Наръчник да сключим имотна сделка без брокер

[danetha]

За средни суми (около 80-100 000 лв.) - ами наскоро имах такъв случай. Първо подписахме при нотариуса, но всички документи и ключа на колата останаха в продавача. После слязохме до банката и му преведох тези пари, които ги пишеше в договора за продажба. Останалите до пълната сума му ги изтеглих от сметката си и още там в банката пред свидетели и под камерите му ги дадох на него. Последните 15 000 в брой му ги дадох вече там при колата - с едната ръка ги подавам, а с другата вземам ключа на колата и документите.

Матеев теб ти е широко около врата,щото си голяма риба.И да те излъжат бълха те ухапала.

Но тези схеми не вървят в НЕбанановите държави.Я си представи, ти стискаш парите,а той ключовете.И всеки дърпа към него.Който има по-силна ръка пИчели Не мога да се съглася ,че така трябва да се правят СИГУРНИ сделки.

[danetha]

В предната страница споделих,че винаги ползвам юрист и спя като бебе,но радка подскочи как така ще плащаш излишни пари.Нотариуса бил юрист и гарантирал всичко и подобни глупости. Като си бил цял живот животновъд,слушай какво ти казат хората ,а не като новософиянец да си купил една панелка с ипотека и голямия "имотаджия".
И да,в банановите държави винаги има риск даже и с юрист,но те са микроскопични.Говорим за покупко/продажби на имоти/коли ,където материалния интерес е по-малък от да речем една КТБ

[Mateev]

Ще ви цитирам няколко члена от Закона за задълженията и договорите, за да си изясните колко лесно едната от двете страни може да заведе дело по този договор и да ви разкатава по съдилища 5 или 10 години. Не е необходимо засегнатата страна да е права, достатъчно е да реши да ви вкара в казуса "безкрайни съдилища" и така да ви разори, защото например тя е по-богатата страна и може да си позволи да плаща на адвокати, а вие сте бедната страна и разходите за адвокати ще ви фалират за нула време.

Така че ако сте бедни - внимавайте. Ако сте богати - ами че те богатите така или иначе се съдят в безкрайни дела и това е част от всеки един бизнес. Особенно по-богатите фирми във всеки един момент от време имат активни десетки и дори стотици дела, заради което си притежават собствен юридически отдел, а на шефа въобще не му пука, че някой там го съди или той съди някъде някой плюнчо.

Самите ние през годините сме водили десетки дела. Водим и в момента за какво ли не. Имали сме например дела за нашата търговска марка Aquarele със GlaxoSmithKline - световен производител на козметика с милиарди долари капитал. Тяхната марка беше AquaFresh. Беше завел срещу нас съдебни дела едновременно в 20-30 държави. Ами съдихме се няколко години по 20-30 различни законодателства и никъде не успяха да ни осъдят. Най-накрая се стигна до компромис да седнем и да се договорим. Отидохме в Англия и там на картата на света се договорихме в коя държава ще продават те и в коя - ние. Иначе те използваха срещу нас стратегията "не сме прави, но нека да ги заринем по-бедните от нас с огромни разходи". Да, ама ние издържахме на разходите и може да се каже, че морално победихме и си постигнахме целите.

Чл. 26. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
(Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.)
(Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните ѝ части.


Чл. 27. Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.


Чл. 28. Грешка в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността.
Грешка, която се отнася само до пресмятането, не е основание за унищожение, а подлежи на поправяне.
Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които ѝ са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.


Чл. 29. Измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение.
Когато измамата изхожда от трето лице, измамената страна може да иска унищожението на договора само ако при сключването му другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея.


Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх.


Чл. 31. Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.
Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор.


Чл. 32. Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта.
Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването на договора.
Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла.


Чл. 33. Унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Съдът може да унищожи такъв договор изцяло или само за в бъдеще. Унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването.
Правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора.
Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба.

[terziеv]

Тука Матеев е напълно прав, че договорът можеш да си го завреш в на кучето гардероба. Чудомир има един такъв разказ. Препоръчвам го на "умните глави", дето се чудим как идиот като Матеев е мелеонер.

— Не бой се — дума другарят ми, инженер Бетонармеев. — Ще ти намеря аз един предприемач, ще го увържеш здраво с подробен договор и няма да усетиш как ще поникне къщичката ти. Лека работа е тя, само договорът ти да е добре направен. Всичко да се предвиди. Нищо да се не пропуща.

