Банкери въртят фирми за имоти

[smark]

Добре смятам

Защо смяташ, че банките държат тези пари надиплени на пачки в мазето си?

“Ние сме пълни с кеш. Искаме да даваме заеми, но липсват добри проекти”, коментира вчера шефът на Пощенска банка Антъни Хасиотис. - цитирам www.pariteni.bg/index.phtml?tid=40&oid=71721

Credico.in - Платформа за банкови кредити онлайн. Договорете си условията сами. Напълно безплатно!

[Forex Master]

Как да изкараме тези пари извън Банките и тези капитали да носят полза за всички? Как?

Защо смяташ, че банките държат тези пари надиплени на пачки в мазето си?

[smark]

ЕДИНЕН ПАЗАР НА КРЕДИТИ - ДЕПОЗИТИ

Чудесно, Sisko!
Колко от това, което предлагате, можете да направите. Данъците и контрола на монополните образувания са доста големи лостове, които пишещите не притежаваме.

Какво ние направихме...

Когато се създадат условия за развитие на малък и среден бизнес без да се плащат преки данъци.

Създадохме онлайн платформа за банкови кредити - чудесен инструмент за развитие на частните инициативи. До края на годината ще стартираме и платформа за банкови бизнес кредити.
Ползването на платформата е БЕЗПЛАТНО за потребителите. Банките, които съставят Credico TM заплащат разходите.

Можете да се договаряте свободно с Банките на платформата, защото е изградена изцяло на пазарни принципи. Създаването на единен онлайн пазар, където участниците могат да се срещнат пряко, е предпоставка за развитие и за двете страни.

Да останат само косвените-те и без това са много надути.

За да кандидатствате за кредит, през платформата не заплащате такси на Банките. Спестявате си и този разход.

Когато се спре създаването на монополни образувания и се разбият съществуващите такива.

Credico TM е единствената онлайн платформа за банкови кредити. Въпреки това ние НЕ нанасяме вреди, тъй като НЕ приемаме плащания от потребителите и НЯМАМЕ парични отношения с тях.

[sisiko]

"Как да изкараме тези пари извън Банките и тези капитали да носят полза за всички? Как? - ние поддържаме онлайн платформа за банкови кредити и пак не намираме отговора. Кой да ни каже? Аман от анализи и диагнози!"

Smark, верно ли не знаеш как? Да ти кажа тогава. Когато се създадат условия за развитие на малък и среден бизнес без да се плащат преки данъци. Да останат само косвените-те и без това са много надути. Когато се спре създаването на монополни образувания и се разбият съществуващите такива.

[smark]

ОТ ДИАГНОЗАТА ДО ЛЕЧЕНИЕТО - по проф. Кръстьо Петков

Отговора ми не е в подкрепа или в опозиция на проф. Кръстьо Петков, защото за тези, които четат статията, а и за останалите това няма значение.

Ерудираните специалисти от областта на икономиката, политически лица, общественици и журналисти всички изготвят диагнози на:

банковата ни система - Цитат! - "Само че заболяването на българската банкова система не е от макроикономичско , а от друго, ментално и морално естество." А какво е лечението - сами да се сетим.

банкерите ни - Цитат! - "Подобна множественост на „Аз-а”/в случая на топ – банкерите/ най-вероятно е симптом на социопрофесионално заболяване, породено от нанаказуемата агресия и експресивност на тяхното Его ." Как да нормализираме отношението на банкерите към работата им, бонусите им. Как?

държавата ни - Цитат! - "Моят отговор е: защото няма държава!" Проф. Кръстев, ако няма такава държава, аз къде живея тогава. На Луната, в Маймундере? На 34 години съм и такива изказвания, на човек, на когото думите тежат, не ме радват. Изобщо. Ние сами сме си държавата. Аз, Вие, другите...

Никой обаче не казва, как да направим нещата работещи. Никой! Вече оплаквания и колко сме зле не ми се слуша. ОМРЪЗНА МИ.

Работата ми е пряко свързана с Банките ни и за това...

ЗА БАНКОВАТА НИ СИСТЕМА

Факт - Банковата ни система е доста стабилна, сравнена с някой европейски банкови системи. Поне за мен и поне за 90% от българите това е неоспоримо. Явно горчивия хап от 1996 г. още ни държи. А половината Европа сега го глътна това хапче.

