IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore
Контролен панел | Съобщения | Потребители | Търси
  • If this is your first visit, be sure to check out the FAQ by clicking the link above. You may have to register before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages, select the forum that you want to visit from the selection below.

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Подписване на договор за напускане и работа при конкуренти

Collapse
X
  • Филтър
  • Време
  • Покажи
Clear All
new posts

  • Първоначално изпратено от znae6t
    Виждам, че има грамотни юристи сред нас. Напоследък ми се върти един такъв казус - прекратен договор за търговски пълномощник, както си му е реда, но собственика на фирмата иска да втъжни живота на досегашния си търговски пълномощник, като го заплашва, че не може да извършва същата или подобна, или по какъвто и да е начин свързана с въпросния бизнес дейност, за своя или за чужда сметка.
    Някой има ли мнение по казуса, колкото и увъртяно да го обясних
    Слагам ти извадка от ЗЗК и въпросното дело :-) Нататъка изводите можеш да си ги направиш сам. Та ако "краде клиенти" ще яде бой, но ако клиентите сами се откажат и отидат при твоя човек, няма никакви проблеми :-)

    Закон за защита на конкуренцията:

    Нелоялно привличане на клиенти

    Чл.34. (1) Забранява се осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори с конкуренти.
    (2) Забранява се използването на принуда или други противоправни способи за въздействие срещу продавачите да не продават стоки или да отказват услуги на определени лица.
    (3) Забранява се използването на принуда или други противоправни способи за въздействие спрямо клиентите с цел да купят, да не купят или използват даден вид стока или услуга.
    (4) Забранява се обявяването на продажба на изплащане или подобна правна сделка, при която продавачът не декларира ясно своята фирма, не дава точни данни относно броя и размера на отделните вноски, лихвения процент върху невнесените суми и общата продажна цена.
    (5) Забранява се предлагането или даването на добавка към продаваната стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга, с изключение на: рекламни предмети с незначителна стойност и с ясно посочване на рекламиращото предприятие; предмети или услуги, които според търговската практика са принадлежност към продаваната стока или извършваната услуга; стоки или услуги като отбив при продажба в по-големи количества, както и на печатни произведения при продажба или абонамент за периодични издания.
    (6) (изм.,ДВ,бр.9 от 2003 г.) Забранява се извършването на продажба, когато заедно с нея се предлага или обещава нещо, чието получаване зависи от: решаване на задачи, ребуси, въпроси, гатанки; събиране на серия от купони и други подобни; разиграване на игри с парични или предметни награди, чиято стойност значително надвишава цената на продаваната стока или услуга.
    (7) Забраняват се продажбите на вътрешния пазар на значителни количества стоки за продължително време по цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията им, с цел нелоялно привличане на клиенти.


    РЕШЕНИЕ № 246 София, 15.01.2004

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и трета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
    ЧЛЕНОВЕ:
    МИЛКА ПАНЧЕВА
    ВАНЯ АНЧЕВА
    при секретар Ани Кръстанова
    и с участието
    на прокурора Македонка Поповска
    изслуша докладваното
    от председателя АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
    по адм. дело № 3921/2003.