[Mateev]

И на запад, и на изток, и на север, и на юг големите фирми се грижат да не бъдат измамени при сделки по един и същ начин - с добре изготвени договори и нищо друго. Защото никоя сериозна фирма няма толкова голяма сделка, за която си струва да си срине репутацията. А дори да опита, ще се стигне до обречено на загуба дело.
А другата история как сядате да ядете и пиете, за да чакате потвържение на сделката и това е някакъв гарант, е доста забавно. Ако накрая не извадите папката как двете страни ще си защитите интереса, с бой в кръчмата ли?

Много сте ми смешни като започнете да ми плещите, че договорите били достатъчна защита за каквото и да било. Глупости на търкалета. Договорите непрекъснато не се спазват и това е дори нещо като норма в бизнеса, да не говорим на държавно ниво. Някакъв гарант е единствено съдебната система, но тя е бавна, тромава и дори понякога корумпирана. Може да минат 5 или 10 години, докато докажете правата си и дори тогава пак да не си получите вземанията. Да не говорим за международните договори - ха-ха. Някой ще ми обясни ли защо русия нападна Украйна, след като имаха договор за ненападение. Нещо повече - русия беше гарант на Украйна, че никой друг няма да я нападне.

Продължавайте да вярвате на договори и на други хартийки и да теоретизирате за неща, с които никога не сте се сблъсквали. И продължавайте да държите розовите очила на носа си, че така ще спите по-спокойно поне до момента, когато ще бъдете силно изненадани "ама как така .....". За всеки случай дръжте в хладилника си и една студена вода, защото ще ви трябва.

[terziеv]

Матеев кърти мивки с правна, нотариална и бизнес култура. Толкова ли чак е задължително да си пълен гьон, за да си голям меринджей в България. Може ли да нямаш понятие от доверителна сметка. Стотина лева няма. Представям си какъв потрес е счетоводството при него. Ама кво да си представям като знам как едно време Гришата правеше сделки с нафта. Просто все си мисля, че не сме вече в 90-те.

Снимаш си платежното нареждане и даваш 20 лева последно беше за бърз превод. Досега не съм попадал на такива продавачи, но да- платежното нареждане си е документ и достатъчно основание да впише сделката.А и банковия превод няма как да го скриеш или го има, или го няма- с едно елементарно извлечение по сметката може да се види. Матев е прав, че абсолютни гаранции нямаш за нищо, дори за това че ще си жив утре, но ако правиш нещата като хората шанса за измама е сведен до минимум. И пак казвам- никой от големите нотариуси поне в София няма да си рискува името и репутацията( от което зависи дали ще има клиенти или не) за някакви измами за имот за 100-тина хиляди евро. Ако трябва и до банковия клон ще се обади за да му потвърдят че има превод.

rings е с ръчна намеса и в зависимост от часа може да изнерви продавача с познания тип голям меринджей. В смисъл - може да отиде по сметка на другия ден чак. Предполагам, че при хора, които правят шашми с цената на изповядване, косата наистина може да побелее.

[mitko2848]

А какво се случва ако продавачът не потвърди, че му е преведена сумата, въпреки че тя наистина е преведена? Нотариусът ти би ли се доверил на купувача при представяне на доказателство за извършения превод?

Снимаш си платежното нареждане и даваш 20 лева последно беше за бърз превод. Досега не съм попадал на такива продавачи, но да- платежното нареждане си е документ и достатъчно основание да впише сделката.А и банковия превод няма как да го скриеш или го има, или го няма- с едно елементарно извлечение по сметката може да се види. Матев е прав, че абсолютни гаранции нямаш за нищо, дори за това че ще си жив утре, но ако правиш нещата като хората шанса за измама е сведен до минимум. И пак казвам- никой от големите нотариуси поне в София няма да си рискува името и репутацията( от което зависи дали ще има клиенти или не) за някакви измами за имот за 100-тина хиляди евро. Ако трябва и до банковия клон ще се обади за да му потвърдят че има превод.

[Специалист по всичко]

Това пък съвсем не е вярно. Нотариуса не е длъжен да се грижи дали имота или колата са платени или не. Той се грижи да прехвърли собствеността и с полагането на подписа си тази собственост вече е прехвърлена.

