Какво поскъпване очаквате на жилищните имоти?

[Dury]

Ашколсун.
Ти си конкурирала 3-та база на Илиенци?
Но не трябва да се дава като пример, който едва ли не всяка обикновена двойка може да си позволи.
Еле пък с доходи по 1700-2000 лв. като примера по-рано.
Това са по-скоро двата полюса.

Е, не съм писала никога ,че съм била на заплата тогава, нали ?
При това от тези времена познавам много хора като мен и всички са с по няколко апартамента

[Julius_BG]

Имала съм няколко магазина за дрехи и ресторанти.

Ашколсун.
Ти си конкурирала 3-та база на Илиянци?
Но не трябва да се дава като пример, който едва ли не всяка обикновена двойка може да си позволи.
Еле пък с доходи по 1700-2000 лв. като примера по-рано.
Това са по-скоро двата полюса.

[Dury]

Работил съм в такова гаражче като бях на 15. Преди Костов, който въведе бандеролите, маржът на цигарите беше 30%. Касовият апарат имаше два пръста прах. ЕТ-то правеше месечната заплата на вишист, за един ден. Само, че всеки ден, включително събота и неделя. Също и на Коледа и Великден. По празниците оборота беше х10 и х20. Обичаме да казваме трай си да ти е мирна работата. Това е защото хората са много завистливи. Разбирам ги защо не са парадирали и не са се хвалели, че купуват по един имот всяка година. Имат доходите на 30 вишисти, но разходите на един.

Веднага мога да се съглася с теб. Лиши си ,че имаш поглед отвътре как се случваха нещата.
Другото е ,че тогава и апартаменти нямаше ,а парцелите бяха безумно евтини още имам 7-8 УПИ-та от тези времена ,а продадох поне по две от тези които все още притежавам

[Dury]

Струва ми се, че не казваш всичко за бизнеса през 90 г., с който си сполучила. Тия, дето днес са на по 40 г., а тогава са били десетгодишни, може и да повярват. Правеха се пари, но не и по начина, по който правиш внушението. До бизнес и търговия имаше една много специална пътека. За да стъпиш на нея не се изискваше ум и сърце, а да си на точното място в точното време и най-вече - от точните хора. Това беше един невидим свят, защото видимият бяха гаражите и безистените с опънати простори за турски гащи, както и сергиите по пазарите с алкохол и цигари. Ако случайно си била от тях, там нещата се контролираха от мутрите. Всеки един нищожен опит за видима търговия /не говорим за бизнес, защото бизнесът беше само за белите якички, които опоскваха държавата на тъмно и методично с помощта на целия инструментариум на властта/ биваше връхлитан от преторианската гвардия на тези, които правеха същия този бизнес - мутрите. Това продължи цяло десетилетие. По-семплият бизнес занимавки се въртяха по частни апартаменти, защото нямаше офиси площи. Претакваха се сериозни суми с внос на стоки - турски дрехи в чували, алкохол, цигари - всичко контрабанда, и тайвански части за компютри, което стигаше до средата на 90-те. Това бяха хора, които боравеха с парите на Комсомола, най-вече ТНТМ - откъдето дръпна един олигарх като Гущеров, примерно. От пари на БСП-то, които създадоха всичко останало. Имаше фрапантни случаи, когато Партията - все още държава, изтегляше всички пари по сърдечно-съдовата система на държавата и дори не успяваше да ги събере, още по-малко да ги осчетоводи. Събираха ги в партийния дом. Имаше пари от по неколкостотин хиляди лева в кашони за телевизори /Живкови пари, преди деноминацията на Иван Костов като финансов министър от 1991 г./ които не ги търсеха и приносителите им завъртаха с тях собствен алъш-вериш в комбинация с други подобни и никога сами - всичко беше оркестрирано от когото трябва. Когато кажеш, че си завъртял пари или си забогатял в тия времена, казваш и още нещо, което никога няма да искаш да го споделиш - това са малките вътрешни срамни тайни, които всеки от нас носи в себе си. Това беше бизнесът на 90-те. Е, парите не миришат, но това отеква и до днес като усещане за несправедливост и допринася за разлома в обществото, който се задълбочава във времето от ред други допълнителни външни и вътрешни фактори.

Никакви внушения не правя, внушения правиш ти !!!
Имала съм няколко магазина за дрехи и ресторанти. Не съм плащала на никакви мутри защото един мой съученик ми даде няколко стикера които си сложих на обектите и приключих преписката Точно смелост и сърце си трябваше за да въртиш дребна търговийка и да печелиш много добре. Отделно тогава и с имотите можеше да се "играе" като на борсата. Бяха славни времена
Днес ако съм на същите години както тогава бих направила същото

[anonymous6718]

Според мен гаражните магазинчета и тези в общите мазета на блоковете искарваха колкото за хляба и нямаха големи печалби.