    Производство по раздел втори на глава трета от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) във връзка с чл.43,ал.1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).
    Образувано е по жалба на "Сапекс БГ" ООД, гр.София, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Валентин Бенатов, срещу решение № 29 от 11.03.2003 г. по преписка вх.№ КЗК-156 от 2002 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя срещу "Емидо" ЕООД, гр.София поради липса на нарушения по чл.30 и чл.34,ал.1,ЗЗК и срещу Емил Неделчев Моллов от същия град поради липса на нарушения по чл.2,ал.1,т.4 във връзка с чл.30 и чл.34,ал.1,ЗЗК.
    От данните по делото е видно, че с молба вх.№ 1068-В от 19.09.2002 г. жалбоподателят е направил оплакване пред Комисията за защита на конкуренцията, че неговият бивш служител Емил Неделчев Моллов е учредил търговско дружество "Емидо" ЕООД, което осъществява нелоялна конкуренция по отношение на него. С молбата е направено искане да бъдат санкционирани "Емида" ЕООД и неговия собственик като физическо лице.
    В молбата са изложени следните фактически и правни доводи:
    Жалбоподателят "Сапекс БГ" ООД е търговско дружество, специализирано в доставката и продажбата на медицинска техника, и по-специално на ехографи "Контрон", стерилизатори "Саутер", "МММ" и "SMI", и на рентгени "VILLA". Създадено е през 1992 г. и за десетгодишната си дейност се е утвърдило на българския пазар, който е ограничен по отношение на възможните потребители - медицински звена и то предимно болници.
    Емил Неделчев Моллов бил съдружник в "Сапекс БГ" ООД и едновременно с това работел по трудов договор като сервизен инженер. През 1997 г. бил изпратен на разноски на "Сапекс БГ" ООД на обучение в Швейцария за работа със стерилизаторите "Саутер" и "МММ", както и за водоподготовката на фирма "Крист". А още преди учредяването на "Сапекс БГ" ООД, бил обучен за ремонт и поддръжка на ехографите "Контрон" като работник в представителството за България на френското акционерно дружество "Сапекс". Като сервизен инженер в "Сапекс БГ" ООД отговарял пряко за сервизното обслужване на апаратите, продавани и поддържани сервизно от дружеството, и поради това имал неограничен достъп до техническата им документация. На него било възложено и сключването на договорите с клиентите на дружеството, поради което имал пълна информация за тях. През месеците септември и октомври 2001 г., обаче, Емил Неделчев Моллов прекратил трудовия си договор и дяловото си участие в "Сапекс БГ" по взаимно съгласие, и учредил еднолично търговско дружество с ограничена отговорност "Емидо" ЕООД с предмет на дейност сервизно обслужване на медицинска техника, за клиенти на което привличал договорни партньори на "Сапекс БГ" ООД, ползвайки цялата фирмена информация на това дружество, неговия търговски опит, ценова политика и търговски подход към клиентите. Това поведение на Емил Неделчев Моллов е счетено от жалбопдателя като нелоялна конкуренция по смисъла на чл.30 и чл.34,ал.1,ЗЗК, поради което той е направил искане за санкционирането на Емил Неделчев Моллов като физическо лице и на учреденото от него конкурентно търговско дружество "Емидо" ЕООД.
    С обжалваното решение КЗК е приела от фактическа страна, че:
    1. реално извършваната от "Сапекс БГ" ООД търговска дейност е свързана с доставката, продажбата и сервизното обслужване на медицинска техника - ехографи "Контрон", стерилизатори "Саутер", "МММ" и "SMI", рентгени "VILLA" и водоподготовка "Крист", а фактическият предмет на дейност на "Емидо" ЕООД включва покупко - продажба на употребявана медицинска апаратура, рециклиране на употребявана медицинска апаратура, сервиз на медицинска апаратура, както и консултантска дейност в областта на медицинската техника; в решението липсва изрично направен извод дали двете търговски дружества са конкуренти на един същ продуктов и географски пазар, но от обстоятелството, че е обсъждан въпроса дали е налице нарушение на правилата по чл.30 или по чл.34,ал.1,ЗЗК, може да се направи извод, че комисията е приела двете търговски дружества за конкуренти;
    2. "Сапекс БГ" ООД е имал сключени договори за абонаментно поддържане на медицинска техника със:
    а) "СБАЛАГ - Майчин дом" ЕАД, гр.София - два договора, първият от които за периода 01.01.2001 г. до 31.12.2001 г. и вторият от 07.01.2002 г. със срок на действие една година, считано от датата на подписването му; договорите не са прекратявани и тази болница не е сключвала договор за абонаментно поддържане на медицинската техника с "Емидо" ООД; констатираната на 17.01.2002 г. от инж.Жорес Евгениев Бояджийски услуга е била единствената, извършена от Емил Неделчев Моллов и то след като "Сапекс БГ" ООД е отказало преди това да я извърши (сервизен протокол от 19.12.2001 г.);
    б) "МБАЛ - Рахила Ангелова" АД, гр.Перник - договор за абонаментно поддържане на медицинска техника от 01.05.2000 г., чийто срок на действие е изтекъл на 01.05.2002 г.; след това - от 01.06.2002 г. - болницата е сключила договор с "Емидо" ЕООД;
