Първоначално изпратено от Evgo
Ти не си виновен за случилото се в детството ти. Но си отговорен за това, какво ще направиш с него като възрастен.
Определено си мисля, че ти е нужна психотерапия - това в случай,че не ни бъзикаш тънко...
Ако си на 45 и усещаш, че животът ти буксува – не си сам. И не си провален. Но може би си в капан, в който си бил поставен отдавна.Ако все още се съобразяваш с майка си повече, отколкото с вътрешния си глас, това може би е знак, че не си успял да се отделиш емоционално. Това не те прави слаб, но те държи зависим. Майките са важни – но те не бива да ръководят живота на мъж на зряла възраст.Не шофираш кола? Може и да е удобство или случайност. Но в очите на една жена – а и в очите на самия живот – това често символизира нещо по-дълбоко: отказ от поемане на посока, на движение, на воля. Колата е инструмент, не същност – но способността да я управляваш говори, че можеш да управляваш себе си.Ако често обвиняваш баща си за неговите грешки – може би още не си му простил. Може би носиш болка, която не е била призната. Но прошката не е заради него. Тя е, за да освободиш себе си. Докато си обиден, все още си в миналото. А никой не намира щастие, докато живее в ретроспекция.Говориш с думи, които си чувал отдавна, но които хората днес не разбират? Може би защото си останал там – в спомен, в време, когато си бил по-сигурен. Но животът върви напред. И ако искаш някой да върви с теб, трябва и ти да тръгнеш.Жените усещат кога един мъж не е „отлепил“ от родителите си. Кога не се води от собствената си истина. Затова, ако все още не можеш да намериш партньорка – не търси вината навън. Потърси собственото си място. Защото когато застанеш в себе си – някой друг ще пожелае да застане до теб.
Коментар