Самите страни трябва да се погрижат сами как да не бъдат измамени. За малки суми добре - вадиш ги от джоба и парите се броят там пред нотариуса. За по големи суми възниква риск и за двете страни. Предплащане преди подписване или плащане след като излезеш от нотариуса с договора в ръка? По банков път или в брой или смесено?

Аз например съм продавал дялове във фирма на западни инвеститори. Ами там се ползваше специална западна фирма като доверен и на двете страни посредник, който получава някаква малка комисионна от сделката. Западняците преведоха парите на посредника и чак тогава дойдоха в България да подпишем договора за продажба, като гаранта за нас беше самия посредник, който потвърди с доказателства, че парите са по сметките му. След като подписахме договора го изпратихме на посредника и той ни преведе парите по банков път. Така се процедира на запад за големи суми.

Имах случай и на продажба на дялове в България (Така продадохме СТС Финанс). Седим по двама представителя на двете фирми в едно заведение, хапваме и пийваме, но папката с документите на фирмата и паролите за достъп до търговския сървър стои в нас. Там в София други представители подписаха договора, ходиха до банката и направиха превода и чак тогава след разговор по телефона ние и другите двама получихме потвърждение, че всичко със сделката е наред. Тогава просто извадихме папката с документите, паролите, пълномощни за контрол на банкови сметки и т.н. и им я предадохме.

За средни суми (около 80-100 000 лв.) - ами наскоро имах такъв случай. Първо подписахме при нотариуса, но всички документи и ключа на колата останаха в продавача. После слязохме до банката и му преведох тези пари, които ги пишеше в договора за продажба. Останалите до пълната сума му ги изтеглих от сметката си и още там в банката пред свидетели и под камерите му ги дадох на него. Последните 15 000 в брой му ги дадох вече там при колата - с едната ръка ги подавам, а с другата вземам ключа на колата и документите.

Та искам да кажа, че ако самите страни по сделката не се погрижат да не бъдат измамени от другата страна, нито държавата, нито закона, нито нотариуса ще им даде някакви гаранции. То е така и при фирмите. Данъчното събитие настъпва с подписването на приемо-предавателния протокол, или ако няма такъв - с издаването на фактурата. Държавата обаче въобще не се интересува дали парите са платени авансово или впоследствие на разсрочени вноски. Не я интересува дори и дали въобще е имало някакво плащане. Държават си иска ДДС-то и точка по въпроса, дори и купувача да не е получил нито една стотинка.

И на запад, и на изток, и на север, и на юг големите фирми се грижат да не бъдат измамени при сделки по един и същ начин - с добре изготвени договори и нищо друго. Защото никоя сериозна фирма няма толкова голяма сделка, за която си струва да си срине репутацията. А дори да опита, ще се стигне до обречено на загуба дело.
А другата история как сядате да ядете и пиете, за да чакате потвържение на сделката и това е някакъв гарант, е доста забавно. Ако накрая не извадите папката как двете страни ще си защитите интереса, с бой в кръчмата ли?

[Специалист по всичко]

За нотариуса с който работя процедурата е както я описах- или кеш при нотариуса или ако е по банков път чака позвъняване от собственика, че са постъпили парите по сметката му преди да пристъпи към вписване. Както казах коментираме хора в добро психично здраве и поне елементарна финансова култура. Ако някой подпише документ в който пише че му е платена определената за имота сума без наистина да е платена вече проблема е в него

А какво се случва ако продавачът не потвърди, че му е преведена сумата, въпреки че тя наистина е преведена? Нотариусът ти би ли се доверил на купувача при представяне на доказателство за извършения превод?

[mitko2848]

Сам знаеш, че както коли, така и недвижими имоти се купуват не по действителната им цена, а по силно занижена, например по данъчна оценка или застрахователна стойност. Така че в нотариалния акт не пише действителната цена. Ха сега познай от 3 пъти как се плаща останалата сума и кой гарантира за нея?

ПП: Само преди месец си купих джип Audi Q7 за 80 000 лв., а в нотариалния акт пише 25 000 ..... И да, в него пише, че купувача "е платил" или "ще плати по банков път". и нищо повече. Специално заради тебе си направих труда да разгледам няколко мои стари нотариални актове за коли или имоти и нищо подобно не открих.