    в) "МБАЛ - д-р Братан Шукеров" АД, гр.Смолян - договор за абонаментно поддържане на медицинска техника от 01.01.2000 г.; след изтичането на неговия срок, болницата е изпратила писма до "Сапекс БГ" ООД и "Емидо" ЕООД с искане да предложат оферти за договор и след получаването на такива е сключила договор с "Емидо" ЕООД, което дружество е предложило по-ниска цена за абонаментното обслужване през 2002 г.;
    г) МБАЛ - гр.Пазарджик - договор от 01.01.2001 г. за абонаментно поддържане на медицинска техника, чийто срок на дейстие е изтекъл на 31.12.2001 г., а след това болницата е сключила такъв договор с "Емидо" ЕООД - от 28.03.2002 г. с мотива, че "фактическата сервизна поддръжка на стерилизационната апаратура и ехографите в болницата през гаранционния и следгаранционния период е извършвана именно от настоящите специалисти на фирма "Емидо" ЕООД" (писмо № РД-08-933 от 19.11.2002 г. на л.126 от преписката на КЗК и приложеното към него становище на инж.Иван Чолов).
    При тези данни Комисията за защита на конкуренцията е направила с обжалваното решение следните правни изводи:
    а) стопанската дейност на двете търговски дружества е свързана с предоставянето на услуги по поддръжка и ремонт на медицинска апаратура, включително и на ехографи "Контрон" и стерилизатори "Саутер" и "МММ", което ги определя като конкуренти на този пазар;
    б) следва да бъде направена преценка дали описаните в молбата на "Сапекс БГ" ООД и констатирани от извършената проверка действия на "Емидо" ЕООД осъществяват някой от фактическите състави по глава седма от ЗЗК и по-специално този на чл.34,ал.1,ЗЗК и на тази основа да се даде отговор на въпроса дали тези действия са в противоречие с добросъвестната търговска практика и дали са в състояние да увредят интересите на "Сапекс БГ" ООД в отношенията му с потребителите по смисъла и на чл.30,ЗЗК;
    в) "Емидо" ЕООД наистина е сключил договори за абонаментно поддържане на медицинската техника с три болници, които преди това са имали договори със "Сапекс БГ" ООД, но това е станало след като договорните отношения между бониците и "Сапекс БГ" ООД са били прекратени поради изтичането на срока, за който са били сключени договорите с това дружество; следователно липсва каквото и да било доказателство, че договор на "Сапекс БГ" ООД е бил прекратен или нарушен в резултат на описаните действия на конкурентното дружество "Емидо" ЕООД и поради това не е налице нарушение по чл.34,ал.1,ЗЗК;
    г) по същите причини липсват предпоставките по чл.2,ал.1,т.4,ЗЗК са налагане на санкция на Емил Неделчев Моллов като физическо лице.
    Жалбоподателят е оспорил законосъобразността на тези правни изводи с доводите:
    а) че "Емидо" ЕООД е предложило по-ниска цена на болниците, сключили договори с него, а не със "Сапекс БГ" ООД, знаейки ценовата политика и практика на това конкурентно дружество, но оферирането на по-ниската цена е част от предварително осъществената организационна дейност по нелоялната конкуренция, в която се включват: създаването на конкурентна фирма, въпреки неколкократно поеманото от Емил Неделчев Моллов задължение да не участва в конкурентни на "Сапекс БГ" ООД фирми най-малко 12 месеца след прекратяването на трудовия му договор с това дружество; привличането и на други служители на "Сапекс БГ" ООД на работа в "Емидо" ЕООД, с цел да бъдат уверени потенциалните клиенти, че същите специалисти ще осъществяват сервизната дейност; афиширане пред чуждестранните доставчици на неверното твърдение, че болниците в България повече не искали да работят със "Сапекс БГ" ООД и други такива действия;
    б) че анализирането на фактите от гледна точка на чл.34,ал.1,ЗЗК не изключва необходимостта тези факти да се анализират и самостоятелно от гледна точка на чл.30,ЗЗК, още повече че в молбата си жалбоподателят се бил позовал изрично и на двата текста от закона.
    Процесуалните представители на Комисията за защита на конкуренцията и на "Емидо" ЕООД, и прокурорът от Върховната административна прокуратура са изразили становища за неоснователност на жалбата.
    Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по реда на чл.188,ал.1,ГПК във връзка с чл.11,ЗВАС, счита, че жалбата е подадена в срока по чл.43,ал.1,ЗЗК и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
    Според общата забрана по чл.30,ЗЗК нелоялна конкуренция е всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите. Видно е, че са две релевантните обстоятелства, които дефинират едно действие или бездействие като нелоялна конкуренция: а) противоречието му с добросъвестната търговска практика и б) то да уврежда или реално да е в състояние да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите.
    Останалите текстове на глава седма от ЗЗК имат за предмет различни проявни форми на нелоялна конкуренция, които са най-често осъществяваните в търговската практика.
