ЕЛАРГ Фонд за земделска земя АДСИЦ (ELARG)

[Гари]

Елана както накупиха 5 млн. права по 1 ст. сега има да продават тия акции до второ пришествие. Скоро няма да има никакво движение нагоре, мисля аз.

[mishlence]

Моето мнение по позизията ЕЛАРГ е следното:Последни сесии под 1.30, до края на месеца очаквам 1.35 и нагоре, а до края на година може и 1.80.А за 4-5 пъти ъп(за цената на земята, което определено ще рефлектира и върху цената на акцията), незнам.Моята прогноза е за 3 пъти минимум, но мисля че след 3-4 години цената на акцията ще надхвърли очакванията на всички.Не искам да се наемам с точна прогноза, обаче може и 6-7 лева
да удари(интуиция).Знам, че ще получа доста обосновани критики за това изказване, но моля да ги спестите, след няколко години пак щте си говорим.
Успех!!!

Не ща да критикувам, само да питам :

И тук ли виждаш знаменца ?

[stu]

Моето мнение по позизията ЕЛАРГ е следното:Последни сесии под 1.30, до края на месеца очаквам 1.35 и нагоре, а до края на година може и 1.80.А за 4-5 пъти ъп(за цената на земята, което определено ще рефлектира и върху цената на акцията), незнам.Моята прогноза е за 3 пъти минимум, но мисля че след 3-4 години цената на акцията ще надхвърли очакванията на всички.Не искам да се наемам с точна прогноза, обаче може и 6-7 лева
да удари(интуиция).Знам, че ще получа доста обосновани критики за това изказване, но моля да ги спестите, след няколко години пак щте си говорим.
Успех!!!

[mishlence]

4. Бъдещето на тези субсидии е кристално ясно, защото бюджетът на ЕС вече е приет за периода 2007-2013 г.
Англичаните имаха и винаги ще имат възражения, но това не попречи да се постигне съгласие за бюджета до 2013 г. Следващият път когато ще имат възможност да изложат вижданията си ще бъде за бюджета след 2013 г., но тогава много силно "за" субсидиите ще кажат не само Франция, но и всички новоприети държави в ЕС, включително и България и Румъния.

Само по този въпрос не съм съгласен напълно с теб La Costa - личното ми мнение е че субсидиите би трябвало да са или на човек зает в обработването на земята, или на произведена продукция - т.е. или да бъдат социална придобивка за земеделците или да стимулират по пазарен принцип произвеждането на повече и по-качествена продукция. Изборът трябва да бъде между социализъм или капитализъм.

Смятам че сегашният принцип за субсидиране на хектар не отговаря на нуждите на икономиката на ЕС (а само на земеделския сектор). Според мен не трябва да се дават пари на някой само защото е засял нещо някъде - не съм сигурен дали това ще го стимулира достатъчно за качествено производство (под качествено производство се включват произведено количество, качество на продукцията, екологичност на продукцията и т.н.). При положение, че пазара не е достатъчен за регулиране като цяло на земеделското производство, не виждам защо той трябва да е достатъчен и за регулирането дори само на качеството на продукцията.

[La Costa]

Надявам се никой не си мисли, че доходността от земеделска земя може да бъде 15-20 лева рента + 15-20 лева субсидии и цената на земята пак да си остане 160 лева? Къде има актив, който да носи 20-25% доходност?

При доходност 30-40 лева /каквато се очертава да бъде/ нормално е цената на актива да е над 300 лева.

ooops! Субсидира се произведената продукция, не земята! Субсидията се получава от производителя, не от собственика. И наем на декар 20 лева е нереален поне эа сега. А и бъдещето на тези субсидии е нещо мътно, англичаните имат друго мнение по темата, да не говорим че и на французите не им е дбре дошла конкуренцията от изтока.

1. Не се субсидира произведена продукция, а засятите площи, което означава, че не се плаща, защото си произвел 5 тона ябълки, а защото имаш площи засяти с овошки и се очаква да произведеш ябълки.