В нашият блок имаше такова магазинче, работеше 5-10 години (не помня много добре), беше и видеотека, а после нещо като хранителен магазин или барче, без да има колбаси и хляб. Съседите, които го държаха, купиха един Мерцедес на старо от тези директорските, "очиларка". И вече не го карат,

Работил съм в такова гаражче като бях на 15. Преди Костов, който въведе бандеролите, маржът на цигарите беше 30%. Касовият апарат имаше два пръста прах. ЕТ-то правеше месечната заплата на вишист, за един ден. Само, че всеки ден, включително събота и неделя. Също и на Коледа и Великден. По празниците оборота беше х10 и х20. Обичаме да казваме трай си да ти е мирна работата. Това е защото хората са много завистливи. Разбирам ги защо не са парадирали и не са се хвалели, че купуват по един имот всяка година. Имат доходите на 30 вишисти, но разходите на един.

[Dury]

Наистина ли виждаш наемни нива от порядъка на 4000 евра/мес. за обикновен 3-стаен в Бг след 22 год.?
Не говорим за търговски улици, пешеходни булеварди и прочее!
Говорим за обикновено жилище.

Аз лично - не го виждам!
(не и при намаляващо население, не и при разширяващи се възможности за дистанционна работа, не и при тоя висок процент собственост, който по принцип имаме като наследствен манталитет...)

p.s.
Че те в покрайнините на Цюрих бяха по 2250 франка (преди пандемията).
Ти как го виждаш да докараме сходен стандарт, че даже и по-висок??

Сега ще ти напиша същия пост за който ме репликираш

"Не ! За този апартамент с тази локация не бих си дала парите в никакъв случай. На други локации и други апартамент обаче не съм сигурна, че няма да достигнат тези стойности."
Не мисля, че апартаменти като показания и на такива локации наемната цена ще е такава, но на други апартаменти и на други локации няма да се учудя ако доближат тези наемни нива.
Дано ме разбереш правилно този път.

[Evgo]

Като оставим настрана гадовете, за които пишеш, всяка гаражна търговийка правеше месечната заплата на министерски чиновник, само че за ден! Започваше се лесно, защото повечето снабдители даваха стоката на консигнация. Но после дойдоха западните хипермаркети и гаражните ЕТ-та умряха.

Според мен гаражните магазинчета и тези в общите мазета на блоковете искарваха колкото за хляба и нямаха големи печалби.

В нашият блок имаше такова магазинче, работеше 5-10 години (не помня много добре), беше и видеотека, а после нещо като хранителен магазин или барче, без да има колбаси и хляб. Съседите, които го държаха, купиха един Мерцедес на старо от тези директорските, "очиларка". И вече не го карат,

[anonymous6718]

Струва ми се, че не казваш всичко за бизнеса през 90 г., с който си сполучила. Тия, дето днес са на по 40 г., а тогава са били десетгодишни, може и да повярват. Правеха се пари, но не и по начина, по който правиш внушението. До бизнес и търговия имаше една много специална пътека. За да стъпиш на нея не се изискваше ум и сърце, а да си на точното място в точното време и най-вече - от точните хора. Това беше един невидим свят, защото видимият бяха гаражите и безистените с опънати простори за турски гащи, както и сергиите по пазарите с алкохол и цигари. Ако случайно си била от тях, там нещата се контролираха от мутрите. Всеки един нищожен опит за видима търговия /не говорим за бизнес, защото бизнесът беше само за белите якички, които опоскваха държавата на тъмно и методично с помощта на целия инструментариум на властта/ биваше връхлитан от преторианската гвардия на тези, които правеха същия този бизнес - мутрите. Това продължи цяло десетилетие. По-семплият бизнес занимавки се въртяха по частни апартаменти, защото нямаше офиси площи. Претакваха се сериозни суми с внос на стоки - турски дрехи в чували, алкохол, цигари - всичко контрабанда, и тайвански части за компютри, което стигаше до средата на 90-те. Това бяха хора, които боравеха с парите на Комсомола, най-вече ТНТМ - откъдето дръпна един олигарх като Гущеров, примерно. От пари на БСП-то, които създадоха всичко останало. Имаше фрапантни случаи, когато Партията - все още държава, изтегляше всички пари по сърдечно-съдовата система на държавата и дори не успяваше да ги събере, още по-малко да ги осчетоводи. Събираха ги в партийния дом. Имаше пари от по неколкостотин хиляди лева в кашони за телевизори /Живкови пари, преди деноминацията на Иван Костов като финансов министър от 1991 г./ които не ги търсеха и приносителите им завъртаха с тях собствен алъш-вериш в комбинация с други подобни и никога сами - всичко беше оркестрирано от когото трябва. Когато кажеш, че си завъртял пари или си забогатял в тия времена, казваш и още нещо, което никога няма да искаш да го споделиш - това са малките вътрешни срамни тайни, които всеки от нас носи в себе си. Това беше бизнесът на 90-те. Е, парите не миришат, но това отеква и до днес като усещане за несправедливост и допринася за разлома в обществото, който се задълбочава във времето от ред други допълнителни външни и вътрешни фактори.