    Когато е направено оплакване за нелоялна конкуренция, компетентният орган - Комисията за защита на конкуренцията - има възможност да действа по два начина:
    а) първо да отговори на въпросите дали осъщественото действие или бездействие е в противоречие с добросъвестната търговска практика и дали то уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите, след което при положителни отговори на тези въпроси да отговори и на въпроса дали това действие или бездействие попада в състава на някоя от нормите на чл.31 - чл.35,ЗЗК или представлява неназована от ЗЗК проявна форма на нелоялна конкуренция;
    б) първо да отговори на въпроса дали констатираното от нея реално осъществено действие или бездействие попада в състава на някоя от нормите на чл.31 - чл.35,ЗЗК и при отрицателен отговор на този въпрос да отговори на въпросите дали осъщественото действие или бездействие е в противоречие с добросъвестната търговска практика и дали то уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите - т.е. да отговори на въпроса дали констатираното от нея действие или бездействие не представлява неназована от ЗЗК проявна форма на нелоялна конкуренция.
    В случая Комисията за защита на конкуренцията е избрала втория подход - анализирала е констатираните от нея действия на "Емидо" ЕООД и е стигнала до извода, че те са близки до състава на чл.34,ал.1,ЗЗК, но привличането на клиенти на "Сапекс БГ" ООД от "Емидо" ЕООД няма за последица прекратяване или нарушаване на договори с конкурента "Сапекс БГ" ООД и поради това не е налице нелоялна конкуренция по смисъла на чл.34,ал.1,ЗЗК. Спирайки дотук, Комисията за защита на конкуренцията е оставила без отговор другия съществен въпрос: ако констатираните действия на "Емидо" ЕООД не съставляват нелоялна конкуренция по чл.34,ал.1,ЗЗК, дали те все пак не са друга, неназована от закона проявна форма на нелоялна конкуренция, защото са в противоречие с добросъвестната търговска практика и увреждат или могат да увредят интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите. Направеното в жалбата на "Сапекс БГ" ООД оплакване в този смисъл е основателно. Но допуснатото от комисията процесуално нарушение не е съществено и не съставлява отменително основание, защото може да бъде отстранено в това съдебно производство.
    За да бъде едно действие или бездействие определено като нелоялна конкуренция, трябва преди всичко то да е в противоречие с добросъвестната търговска практика.
    С §1,т.6,ЗЗК законодателят е дефинирал добросъвестната търговска практика като съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави.
    Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива, а законите създават и гарантират на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратяват злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитават потребителя (чл.19, ал.1 и ал.2 от Конституцията). Затова всеки български гражданин, който иска да осъществява стопанска дейност, може да се регистрира като едноличен търговец или да учреди търговско дружество с такава цел. До 08.05.1992 г., когато с § 12 от преходните и заключителни разпоредби на сега действащия Закон за защита на конкуренцията бе отменен Законът за защита на конкуренцията от 1991 г. и в частност неговия чл.15, това право бе ограничено по отношение на определени категории физически лица, които биха могли да бъдат конкуренти на своите бивши работодатели. С отмяната на ЗЗК от 1991 г. и на неговия чл.15 отпадна забраната за осъществяване на конкурентна дейност спрямо бивш работодател. Идеята на законодателя очевидно е била да се стимулира свободната конкуренция с всички благоприятни последици от това - по този начин се създава възможност за ценова конкуренция между отделни производители и се предотвратява заемането на цяла пазарна ниша само от един участник, което от своя страна може да доведе до диктуване на условията на този пазар. Един анализ на развитието на обществените отношения след отмяната на ЗЗК от 1991 г. ще покаже дали това законодателно решение е било удачно. Такъв анализ, обаче, може да направи само законодателят. Затова в своята стопанска дейност търговците трябва да се съобразяват с обстоятелството, че вече е отменена забраната бивши служители да упражняват конкурентна на работодателя си търговска дейност до три години от прекратяването на трудовия договор и да си изработят такава пазарна политика като работодател, която да ги гарантира срещу евентуална конкурентна на тях стопанска дейност от бивши техни работници или служители. Подписани декларации или клаузи в трудовите договори на тези работници или служители, че се задължават да не упражняват конкурентна стопанска дейност, нямат правна стойност, защото противоречат на идеята за свободно и бързо развитие на българския пазар чрез стимулиране на конкуренцията и поради това са в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26,ал.1 от Закона за задълженията и договорите (с изключение на случаите по чл.126,т.9 от Кодекса на труда). Все поради отмяната на чл.15 и съдържащото се в нея очевидно законодателно разрешение, не може да се приеме, че осъществяването на конкурентна стопанска дейност от бивши работници или служители нарушава добрите нрави. Защото добрите нрави са критерии за обществено благоприличие, установени в обществото с цел неговото съхраняване (изрично: реш.