Проблем - Банките ни са пълни с пари. Лихвите по кредити никога не са били по - ниски. Процентите по депозитите никога не са били по - високи и собствениците на капитали ги вкараха в Банките. Така тези капитали работят в полза само на собствениците им, но не и за обществото. Всеки един милион в Банката коства 20 работни места.

Как да изкараме тези пари извън Банките и тези капитали да носят полза за всички? Как? - ние поддържаме онлайн платформа за банкови кредити и пак не намираме отговора. Кой да ни каже? Аман от анализи и диагнози!

ЗА БАНКЕРИТЕ НИ

Факт - топ банкерите носят и топ отговорности.

Проблем - Дали 600'000 лева на година са им много или малко? Да Ви кажа, че изобщо не ми дерме. Някой трябва да ги управлява тези банки и ако не са тези, ще са други. Ако можех да съм аз или Вие, нямаше да ги пишем тези статии. Пък и сигурно Егото ни щеше да е като тяхното или по - високо или...

Членството на България в ОИСР ще свали Банкерите ни по - близо до земята и ще нормализира работата им.

ЗА ДЪРЖАВАТА НИ

Ами колкото и невероятно да звучи, държава има. Тя се казва България и си е тук от 1300 години. Някой беше казал, че всеки народ си заслужава управниците. И ние (аз, Вие, ...) сме си ги заслужили, явно.

Много ми се иска сънародниците ни отвън да се върнат. Да донесат знанията и капиталите си и да им се работи. МНОГО ДА ИМ СЕ РАБОТИ. Пък да видим тогава.

[6x49]

Сега вече ми стана ясно как се става голям банков директор, та и в две банки едновременно!

http://www.capital.bg/biznes/finansi...na_dve_grucki/

[marin1]

Парите взети на заем трябва да се връщат. Това е. Ако смятате че вашият кредитор е некоректен, вземете пари на заем от коректен кредитор и се ръзплатете с некоректния!

А иначе във философски план, нищо не може да се направи за да се опази някой, който страшно много желае някаква вещ или имот та даже е готов да стане роб за да го има. Лакомия.... Дет се вика гъз глава затрива...

Сетих се нещо което съм чел отдавна във връзка с "философския план" от твоя пост.
Фабрикант от Габрово (преди 9-ти септември 1944 г.) живеел в София със Семейството си в огромен апартамент някъде в старите кооперации около Орлов Мост. Та след преврата на 9-ти Септември - в апартамента му нахлуват лумпен пролетариати със светнали очи и с ОФ ленти на ръцете ........
Идеята им била да му конфискуват апартамента (национализират или както там ......)
Какво било учудването им обаче след като разбрали че човека живеел там под наем
Не че е нямал пари да си купи свой собствен, но предпочитал да плаща наем а парите да инвестира в машини и производство.
Това го бях чел в някакъв седесарски форум отдавна и съм забравил подробностите, като името на Индустриалеца от Габрово и т.н., нямаше нищо общо с имотния бум до преди 3-4 години - но е много показателно за начина на мислене на Богатите Тогава и "богатите" сега ........
до преди 3 години юруш на панеляците и бетона - а сега - "малка бях излъгах се"
ами като са те излъгали - идва време и за плащане .........

[6x49]

ИЗКУШЕНИЯТА НА ФИНАНСОВИТЕ ЕЛИТИ: ОТ АЛЧНОСТТА ДО КЛЕПТОМАНИЯТА Е САМО ЕДНА КРАЧКА

от проф. Кръстьо Петков
28 Февр. 2012



Международен „челен” опит и български „успешни” практики
------------------------------------------------------------------

Тези дни адвокат Веска Волева изпрати до медиите фактологичен анализ на случаи на паралелно банкиране, който показва колко бързо в една солидна институция с традиционно висока репутация, наречена "Банка", са се разпространили метастазите на финансовите измами. Нейният материал публикуван най-напред в сайта www.forumat-bg.com,е даден по-долу като прикачен файл. Да се надяваме, че компетентните органи /най-вече прокуратурата/, ще обърнат внимание на скандалните факти.

Но сигналите на Волева, както и на множество разследващи финансови журналисти, пораждат изключително важни въпроси, които надхвърлят полето на криминологията. Става дума за причините за срива на публичното доверие в банковите и финансовите /небанкови институции - процес, който се зароди преди 2008 г. , но навлезе в своя апогей в разгара на глобалната криза. Корените на това явление не може да бъдат разкрити, без да се проследи ерозията на бизнес етиката, която порази пазарните системи както в развитите, така и в развиващите се страни.

