Първоначално изпратено от znae6t
Закон за защита на конкуренцията:
Нелоялно привличане на клиенти
Чл.34. (1) Забранява се осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори с конкуренти.
(2) Забранява се използването на принуда или други противоправни способи за въздействие срещу продавачите да не продават стоки или да отказват услуги на определени лица.
(3) Забранява се използването на принуда или други противоправни способи за въздействие спрямо клиентите с цел да купят, да не купят или използват даден вид стока или услуга.
(4) Забранява се обявяването на продажба на изплащане или подобна правна сделка, при която продавачът не декларира ясно своята фирма, не дава точни данни относно броя и размера на отделните вноски, лихвения процент върху невнесените суми и общата продажна цена.
(5) Забранява се предлагането или даването на добавка към продаваната стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга, с изключение на: рекламни предмети с незначителна стойност и с ясно посочване на рекламиращото предприятие; предмети или услуги, които според търговската практика са принадлежност към продаваната стока или извършваната услуга; стоки или услуги като отбив при продажба в по-големи количества, както и на печатни произведения при продажба или абонамент за периодични издания.
(6) (изм.,ДВ,бр.9 от 2003 г.) Забранява се извършването на продажба, когато заедно с нея се предлага или обещава нещо, чието получаване зависи от: решаване на задачи, ребуси, въпроси, гатанки; събиране на серия от купони и други подобни; разиграване на игри с парични или предметни награди, чиято стойност значително надвишава цената на продаваната стока или услуга.
(7) Забраняват се продажбите на вътрешния пазар на значителни количества стоки за продължително време по цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията им, с цел нелоялно привличане на клиенти.
РЕШЕНИЕ № 246 София, 15.01.2004
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛКА ПАНЧЕВА
ВАНЯ АНЧЕВА
при секретар Ани Кръстанова
и с участието
на прокурора Македонка Поповска
изслуша докладваното
от председателя АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
по адм. дело № 3921/2003.
Производство по раздел втори на глава трета от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) във връзка с чл.43,ал.1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).
Образувано е по жалба на "Сапекс БГ" ООД, гр.София, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Валентин Бенатов, срещу решение № 29 от 11.03.2003 г. по преписка вх.№ КЗК-156 от 2002 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя срещу "Емидо" ЕООД, гр.София поради липса на нарушения по чл.30 и чл.34,ал.1,ЗЗК и срещу Емил Неделчев Моллов от същия град поради липса на нарушения по чл.2,ал.1,т.4 във връзка с чл.30 и чл.34,ал.1,ЗЗК.
От данните по делото е видно, че с молба вх.№ 1068-В от 19.09.2002 г. жалбоподателят е направил оплакване пред Комисията за защита на конкуренцията, че неговият бивш служител Емил Неделчев Моллов е учредил търговско дружество "Емидо" ЕООД, което осъществява нелоялна конкуренция по отношение на него. С молбата е направено искане да бъдат санкционирани "Емида" ЕООД и неговия собственик като физическо лице.
В молбата са изложени следните фактически и правни доводи:
Жалбоподателят "Сапекс БГ" ООД е търговско дружество, специализирано в доставката и продажбата на медицинска техника, и по-специално на ехографи "Контрон", стерилизатори "Саутер", "МММ" и "SMI", и на рентгени "VILLA". Създадено е през 1992 г. и за десетгодишната си дейност се е утвърдило на българския пазар, който е ограничен по отношение на възможните потребители - медицински звена и то предимно болници.