Още веднъж повтарям - Нито нотариуса, нито държавата, нито законодателството поемат някакви гаранционни обезателства, че няма да допуснат измама по дадена сделка от едната или от другата страна. Точно обратното - никой не се интересува. Имаш обаче правото ако впоследствие констатираш някаква измама, да подадеш оплакване в прокуратурата, да се мъкнеш няколко години по съдебни дела, да се ръсиш с луди пари за адвокати и най-накрая пак да пиеш една студена вода.

Аз всички имоти си ги изповядвам на реалната цена, не на данъчна оценка, и всички плащания са по банков път, съветвам и другите да постъпват така, защото ако има после някакви съдебни спорове можеш да имаш претенции само върху сумата записана в нотариалния акт. И като пише в нотариалния акт, че купувача е платил дадена сума какво ще те накара да го подпишеш- ако всъщност не е платил въпросната сума?. За нотариуса с който работя процедурата е както я описах- или кеш при нотариуса или ако е по банков път чака позвъняване от собственика, че са постъпили парите по сметката му преди да пристъпи към вписване. Както казах коментираме хора в добро психично здраве и поне елементарна финансова култура. Ако някой подпише документ в който пише че му е платена определената за имота сума без наистина да е платена вече проблема е в него

[Mateev]

Е как да не се грижи дали са платени парите нотариуса?.

Сам знаеш, че както коли, така и недвижими имоти се купуват не по действителната им цена, а по силно занижена, например по данъчна оценка или застрахователна стойност. Така че в нотариалния акт не пише действителната цена. Ха сега познай от 3 пъти как се плаща останалата сума и кой гарантира за нея?

ПП: Само преди месец си купих джип Audi Q7 за 80 000 лв., а в нотариалния акт пише 25 000 ..... И да, в него пише, че купувача "е платил" или "ще плати по банков път". и нищо повече. Специално заради тебе си направих труда да разгледам няколко мои стари нотариални актове за коли или имоти и нищо подобно не открих.

Още веднъж повтарям - Нито нотариуса, нито държавата, нито законодателството поемат някакви гаранционни обезателства, че няма да допуснат измама по дадена сделка от едната или от другата страна. Точно обратното - никой не се интересува. Имаш обаче правото ако впоследствие констатираш някаква измама, да подадеш оплакване в прокуратурата, да се мъкнеш няколко години по съдебни дела, да се ръсиш с луди пари за адвокати и най-накрая пак да пиеш една студена вода.

Да, нотариуса прави проверки и при тези проверки може да изиска една камара допълнителни документи, но това са проверки дали продавача законно притежава колата или имота, дали е платил към държавата всички данъци и такси, дали има задължения към НАП и т.н., но в никакъв случай не иска документи дали е извършено плащането.

Нотариуса е наясно, че с цел криене на данъци или някакви други съображения цената в договора няма нищо общо с действителната цена, но това въобще не го интересува. Дори неговата лична комисионна зависи от застрахователната стойност или от данъчната оценка, а не от сумата, посочена в договора. Нещо повече - няма никакъв проблем в договора да се впише сума, по-ниска от застрахователната стойност или данъчната оценка. Това ми го каза последния път - ще пишем каквато цена си пожелаеш, дори и да е само 1 лев. Така че цената по договора е само една формалност, с която никой не се съобразява и никой не го интересува - нито нотариуса, нито данъчните или други държавни служби.

[mitko2848]

Това пък съвсем не е вярно. Нотариуса не е длъжен да се грижи дали имота или колата са платени или не. Той се грижи да прехвърли собствеността и с полагането на подписа си тази собственост вече е прехвърлена.

Самите страни трябва да се погрижат сами как да не бъдат измамени. За малки суми добре - вадиш ги от джоба и парите се броят там пред нотариуса. За по големи суми възниква риск и за двете страни. Предплащане преди подписване или плащане след като излезеш от нотариуса с договора в ръка? По банков път или в брой или смесено?

Аз например съм продавал дялове във фирма на западни инвеститори. Ами там се ползваше специална западна фирма като доверен и на двете страни посредник, който получава някаква малка комисионна от сделката. Западняците преведоха парите на посредника и чак тогава дойдоха в България да подпишем договора за продажба, като гаранта за нас беше самия посредник, който потвърди с доказателства, че парите са по сметките му. След като подписахме договора го изпратихме на посредника и той ни преведе парите по банков път. Така се процедира на запад за големи суми.