* * *

Международният дебат
---------------------------------------------------------------

Първите сериозни анализи в тази / доскоро позабравена и второстепенна/ област на икономико-социологическата наука вече се появиха в САЩ и Европа. В дневния ред на дебата са няколко теми, свързани с икономическия морал:

Тема 1. Легитимността на т.нар. Bailouts, приложени като първа антикризисна мярка в САЩ, Англия, Германия, Ирландия, Белгия и други страни, в които парите на данъкоплатците потекоха към банковите трезори, компресирани в многомилиардни „спасителни” пакети.

Част от финансовите инжекции бяха присвоени от топбанкерите под формата на умопомрачителни корпоративни бонуси. Което на свой ред породи два въпроса: единият - кой в крайна сметка печели от кризата?; другият - защо неизправните кредитополучатели /граждани, домакинства, фирми/ трябва да фалират, а мега-корпорациите – не! /Иначе казано, доколко състоятелна е максимата :”Too big to fail”/.

Тема 2. Аргументите на „пазарната” логика, която стои зад странното решение на правителствата и централните банки: финансовите загуби следва се социализират, но печалбите по право се приватизират?

Не е ли по-адекватно на духа на добрия, старомоден и здравословен капитализъм обратното правило: както печалбите , така и загубите трябва да се приватизират, т.е. присвояват, плащат /като данъци/ и компенсират, само по частен път – от собствениците и мениджмънта на банковите и финансови корпорации! Поне такива са заветите на Адам Смит, Макс Вебер и цяла плеяда гениални изследователи на капиталистичеката обществено-икономическа система.

Тема 3. Порочният кръг от ценности, които движат стратегиите и реакциите на финансовите елити през последните три-четири десетилетия : егоизъм-алчност-клептомания. Тази низходяща спирала в постмодерната еволюция на икономическия морал е един от непосредствените причинители на глобалната криза, която продължава пета година, без изгледи за скорошен и траен изход.

Ерозиращото действие на спиралата не беше прекъснато;
напротив, то беше ускорено в разгара на кризата, а деградацията - специално на финансовия и банковия морал - зарази цялата глобална капиталова архитектура. При това, без верижни санкции за нарушителите на закона и исконните морални скрижали. Изключенията се броят на пръсти: съдебните процеси в Исландия, САЩ, Англия и др. страни / тук единствено исландският случай показа как едно гражданско общество и една държава са в състояние да внесат справедливост и нов ред в управлението на спекулативния и морално деградирал банков сектор/.

Българските реалности:
парадоксът „Здрави банки-болни клиенти”!
---------------------------------------------------------------

На пръв поглед България може да претендира да бъде призната като източноевропейското изключение от институционалната и моралната криза, поразила англосаксонската и европейската банкова система.

Засега у нас няма бейлаути на банки; първите стрес-тестове /между впрочем доста формални/ бяха успешно издържани; банките отчитат годишни печалби /макар и намаляващи/; депозитите растат и т.н. Само че делът на проблемните /лоши и необслужвани/ кредити набъбваше с всяка поредна кризисна година, достигайки ¼ от всички отпуснати кредити; кредитната дейност /особено в частта на инвестиционните кредити/ е практически замряла; лихвите по кредитите са непосилни за бизнеса, а по депозитите- спекулативно високи...

Ако само това бяха проблемите, можеше да се изчака те да се решат автоматично, в резултат на един бъдещ, по-значим растеж в реалния сектор, на стабилизиране на еврозоната и на отдавна чакания „магически” ефект от фанатично поддържаната фискална дисциплина. Само че заболяването на българската банкова система не е от макроикономичско , а от друго, ментално и морално естество.

[6x49]

ИЗКУШЕНИЯТА НА ФИНАНСОВИТЕ ЕЛИТИ: ОТ АЛЧНОСТТА ДО КЛЕПТОМАНИЯТА Е САМО ЕДНА КРАЧКА
от проф. Кръстьо Петков


част 2


Какво ми дава основание за подобна диагноза?

