Колко са полезни математиката и физиката (точни науки) за икономиката и финансите?

[ravnovesie]

Ти си представяш, че животът е математика и има верни отговори...

Не съвсем, аз съм доста голям привърженик на поведенческите финанси. Просто нямам стотина милиона че да спазвам техния начин на инвестиране и се налага да импровизирам

[ravnovesie]

Ще можем да видим през следващите години дали моментум инвесттирането - това което в момента се справя прекрасно ще се издъни през следващия мечи пазар. Ако съдим по историята ще има грандиозно разочарование

[ravnovesie]

Струва ми се, че EMH, поне в оригиналната си форма, както е лансирана от Юджийн Фама, не казва, че цените на активите са "правилни", защото хората са умни/рационални:

https://www.jstor.org/stable/pdf/235...83f6e47a95953c

Това трябва да е някакво хрумване, която е дошло по-късно. И което за мене е абсолютно безумно.

Фама всъщностт отрича пълната рационалността на пазара, има едно негово изследване заедно с още някой беше, не си спомням името, които бяха намерили фактори, с които можеш да биеш пазара. Голяма частт от активното инвестиране се базира на техните проучвания, които се потвърждават и през годините за един или друг фактор. Проблемът е че щом някой намери такъв фактор, той започва да бъде експлоатиран от много хора и така губи силата си. Тяхна е например мисълта че валю инвестинг бие гроут инвестинга, и какво стана, една камара народ се впусна във валю и последнните 20 години тази сттратегия всъщност не се представя добре.

[ravnovesie]

Не са правилни заключенията от предпоставките - т.е. "всички са идиоти" включва в множеството и самия източник на тази мъдрост. Т.е. не може да си над тях каквото и да направиш и в каквото и да блъскаш все към идиотски финал отива. Късметът е друго.

Да, всички са идиоти. Ако някой си мисли, че не е значи е дори по-голям

[national power]

То това май повече се отнася за Тръмп. Същия е как ще го определите като математически модел.

Кръгла нула зироу.Посредствен клоун и циркаджия

[Money]

Струва ми се, че EMH, поне в оригиналната си форма, както е лансирана от Юджийн Фама, не казва, че цените на активите са "правилни", защото хората са умни/рационални:

https://www.jstor.org/stable/pdf/235...83f6e47a95953c

Това трябва да е някакво хрумване, която е дошло по-късно. И което за мене е абсолютно безумно.

[Анонимен33022]

Ако смяташ че всички са идиоти им теглиш една майна на сложната математика и блъскаш в ....

Не са правилни заключенията от предпоставките - т.е. "всички са идиоти" включва в множеството и самия източник на тази мъдрост. Т.е. не може да си над тях каквото и да направиш и в каквото и да блъскаш все към идиотски финал отива. Късметът е друго.

[Todor Sabev]

И от това различно разбиране за умствените способности на хората идват и различните предписания. Ако смяташ че пазара е умен, си купуваш пазарен индекс - той-винаги ще е реално оценен и с точните показатели риск възвращаемост. Ако смяташ че всички са идиоти им теглиш една майна на сложната математика и блъскаш в краткосрочни дцк та голямята част и в супер рискови лотарийни билети така да го кажем една миниатюрна част.

Билети не ти трябват имаме си койни.

[Money]

Ти си представяш, че животът е математика и има верни отговори...

Противоречат си, донякъде. EMH приемат, че вкарваш добри данни и изкарваш добри данни. Поведенческите финанси смятат, че вкарваш боклук. А какво ще изкараш е въпрос на късмет. EMH смятат че не можеш да биеш пазара, освен с повече риск, защото пазарът е много умен. Поведенческите смятат, че не можеш да биеш пазара - освен с късмет - защото всички са олигофрени.

[ravnovesie]

И от това различно разбиране за умствените способности на хората идват и различните предписания. Ако смяташ че пазара е умен, си купуваш пазарен индекс - той-винаги ще е реално оценен и с точните показатели риск възвращаемост. Ако смяташ че всички са идиоти им теглиш една майна на сложната математика и блъскаш в краткосрочни дцк та голямята част и в супер рискови лотарийни билети така да го кажем една миниатюрна част.

