Благодаря за мненията. Интересни гледни точки.
Да споделя е какво стана с мен - парите за апртамент ги изхарчих за образование. Обиколих три континента и живея под наем от 6 години.
От една страна съм безкрайно щастлив, за това как се стекоха обстоятелствата..Видях много неща, срещнах много хора.
ОТ друга страна, като се замисля за родителите ми, малко им завиждам. Имат си собствено място под слънцето и знаят, че това си е техния дом... От другата страна съм аз - последния път си събрах целия живот/багаж за час и 15 минути.
Смятам, че може би е най-добре, да изчакам, да видя как ще се стекат обстоятелствата и може би, когато се оженя - тогава ще мисля за апартамент.
едит: Прекаленно емоционално стана, нека да вкараме и инвеститорския елемент. Изглежда, че няма как човек да знае дали в дългосрочен план - покупката на собствено жилище ще му изиграе добра или лоша роля в живота.
Купувайки нещо толкова голямо и връзвайки се с него (емоционално, финансово и т.н., не е толкова просто - ако се местиш - даваш го под наем и с наема плащаш ипотеката) човек се отказва от другите алтернативи. А какво ще донесат другите алтернативи - никой не може да знае. Получава се, че най-вероятно - покупката на собствен дом е по-скоро емоционално решение, отколкото рационално финансово. Поради факта, че нямаш необходимата информация за сцанарии 1 и сценарии 2, за да вземеш рационално финансово решение. Колкото и икономиситите да приемаме, че хората вземат рационални решения, в повечето случаи, това далеч не е така.
пс. Всичко написано се базира на субективно, лично мнение.
Да споделя е какво стана с мен - парите за апртамент ги изхарчих за образование. Обиколих три континента и живея под наем от 6 години.
От една страна съм безкрайно щастлив, за това как се стекоха обстоятелствата..Видях много неща, срещнах много хора.
ОТ друга страна, като се замисля за родителите ми, малко им завиждам. Имат си собствено място под слънцето и знаят, че това си е техния дом... От другата страна съм аз - последния път си събрах целия живот/багаж за час и 15 минути.
Смятам, че може би е най-добре, да изчакам, да видя как ще се стекат обстоятелствата и може би, когато се оженя - тогава ще мисля за апартамент.
едит: Прекаленно емоционално стана, нека да вкараме и инвеститорския елемент. Изглежда, че няма как човек да знае дали в дългосрочен план - покупката на собствено жилище ще му изиграе добра или лоша роля в живота.
Купувайки нещо толкова голямо и връзвайки се с него (емоционално, финансово и т.н., не е толкова просто - ако се местиш - даваш го под наем и с наема плащаш ипотеката) човек се отказва от другите алтернативи. А какво ще донесат другите алтернативи - никой не може да знае. Получава се, че най-вероятно - покупката на собствен дом е по-скоро емоционално решение, отколкото рационално финансово. Поради факта, че нямаш необходимата информация за сцанарии 1 и сценарии 2, за да вземеш рационално финансово решение. Колкото и икономиситите да приемаме, че хората вземат рационални решения, в повечето случаи, това далеч не е така.
пс. Всичко написано се базира на субективно, лично мнение.
Коментар