2. Сигурен бях, че ще се появи някой да уточни, че парите ги получават обработващите земята. Каква е разликата, че парите се получават от обработващия земята? След като неговия бизнес става по-печеливш, той ще може да раздава и повече рента, и ще има повече пари за инвестиции в техника. Това е като в една компания на БФБ, която получава субсидия /да кажем/ 1 млн лева - парите получава компанията, т. е. извършващият дейността, но печалбата стига и до собственика. В какво съотношение ще си разделят парите си е тяхна работа, но ще има и за двамата повече. От долуспоменатата статия за Унгария става ясно, че половината от субсидията отива при собственика.
Да не забравяме, че го едър собственик на земя като АДСИЦ много по-лесно може да съдейства за осигуряване на солиден заем за инвестиции, за закупуване на селскостопанска техника, което ще доведе до допълнително увеличаване на добивите и намаляване на разходите по дейността.
Да не забравяме, че 2016 г. тези субсидии ще достигнат пълния си размер и ще бъдат 4 пъти повече от тези за 2007 г.

3. Рента 20 лева от дка не е нереален, особено за добрите земеделски райони, в които обикновено купуват АДСИЦ.
http://investor.bg/article.php?id=33605 Ето тук например се казва, че рентата е дори в порядъка на 10-30 лева. При това логично е горната граница от 25-30 лева да е за големите парцели в добри селскостопански райони, в които най-вече купуват АДСИЦ.

4. Бъдещето на тези субсидии е кристално ясно, защото бюджетът на ЕС вече е приет за периода 2007-2013 г.
Англичаните имаха и винаги ще имат възражения, но това не попречи да се постигне съгласие за бюджета до 2013 г. Следващият път когато ще имат възможност да изложат вижданията си ще бъде за бюджета след 2013 г., но тогава много силно "за" субсидиите ще кажат не само Франция, но и всички новоприети държави в ЕС, включително и България и Румъния.

[Гари]

Тези пусти субсидии. Защо според вас ги дава ЕС на фермерите - защото е много печеливш бизнес и искат да печелят още повече? Или защото не е твърде рентабилен и никой не иска да се занимава с него?

Mr_crash не е прав. Поне следващите 5 години субсидиите ще са на хектар. Това е системата за единно плащане на площ. Която обаче ЕС иска да сменя и се работи върху преминаване към плащане за произведена продукция.

[abc]

Надявам се никой не си мисли, че доходността от земеделска земя може да бъде 15-20 лева рента + 15-20 лева субсидии и цената на земята пак да си остане 160 лева? Къде има актив, който да носи 20-25% доходност?

При доходност 30-40 лева /каквато се очертава да бъде/ нормално е цената на актива да е над 300 лева.

ooops! Субсидира се произведената продукция, не земята! Субсидията се получава от производителя, не от собственика. И наем на декар 20 лева е нереален поне эа сега. А и бъдещето на тези субсидии е нещо мътно, англичаните имат друго мнение по темата, да не говорим че и на французите не им е дбре дошла конкуренцията от изтока.

Субсидиите са на хектар обработваема земя!

[Mr_crash]

Надявам се никой не си мисли, че доходността от земеделска земя може да бъде 15-20 лева рента + 15-20 лева субсидии и цената на земята пак да си остане 160 лева? Къде има актив, който да носи 20-25% доходност?

При доходност 30-40 лева /каквато се очертава да бъде/ нормално е цената на актива да е над 300 лева.

ooops! Субсидира се произведената продукция, не земята! Субсидията се получава от производителя, не от собственика. И наем на декар 20 лева е нереален поне эа сега. А и бъдещето на тези субсидии е нещо мътно, англичаните имат друго мнение по темата, да не говорим че и на французите не им е дбре дошла конкуренцията от изтока.

[nide]

nide, откъде е тази картинка. И доколко е актуална.

http://www.foldbroker.hu/
Информация за пазара на земеделска земя в Унгария: - интересно четиво (5-10 мин.)
http://www.foldbroker.hu/english.htm
Информация за актуалност:
Contact: Zoltan Fur, +36 30 950 6037, info@foldbroker.hu

[La Costa]

Надявам се никой не си мисли, че доходността от земеделска земя може да бъде 15-20 лева рента + 15-20 лева субсидии и цената на земята пак да си остане 160 лева? Къде има актив, който да носи 20-25% доходност?

