Първоначално изпратено от nkavrakov1982
Разгледай мнение
https://www.capital.bg/specialni_izd...radi_covid-19/
Идващата кредитна криза заради COVID-19
Тази криза наистина е различна, но последиците от нея са твърде предсказуеми
Ексклузивно съдържание от Кармен Райнхарт, главен икономист в Световната банка, The Economist
4 март 2021 08:16 5587 прочитания
Корона кризата не започна като финансова криза, но се превърна в такава, и то глобална. Новините през 2020 г. бяха доминирани от заглавия за разпространението на пандемията, рекордното намаляване на производството и скока на бедността и безработицата. Зад тези обезпокоителни тенденции бавно се надига една по-тиха финансова криза в широк кръг държави. Финансовите последствия от пандемията не се съобразяват с разликите по региони или със състоянието на доходите. Финансовите институции са изправени (и ще бъдат изправени за известно време) пред значителен ръст на необслужваните заеми (NPL).
Надигащата се кредитна криза през 2021 г. не се вписва в историческия модел на бум и спад в много държави. Тя не се основава на това дали е имало икономически растеж или балон на цените на активите. Общите черти на развиващата се криза на финансовите баланси и последващата кредитна криза са историческият мащаб и вероятният продължителен икономическия спад. Това е и регресивна криза, която засяга непропорционално домакинствата с ниски доходи и по-малките фирми, които разполагат с по-малко активи и възможности да избегнат фалит.
Реклама
Високото ниво на кредитиране в навечерието на пандемията ще засили проблемите в балансите на финансовия сектор. Компаниите в най-големите световни икономики - САЩ и Китай, са високо задлъжнели и могат да се превърнат във високорискови длъжници. Международният валутен фонд неведнъж сигнализира за притесненията си от предпандемичния ръст на корпоративния ливъридж в много развиващи се пазари, където голяма част от дълга е деноминирана в долари. Шест месеца след началото на корона кризата S&P намали рейтинга или понижи перспективата на 60% от компаниите в Латинска Америка, които оценява. За останалия свят делът е около 35 - 40%. Експозицията към търговски площи от типа на оставащите полупразни молове е друг източник на притеснение в много части на света.
Австралия и Канада са сред тези, където дълговете на домакинствата достигат рекордни нива. В Африка, където нивото на лоши заеми е било около 11% през 2019 г., портфолиото на институциите за микрофинансиране ще бъде подложено на стрес, тъй като кредитирането е насочено към домакинства с променливи доходи и без активи. Още в навечерието на пандемията Индия вече трябваше да се справя с ниво на лоши заеми от около 9%, а новото кредитиране през последните години вече беше ограничено в резултат на усилията за изчистване на балансите на държавните банки.
От началото на пандемията правителствата по света приложиха набор от политики, за да осигурят ликвидност на много бизнеси, които бяха затворени по време на локдауна, и да подпомогнат домакинствата, ударени от внезапната загуба на доходи и работа. Бяха предоставени гратисни периоди при изплащане на съществуващи заеми. Заемите бяха предоговорени в посока по-дълъг падеж или по-ниски лихвени проценти. Надеждата е, тъй като здравната криза е временна, финансовият проблем на фирмите и домакинствата също да е такъв. Въпреки това, дори за пандемията да се намери бързо решение под формата на глобално достъпна ваксина, щетите за световната икономика и балансите на финансовите институции са значителни.
Идващата кредитна криза заради COVID-19
Тази криза наистина е различна, но последиците от нея са твърде предсказуеми
Ексклузивно съдържание от Кармен Райнхарт, главен икономист в Световната банка, The Economist4 март 2021 08:16 5587 прочитания
Корона кризата не започна като финансова криза, но се превърна в такава, и то глобална. Новините през 2020 г. бяха доминирани от заглавия за разпространението на пандемията, рекордното намаляване на производството и скока на бедността и безработицата. Зад тези обезпокоителни тенденции бавно се надига една по-тиха финансова криза в широк кръг държави. Финансовите последствия от пандемията не се съобразяват с разликите по региони или със състоянието на доходите. Финансовите институции са изправени (и ще бъдат изправени за известно време) пред значителен ръст на необслужваните заеми (NPL).
Надигащата се кредитна криза през 2021 г. не се вписва в историческия модел на бум и спад в много държави. Тя не се основава на това дали е имало икономически растеж или балон на цените на активите. Общите черти на развиващата се криза на финансовите баланси и последващата кредитна криза са историческият мащаб и вероятният продължителен икономическия спад. Това е и регресивна криза, която засяга непропорционално домакинствата с ниски доходи и по-малките фирми, които разполагат с по-малко активи и възможности да избегнат фалит.
Реклама
Високото ниво на кредитиране в навечерието на пандемията ще засили проблемите в балансите на финансовия сектор. Компаниите в най-големите световни икономики - САЩ и Китай, са високо задлъжнели и могат да се превърнат във високорискови длъжници. Международният валутен фонд неведнъж сигнализира за притесненията си от предпандемичния ръст на корпоративния ливъридж в много развиващи се пазари, където голяма част от дълга е деноминирана в долари. Шест месеца след началото на корона кризата S&P намали рейтинга или понижи перспективата на 60% от компаниите в Латинска Америка, които оценява. За останалия свят делът е около 35 - 40%. Експозицията към търговски площи от типа на оставащите полупразни молове е друг източник на притеснение в много части на света.
Австралия и Канада са сред тези, където дълговете на домакинствата достигат рекордни нива. В Африка, където нивото на лоши заеми е било около 11% през 2019 г., портфолиото на институциите за микрофинансиране ще бъде подложено на стрес, тъй като кредитирането е насочено към домакинства с променливи доходи и без активи. Още в навечерието на пандемията Индия вече трябваше да се справя с ниво на лоши заеми от около 9%, а новото кредитиране през последните години вече беше ограничено в резултат на усилията за изчистване на балансите на държавните банки.
От началото на пандемията правителствата по света приложиха набор от политики, за да осигурят ликвидност на много бизнеси, които бяха затворени по време на локдауна, и да подпомогнат домакинствата, ударени от внезапната загуба на доходи и работа. Бяха предоставени гратисни периоди при изплащане на съществуващи заеми. Заемите бяха предоговорени в посока по-дълъг падеж или по-ниски лихвени проценти. Надеждата е, тъй като здравната криза е временна, финансовият проблем на фирмите и домакинствата също да е такъв. Въпреки това, дори за пандемията да се намери бързо решение под формата на глобално достъпна ваксина, щетите за световната икономика и балансите на финансовите институции са значителни.
Коментар