Като оставим настрана гадовете, за които пишеш, всяка гаражна търговийка правеше месечната заплата на министерски чиновник, само че за ден! Започваше се лесно, защото повечето снабдители даваха стоката на консигнация. Но после дойдоха западните хипермаркети и гаражните ЕТ-та умряха.

[bnight]

И как точно виждаш БНБ да изкупува ДЦК на нулеви лихви без да печата? Това беше въпросът, не дали сме в ERM или не.

e така де и тя реално си печата от тия банкомати пуска само 100 левки с мастилото още незасъхнало на последък нали това казвам и аз.

[Evgo]

Струва ми се, че не казваш всичко за бизнеса през 90 г., с който си сполучила. Тия, дето днес са на по 40 г., а тогава са били десетгодишни, може и да повярват. Правеха се пари, но не и по начина, по който правиш внушението. До бизнес и търговия имаше една много специална пътека. За да стъпиш на нея не се изискваше ум и сърце, а да си на точното място в точното време и най-вече - от точните хора. Това беше един невидим свят, защото видимият бяха гаражите и безистените с опънати простори за турски гащи, както и сергиите по пазарите с алкохол и цигари. Ако случайно си била от тях, там нещата се контролираха от мутрите. Всеки един нищожен опит за видима търговия /не говорим за бизнес, защото бизнесът беше само за белите якички, които опоскваха държавата на тъмно и методично с помощта на целия инструментариум на властта/ биваше връхлитан от преторианската гвардия на тези, които правеха същия този бизнес - мутрите. Това продължи цяло десетилетие. По-семплият бизнес занимавки се въртяха по частни апартаменти, защото нямаше офиси площи. Претакваха се сериозни суми с внос на стоки - турски дрехи в чували, алкохол, цигари - всичко контрабанда, и тайвански части за компютри, което стигаше до средата на 90-те. Това бяха хора, които боравеха с парите на Комсомола, най-вече ТНТМ - откъдето дръпна един олигарх като Гущеров, примерно. От пари на БСП-то, които създадоха всичко останало. Имаше фрапантни случаи, когато Партията - все още държава, изтегляше всички пари по сърдечно-съдовата система на държавата и дори не успяваше да ги събере, още по-малко да ги осчетоводи. Събираха ги в партийния дом. Имаше пари от по неколкостотин хиляди лева в кашони за телевизори /Живкови пари, преди деноминацията на Иван Костов като финансов министър от 1991 г./ които не ги търсеха и приносителите им завъртаха с тях собствен алъш-вериш в комбинация с други подобни и никога сами - всичко беше оркестрирано от когото трябва. Когато кажеш, че си завъртял пари или си забогатял в тия времена, казваш и още нещо, което никога няма да искаш да го споделиш - това са малките вътрешни срамни тайни, които всеки от нас носи в себе си. Това беше бизнесът на 90-те. Е, парите не миришат, но това отеква и до днес като усещане за несправедливост и допринася за разлома в обществото, който се задълбочава във времето от ред други допълнителни външни и вътрешни фактори.

Точно така. Няма случайни неща.

Дори днес, някои модерни и актуални политици и управляващи са внуци на някогашните дядовци от БКП, КДС и подобни структури.

[anonymous1834]

Какъв борд бе М1 парите от 12 милярда вече са малко под 25 милярда. ЕРМ-а нищо ли не ви говори баси

И как точно виждаш БНБ да изкупува ДЦК на нулеви лихви без да печата? Това беше въпросът, не дали сме в ERM или не.

[Julius_BG]

pinoccio, абсолютно!
Аз неслучайно подхвърлих за профила на купувача.
Ама не ми се задълбава в тях години, всеки оцеляваше, както може.
Алъш-вериша...... отделна тема.

