http://www.ekipnews.com/news/mnenia/...o_sega/106124/
Експерти: Пикът на негативните последици от Чернобилската авария е точно сега
27 април 2011 / 13:30
АЕЦ "Белене" е неизгоден и опасен за България проект, казват доцент Вера Михайлова, радиофизик от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН, и Тодор Тодоров от екологично сдружение „За земята” в интервю за ТВ "Европа". Те добавят, че пикът на негативните последици от аварията в Чернобилската АЕЦ е точно сега, 25 години по-късно.
ИНТЕРВЮ НА ДИМИТРИНА ПАНДУРОВА
- Какво си спомняте за аварията в Чернобил? Кога научихте и от кого?
В.М.: Ние бяхме в едно село с приятели и там пуснахме Би Би Си. Оттам научихме. Радиото съобщи за аварията, това е било вечерта на 26 април 1986 година. Не можех да си представя и не съобразихме, че толкова бързо въздушните маси ще се придвижат и ще поразят България. След това се върнах в института, където дойде един човек от УБО, с пагони, и каза: Другарко Михайлова, кажете какво да правим с кравите.
- А принудиха ли ви да мълчите?
В.М.: Имаше заповед данните от изследванията да не се изнасят извън института. Институтът не излезе със завършен анализ на изследванията. Това направи групата на Цветан Бончев, на Веселин Босевски, по-късно министър, и на Вили Маринов от Селскостопанска академия.
- Нарушиха ли закона от БКП, когато прикриха данните за Чернобил?
- В.М.: Да. Съгласно закона обществеността трябваше да бъде уведомена.
- Едва на 5 май се появяват първите съобщения в България. Какви мерки бяха взети тогава?
В.М.: Колкото и напреднала да беше перестройката, все още рефлексите на мълчанието бяха живи. Не мога да ви кажа какви мерки в рамките на страната са се вземали. Аз ходех с една пазарска чанта и Гайгеров брояч да измервам край една детска градина.
- Имаше ли радиация?
В.М.: Имаше.
- Колко?
В.М.: Не мога да си спомня точно, но като премерих радиацията на обувките на внучката ми, радиацията беше 10 пъти над нормата.
- Късно ли е днес да се търси отговорност на виновните за скриването на информацията?
Т.Т.: Имаше съдебно дело за това и по него Любомир Шиндаров (заместник-министър на здравеопазването през 1986 г., получил условна присъда през 1994 г.) беше осъден. Присъдите по наше мнение не бяха достатъчни. По-интересното е, че имаше подобен случай и през 2006 година, когато информацията за авария в АЕЦ „Козлодуй” излезе първо във Виена.
- Спомняте ли къде е била измерена най-високата радиоактивност в онзи период?
В.М.: Не мога да си спомня точно.
- Можем ли днес, 25 години след Чернобил, да бъдем по-спокойни?
Т.Т.: 25 години по-късно украинското правителство провежда една конференция в Киев, на която се опитва да събере още 750 милиона евро, с които да построи нов саркофаг върху стария, който трябва да издържи още 100 години, защото на стария саркофаг вече изтича срокът. Тоест нямаме сигурност, нямаме контрол върху нещата. И във Фукушима след аварията японският министър-председател в първите седмици се оплакваше от липсата на информация. Значи този рефлекс за укриване на информация си продължава. Опасностите са непредвидими и не могат да бъдат избегнати.
- Има ли доказани последствия за България от Чернобилската авария?
В.М.: Трябва да има честна статистика. За раковите заболявания например. Ако е правена истинска статистика, според мен няма как да не се видят негативните тенденции.
Т.Т.: Това не се казва често, но има споразумение между Международната агенция за атомна енергетика и Световната здравна организация, че СЗО не може да изнася данни, които биха злепоставили МААЕ. Ние се опитваме да премахнем този договор. Една от най-строго пазените тайни например е здравният статус на населението около Козлодуй. Ние се опитваме 20 години да се доберем до тази информация и не можем.
- Всички говорят за Украйна, Беларус, Русия, но за България не се споменава почти нищо.
Т.Т.: Само се казва, че има увеличение на раковите заболявания. Трябва да се иска цялата информация и точно криенето на информация е проблемът.
- Веднага ли настъпва заразяване при една такава авария или трябва да мине време?
В.М.: При Екзюпери има една боа, която е глътнала слон. Точно такава е т.нар. крива Гаусиана – тя показва, че пикът се постига между 17-ата и 20-ата година след събитието. В момента ние сме в този пик, след което започва бавно спадане.
Т.Т.: В Япония след атомните бомби са правили изследвания и от тях се вижда как нарастват не само раковите заболявания, но и на костната система, на мозъка.
- Има ли прилики между Чернобил и Фукушима?
В.М.: Това са различни видове реактори, с различно управление.
- „Белене” с кое има повече общо – с Фукушима или с Чернобил?
В.М.: Има една много рядка книга, издадена от БАН през 1990 година, в която 85 учени са категорични в заключенията си, че АЕЦ „Белене” не трябва да се строи.
- Защо?
В.М.: Районът е земетръсен. Подпочвените води са много високо и за да се построи сигурна централа, трябва да се свалят долу, което е много сложно като съоръжение и много отговорно като поддържане. Съществува и проблемът с отработеното гориво. Вярно е, че всичко може да бъде построено, но зависи на каква цена, кой го строи и как ще се изплаща. Например тунелът под Ламанша се изплаща с такси, а това хранилище за отработеното гориво ние го правим за следващото поколение. Защо го правим?
