Първоначално изпратено от два_таралежа
Разгледай мнение
Ако държавните разходи продължат да нарастват, докато частният сектор изпитва стагнация, ще се наблюдава фискален експанзионизъм с проциклични характеристики, което ще доведе до макроикономически дисбаланси и инфлационна спирала.
Слабата инвестиционна активност в частния сектор ще ограничи капиталовото натрупване и потенциалния БВП, което ще засили структурната безработица и ерозията на производителността. Паралелно с това, пазарът на труда ще изпита несъответствие между предлагане и търсене на квалифицирана работна сила, а растящите държавни разходи ще създадат изкуствено търсене, поддържайки ценови натиск върху стоките и услугите.
Цените на недвижимите имоти ще се формират от два противоположни процеса. От една страна, нарастващата държавна задлъжнялост ще доведе до изтласкване на частните инвестиции (crowding-out effect) и ръст в лихвените проценти, ограничавайки достъпа до ипотечно финансиране. От друга страна, инфлационните очаквания и високата парична маса ще поддържат номиналните стойности на имотите, макар и при намалена ликвидност.
Кредитният пазар ще се свие в резултат на рестриктивна парична политика, при която централната банка ще бъде принудена да стерилизира инфлационния ефект на фискалната експанзия. Това ще доведе до повишена цена на капитала, намален кредитен мултипликатор и затруднен достъп до финансиране за домакинства и предприятия.
Дългосрочно, дисбалансът между публичния и частния сектор ще доведе до фискална ригидност, намалена международна конкурентоспособност и повишена риск-премия върху държавния дълг, което ще ограничи възможностите за устойчив растеж.
Специално за теб съм болднал трудните за осмисляне изрази.
Коментар