При доходност 30-40 лева /каквато се очертава да бъде/ нормално е цената на актива да е над 300 лева.

[star]

Това е пак от в. Стандарт ... от преди 2 години!
"земеделски имот у нас може да се купи по 50 евро за декар, докато в Чехия и Полша в края на миналата година земята е била пет пъти по-скъпа. С приемането на България в Европейски съюз цената на земята ще се доближи до тази в другите държави в съюза. Сега в Германия и Франция земеделски парцели се продават на цени между 1000 и 2000 евро за декар"
Сега май цените на зем.земи в Чехия и Полша са по-големички

[La Costa]

Източна Европа - една година в ЕС

Веселите фермери

Доходите на селските стопани нараснаха, а цените на хранителните стоки почти не помръднаха

Илин СТАНЕВ
По повод първата годишнина от разширяването на Европейския съюз с 10 нови страни членки източноевропейските фермери бяха почти единодушно обявени за безспорните печеливши. Ирландски земеделски вестник дори отбеляза, че може би за първи път в историята има фермери, които нямат причини да се оплакват. Само няколко седмици по-късно, след провала на френския референдум за приемането на европейската конституция, се оказа, че не всички са доволни от този възход - галските селскостопански труженици хич не бяха щастливи от нахлуването на полското телешко и чешкото пилешко.
Само преди година аграрният сектор беше нарочен за изкупителната жертва в присъединяването на Източна Европа - евтините западноевропейския стоки щяха да залеят супермаркетите на новите страни членки. Въпреки това отпадането на квотите за износ даде възможност за масиран износ на Запад. Данните на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) показват, че унгарският износ на хранителни продукти е нараснал с 13% за една година, а полският - съответно с 17%. Световната банка дава още по-оптимистични данни, а полското правителство твърди, че експортът е нараснал със 158% само през миналата година.
Най-важното обаче е, че „Евростат“ отчита 73.8% ръст на доходите на земеделските производители.
На какво се дължи успехът
Без съмнение на първо място са ниските разходи за производство. В Полша заплатите на заетите в сектора са около 15% от тези в съседна Германия (естествено само на легално работещите), а цената на земята е десет пъти по-ниска. ЕБВР отчита, че предимството в тази насока ще се запази още дълго, тъй като дори и с по-ниски субсидии източноевропейците могат да произвеждат с 50% по-евтини от западните си конкуренти.
Вторият очевиден фактор, който допринесе за селскостопанския бум, е отпадането на квотите за износ. В резултат на това в Полша беше предизвикан дефицит и съответно нарастване на цените на телешкото месо - с цели 42%.
Третата причина за усмивките на отрудените селски стопани са субсидиите от Брюксел. В страните като Полша, където подготовката беше най-добра, още през първата година на членството фермерите получиха солидни суми. Други страни като Унгария обаче имаха сериозни проблеми, като фермерите дори бяха блокирали столицата Будапеща, за да търсят своите пари. Причината е, че субсидиите са разделени на пари, които идват от Брюксел, и национално допълнение. За първата година източноевропейските фермери (и българските през 2007 г.) получават 25% от субсидиите на западните си колеги, като сумата всяка година нараства с 5%, докато плащанията се изравнят. По време на преговорите за членство беше договорено, че новите страни членки могат да правят национални допълнения, за да не бъдат техните селски стопани в по-неизгодна позиция. Именно тези пари бяха препъникамъкът за Унгария. Страната, както и Чехия бяха предупредени от Европейската комисия за прекалено високия си бюджетен дефицит и съответно орязаха субсидиите, за да влязат в нормите. Въпреки допълненията, по изчисление на „Икономист интелиджънс юнит“, в 8-те нови членки на брюкселския клуб субсидиите за селскостопанските производители се равняват средно на една четвърт от това, което получават италианските им колеги. България обаче едва ли ще има подобен проблем, защото допълнения към брюкселските субсидии изобщо не се предвиждат.
Зад успеха на Източна Европа има и
Не толкова очевидни фактори
