хора. Ако вкара още малко акъл и ще разгледа и други възможни алтернативи - той като всеки избор е отказ от всички останали избори. Вкарва още малко разум и гледа да взима такива избори, които да му разширяват свободата на действие в бъдеще, а не да я намаляват.
Ако има известно ниво на себеосъзнатост може да се опита да открие причините и за самите емоции, които са наклонили нещата към една или друга посока от самото начало и които му влият през целия процес на избори и откази. Ако може да се дистанцира и чисто ментално от самия процес на избора, то може да провери дали този процес всъщност не е елементарна рационализация на вече взето емоционално решение.
И дори и ако направи всичко това в края на краищата всичко опира до скок на вярата.
Абсолютно неоправдана вяра и оптимизъм за светлото бъдеще
Чисто реалистично погледното човек никога не взима рационален избор - за каквото и да било и когато и да било. Взима избор който му се струва най-добър в дадения момент. Ако все пак има малко акъл в главата към чисто емоционалните причини за вземане на един избор или друг ще добави и малко знание за това какво се е случвало в миналото при подобни избори на други хора. Ако вкара още малко акъл и ще разгледа и други възможни алтернативи - той като всеки избор е отказ от всички останали избори. Вкарва още малко разум и гледа да взима такива избори, които да му разширяват свободата на действие в бъдеще, а не да я намаляват.
Ако има известно ниво на себеосъзнатост може да се опита да открие причините и за самите емоции, които са наклонили нещата към една или друга посока от самото начало и които му влият през целия процес на избори и откази. Ако може да се дистанцира и чисто ментално от самия процес на избора, то може да провери дали този процес всъщност не е елементарна рационализация на вече взето емоционално решение.
И дори и ако направи всичко това в края на краищата всичко опира до скок на вярата.
И в същото време....е факт че някой хора взимат повече правилни решения от други и успяват повече от други. дали е заради ъкъл, късмет, вяра или знания или заради всичко заедно.
Философски погледнато мога да разширя темата .
Една моя теория която разказвам на децата си....е следната:
Ще се опитам да бъде колкото може по кратка.
Всичко което се случва в живота на един човек в началото на развитието му е поредица от грешки в 98 % от случаите. Другите 2 % в началото са някаква форма на късмет. Дали нещо е грешка или не и до колко голяма е се разбира след проверката на времето.
От Грешките , уча децата си, не само не трябва да се притесняваме а напротив да се радваме....грешките са това което определя и изгражда нашия ОПИТ.
Не правилните решения ни дават ОПИТА...грешките определят ОПИТА ни.
Правилните решения взети по случйност ни успокояват и не ни изграждат като хора.
С нарставане на грешките ...съответно опита, идва един момент в който започваме да взимаме решения в областта в която сме допуснали много грешки и съответно натрупали много опит които са по малко погрешни и понякога много правилни...което се разбира отново след проверката на времето .
Осъзнатите решения, базирани на опита и на знанията взети след много грешки и много натрупан опит когато станат достатъчно много...ни правят под някаква форма експерти в тази област което не означава че няма да допускаме грешки но означава че шанса за правилно решение се увеличава .
За някой хора този процес може да отнеме няколко години...за други няколко десетки години....а трети - никога.
Това зависи от времето което човек отделя да се учи, желанието което има , вярата в успеха който носи , способностите които има и т.н в областта в която се е насочил.
В живота често се случва и се вижда навсякъде около нас , че когато даден човек не успява да постигне нещо голямо в дадена област в която се занимава въпреки дългогодишните му усилия , а в същото време вижда че друг човек около него успява в същата област и сякаш всичко му върви на другия....то това се отдава на късмета или подсъзнателната вяра че това не може да е истина.
Затова бедните не вярват на богатите...и винаги има нотката на това че те са измамници защото няма как след като ти не си успял друг да е постигнал фантастични успехи.
Няма случайни неща в живота...късмета е плод на труд, знания, вяра, способностти и опит. Хората са различни...и доказателкства има навсякъде около нас че това което на 99 % от хората се струва невъзможно е всъщност за някой напълно възможно.
Коментар