Емил Неделчев Моллов бил съдружник в "Сапекс БГ" ООД и едновременно с това работел по трудов договор като сервизен инженер. През 1997 г. бил изпратен на разноски на "Сапекс БГ" ООД на обучение в Швейцария за работа със стерилизаторите "Саутер" и "МММ", както и за водоподготовката на фирма "Крист". А още преди учредяването на "Сапекс БГ" ООД, бил обучен за ремонт и поддръжка на ехографите "Контрон" като работник в представителството за България на френското акционерно дружество "Сапекс". Като сервизен инженер в "Сапекс БГ" ООД отговарял пряко за сервизното обслужване на апаратите, продавани и поддържани сервизно от дружеството, и поради това имал неограничен достъп до техническата им документация. На него било възложено и сключването на договорите с клиентите на дружеството, поради което имал пълна информация за тях. През месеците септември и октомври 2001 г., обаче, Емил Неделчев Моллов прекратил трудовия си договор и дяловото си участие в "Сапекс БГ" по взаимно съгласие, и учредил еднолично търговско дружество с ограничена отговорност "Емидо" ЕООД с предмет на дейност сервизно обслужване на медицинска техника, за клиенти на което привличал договорни партньори на "Сапекс БГ" ООД, ползвайки цялата фирмена информация на това дружество, неговия търговски опит, ценова политика и търговски подход към клиентите. Това поведение на Емил Неделчев Моллов е счетено от жалбопдателя като нелоялна конкуренция по смисъла на чл.30 и чл.34,ал.1,ЗЗК, поради което той е направил искане за санкционирането на Емил Неделчев Моллов като физическо лице и на учреденото от него конкурентно търговско дружество "Емидо" ЕООД.
С обжалваното решение КЗК е приела от фактическа страна, че:
1. реално извършваната от "Сапекс БГ" ООД търговска дейност е свързана с доставката, продажбата и сервизното обслужване на медицинска техника - ехографи "Контрон", стерилизатори "Саутер", "МММ" и "SMI", рентгени "VILLA" и водоподготовка "Крист", а фактическият предмет на дейност на "Емидо" ЕООД включва покупко - продажба на употребявана медицинска апаратура, рециклиране на употребявана медицинска апаратура, сервиз на медицинска апаратура, както и консултантска дейност в областта на медицинската техника; в решението липсва изрично направен извод дали двете търговски дружества са конкуренти на един същ продуктов и географски пазар, но от обстоятелството, че е обсъждан въпроса дали е налице нарушение на правилата по чл.30 или по чл.34,ал.1,ЗЗК, може да се направи извод, че комисията е приела двете търговски дружества за конкуренти;
2. "Сапекс БГ" ООД е имал сключени договори за абонаментно поддържане на медицинска техника със:
а) "СБАЛАГ - Майчин дом" ЕАД, гр.София - два договора, първият от които за периода 01.01.2001 г. до 31.12.2001 г. и вторият от 07.01.2002 г. със срок на действие една година, считано от датата на подписването му; договорите не са прекратявани и тази болница не е сключвала договор за абонаментно поддържане на медицинската техника с "Емидо" ООД; констатираната на 17.01.2002 г. от инж.Жорес Евгениев Бояджийски услуга е била единствената, извършена от Емил Неделчев Моллов и то след като "Сапекс БГ" ООД е отказало преди това да я извърши (сервизен протокол от 19.12.2001 г.);
б) "МБАЛ - Рахила Ангелова" АД, гр.Перник - договор за абонаментно поддържане на медицинска техника от 01.05.2000 г., чийто срок на действие е изтекъл на 01.05.2002 г.; след това - от 01.06.2002 г. - болницата е сключила договор с "Емидо" ЕООД;
в) "МБАЛ - д-р Братан Шукеров" АД, гр.Смолян - договор за абонаментно поддържане на медицинска техника от 01.01.2000 г.; след изтичането на неговия срок, болницата е изпратила писма до "Сапекс БГ" ООД и "Емидо" ЕООД с искане да предложат оферти за договор и след получаването на такива е сключила договор с "Емидо" ЕООД, което дружество е предложило по-ниска цена за абонаментното обслужване през 2002 г.;
г) МБАЛ - гр.Пазарджик - договор от 01.01.2001 г. за абонаментно поддържане на медицинска техника, чийто срок на дейстие е изтекъл на 31.12.2001 г., а след това болницата е сключила такъв договор с "Емидо" ЕООД - от 28.03.2002 г. с мотива, че "фактическата сервизна поддръжка на стерилизационната апаратура и ехографите в болницата през гаранционния и следгаранционния период е извършвана именно от настоящите специалисти на фирма "Емидо" ЕООД" (писмо № РД-08-933 от 19.11.2002 г. на л.126 от преписката на КЗК и приложеното към него становище на инж.Иван Чолов).