На първо място, шизофренното публично поведение на медийно и правителствено влиятелни топ-банкери. Както личи от казусите / съдебни искове и дела на ощетени клиенти/ , описани от адвокат Веска Волева , същите тези банкови персони изпълняват едновременно две роли: а/ официална, на корпоративни мениджъри и б/ сенчеста, на частни лихвари и рекетьори.
Както казах, прокуратурата, БНБ и МФ би следвало да се произнесат доколко съвместими със закона са изпълняваните паралелни функции.
Гражданите – порядъчни клиенти на банките и жертви на финансовия рекет, имат право на самозащита. Специалистите в областта на феноменологията и психиатрията пък получават шанса да коментират един рядък случай на ролева дисфункция.

Подобна множественост на „Аз-а”/в случая на топ – банкерите/ най-вероятно е симптом на социопрофесионално заболяване, породено от нанаказуемата агресия и експресивност на тяхното Его . Само че от определен момент нататък раздвоението на професионалната личност може да се трансформира в циклофрения /която следва бизнес цикъла/; или да деградира в хронично, трудно излечимо и опасно за околните, болестно състояние.

Затова финансовият стратег на правителството г-н Симеон Дянков е прав, когато ултимативно заяви, че банкерите имат две алтернативи: или доброволно ще прегърнат международните правила и стандарти за банкиране, или ще ги заставят чрез закона да се върнат от илюзорния, в реалния свят на пазарната икономика. В случая Дянков действа по-скоро като финансов психо/терапевт, отколкото като институционален надзорник.

На второ място, моралната деградация на статуса на банкерите. От векове на тази професия се е гледало като на престижно /макар и малко скучновато/, солидно /без излишни рискове/, достолепно / в старомодния смисъл на думата/ , бизнес поприще. Тези качества произтичат от традиционните приписани ролеви функции на банковата гилдия: първата от които е- грижа за парите на спестителите; втората- кредитиране на бинеса; третата- правене на печалби, но върху основата на разумно и отговорно изпълнение на първите две функции.

През последните десетилетия, стъпка по стъпка /после-пропаст след пропаст/ моралните устои на банковия занаят се сринаха. Доверието в банковите институции стигна поседното дъно. Разбира се, най-напред в света на свободната /неолиберална/ дерегулирана пазарна икономика. После, в т.нар. възникващи пазарни системи, каквато е българската /само че в нашия случай раждането не се състоя на девствена територия, а в държава , чиито преход от планово към пазарно стопанство , беше белязан от безогледна надпревара за забогатяване/.

Тъкмо тук, и не без съдействието на международните институции, се изпусна от публичния контрол момента на задвижване на низходящата икономико-морална спирала. Бизнес-етиката се превръна във формален, рекламно платен етикет; моралните ценности на добрия капитализъм бяха пратени в архива на историята; професионално подготвени банкви мениджъри бяха заменени от партийно лоялни функционери и чисти самозванци.

Всичко това отвори пространство за замяна на предприемаческия егоизъм /разбираем, допустим, легитимен/ с безпределнна корпоративна и персонална Алчност.

Доскоро подобно твърдение можеше да се възприеме като безпочвен популизъм. Само че на алчността като двигател на финансовите и банковите спекулативни сделки вече са посветени стотици изследвания и емпирични доказателство. Не друг, а бившото банково божество Алън Грийнспан призна пред разследващата комисия на конгреса в САЩ, че е сгрешил , като е допускал, че самостойният интерес на банковите и бизнес общностите ще ги предпази от саморазрушителните спекулативни операции. Не друг, а БНБ босът Иван Искров оправда алчността на банкерите, като заяви пред медиите , че не неговите подопечни, а клиентите били виновни за нанесените им финансови щети, защото не внимавали при подписването на договорите /и въобще, били банково неграмотни!/.

Егоизмът означава да преследваш и отстояваш собствения си интерес.Той е икономически здравословен, когато не възпрепятстваш /чрез закон или едностранно въведени правила на неравнопоставеност/ останалите икнономически контрагенти. Те също имат право да защитават своя интерес. Дори и да няма „win- win” ситуация, при такава ситуация писаните и неписаните правила на пазарната конкуренция ще бъдат спазени.