Имах случай и на продажба на дялове в България (Така продадохме СТС Финанс). Седим по двама представителя на двете фирми в едно заведение, хапваме и пийваме, но папката с документите на фирмата и паролите за достъп до търговския сървър стои в нас. Там в София други представители подписаха договора, ходиха до банката и направиха превода и чак тогава след разговор по телефона ние и другите двама получихме потвърждение, че всичко със сделката е наред. Тогава просто извадихме папката с документите, паролите, пълномощни за контрол на банкови сметки и т.н. и им я предадохме.

За средни суми (около 80-100 000 лв.) - ами наскоро имах такъв случай. Първо подписахме при нотариуса, но всички документи и ключа на колата останаха в продавача. После слязохме до банката и му преведох тези пари, които ги пишеше в договора за продажба. Останалите до пълната сума му ги изтеглих от сметката си и още там в банката пред свидетели и под камерите му ги дадох на него. Последните 15 000 в брой му ги дадох вече там при колата - с едната ръка ги подавам, а с другата вземам ключа на колата и документите.

Та искам да кажа, че ако самите страни по сделката не се погрижат да не бъдат измамени от другата страна, нито държавата, нито закона, нито нотариуса ще им даде някакви гаранции. То е така и при фирмите. Данъчното събитие настъпва с подписването на приемо-предавателния протокол, или ако няма такъв - с издаването на фактурата. Държавата обаче въобще не се интересува дали парите са платени авансово или впоследствие на разсрочени вноски. Не я интересува дори и дали въобще е имало някакво плащане. Държават си иска ДДС-то и точка по въпроса, дори и купувача да не е получил нито една стотинка.

Е как да не се грижи дали са платени парите нотариуса? Нали четеш нотариалния акт и после нотариуса го чете на глас пред всички ви( пред продавачи и купувачи) в нотариалния акт ясно е описано кой се е явил( 3 имена,номер на лична карта ном, ЕГН....) идентификационния номер на имота, съседните имоти...НАЧИН НА ПЛАЩАНЕ- дали е в брой или по банков път, ако е с банков кредит се иска гаранционно писмо от банката, че при вписване на ипотеката в нейна полза ще преведе остатъка от сумата. Ако се плаща на ръка сумата при нотариуса броиш и тогава подписваш, ако е по банков път нотариуса чака обаждане от продавача, че парите му са постъпили по споменатата в нотариалния акт сметка и тогава се прави вписване.Освен това в нотариалния акт са описани и документите удостоверяващи собствеността на продавача над продавания имот.С 2 думи измама може да стане основно ако са подправени документи за собственост или както бяха измамили една рускиня по моето- в самия нотариален акт беше написано че има ипотека върху имота( тоест рускинята го купува с ипотеката) и тя мрънкаше, че собственика не и бил казал( въпреки,нче както писах нотариалния акт се чете от двете страни преди подписването и на глас от нотариуса).

[Mateev]

Полезна информация!

Информацията не само че не е полезна, но и е подвежждаща. Условията за изпълнение на нещо се поставят в договори или в други документи, но не и от нотариуса в рамките на нотариалния акт за покупко-продажба на собственост. Причината - според закона нотариалният акт е единствения и напълно достатъчен документ човек да докаже факта за придобиване на собственост. Никъде в закона не е написано, че освен нотариалния акт трябва с него да се размъкват някакви други доказателствени документи, още повече хвърчаща хартийка, в която без нотариална заверка пише "ама парите дойдоха или не дойдоха" .... Самите инстанции, институции, както и самите контрагенти, с които впоследствие ще си имаш вземане-даване при разпореждане със закупеното имущество, не са длъжни да четат текста на нотариалния акт и да дебнат дума по дума дали към него не трябва да има още N на брой други документи, липсата на които прави договора невалиден. Ха-ха - дори се изпада в казуса хартийка, което не е нотариално заверена, да отмени нотариално заверен докумет. Смешно, нали ...