При тези данни Комисията за защита на конкуренцията е направила с обжалваното решение следните правни изводи:
а) стопанската дейност на двете търговски дружества е свързана с предоставянето на услуги по поддръжка и ремонт на медицинска апаратура, включително и на ехографи "Контрон" и стерилизатори "Саутер" и "МММ", което ги определя като конкуренти на този пазар;
б) следва да бъде направена преценка дали описаните в молбата на "Сапекс БГ" ООД и констатирани от извършената проверка действия на "Емидо" ЕООД осъществяват някой от фактическите състави по глава седма от ЗЗК и по-специално този на чл.34,ал.1,ЗЗК и на тази основа да се даде отговор на въпроса дали тези действия са в противоречие с добросъвестната търговска практика и дали са в състояние да увредят интересите на "Сапекс БГ" ООД в отношенията му с потребителите по смисъла и на чл.30,ЗЗК;
в) "Емидо" ЕООД наистина е сключил договори за абонаментно поддържане на медицинската техника с три болници, които преди това са имали договори със "Сапекс БГ" ООД, но това е станало след като договорните отношения между бониците и "Сапекс БГ" ООД са били прекратени поради изтичането на срока, за който са били сключени договорите с това дружество; следователно липсва каквото и да било доказателство, че договор на "Сапекс БГ" ООД е бил прекратен или нарушен в резултат на описаните действия на конкурентното дружество "Емидо" ЕООД и поради това не е налице нарушение по чл.34,ал.1,ЗЗК;
г) по същите причини липсват предпоставките по чл.2,ал.1,т.4,ЗЗК са налагане на санкция на Емил Неделчев Моллов като физическо лице.
Жалбоподателят е оспорил законосъобразността на тези правни изводи с доводите:
а) че "Емидо" ЕООД е предложило по-ниска цена на болниците, сключили договори с него, а не със "Сапекс БГ" ООД, знаейки ценовата политика и практика на това конкурентно дружество, но оферирането на по-ниската цена е част от предварително осъществената организационна дейност по нелоялната конкуренция, в която се включват: създаването на конкурентна фирма, въпреки неколкократно поеманото от Емил Неделчев Моллов задължение да не участва в конкурентни на "Сапекс БГ" ООД фирми най-малко 12 месеца след прекратяването на трудовия му договор с това дружество; привличането и на други служители на "Сапекс БГ" ООД на работа в "Емидо" ЕООД, с цел да бъдат уверени потенциалните клиенти, че същите специалисти ще осъществяват сервизната дейност; афиширане пред чуждестранните доставчици на неверното твърдение, че болниците в България повече не искали да работят със "Сапекс БГ" ООД и други такива действия;
б) че анализирането на фактите от гледна точка на чл.34,ал.1,ЗЗК не изключва необходимостта тези факти да се анализират и самостоятелно от гледна точка на чл.30,ЗЗК, още повече че в молбата си жалбоподателят се бил позовал изрично и на двата текста от закона.
Процесуалните представители на Комисията за защита на конкуренцията и на "Емидо" ЕООД, и прокурорът от Върховната административна прокуратура са изразили становища за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по реда на чл.188,ал.1,ГПК във връзка с чл.11,ЗВАС, счита, че жалбата е подадена в срока по чл.43,ал.1,ЗЗК и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Според общата забрана по чл.30,ЗЗК нелоялна конкуренция е всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите. Видно е, че са две релевантните обстоятелства, които дефинират едно действие или бездействие като нелоялна конкуренция: а) противоречието му с добросъвестната търговска практика и б) то да уврежда или реално да е в състояние да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите.
Останалите текстове на глава седма от ЗЗК имат за предмет различни проявни форми на нелоялна конкуренция, които са най-често осъществяваните в търговската практика.
Когато е направено оплакване за нелоялна конкуренция, компетентният орган - Комисията за защита на конкуренцията - има възможност да действа по два начина:
а) първо да отговори на въпросите дали осъщественото действие или бездействие е в противоречие с добросъвестната търговска практика и дали то уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите, след което при положителни отговори на тези въпроси да отговори и на въпроса дали това действие или бездействие попада в състава на някоя от нормите на чл.31 - чл.35,ЗЗК или представлява неназована от ЗЗК проявна форма на нелоялна конкуренция;
б) първо да отговори на въпроса дали констатираното от нея реално осъществено действие или бездействие попада в състава на някоя от нормите на чл.31 - чл.35,ЗЗК и при отрицателен отговор на този въпрос да отговори на въпросите дали осъщественото действие или бездействие е в противоречие с добросъвестната търговска практика и дали то уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите - т.е. да отговори на въпроса дали констатираното от нея действие или бездействие не представлява неназована от ЗЗК проявна форма на нелоялна конкуренция.