Експерти: Пикът на негативните последици от Чернобилската авария е точно сега
27 април 2011 / 13:30
АЕЦ "Белене" е неизгоден и опасен за България проект, казват доцент Вера Михайлова, радиофизик от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН, и Тодор Тодоров от екологично сдружение „За земята” в интервю за ТВ "Европа". Те добавят, че пикът на негативните последици от аварията в Чернобилската АЕЦ е точно сега, 25 години по-късно.
ИНТЕРВЮ НА ДИМИТРИНА ПАНДУРОВА
- Какво си спомняте за аварията в Чернобил? Кога научихте и от кого?
В.М.: Ние бяхме в едно село с приятели и там пуснахме Би Би Си. Оттам научихме. Радиото съобщи за аварията, това е било вечерта на 26 април 1986 година. Не можех да си представя и не съобразихме, че толкова бързо въздушните маси ще се придвижат и ще поразят България. След това се върнах в института, където дойде един човек от УБО, с пагони, и каза: Другарко Михайлова, кажете какво да правим с кравите.
- А принудиха ли ви да мълчите?
В.М.: Имаше заповед данните от изследванията да не се изнасят извън института. Институтът не излезе със завършен анализ на изследванията. Това направи групата на Цветан Бончев, на Веселин Босевски, по-късно министър, и на Вили Маринов от Селскостопанска академия.
- Нарушиха ли закона от БКП, когато прикриха данните за Чернобил?
- В.М.: Да. Съгласно закона обществеността трябваше да бъде уведомена.
- Едва на 5 май се появяват първите съобщения в България. Какви мерки бяха взети тогава?
В.М.: Колкото и напреднала да беше перестройката, все още рефлексите на мълчанието бяха живи. Не мога да ви кажа какви мерки в рамките на страната са се вземали. Аз ходех с една пазарска чанта и Гайгеров брояч да измервам край една детска градина.
- Имаше ли радиация?
В.М.: Имаше.
- Колко?
В.М.: Не мога да си спомня точно, но като премерих радиацията на обувките на внучката ми, радиацията беше 10 пъти над нормата.
- Късно ли е днес да се търси отговорност на виновните за скриването на информацията?
Т.Т.: Имаше съдебно дело за това и по него Любомир Шиндаров (заместник-министър на здравеопазването през 1986 г., получил условна присъда през 1994 г.) беше осъден. Присъдите по наше мнение не бяха достатъчни. По-интересното е, че имаше подобен случай и през 2006 година, когато информацията за авария в АЕЦ „Козлодуй” излезе първо във Виена.
- Спомняте ли къде е била измерена най-високата радиоактивност в онзи период?
В.М.: Не мога да си спомня точно.
- Можем ли днес, 25 години след Чернобил, да бъдем по-спокойни?
Т.Т.: 25 години по-късно украинското правителство провежда една конференция в Киев, на която се опитва да събере още 750 милиона евро, с които да построи нов саркофаг върху стария, който трябва да издържи още 100 години, защото на стария саркофаг вече изтича срокът. Тоест нямаме сигурност, нямаме контрол върху нещата. И във Фукушима след аварията японският министър-председател в първите седмици се оплакваше от липсата на информация. Значи този рефлекс за укриване на информация си продължава. Опасностите са непредвидими и не могат да бъдат избегнати.
- Има ли доказани последствия за България от Чернобилската авария?
В.М.: Трябва да има честна статистика. За раковите заболявания например. Ако е правена истинска статистика, според мен няма как да не се видят негативните тенденции.
Т.Т.: Това не се казва често, но има споразумение между Международната агенция за атомна енергетика и Световната здравна организация, че СЗО не може да изнася данни, които биха злепоставили МААЕ. Ние се опитваме да премахнем този договор. Една от най-строго пазените тайни например е здравният статус на населението около Козлодуй. Ние се опитваме 20 години да се доберем до тази информация и не можем.
- Всички говорят за Украйна, Беларус, Русия, но за България не се споменава почти нищо.
Т.Т.: Само се казва, че има увеличение на раковите заболявания. Трябва да се иска цялата информация и точно криенето на информация е проблемът.
- Веднага ли настъпва заразяване при една такава авария или трябва да мине време?
В.М.: При Екзюпери има една боа, която е глътнала слон. Точно такава е т.нар. крива Гаусиана – тя показва, че пикът се постига между 17-ата и 20-ата година след събитието. В момента ние сме в този пик, след което започва бавно спадане.
Т.Т.: В Япония след атомните бомби са правили изследвания и от тях се вижда как нарастват не само раковите заболявания, но и на костната система, на мозъка.
- Има ли прилики между Чернобил и Фукушима?
В.М.: Това са различни видове реактори, с различно управление.
- „Белене” с кое има повече общо – с Фукушима или с Чернобил?
В.М.: Има една много рядка книга, издадена от БАН през 1990 година, в която 85 учени са категорични в заключенията си, че АЕЦ „Белене” не трябва да се строи.
- Защо?
В.М.: Районът е земетръсен. Подпочвените води са много високо и за да се построи сигурна централа, трябва да се свалят долу, което е много сложно като съоръжение и много отговорно като поддържане. Съществува и проблемът с отработеното гориво. Вярно е, че всичко може да бъде построено, но зависи на каква цена, кой го строи и как ще се изплаща. Например тунелът под Ламанша се изплаща с такси, а това хранилище за отработеното гориво ние го правим за следващото поколение. Защо го правим?
А един мормот загъва шоколада. Точно на тия ще им видите очите, тогава на куково лято.
Да не си някакво руско мекере
Коментар