Колко са полезни математиката и физиката (точни науки) за икономиката и финансите?

[Kildirim_Bei]

Нещо не разбрах....
ААА-тата са били само опаковката на лай..ния пакет.
Ако всичко беше шест, що седят още в баланса там? и къде ще отидат?
Някой, дето не е могъл да плаща преди 10-15 години изведнъж е забогатял и си е платил всичко с лихвите за забава?
От криптоси, примерно
че най-бързо става напоследък...

[Money]

Най-големите шитове отдавна са занулени, но те не са били ААА. Мисля, че малка част от ААА хартията е донесла реални загуби.

[Money]

Разбира ама малко късно, а събитията в един момент се форсират и нещата да се сриват като къщата от карти. Къде по-напред.

Иначе аз не съм чул Федът да е загубил пари от MBS-a който накупи. Правят печалби и ги реинвестирана до сега в нова хартия.

Е, CDO-тата, фрашкани с non-performing loans? и жилищни, и кредитни карти, и за коли....
Хиляди такива, захаросани, напарфюмирани....subprime mortgages... ФЕДа държи близо 1.5 трилиона долара MBS сега....

ФЕД-а нищо не е разбрал? Айде, бе
Балон на имоти, яко ипотеки, бум на фин. пазарите, спих на всичко...
Така е почнала и кризата 1929...
Само че ФЕДа тогава е стегнал кесията и станала Голямата депресия

[Kildirim_Bei]

Е, CDO-тата, фрашкани с non-performing loans? и жилищни, и кредитни карти, и за коли....
Хиляди такива, захаросани, напарфюмирани....
subprime mortgages например... ФЕДа държи близо 1.5 трилиона долара MBS сега....

ФЕД-а нищо не е разбрал? Айде, бе
Балон на имоти, яко ипотеки, бум на фин. пазари (яки марджини и ливъридж), спих на всичко...
Така е почнала и кризата 1929...
Само че ФЕДа тогава е стегнал кесията и станала Голямата депресия.
Света се е оправил чак като са почнали харчовете за Втората Световна Война.

Сега, щото знаят урока, пък и мащабите щяха да са по-ужасни и от тогава, спретнаха КУ. И от оная, и от тая страна на океана.
Иначе целия свят беше заминал за отрицателно време, щото всички са навързани като свински черва.... сега още повече от преди век...

[Money]

Жоро, синтетиката отива предимно в хедж фодовете.

Самите SIV-чета, сърцевината на shadow banking-a, бяха сравнително “прости” структури, но с огромен ливърдж. И ти като като взимаш пари карткосрочно чрез repo или ABCP, ако се появи и най-малкото съмнение, че активите ти може би са кофи, кредиторите ще откажат roll over на ливъриджа и ти нямаш друг избор освен да продаваш на зор нещо, което никой не може да каже колко реално струва, а и има един куп други SIV-чета, които също жадуват да продадат същото нещо колкото се може по-бързо. А нямаш и lender of last resort, защото формално не си банка, а off balance sheet entity. Иначе като падаш завличаш и банката спонсор. Но Феда докато се усети какво става и паника е обхванала пазар.

[Kildirim_Bei]

Нещо такова стана, CDO-така се използваха като collateral, за да се взимат пари, с които да се купят още CDO-та, които пак да се ползват като collateral да се взимат още пари и т.н. Ама нали CDO-тата бяха с рейтинг AAA. Пък и AIG FP ги бяха застраховали със CDS-и. Всичко - бетон

Но SIV-овете въпреки това имаха някакъв собствен капитал от банката спонсор.

В линка на Фентъзи нещата са по-шокиращи.

AIG отидоха на bailout.

Риск на акции и облигации (конвенционални) се оценя някак, горе-долу, макар, че не е лесно и в никакъв случай не е 100% сигурно.

Но оттам нататък - опции, фючърси, деривати, синтетики и всичката секюритизирана боза, която се измисли, щото лесно се печелят пари и бонуси на края на годината, не подлежи на никаква, що-годе приемлива оценка на риска, колкото и сложна математика да вкараш... Печалбите са астрономически, просто защото всяко следващо ниво е нов въздух под налягане все по-далеч от базовите активи, а загубите могат да бъдат катастрофални, защото не знаеш колко играчи и с колко ще бъдат засегнати по веригата.

Защо повече квантове са в банките, отколкото в НАСА и научните институти?
Модела на Бляк-Скоулс за оценка на опциите (Нобелова награда за икономика) е копиран от модела на Брауновото движение на частиците (физика).

Последното го написах за връзка със заглавието на темата

Мнението е лично и не е препоръка за нищо.

[Money]

Нещо такова стана, CDO-така се използваха като collateral, за да се взимат пари, с които да се купят още CDO-та, които пак да се ползват като collateral да се взимат още пари и т.н. Ама нали CDO-тата бяха с рейтинг AAA. Пък и AIG FP ги бяха застраховали със CDS-и. Всичко - бетон

Но SIV-овете въпреки това имаха някакъв собствен капитал от банката спонсор.

В линка на Фентъзи нещата са по-шокиращи.

То направо си стана на практика и беше причина за последната финансова криза
Във филма "The Big Short" точно това се обяснява, при това много добре.