В случая Комисията за защита на конкуренцията е избрала втория подход - анализирала е констатираните от нея действия на "Емидо" ЕООД и е стигнала до извода, че те са близки до състава на чл.34,ал.1,ЗЗК, но привличането на клиенти на "Сапекс БГ" ООД от "Емидо" ЕООД няма за последица прекратяване или нарушаване на договори с конкурента "Сапекс БГ" ООД и поради това не е налице нелоялна конкуренция по смисъла на чл.34,ал.1,ЗЗК. Спирайки дотук, Комисията за защита на конкуренцията е оставила без отговор другия съществен въпрос: ако констатираните действия на "Емидо" ЕООД не съставляват нелоялна конкуренция по чл.34,ал.1,ЗЗК, дали те все пак не са друга, неназована от закона проявна форма на нелоялна конкуренция, защото са в противоречие с добросъвестната търговска практика и увреждат или могат да увредят интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите. Направеното в жалбата на "Сапекс БГ" ООД оплакване в този смисъл е основателно. Но допуснатото от комисията процесуално нарушение не е съществено и не съставлява отменително основание, защото може да бъде отстранено в това съдебно производство.
За да бъде едно действие или бездействие определено като нелоялна конкуренция, трябва преди всичко то да е в противоречие с добросъвестната търговска практика.
С §1,т.6,ЗЗК законодателят е дефинирал добросъвестната търговска практика като съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави.
Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива, а законите създават и гарантират на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратяват злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитават потребителя (чл.19, ал.1 и ал.2 от Конституцията). Затова всеки български гражданин, който иска да осъществява стопанска дейност, може да се регистрира като едноличен търговец или да учреди търговско дружество с такава цел. До 08.05.1992 г., когато с § 12 от преходните и заключителни разпоредби на сега действащия Закон за защита на конкуренцията бе отменен Законът за защита на конкуренцията от 1991 г. и в частност неговия чл.15, това право бе ограничено по отношение на определени категории физически лица, които биха могли да бъдат конкуренти на своите бивши работодатели. С отмяната на ЗЗК от 1991 г. и на неговия чл.15 отпадна забраната за осъществяване на конкурентна дейност спрямо бивш работодател. Идеята на законодателя очевидно е била да се стимулира свободната конкуренция с всички благоприятни последици от това - по този начин се създава възможност за ценова конкуренция между отделни производители и се предотвратява заемането на цяла пазарна ниша само от един участник, което от своя страна може да доведе до диктуване на условията на този пазар. Един анализ на развитието на обществените отношения след отмяната на ЗЗК от 1991 г. ще покаже дали това законодателно решение е било удачно. Такъв анализ, обаче, може да направи само законодателят. Затова в своята стопанска дейност търговците трябва да се съобразяват с обстоятелството, че вече е отменена забраната бивши служители да упражняват конкурентна на работодателя си търговска дейност до три години от прекратяването на трудовия договор и да си изработят такава пазарна политика като работодател, която да ги гарантира срещу евентуална конкурентна на тях стопанска дейност от бивши техни работници или служители. Подписани декларации или клаузи в трудовите договори на тези работници или служители, че се задължават да не упражняват конкурентна стопанска дейност, нямат правна стойност, защото противоречат на идеята за свободно и бързо развитие на българския пазар чрез стимулиране на конкуренцията и поради това са в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26,ал.1 от Закона за задълженията и договорите (с изключение на случаите по чл.126,т.9 от Кодекса на труда). Все поради отмяната на чл.15 и съдържащото се в нея очевидно законодателно разрешение, не може да се приеме, че осъществяването на конкурентна стопанска дейност от бивши работници или служители нарушава добрите нрави. Защото добрите нрави са критерии за обществено благоприличие, установени в обществото с цел неговото съхраняване (изрично: реш.№ 7 от 04.06.1996 г. по конст.дело № 1 от 1996 г. на Конст.съд). Свободната пазарна конкуренция, дори когато се осъществява от бивши работници или служители на конкурента след отмяната на чл.15 и на целия ЗЗК от 1991 г., не може да наруши общественото благоприличие.
Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, споделя направеният от Комисията за защита на конкуренцията извод, че за да е налице нелоялно привличане на клиенти по смисъла на чл.34,ал.1,ЗЗК, е необходимо да бъде констатирано такова привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или нарушават договори с конкуренти. В случая липсват данни за прекратени или нарушени договори с конкурента "Сапекс БГ" ООД. Данните за няколко договора, чиито срокове на действие са били изтекли и не са подновени. Това, обаче, не е прекратяване на тези договори по причина на нелоялно привличане на клиентите. Напротив, данните са, че в случая бившите клиенти на "Сапекс БГ" ООД са били привлечени от атрактивните цени на "Емидо" ЕООД (а точно атрактивните пазарни цени са една от целите на конкуренцията) и от обстоятелството, че потребителите на тези услуги са имали доверие не на договорния си партньор "Сапекс БГ" ООД, а на неговите представители, реално поддържащи медицинската им техника.
А щом като не е налице нарушение по смисъла на специалната разпоредба на чл.34,ал.1,ЗЗК и действията на "Емидо" ЕООД не са в противоречие с добросъвестната търговска практика, не е налице нелоялна конкуренция от страна на това търговско дружество по отношение на жалбоподателя "Сапекс БГ" ООД. Затова с обжалваното решение законосъобразно Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение молбата на "Сапекс БГ" ООД за санкциониране на "Емидо" ЕООД.
Според чл.2,ал.1,т.4,ЗЗК този закон се прилага спрямо физически лица, които съдействат за осъществяване на нелоялна конкуренция. А когато липсва нелоялна конкуренция, не може да има съдействие за нелоялна конкуренция. Поради това с обжалваното решение Комисията за защита на конкуренцията законосъобразно е оставила без уважение молбата на жалбоподателя "Сапекс БГ" ООД за санкциониране на физическото лице Емил Неделчев Моллов.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, счита, че обжалваното решение на Комисията за защита на конкуренцията е законосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че в производството пред комисията не му е бил разрешен достъп до папка № 2 от преписката, в която се съдържали договори, фактури и други фирмени документи на "Емидо" ЕООД, защото тези приети от КЗК доказателства са ирелевантни за спора, предмет на настоящето дело. Жалбоподателят най-добре знае има ли и други договори на "Емидо" ЕООД с негови бивши клиенти и би могъл да поиска Комисията за защита на конкуренцията да провери причините за тяхното прекратяване или неподновяване, така както е поискал такава проверка за обсъдените в обжалваното решение договори. Освен това, разкриването на тази търговска тайна би могла да увреди интересите на "Емидо" ЕООД, а нуждите на делото (като производство пред КЗК и като съдебно производство по жалба срещу решението на КЗК) не налагат допускането на този неблагоприятен резултат (в такъв смисъл е и нормата на чл.17,ал.2 от Закона за достъп до обществена информация).
Неоснователно е и оплакването, че в преписката на Комисията за защита на конкуренцията липсва доклад на докладчика по нея. Според нормата на чл.52,ал.1 и ал.2,ЗЗК, в редакцията й преди изменението със Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, обн., ДВ, бр.9 от 31.01.2003 г., докладчикът изготвя заключение и представя преписката на председателя, който в двуседмичен срок насрочва открито заседание. Следователно заключението на докладчика има единствено предназначението да покаже на председателя, че преписката е готова за разглеждане и решаване от комисията. Затова, ако една преписка бъде внесена от председателя в открито заседание при липса на заключение от докладчика, ще е налице несъществено нарушение на правилото по чл.52,ал.1,ЗЗК в посочената редакция. Че това е така се вижда и обстоятелството, че с изменението на чл.52,ал.1,ЗЗК, обн., ДВ, бр.9 от 2003 г., отпадна изискването докладчикът да изготвя заключение по преписката.
Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Сапекс БГ" ООД, гр.София, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Валентин Бенатов, срещу решение № 29 от 11.03.2003 г. по преписка вх.№ КЗК-156 от 2002 г. на Комисията за защита на конкуренцията.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Александър Еленков
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Милка Панчева
/п/ Ваня Анчева
Пр.Недев
Коментар