Защо хората инвестират в неща с вероятност за успех под 70%?

[ravnovesie]

Точно това имам предвид- ако човек е истински рационален не би полагал усилия за нищо, естественото развитие на чистата рационалност е епикурейството докато е възможно и самоубийството след това.

Ако човек е истински рационален ще играе така все едно че всяко отделно решение е ирационално, непрогнозируемо и грешно. така отново ако гледаме от чисто рационална гледна точка всеки залог трябва да е изключително нисък процент и дори и да се издъни да няма значение. Залозите да са много на брой и да не се свързани. Всеки един залог да бъде лесно обратим. През цялото време да са му отворени опциите за промяна и да не прави нищо което му реже възможностите за промяна.

Или в крайна сметка се стига до стандартната инвестиционна теория, който всъщност ама изобщо не се интересува какъв е процент на успех на дадено рисково начинание стига да са изпълнени горните условия

[kubrat]

Точно това имам предвид- ако човек е истински рационален не би полагал усилия за нищо, естественото развитие на чистата рационалност е епикурейството докато е възможно и самоубийството след това.

[ravnovesie]

Питаш защо хората са ирационални?
Просто защото рационализма над определен праг е емоционално нетърпим за всеки човек, наложително е хората да правят глупости, защото това е единственият начин да се чувстват добре.

То няма как да бъдат рационални и да искат.

Да приемем едно елементарно нещо човек открива баничарница малка на срдно оживен булевард. Иска да прецени рационално каква е вероятността да печели и почва смята различни фактори.

Да кажем че на 300 метра има още една баничарница и два други магазина които продават закуски. Човекопотока е да кажем 1000 души на час. Като варира между 2000 в някой дни и 200 в почивни дни. И почва да смята какъв процент от хората ще искат да си купят закуска, какъв процент от хората ще предпочетат баница пред друга закуска. В различни дни има ли различни предпочитания. Ако предпочетат баница какъв процент ще вземе неговата баничарница пред тази на конкурента. Да кажем че така изкара някакъв вероятен интервал на приходи - ако е точен този интервал всъщност ще бъде доста широк. до тук е заложил чисто субективно колко очаквания
-вариацията в човекопотока
-предпочитания за баничка
-предпочитания на неговата баничарница

Ако е на 80% прав за всяко едно от трите допускания - т.е. доста добре е преценил всяко едно от тях то точността му на крайната прогноза на приходите ще е 51%

да кажем че за разходите му има също три променливи - и на трите прав на 90% - общата вероятност да е преценил правилно е 37%

Или с други думи дори и при супер елементарен бизнес изключително добро проучване, значителен опит и малко на брой променливи човек ще греши в две трети от случайте

[kubrat]

Питаш защо хората са ирационални?
Просто защото рационализма над определен праг е емоционално нетърпим за всеки човек, наложително е хората да правят глупости, защото това е единственият начин да се чувстват добре.

[SOFIX]

Що пък да не се пробват хората
То човек докато не пробва няма как да знае става или не става за дадена работа

[ravnovesie]

Това което винаги ме е същисвало, е желанието на хората около мен да инвестират в неща с вероятност под 70%. Инвестират смело, безумно, дори и шансът за успех да е под 20% по мое мнение, което за мен е самоубийство.

Проблемите според мен са няколко и някой от тях маркирам в новият ми постинг в блога

http://zaparite.blogspot.com/2015/06/70.html

Искаш 10% доходност. Нещо ти дава 20% шанс да спечелиш 500% и 80% шанс да загубиш всичко. математическото очакване идва 20% доходност, искаш 10% следователно си заслужава.

[MZ/X]

риска се регулира и е субективет и няма нискорисково и високорисково
примерно за сестри малееви е безрисково да правят тенис школа, за мен е рисково
риска не е фиксиран

Важното е е двойката риск-доходност да ти е добра. За сестри Малееви не мога да кажа, че е безрисково да правят тенис школа, ако никога преди това не са правели бизнес, но вероятно техният риск е много по малък спрямо риска на друг без опит в бизнеса, който се опитва да отвори тенис школа.

Тъпо е да почваш бизнес с малка потенциална доходност и голяма вероятно да не успееш.