№ 7 от 04.06.1996 г. по конст.дело № 1 от 1996 г. на Конст.съд). Свободната пазарна конкуренция, дори когато се осъществява от бивши работници или служители на конкурента след отмяната на чл.15 и на целия ЗЗК от 1991 г., не може да наруши общественото благоприличие.
    Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, споделя направеният от Комисията за защита на конкуренцията извод, че за да е налице нелоялно привличане на клиенти по смисъла на чл.34,ал.1,ЗЗК, е необходимо да бъде констатирано такова привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или нарушават договори с конкуренти. В случая липсват данни за прекратени или нарушени договори с конкурента "Сапекс БГ" ООД. Данните за няколко договора, чиито срокове на действие са били изтекли и не са подновени. Това, обаче, не е прекратяване на тези договори по причина на нелоялно привличане на клиентите. Напротив, данните са, че в случая бившите клиенти на "Сапекс БГ" ООД са били привлечени от атрактивните цени на "Емидо" ЕООД (а точно атрактивните пазарни цени са една от целите на конкуренцията) и от обстоятелството, че потребителите на тези услуги са имали доверие не на договорния си партньор "Сапекс БГ" ООД, а на неговите представители, реално поддържащи медицинската им техника.
    А щом като не е налице нарушение по смисъла на специалната разпоредба на чл.34,ал.1,ЗЗК и действията на "Емидо" ЕООД не са в противоречие с добросъвестната търговска практика, не е налице нелоялна конкуренция от страна на това търговско дружество по отношение на жалбоподателя "Сапекс БГ" ООД. Затова с обжалваното решение законосъобразно Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение молбата на "Сапекс БГ" ООД за санкциониране на "Емидо" ЕООД.
    Според чл.2,ал.1,т.4,ЗЗК този закон се прилага спрямо физически лица, които съдействат за осъществяване на нелоялна конкуренция. А когато липсва нелоялна конкуренция, не може да има съдействие за нелоялна конкуренция. Поради това с обжалваното решение Комисията за защита на конкуренцията законосъобразно е оставила без уважение молбата на жалбоподателя "Сапекс БГ" ООД за санкциониране на физическото лице Емил Неделчев Моллов.
    По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, счита, че обжалваното решение на Комисията за защита на конкуренцията е законосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
    Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че в производството пред комисията не му е бил разрешен достъп до папка № 2 от преписката, в която се съдържали договори, фактури и други фирмени документи на "Емидо" ЕООД, защото тези приети от КЗК доказателства са ирелевантни за спора, предмет на настоящето дело. Жалбоподателят най-добре знае има ли и други договори на "Емидо" ЕООД с негови бивши клиенти и би могъл да поиска Комисията за защита на конкуренцията да провери причините за тяхното прекратяване или неподновяване, така както е поискал такава проверка за обсъдените в обжалваното решение договори. Освен това, разкриването на тази търговска тайна би могла да увреди интересите на "Емидо" ЕООД, а нуждите на делото (като производство пред КЗК и като съдебно производство по жалба срещу решението на КЗК) не налагат допускането на този неблагоприятен резултат (в такъв смисъл е и нормата на чл.17,ал.2 от Закона за достъп до обществена информация).
    Неоснователно е и оплакването, че в преписката на Комисията за защита на конкуренцията липсва доклад на докладчика по нея. Според нормата на чл.52,ал.1 и ал.2,ЗЗК, в редакцията й преди изменението със Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, обн., ДВ, бр.9 от 31.01.2003 г., докладчикът изготвя заключение и представя преписката на председателя, който в двуседмичен срок насрочва открито заседание. Следователно заключението на докладчика има единствено предназначението да покаже на председателя, че преписката е готова за разглеждане и решаване от комисията. Затова, ако една преписка бъде внесена от председателя в открито заседание при липса на заключение от докладчика, ще е налице несъществено нарушение на правилото по чл.52,ал.1,ЗЗК в посочената редакция. Че това е така се вижда и обстоятелството, че с изменението на чл.52,ал.1,ЗЗК, обн., ДВ, бр.9 от 2003 г., отпадна изискването докладчикът да изготвя заключение по преписката.
    Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, пето отделение,