Цитирам от линка (това е края на текста):
[...]
Of course, for this to work, the market has to believe that the value of the loan to Mr. Parker is actually worth more than the $90. If counter-parties believe there is a significant chance that Mr. Parker will default on his loan, it could be worth less than $90. In that case, Scratch Bank would be forced to find other sources of funding — new investors, a government bailout—or default on its obligations to the window maker's bank.

But let's say it does work. What we have here is a functioning bank, a demonstration of how the basic infrastructure of banking is not built on a foundation of a bunch of cash that is then lent out. It's built on the loans themselves, with capital and reserves raised to meet regulatory requirements.

Съгласен ли си?
И регулациите последните години се мъчат да увеличават буферите за сигурност, щото се видя, че алчността граници няма.

[Kildirim_Bei]

Ето го линкчето пак:
https://www.cnbc.com/id/100497710

Не че това може да стане на практика, но като идея е зашеметяващо.

То направо си стана на практика и беше причина за последната финансова криза
Във филма "The Big Short" точно това се обяснява, при това много добре.

Цитирам от линка (това е края на текста):
[...]
Of course, for this to work, the market has to believe that the value of the loan to Mr. Parker is actually worth more than the $90. If counter-parties believe there is a significant chance that Mr. Parker will default on his loan, it could be worth less than $90. In that case, Scratch Bank would be forced to find other sources of funding — new investors, a government bailout—or default on its obligations to the window maker's bank.

But let's say it does work. What we have here is a functioning bank, a demonstration of how the basic infrastructure of banking is not built on a foundation of a bunch of cash that is then lent out. It's built on the loans themselves, with capital and reserves raised to meet regulatory requirements.

Статията от линка е от 2013 г., филма излезе 2015 г.
И регулациите последните години се мъчат да увеличават буферите за сигурност, щото се видя, че алчността граници няма. А тия буфери не са от кредити.

[Money]

Ето го линкчето пак:
https://www.cnbc.com/id/100497710

Не че това може да стане на практика, но като идея е зашеметяващо.

[Money]

Тогава няма да има никакъв капитал.

Обаче видя ли линка на Фентъзи. Там и капиталът и резервите идват “от въздуха”.

Фентъзи си вкара невероятен автогол с този линк, а дори не разбра какво пише там

Защо е забранено по закон банка или друга небанкова финансова институция да се създаде със заемни средства?
То нали пари, кредит, депозит разлика няма.....

[Kildirim_Bei]

Защо е забранено по закон банка или друга небанкова финансова институция да се създаде със заемни средства?
То нали пари, кредит, депозит разлика няма.....

[Money]

Мисля, че си близо до извода, че моделът от учебниците е най-малкото некоректен, да не кажем по-силна дума.

Пинокио спореше, ама не за парите в резерва, а за парите извън резерва. Недей така. И пак ти казвам - няма пари от въздуха. Парите от въздуха са от мултипликацията "кредит-депозит". Това, което бе дал с примера с хладилниците е така, но това ангажира пък резерва - той гарантира записаните като несъществуващи пари в баланса. Но резервите са за междубанкови игри - той не излиза от ЦБ, както сам знаеш. Ако тоя с хладилниците иска да си вземе от сметката, която му откри с пари от въздуха - няма как да стане. После, банките абсолютно въртят колелото "кредит-депозит" като функция на капиталовата си адекватност. Резервите са за съвсем други операции. Може банката да извърти голяма игра с фючърси по този начин, но това е рисково, защото може да изгърми. Това са операции на съвсем друго ниво. Ще ти оперира банката с резервите си за хладилници. Няма значение за какво друго - това е част от реалната икономика. Ти бъркаш инвестиционното банкиране с търговското - това са различни светове. Все даваш пример за зърното и рибата и на русалката за сливата - това са търговски неща.

[Kildirim_Bei]

Може и да греша.

Ама дори банките да ги купят ДЦК, ако ЦБ щедро ги рефинансира срещу тях, пак се получава наливане на нови пари в икономиката.
Как си обясняваш количествените улеснения?
Те бяха през разни инструменти, вкл. ДЦК.

[supertrader]

Спира да действа ако се заделят резервни пари, но и да не се заделят пак ще спре от разходите които се правят ако банките не могат да ги прехвърлят на някой. Обаче те могат. С ДЦК е източват банките и им се блокира кредитирането, фазата в която ЦБ купува ДЦК е накрая и по принцип е незаконно дори. Няма такива наливания с ДЦК, точи се докато пресъхне защото банките са им паднали в ръцете на политиците и те използват да доят мляко от кравата. Никой не им иска кредити а те събират депозити и така - нов живот за понцито.

[Kildirim_Bei]

.....
Какво представляват ДЦК ? - Това са заеми за правителствата когато банките така са се оцапали че никой не иска да взема пари в заем от тях, политиците услужливо набутват държавата.

Банковият мултипликатор спира да действа от един момент нататък, ако в системата не влязат нови пари отнякъде (има таван).

ДЦК са единият начин за вкарване на нови пари в системата, при положение че ги закупува ЦБ (или външни за икономиката субекти).
Другият начин е приходите от износ на една икономика да са по-големи от разходите за внос (в банките има нови пари).