Инвестирането в иновативни продукти обаче е типичен пример, където имаш малък шанс за успех, но много голяма потенциална печалба.

Примерно ако шансът да откриеш лекарство срещу рак е само 1%, но потенциалната печалба е 100 милиарда долара, не мисля че е глупаво да инвестираш в 100 компании по 10 милиона долара или общо 1 милиард долара. 99% от компаниите ти ще фалират, но тази която успее ще ти изкара 100 милиарда долара и ще избие загубите на останалите 99 компании, като ти увеличи парите стократно.

Ако всичките ти пари обаче са 10 милиона долара е тъпо да ги набуташ в компания с 1% шанс за успех.

[mpy_yordanov]

Съгласен съм, че собствен бизнес не е добре да се започва без добра подготовка.
Но вероятността за успех не е всичко. Очакваната печалба (съответно загуба) също е от значение. Много на брой инвестиции с висок риск, но огромен потенциал за печалба, може да са за предпочитане пред нещо нискорисково и съответно нискодоходно.

риска се регулира и е субективет и няма нискорисково и високорисково
примерно за сестри малееви е безрисково да правят тенис школа, за мен е рисково
риска не е фиксиран

[Snipe]

Това което винаги ме е същисвало, е желанието на хората около мен да инвестират в неща с вероятност под 70%. Инвестират смело, безумно, дори и шансът за успех да е под 20% по мое мнение, което за мен е самоубийство.

Проблемите според мен са няколко и някой от тях маркирам в новият ми постинг в блога

http://zaparite.blogspot.com/2015/06/70.html

Съгласен съм, че собствен бизнес не е добре да се започва без добра подготовка.
Но вероятността за успех не е всичко. Очакваната печалба (съответно загуба) също е от значение. Много на брой инвестиции с висок риск, но огромен потенциал за печалба, може да са за предпочитане пред нещо нискорисково и съответно нискодоходно.

[inta53]

[QUOTE=mpy_yordanov;1059835985]

Защо хората инвестират в неща с вероятност за успех под 70%?


- Най краткият отговор е , - Защото някой трябва да запълни и тази ниша !!!
По принцип създаването на всеки нов продукт е идея с търсене на потребители-последователи и успеха й е абсолютно зависим от тях, а живота й от това до колко подлежи на развитие в процеса на потребяване -

[mpy_yordanov]

Много добър коментар по темата от Валентин Стоянов във фейсбук, който поствам и тук

Нещо подобно си мисля тези дни по друг повод. Занимавам се с търговия с електроенергия на вътрешен пазар. Непрекъснато се срещам с представители на дребен и среден бизнес. Бизнесът е много динамичен, има много договори, но все пак огромната част от потенциалните клиенти на първо време се въздържат да си сменят доставчика на електроенергия и остават на регулиран пазар. Съответно просто отказват да плащат по-ниски сметки за електроенергия, остават при недолюбвания монополен доставчик и отказват да направят избор... По този повод често чувствам вариации на израза "Ами, то хората не вярват". По този повод си мисля, че човек може да вярва или не напр. в Дядо Коледа. Но когато става дума за бизнес план, елементарни сметки, елементарни образци от документи, елементарни процедури... човек може да вникне или не, да разбере или не. Това с "хората не вярват" е за съвсем други сфери от живота или въображението. И практиката показва, че българският "бизнесмен" по същество заслужава дереджето на което е. Просто защото често не може да си направи сметката, да извършва елементарни изчисления и да вникне в биднес логика/процеси. И е много по-вероятно собственикът на малък бизнес дв България а си купи джип, който е непосилен за финансовите му възможности, вместо да си смени монополния доставчик на електроенергия (примерно) и от този елементарен акт да започне да спестява по няколкостотин лева месечно...

[mpy_yordanov]

Това което винаги ме е същисвало, е желанието на хората около мен да инвестират в неща с вероятност под 70%. Инвестират смело, безумно, дори и шансът за успех да е под 20% по мое мнение, което за мен е самоубийство.

Проблемите според мен са няколко и някой от тях маркирам в новият ми постинг в блога

http://zaparite.blogspot.com/2015/06/70.html