Освен това нотариуса е длъжен в някакъв много кратък срок да впише в съответния регистър (напр. Кадастър) факта на сменената собственост, както и данните на новия собственик. Доколкото знам при това вписване той предоставя и копие от самия Нотариален акт. Така че тука няма място за никакви условия - подписваш, подписва и нотариуса и с това имота е прехвърлен и точка по въпроса. Платен-неплатен си е твой проблем. Нотариуса може да попита по време на сделката платено ли е или не, но това са само думи без доказателства и всяка една от страните може да излъже. Документ за плащането обаче не се изисква от нотариуса и не е необходим за сключване на сделката.

[Mateev]

В договора за покупко продажба ти пише, че влиза в сила след като получиш парите по сметката, ако не ги получиш не е изпълнено условието на договора и съответно не влиза в сила. Никой от големите нотариуси в София няма да си рискува името и работата за някакви смешни за него пари от продажбата на един имот. Не е задължително купувача да си избере нотариус, можеш и ти да си избереш. Аз работя с Ивайло Иванов на булевард Христо Ботев и съм доволен от него и всички сделки си ги правя там. Потърси го в интернет или пили на лично да ти дам точен адрес и телефон, ако нямаш читав нотариус около теб

Това пък съвсем не е вярно. Нотариуса не е длъжен да се грижи дали имота или колата са платени или не. Той се грижи да прехвърли собствеността и с полагането на подписа си тази собственост вече е прехвърлена.

Самите страни трябва да се погрижат сами как да не бъдат измамени. За малки суми добре - вадиш ги от джоба и парите се броят там пред нотариуса. За по големи суми възниква риск и за двете страни. Предплащане преди подписване или плащане след като излезеш от нотариуса с договора в ръка? По банков път или в брой или смесено?

Аз например съм продавал дялове във фирма на западни инвеститори. Ами там се ползваше специална западна фирма като доверен и на двете страни посредник, който получава някаква малка комисионна от сделката. Западняците преведоха парите на посредника и чак тогава дойдоха в България да подпишем договора за продажба, като гаранта за нас беше самия посредник, който потвърди с доказателства, че парите са по сметките му. След като подписахме договора го изпратихме на посредника и той ни преведе парите по банков път. Така се процедира на запад за големи суми.

Имах случай и на продажба на дялове в България (Така продадохме СТС Финанс). Седим по двама представителя на двете фирми в едно заведение, хапваме и пийваме, но папката с документите на фирмата и паролите за достъп до търговския сървър стои в нас. Там в София други представители подписаха договора, ходиха до банката и направиха превода и чак тогава след разговор по телефона ние и другите двама получихме потвърждение, че всичко със сделката е наред. Тогава просто извадихме папката с документите, паролите, пълномощни за контрол на банкови сметки и т.н. и им я предадохме.

За средни суми (около 80-100 000 лв.) - ами наскоро имах такъв случай. Първо подписахме при нотариуса, но всички документи и ключа на колата останаха в продавача. После слязохме до банката и му преведох тези пари, които ги пишеше в договора за продажба. Останалите до пълната сума му ги изтеглих от сметката си и още там в банката пред свидетели и под камерите му ги дадох на него. Последните 15 000 в брой му ги дадох вече там при колата - с едната ръка ги подавам, а с другата вземам ключа на колата и документите.

Та искам да кажа, че ако самите страни по сделката не се погрижат да не бъдат измамени от другата страна, нито държавата, нито закона, нито нотариуса ще им даде някакви гаранции. То е така и при фирмите. Данъчното събитие настъпва с подписването на приемо-предавателния протокол, или ако няма такъв - с издаването на фактурата. Държавата обаче въобще не се интересува дали парите са платени авансово или впоследствие на разсрочени вноски. Не я интересува дори и дали въобще е имало някакво плащане. Държават си иска ДДС-то и точка по въпроса, дори и купувача да не е получил нито една стотинка.

[Silveto]

В договора за покупко продажба ти пише, че влиза в сила след като получиш парите по сметката, ако не ги получиш не е изпълнено условието на договора и съответно не влиза в сила. Никой от големите нотариуси в София няма да си рискува името и работата за някакви смешни за него пари от продажбата на един имот. Не е задължително купувача да си избере нотариус, можеш и ти да си избереш. Аз работя с Ивайло Иванов на булевард Христо Ботев и съм доволен от него и всички сделки си ги правя там. Потърси го в интернет или пили на лично да ти дам точен адрес и телефон, ако нямаш читав нотариус около теб

Полезна информация!