Семейни приятели на родителите ми, изживяха страшно много през кризата от 2008-2012г. Жената работеше административна средноплатена работа, а мъжът гастролираше в чужбина и беше с добър доход, спрямо нашенския стандарт. Имаха заделени пари, но не купиха през 2005г., както направиха нашите, усещайки задаващата се инфлация покрай еуфорията от ЕС и НАТО. А и нямаха зор, защото сина им бил още малък, детската си му е добре.
Купиха през 2008г. със същите тези пари, обаче + ипотека. Шока дойде, когато се сринаха цените и за капак им покачиха и лихвите. А сина им и той вече поотраснал, си иска своето. В крайна сметка, успяха да го изплатят, но не един път са разказвали през какво са преминали на чисто психологическо ниво.
Тая житейска история така ми се е набила в главата, че сигурно заради нея съм толкова консервативен по отношение на кредит и най-вече големи ипотечки.
Купиха през 2008г. със същите тези пари, обаче + ипотека. Шока дойде, когато се сринаха цените и за капак им покачиха и лихвите. А сина им и той вече поотраснал, си иска своето. В крайна сметка, успяха да го изплатят, но не един път са разказвали през какво са преминали на чисто психологическо ниво.
Тая житейска история така ми се е набила в главата, че сигурно заради нея съм толкова консервативен по отношение на кредит и най-вече големи ипотечки.
Коментар