Но когато върху легитимните доходи /заплати, дивиденти и корпоративни бонуси/ добавяш допълнителни печалби, начислени по собствено усмотрение и под въздействието на личен нагон за забогатяване , при това заобикаляйки закона, това вече не е здравословен егоизъм, а необуздана алчност. Преведено на кокретния език на парите, подобно поведение означава към годишната заплата от около 600 000 лева /колкото средно получава един български топ-банкер, по собствените им признания/ и към минимум още толкова парични добавки от бонуси и дивиденти, да организираш още една, сенчеста финансова дейност за допълнителни печалби. Така за година –две от милионер ставаш мултимилионер и влизаш в света на приказките за пазарни вундеркинди и финансови гении, придобили несметни богатства ба броени години.

Именно такава, базирана на безконтролните импулси на алчността, е мотивацията в криминалната групова схема за принудително събиране на вземания и на завоалирано рекетьорство, описана от адвокат Волева в нейното послание до медиите.

Констатирайки тази връзка между ценностната деградация и институционалното престъпление, преминавам към следващия симптом на заболяването на българската банкова система.

Трето, провинциалният/балкански вариант на ограбване на банковите клиенти. Става дума за мащабна групова клептомания в действие от ориенталски шуробаджанашки тип.

Кражби има навсякъде по белия свят- в богати и бедни държави, в периферни зони и глобални центрове, във върховната власт и в местните управи. Но такова безскрупулно и гротескно издание на клептоманската натура на банкови босове може би се среща единствено на Балканите.

Адвокат Волева го е описала безпристрастно и фактологически неоспоримо. Едни и същи мениджъри, наели се в гръцка и австрийска банка, получават солидно възнаграждение от своите патрони /лигитимно гарантирано и закрепено с договор/ и от клиенти, изпаднали в беда и станали жертви на измами от същите тези банки.

За спукулации и присвояване в големи мащаби от световно известни мошеници знаем –от медиите и съдебните присъди /от сагата с легендарния спекулант и крадец Бърнард Мейдоф до нашумелия наскоро скандален случай с швейцарски банкер, издал валутно-лихвена тайна на съпругата си в леглото/. Но поне на мен не ми е известно в света на организирания капитализъм банкери да се занимават с рекет - т.е., под носа на държавата и прокуратурата, под прикритието на собствени, частни фирми - да събират принудително вземания от клиенти на своите банки; да преструктурират техни дългове и да отпускат нови, заробващи заеми . Не от банката, а от своята рекетьорска фирма./което означава да се занимават с неправомерно лихварство/.

Нека временно да оставим встрани конкретните казуси, описани от Веска Волева. Да отложим засега и въпроса, колко и кои банкери от други банки практикуват същия занаят, характерен за финансовия ъндърграунд.

Интересно е обаче да се запитаме защо именно на Балканите, и в частност в България, винаги се намира почва за развихряне на криминален бизнес: при приватизацията - за безкешови транзакции и без последващи инвестиции; при хиперинфлацията- за светкавични 24 часови валутни спекулации; при външния дълг- за привилигеровани/посветени участия в сделките; при кредитирането- първо, за безконтролно и едностранно определяне на лихвите и таксите; второ, за криминалното лихвоимство;

Моят отговор е: защото няма държава!

Ареал с обозначени граници, конституция, химн и държавен глава има; но държавността, като перманентно състояние на поддържане на правов ред и сигурност за икономическите агенти, е изчезнала или размита. На това му се казва „узурпирана държава”. Преди , през първата фаза на прехода, тя беше узурпирана от добре познатия контингент на икономическата и политическа мафия, чието острие бяха мутренскаите кохорти. Днес държавата е превзета от финансова олигархия, чиито авангард са група топ-банкери, техни клакьори от средите на пазарните фундаменталисти и парламентарни лобисти, действащи без регламент.

Затова българо-балканската финансовата клептомания не е девиантно, а изведено в норма бизнес поведение.

В нашия историко-географски регион на този срамен феномен едно време са му викали „келепир”. Днес го определят като банков бизнес.
Липсва само епитетът:”Криминален”!

[Бате Пешо]

Някои граждани като им изтече промоцията на лихвата да речем за една или две години и после като им вдигнат вноската пищят че банката е некоректна и самоволно прави това.Не вярвайте на всеки който се оплаква и обвинява банката.Най тъпото е че теглят заеми за да си купуват плазми мебели коли да ходят на море или в чужбина и после кой ми сра в гащите олеле държавата къде е никой не мисли за мен.

[6x49]

Парите взети на заем трябва да се връщат. Това е. Ако смятате че вашият кредитор е некоректен, вземете пари на заем от коректен кредитор и се ръзплатете с некоректния!