[nkavrakov1982]

Струва ми се, че не казваш всичко за бизнеса през 90 г., с който си сполучила. Тия, дето днес са на по 40 г., а тогава са били десетгодишни, може и да повярват. Правеха се пари, но не и по начина, по който правиш внушението. До бизнес и търговия имаше една много специална пътека. За да стъпиш на нея не се изискваше ум и сърце, а да си на точното място в точното време и най-вече - от точните хора. Това беше един невидим свят, защото видимият бяха гаражите и безистените с опънати простори за турски гащи, както и сергиите по пазарите с алкохол и цигари. Ако случайно си била от тях, там нещата се контролираха от мутрите. Всеки един нищожен опит за видима търговия /не говорим за бизнес, защото бизнесът беше само за белите якички, които опоскваха държавата на тъмно и методично с помощта на целия инструментариум на властта/ биваше връхлитан от преторианската гвардия на тези, които правеха същия този бизнес - мутрите. Това продължи цяло десетилетие. По-семплият бизнес занимавки се въртяха по частни апартаменти, защото нямаше офиси площи. Претакваха се сериозни суми с внос на стоки - турски дрехи в чували, алкохол, цигари - всичко контрабанда, и тайвански части за компютри, което стигаше до средата на 90-те. Това бяха хора, които боравеха с парите на Комсомола, най-вече ТНТМ - откъдето дръпна един олигарх като Гущеров, примерно. От пари на БСП-то, които създадоха всичко останало. Имаше фрапантни случаи, когато Партията - все още държава, изтегляше всички пари по сърдечно-съдовата система на държавата и дори не успяваше да ги събере, още по-малко да ги осчетоводи. Събираха ги в партийния дом. Имаше пари от по неколкостотин хиляди лева в кашони за телевизори /Живкови пари, преди деноминацията на Иван Костов като финансов министър от 1991 г./ които не ги търсеха и приносителите им завъртаха с тях собствен алъш-вериш в комбинация с други подобни и никога сами - всичко беше оркестрирано от когото трябва. Когато кажеш, че си завъртял пари или си забогатял в тия времена, казваш и още нещо, което никога няма да искаш да го споделиш - това са малките вътрешни срамни тайни, които всеки от нас носи в себе си. Това беше бизнесът на 90-те. Е, парите не миришат, но това отеква и до днес като усещане за несправедливост и допринася за разлома в обществото, който се задълбочава във времето от ред други допълнителни външни и вътрешни фактори.

Много добре казано .

Изключителен коментар

[anonymous6718]

Особено в градчетата без поминък, са си направо непродаваеми НИ.

Но пак е до харесване, един хубав имот, със снимки и добре поддържан, може да излъже някой клиент. Нали имат коли и не ги бъркат 200 км.

Да, така е. Просто е много по-трудно в малките градчета.

[pinoccio]

А, написал си много верни неща особено за цените на парцелите Когато пишех за тези цени особено за началото на '90-те години и тук ме бяха вдигнали на "ура", че съм си измисляла. През '90 г. се правеха много пари с частен бизнес и търговия ама беше

Струва ми се, че не казваш всичко за бизнеса през 90 г., с който си сполучила. Тия, дето днес са на по 40 г., а тогава са били десетгодишни, може и да повярват. Правеха се пари, но не и по начина, по който правиш внушението. До бизнес и търговия имаше една много специална пътека. За да стъпиш на нея не се изискваше ум и сърце, а да си на точното място в точното време и най-вече - от точните хора. Това беше един невидим свят, защото видимият бяха гаражите и безистените с опънати простори за турски гащи, както и сергиите по пазарите с алкохол и цигари. Ако случайно си била от тях, там нещата се контролираха от мутрите. Всеки един нищожен опит за видима търговия /не говорим за бизнес, защото бизнесът беше само за белите якички, които опоскваха държавата на тъмно и методично с помощта на целия инструментариум на властта/ биваше връхлитан от преторианската гвардия на тези, които правеха същия този бизнес - мутрите. Това продължи цяло десетилетие. По-семплият бизнес занимавки се въртяха по частни апартаменти, защото нямаше офиси площи. Претакваха се сериозни суми с внос на стоки - турски дрехи в чували, алкохол, цигари - всичко контрабанда, и тайвански части за компютри, което стигаше до средата на 90-те. Това бяха хора, които боравеха с парите на Комсомола, най-вече ТНТМ - откъдето дръпна един олигарх като Гущеров, примерно. От пари на БСП-то, които създадоха всичко останало. Имаше фрапантни случаи, когато Партията - все още държава, изтегляше всички пари по сърдечно-съдовата система на държавата и дори не успяваше да ги събере, още по-малко да ги осчетоводи. Събираха ги в партийния дом. Имаше пари от по неколкостотин хиляди лева в кашони за телевизори /Живкови пари, преди деноминацията на Иван Костов като финансов министър от 1991 г./ които не ги търсеха и приносителите им завъртаха с тях собствен алъш-вериш в комбинация с други подобни и никога сами - всичко беше оркестрирано от когото трябва. Когато кажеш, че си завъртял пари или си забогатял в тия времена, казваш и още нещо, което никога няма да искаш да го споделиш - това са малките вътрешни срамни тайни, които всеки от нас носи в себе си. Това беше бизнесът на 90-те. Е, парите не миришат, но това отеква и до днес като усещане за несправедливост и допринася за разлома в обществото, който се задълбочава във времето от ред други допълнителни външни и вътрешни фактори.