    РЕШИ:

    ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Сапекс БГ" ООД, гр.София, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Валентин Бенатов, срещу решение № 29 от 11.03.2003 г. по преписка вх.№ КЗК-156 от 2002 г. на Комисията за защита на конкуренцията.
    РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

    Вярно с оригинала,
    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    /п/ Александър Еленков
    секретар:
    ЧЛЕНОВЕ:
    /п/ Милка Панчева
    /п/ Ваня Анчева

    Пр.Недев

    Коментар


    • Виждам, че има грамотни юристи сред нас. Напоследък ми се върти един такъв казус - прекратен договор за търговски пълномощник, както си му е реда, но собственика на фирмата иска да втъжни живота на досегашния си търговски пълномощник, като го заплашва, че не може да извършва същата или подобна, или по какъвто и да е начин свързана с въпросния бизнес дейност, за своя или за чужда сметка.
      Някой има ли мнение по казуса, колкото и увъртяно да го обясних

      Коментар


      • Re: Подписване на договор за напускане и работа при конкурен

        Първоначално изпратено от Hristu
        В момента се намирам между две работи. В договора ми с новия работодател има клауза че 2 години след напускане нямам право да работя в конкурентна фирма. Разбрах че нова е нещо стандарнто напоследък, но ми стана интересно такава клауза има ли правна сила наистина? Едно е да платя неустойка при напускане, но да ме ограничават при бъдещия ми избор на работа - не ми изглежда съвсем `валидно`.
        Решение № 246 от 15.01.2004 г. на ВАС по дело 3921/2003 г.
        "С отмяната на ЗЗК от 1991 г. и на неговия чл. 15 отпадна забраната за осъществяване на конкурентна дейност спрямо бивш работодател. Идеята на законодателя очевидно е била да се стимулира свободната конкуренция (...) Един анализ на развитието на обществените отношения след отмяната ще покаже дали това законодателно решение е било удачно. Такъв анализ обаче може да направи само законодателят. (...) Подписани декларации или клаузи в трудовите договори на тези работници и служители нямат правна стойност, защото противоречат на идеята за свободно и бързо развитие на българския пазар и стимулиране на конкуренцията и поради това са в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД (с изключение на случаите на чл. 126, т. 9 от КТ)."


        prodiga написа:
        И аз не съм чувал, някой да е успял да заведе дело на основание на такава клауза. А имате ли идея, дали е възможно да те осъдят да върнеш пари за обучение платено от фирмата, ако си подписал, че няма да напускаш за определен период, а го направиш?!
        Погледнете тази статия Отговорността по договор за квалификация е с 3-годишен давностен срок
        При сключен договор за обучение нещата са малко по-различни - - можете да напуснете, преди да сте изпълнили договора си, но ще си платите разходите по обучението

        Пр.Недев

        Коментар


        • btw. moje az da sum "bos", no naistina li ima v BG firmi "Dogovor za napuskane"???
          az dokolkoto znam navsqkude po sveta ima 2 formi na molbi za napuskane:
          1. Molba sus spazvane na predizvestieto za napuskane kum kraq nameseca(poslednoto vaji navsqkude na zapad)
          ili
          2. Molba za napuskane po vzaimno suglasie(koeto moje da stane i ot dneska za utre, no e 4isto individualno)

          Коментар


          • Sila si, Ogi. Dobre im go kaza

            Първоначално изпратено от just a trader
            pari za obu4enie se vrushtat i mogat da te zaduljat i po sudeben put za tova( ako takava klausa e vpisana v dogovora)
            1.na4islqvat ti sumata,koqto imash da vrushtash i ti im q prevejdash
            ili
            2.udurjat ti q ot poslednata rabotna zaplata i bonusi,koito imash da polu4avash do napuskaneto.
            3.ima slu4ai,kogato ima takava klausa, no nqkoi ot HR ii ne se seshtat za neq ili firmata reshava da ostavi dobur image sled sebe si.
            4. slednoto e realno vuzmojno,no rqdko se prilaga(osoben v BG): noviat rabotodatel poema duljimite razhodi kum predishnata firma. Tova obiknoveno se postiga pri li4na dogovorka s noviat na4alnik.