[ravnovesie]

.

Ако под цялата информация разбираме и настроенията на пазара, тогава EMH и behavioural finance не си противоречат. Не е ли така?

Противоречат си, донякъде. EMH приемат, че вкарваш добри данни и изкарваш добри данни. Поведенческите финанси смятат, че вкарваш боклук. А какво ще изкараш е въпрос на късмет. EMH смятат че не можеш да биеш пазара, освен с повече риск, защото пазарът е много умен. Поведенческите смятат, че не можеш да биеш пазара - освен с късмет - защото всички са олигофрени.

[Money]

To quote Patinkin (1976), ‘though not all of Keynes' criticisms were well taken . . . I find it somewhat depressing to see how many of them are, in practice, still of relevance today’. Forty years after Keynes wrote, his review should still be compulsory reading for all who seek to apply statistical methods to economic observations. Taken literally, Keynes comes close to asserting that no economic theory is ever testable, in which case, of course, economics itself ceases to be scientific – I doubt if Keynes intended this implication. However, his objections make an excellent list of what might be called ‘problems of the linear regression model’, namely (in modern parlance): using an incomplete set of determining factors (omitted variables bias); building models with unobservable variables (such as expectations), estimated from badly measured data based on index numbers (Keynes calls this the ‘frightful inadequacy of most of the statistics’); obtaining ‘spurious’ correlations from the use of ‘proxy’ variables and simultaneity as well as (and I quote) the ‘mine [Mr Yule] sprang under the contraptions of optimistic statisticians’; being unable to separate the distinct effects of multicollinear variables; assuming linear functional forms not knowing the appropriate dimensions of the regressors; mis‐specifying the dynamic reactions and lag lengths; incorrectly pre‐filtering the data; invalidly inferring (p.21)‘causes’ from correlations; predicting inaccurately (non‐constant parameters); confusing statistical with economic ‘significance’ of results and failing to relate economic theory to econometrics. (I cannot resist quoting Keynes again – ‘If the method cannot prove or disprove a qualitative theory and if it cannot give a quantitative guide to the future, is it worth while? For, assuredly, it is not a very lucid way of describing the past.’) To Keynes's list of problems, I would add stochastic mis‐specification, incorrect exogeneity assumptions (see Koopmans, 1950a; and chapter 15), inadequate sample sizes, aggregation, lack of structural identification and an inability to refer back uniquely from observed empirical results to any given initial theory.

[Money]

Unfortunately, I must now try to explain what ‘econometrics’ comprises. Do not confuse the word with ‘econo‐mystics’ or with ‘economic‐tricks’, nor yet with (p.13) ‘icon‐ometrics’. While we may indulge in all of these activities, they are not central to the discipline.

[Money]

Нютон - последният магьосник...

It is interesting to record the following quotation from G. Keynes (1946): ‘Newton was not the first of the Age of Reason. He was the last of the magicians . . . an unbridled addict [of alchemy] . . . [during] the very years when he was composing the Principia.’ Oh that econometrics had such alchemists as Newton! Again the issue is one of timing since Maynard Keynes, despite his trenchant criticisms, does not liken econometrics to a theoryless reading of entrails as some seem to believe. (For a fuller discussion of Keynes's views on econometrics, see Patinkin, 1976). Notwithstanding Keynes's comments, Tinbergen was later joint recipient of the first Nobel Prize in economics.

[Money]

Статистическата алхимия...

Despite its obvious potential, econometrics has not had an easy time from many who have made major contributions to the development of economics, beginning with Keynes's famous review in 1939 of Tinbergen's book, Statistical Testing of Business‐Cycle Theories. In an oft‐quoted passage in his Comment (1940, p. 156) Keynes accepts that Tinbergen's approach is objective but continues: (p.14)

"No one could be more frank, more painstaking, more free from subjective bias or parti pris than Professor Tinbergen. There is no one, therefore, so far as human qualities go, whom it would be safer to trust with black magic. That there is anyone I would trust with it at the present stage, or that this brand of statistical alchemy is ripe to become a branch of science, I am not yet persuaded. But Newton, Boyle and Locke all played with Alchemy. So let him continue."

(Keynes, 1940, p. 156; my italics)