А иначе във философски план, нищо не може да се направи за да се опази някой, който страшно много желае някаква вещ или имот та даже е готов да стане роб за да го има. Лакомия.... Дет се вика гъз глава затрива...

За връщането на заеми е абсолютно вярно. Но за коректността имам две бележки:
- Много са малко гражданите, които могат да отличат коректните от некоректните кредитори. Затова във всяка система има регулатори, които би следвало да отсяват вторите или поне да ги държат в напрежение.
- Ако попаднете на некоректен кредитор и той ви направи кредита изискуем, попадате в регистъра на некоректните длъжници и тогава никой коректен кредитор няма да ви даде пари назаем, за да се разплатите с некоректния. Параграф 22.

А във филосовски план: +1 от мен, и аз не бих го казал по-добре!

[marin1]

Парите взети на заем трябва да се връщат. Това е. Ако смятате че вашият кредитор е некоректен, вземете пари на заем от коректен кредитор и се ръзплатете с некоректния!

А иначе във философски план, нищо не може да се направи за да се опази някой, който страшно много желае някаква вещ или имот та даже е готов да стане роб за да го има. Лакомия.... Дет се вика гъз глава затрива...

++++++++++++++++
Мастъре - ПОКЛОН!!!
По-точно от това - С по-малко думи - не МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ!!!

[Forex Master]

Парите взети на заем трябва да се връщат. Това е. Ако смятате че вашият кредитор е некоректен, вземете пари на заем от коректен кредитор и се ръзплатете с некоректния!

А иначе във философски план, нищо не може да се направи за да се опази някой, който страшно много желае някаква вещ или имот та даже е готов да стане роб за да го има. Лакомия.... Дет се вика гъз глава затрива...

[6x49]

КРИМИНАЛНО БАНКИРАНЕ: ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ЗАРОБВАНЕ НА КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИ

Дата: 28-02-2012 14:20
http://www.afera.bg/index.php?option...20988&Itemid=1

Би било редно някой в държавата, отговорен за банковия надзор и спазването на законите, да се заинтересува най-после от практиките на рекет, лихвоимство и финансов терор, упражняван върху българските граждани. И тъй като не виждам такъв интерес, апелирам още веднъж към ощетените потребители и данъкоплатци да се защитават сами- с всички достъпни легитимни средства.Съдебната машина вече се завъртя. Има спечелени четири дела, а моето вече е спечелено и на втора инстанция. Сега ще заведа иск срещу банката, която ме е ощетила. Така повелява законът, а аз съм негов мотивиран и посветен слуга!


Когато публикувах изложението: ”Вулгарно банкиране”, съдържащо апел за промяна на чл. 417 на ГПК, получих запитвания доколко искането е основателно от правна и процедурна точка. По-долу привеждам аргументи в негова подкрепа, извлечени от моята адвокатска практика. Спряла съм се засега на две банки, чиито клиенти се обърнаха към моята кантора за съдебна защита: Юробанк И Еф Джи България АД (Пощенска банка) и Райфайзенбанк /България/ ЕАД.

Какви са фактите?

Ще се опитам да ги обясня възможно най-разбираемо, придържайки се към документите и справките, които съм събрала при подготовката на съдебните дела.