Първият е бумът на чуждестранните инвестиции в сектора. Конкуренцията на източноевропейските износители на месо е толкова силна, че традиционни производители като Дания са принудени да пренасочат производството си. Например по оценка на датската агенция за селскостопанска информация (DAAS), ако инвестициите в Източна Европа продължават със същите темпове, съвсем скоро местните фермери ще отглеждат в чужбина точно толкова прасета, колкото и в Дания. Например Poldanor SA произвежда 400 хил. животни в Полша. В момента датчаните се насочват вече към Украйна и Русия, където очевидно мащабите са по-подходящи за техните амбиции.
В Полша освен това дойдоха и гигантите в сектора. Например само американската Smithfield има годишно производство от 1.2 млн. прасета. От началото на прехода най-голямата източноевропейска страна е привлякла 6.7 млрд. долара преки инвестиции в сектора, което е 8% от всички чуждестранни вложения за този период (в България приблизително 3%). По-интересното е, че докато всички гледаха къде „Пежо“ или „Форд“ ще разположи поредния си завод, в Полша се оказва че селското стопанство е получило повече пари от автомобилната индустрия.
Въпреки че западноевропейските фермери все още не могат да купуват директно земя в новите членки, инвестициите и в тази област нарастват. Най-много средства са се насочили към Унгария, която има най-либерален режим, а австрийските фермери имат традиционен интерес към страната. Обяснението за нахлуването на западноевропейски земеделци обаче не е свързано само с по-ниските цени на земята и труда. С влизането си в страната големите търговски вериги като „Теско“ (Великобритания), „Метро“ (Германия), „Карефур“ (Франция) или „Била“ (Австрия) привличат и своите конт¬рагенти, с които са свикнали да работят. Това е особено характерно за британците, които са една от най-евтините вериги в Европа.
И малко негативи
Въпреки ръста на производството единствено Чехия и Унгария се доближават до нивата си от 1989 г. Това, което е още по-неприятно за новите членки на ЕС, е, че те са нетни вносители на хранителни продукти (България е една от малкото източноевропейски страни с положителен баланс в търговията). Производителността на труда за един хектар обработваема площ е едва наполовина от тази в Германия. Голям проблем е и по-слабо развитата хранително-преработвателна индустрия, което означава, че източноевропейските страни изнасят свинско, а внасят салами.
В резултат на присъединяването цените на селскостопанските стоки и храни нараснаха, макар и слабо. Поради характера на общата селскостопанска и общата митническа политика поскъпнаха продуктите в долната част от потребителската кошница - месо, захар, мляко. Френските вина или датските салами са поевтинели, но това малко засяга хората с по-ниски доходи, които понесоха ценовия удар. В Естония захарта почти удвои стойността си поради налагането на мита за внос, които до 2004 г. просто не съществуваха. Според чешката телеграфна агенция цените са били усмирени единствено поради нарасналата конкуренция между търговците и навлизането на нови чуждестранни вериги супермаркети.
Поскъпването на захарта удари и някои чуждестранни производители. Скандинавският производител на шоколади Cloetta Fazer трябваше да затвори фабриката си Полша, тъй като тя се превърна за една нощ в губещо предприятие.

в. Капитал

[Гари]

А ти правиш ли разлика между декар и хектар. Понеже явно не знаеш 1 ха = 10 дка. 1000 евро за ха = 100 евро за декар = 196 лева/декар. Изобщо европейците смятат всичко в хектари, а ние в декари. И май оттук се получава някакво объркване.

nide, откъде е тази картинка. И доколко е актуална.

[abc]

В Унгария цените на земята поскъпват стремително, за да се изравнят с тези в ЕС. И тази година вече стигат "космическата" сума от 100 евро на декар /1000 за хектар/. Поне ако е вярно написаното в тази статия на в.Стандарт - http://www.standartnews.com/archive/...rope/index.htm

Ако наистина е така, май приказките за скокове на цените от 5-6 пъти в следващите 4-5 години са много далеч от реалността.

Ти май четеш както дяволът е вангелието!!!:-)Ето и цитат от статията-"..Цената на земеделската земя в страната поскъпна с пъти след влизането й в ЕС. А качествените парцели с висока категория са десет пъти по-скъпи. Ако преди 1 хектар добра земя е струвал 100 евро, в момента е около 1000 евро. Причината е, че стойността на земеделската земя се изравнява с тази в "старите" от ЕС..."

[nide]