Случаят с Пощенска банка

Двама членове на управителния съвет на Юробанк И Еф Джи България АД са част от управителните органи на други, свързани с банката фирми.
Петя Николова Димитрова и Йордан Маринов Суванджиев са в Управителния съвет на: Бългериън Ритейл Сървиз АД, Имо Пропърти Инвестмънтс София ЕАД, Имо Централен Офис ЕАД, Имо Рила ЕАД, И Еф Джи Пропърти Сървисиз София АД и др.
Участието на лицата във фирмите е следното:
- Петя Николова Димитрова е Изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Юробанк И ЕФ Джи България. В същото време тя е представител и член на Съвета на директорите на Българиън Ритейл Сървисиз АД. Това акционерно дружество е с основен предмет на дейност събиране на неизплатени дългове от името и изобщо на трети лица. При посещението на много клиенти в кантората ми, установих, че кредитополучатели на Пощенска банка са подписвали допълнителни споразумения към договорите си за кредит с Бългериън Ритейл Сървисиз АД. Заблудени от обстоятелството, че подписват в банковите салони на Пощенска банка и предоговарят собствените си кредити, кредитополучателите изобщо не осъзнават, че те анексират договора си за кредит с трета фирма, занимаваща се с събиране на дългове и нямаща лиценз за банкова дейност.
- Петя Николова Димитрова е представител и член на Съвета на директорите и на друго търговско дружество, а именно „Имо Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД, имащо основен предмет на дейност всички видове сделки с недвижими имоти.
- В това акционерно дружество, член на Съвета на директорите е и друг член на Управителния съвет на Пощенска банка - Йордан Маринов Суванджиев. Едноличен собственик на „Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД е чуждестранен търговец от Кипър – „НЕУ ПРОПЪРТИ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД“. Това чуждестранно дружество е едноличен собственик на много други фирми, в които отново в управителните органи са Петя Николова Димитрова и Йордан Маринов Суванджиев. Такива са: „Имо Централен Офис“ ЕАД, „Имо Рила“ ЕАД и др.
Следователно, тези мениджъри вършат две работи наведнъж: а/ управляват банка]; б/ събират вземания /тук банкерите действат като частни предприемачи/.

Нарушението се състои в следното:

Първо, частни фирми нямат право да се занимават с банкова дейност, която е строго лицензирана и контролирана от БНБ.
Второ, чрез прехвърляне на дълговете на успоредните фирми се отклоняват средства, които не влизат в банката. Считам, че цесията на дългове на банките на трети лица противоречи на закона по причина, че връщането на банковите кредити е част от банковата дейност, за която се изисква лиценз, а паралелните фирми нямат такъв, поради което и не са банки.
Трето, служители на банки, според всички етични норми и стандарти на този занаят, нямат право на паралелна дейност, защото вредят на интересите на институцията, която ги е наела и от която получават солидно възнаграждение;
Четвърто – в голямата си част става въпрос за чужди граждани, чрез които се изнася национален доход и чрез чиито фирми се притискат до стената българските граждани – заемополучатели;
Пето – дейността по събиране на вземания е уредена в ГПК и се извършва единствено от съдия-изпълнителите със съответните законови гаранции, а не от всеки, който пожелае това. По този въпрос българската прокуратура мълчи и оставя гражданите сами и кой както може да се борят с тези изнудвачи;
Шесто – банките задължават клиентите си да се застраховат в дружества, които се управляват от същите лица, които управляват банките. Тук кръгът се затваря – клиентът няма никакъв шанс да се пребори и да докаже правата си.
В много от казусите ми правата и задълженията по застраховките се крият от клиентите, които всъщност плащат застрахователната премия. В редица случаи при настъпване на застрахователно събитие банката хем получава застраховката, хем продължава да гони клиентите се да плащат, тъй като те не знаят какво е станало със застрахователните им права.

Случаят с Райфайзенбанк /България /

Отново същата схема: Членове на управителните органи на банката са представители и управители на други фирми, които се занимават с изкупуване на дългове от банката, със сделки с недвижими имоти и консултантска дейност.
Момичил Иванов Андреев е представител и член на управителния съвет на Райфайзенбанк и едновременно с това е в Съвета на директорите на следните фирми: „Борика- Банксървиз“ АД, „Идея Комм“ АД, „Застрахователна Компания Уника“ АД.
Ценка Калчева Петкова, която е представител и член на управителния съвет на банкатаq е в управителните органи на следните фирми: „Райфайзен Сървисис“ ЕАД и „Дружество за касови услуги“ АД
Евелина Милтенова Великова е представител и член на управителния съвет на Райфайзенбанк България ЕАД и едновременно с това член на управителни органи на „Райфайзен Асет Мениджмънт /България/“ ЕАД. Едноличен собственик на тази фирма е Райфайзенбанк България ЕАД.
Ани Василева Ангелова – представител и член на Управителен съвет на банката, участва като представител, управител и член на управителен съвет в: „Райфайзен имоти“ ЕООД и „Райфайзен Асет Мениджмънт /България/“ ЕАД.
Нарушенията е същите, както в случая с Пощенска банка.

Как практически работи схемата, която нарекох „заробване на банкови клиенти”?

Ето два казуса, върху които работя в момента:
Първи казус: Клиент на Пощенска банка, който 2008 год. е взел кредит в размер на 229 500 евро, през 2011 г., вече не е в състояние да го обслужва. Това е по причина, че банката е променила месечната вноска многократно и винаги в посока нагоре. Върху този клиент се осъществява системен телефонен тормоз: звънят му хора, които се представят за служители на банката кредитор, държат се агресивно и го принуждават да започне преговори за преструктуриране на кредита.
Клиентът няма друг избор и е принуден да отиде на среща, за да договори новите условия за изплащане на кредита. Само че с него разговарят вече представители на паралелната фирма за изкупуване на вземанията. Те диктуват условията, те налагат кои нови имоти да ипотекира; те предлагат нов кредит, но....вече не от банката, а от тяхната частна фирма /!?/.
Не вярвате ли? Значи не живеете на този свят и в тази държава-България.
Втори казус: Клиент на Райфазйзенбанк България ЕАД:
Жена тегли потребителски кредит в размер на 20 300 лева с определена месечна вноска от 240,44 лева. В договора е уговорено, че месечното възнаграждение на кредитополучателя ще минава през банката и ако това се промени лихвата по кредита ще бъде увеличена. Въпреки стриктно изпълнявания договор, месечната анюитетна вноска е увеличавана многократно. Най-голямото вдигане на вноската е причинено от това, че жената излиза в отпуск по майчинство и вече получава обезщетение от държавата. Спира да получава възнаграждение и за това е санкционирана с по-висока лихва по кредита, въпреки че е редовен длъжник.
Колко печелят от нерегламентирана финансова дейност въпросните банкери ?
Вероятно много! Точен отговор на това питане би трябвало да дадат собствениците на банките, под носа на които техни служители въртят незаконен бизнес; както и прокуратурата, която би трябвало да провери на какво основание фирми извън банките и частните съдебни изпълнители се занимават със забранена от закона дейност.

Какво се случва с „неизправните„ клиенти?

Попаднали веднъж в капана на банки измамници, които самоволно определят /и променят/ условията за кредитиране, те не могат да се измъкнат от него, докато са живи. Рекетьорите от паралелните фирми за събиране на вземания са още по-брутални - оставят човека гол и бос на улицата, след като са му съсипали бизнеса и домакинството. Затова казах, че самоубийствата, бягството в чужбина, тежките заболявания стават естествени спътници на заробващото банкиране в България.
Би било редно някой в държавата, отговорен за банковия надзор и спазването на законите, да се заинтересува най-после от практиките на рекет, лихвоимство и финансов терор, упражняван върху българските граждани. И тъй като не виждам такъв интерес, апелирам още веднъж към ощетените потребители и данъкоплатци да се защитават сами- с всички достъпни легитимни средства.
Съдебната машина вече се завъртя. Има спечелени четири дела, а моето вече е спечелено и на втора инстанция. Сега ще заведа иск срещу банката, която ме е ощетила. Така повелява законът, а аз съм негов мотивиран и посветен слуга!

Веска Волева
адвокат

[6x49]

Да 6х49,

Това за банките и банкерите си е така .
Но още по-големият проблем е в конфликта на интереси(=корупцията) при държавните служители - особено при висшите чиновници.Понеже рибата се вмирисва от главата.

Държавата - като управление - ни е слабичка, ако се сравняваме с Белгия,Австрия и т.н.Но все пак има и по-зле от нас - Бирма,Бенин и др.,затова си мисля ,че не сме чак толкова катастрофа.
Разбира се,ако си лично засегнат, тогава е малко кофти.
Дано не си !!! Ама и това минава ...

Това е конкретна тема, която разглежда конкретни случаи, при които определени "лица, свързани с банки са си създали собствени фирми, които взимат имоти на кредитополучатели". Без да съм пострадал (Слава Богу!), струва ми се, че мащабът й е доста по-голям от годишния бонус на шефката на здравната каса, а пък К. Петков нарече тези действия "тероризъм".

Същата тема не е свързана с анализ на макроикономическото развитие на страната, макар, че на мен лично ми е обидно да сме веднага след Ботсуана (по БВП на калпак, класация на Световната банка 2010 г.) или няколко позиции по-зле от Беларус (МВФ, 2011 г.). Наясно съм, че няма никога да стигнем Лихтенщайн, но също се надявам да не паднем до Еритрея и Конго.

Що се касае до държавните служители, инж. Миланов по-долу се е обърнал към тях, само бих го допълнил: вместо "Комисия за банков надзор" да се чете "Банков надзор" в БНБ.