            Коментар


            • pari za obu4enie se vrushtat i mogat da te zaduljat i po sudeben put za tova( ako takava klausa e vpisana v dogovora)
              1.na4islqvat ti sumata,koqto imash da vrushtash i ti im q prevejdash
              ili
              2.udurjat ti q ot poslednata rabotna zaplata i bonusi,koito imash da polu4avash do napuskaneto.
              3.ima slu4ai,kogato ima takava klausa, no nqkoi ot HR ii ne se seshtat za neq ili firmata reshava da ostavi dobur image sled sebe si.
              4. slednoto e realno vuzmojno,no rqdko se prilaga(osoben v BG): noviat rabotodatel poema duljimite razhodi kum predishnata firma. Tova obiknoveno se postiga pri li4na dogovorka s noviat na4alnik.

              Коментар


              • И аз не съм чувал, някой да е успял да заведе дело на основание на такава клауза. А имате ли идея, дали е възможно да те осъдят да върнеш пари за обучение платено от фирмата, ако си подписал, че няма да напускаш за определен период, а го направиш?!

                Коментар


                • zdraveite, podobna klausa e 4esto sreshtana praktika ot minaloto za opredeleni sferi na deinost, koqto ve4e po4ti nikude ne se praktikuva i razbira se ne se i spazva.
                  Podobno ograni4ene v trudov dogovor ili contractorski dogovor ne se raziskavt v suda daje i v razvitite sudebni sistemi.
                  osnovna cel na podobna klausa e psihologi4esko ograni4avane na izti4ane na kadri.
                  pri segashnoto dinami4no razvitie na pazara, podobni klausi ne podlejat na raziskvane.

                  PS: praktikata na zapad pokazva prelivane na tazi klausa v dopulnitelna deklaracia ili annex kum dogovora za nerazprostranenie na vutreshna informaia, koqto da ima sila i za opredelen period ot vreme sled smqna na rabotnoto mqsto v nqkoq branshovo konkurentna firma.
                  ako novata rabota ne e v sushtia segment, to tazi klausa ili annex gubqt validnostta si.

                  PPS: samo ot li4en opit shte spodelq - podpisval sum blizo 8 dogovora s podobni klausi i sled priklu4vane na suotvetnite proekti i otivane pri konkurenciata, nikoi nikoga ne e predqvqval iskove po silata na tezi klausi.
                  Koeto defacto ozna4ava 4e imat dosta po-razli4na naso4enost ot predpolagaemata.

                  PPPS: gore glavata i stiga s tova ov4edushie!!! budete realisti!

                  Коментар


                  • Има действително такава практика да се вписват подобни глупости в договорите, преди време работех за ДжетФайненс и в техния договор също имаше срокове в които "нямам" право да работя в конкурентно дружество и във този сектор. Въпреки това започнах работа в друга кредитна компания, юристите ни са на мнение, че може да забранят използването и разкриване на информация получена по време на работата там. Няма такъв вариант някой да ви забрани да работите в същия сектор. Сега отново ми предстой смяна на работодателя, но единствената клауза е да не разкривам информацията. Така, че давай смело напред и им кажи или пишат договора отначало или си го подписвай без да ти пука - в крайна смета те може да искат да ти забранят и да дишаш следващите 2 години хехех

                    Коментар


                    • Тази клауза наистина няма правна стойност. Не могат да те подведат под отговорност. А неустойка ще платиш само ако сумата на неустойката изрично е спомената в договора. При условие, че е написано само неустойка без да е фиксирана като сума, нищо не могат да ти вземат. Желая ти успех!

                      Коментар


                      • Клауза в трудовия договор не може да ограничава сключване на друг такъв след изтичане на срока на предходния. Просто това е ТРУДОВ ДОГОВОР, а не произвоолен такъв.
                        Според моето скромно мнение такава клауза няма правна стойност whatsoever.
                        Може обаче да има клауза за неразпространение на информация, но нейното приложение според мен може да стане само чрез криминално преследване, което както се сещате е много трудно.
                        If you're not sure - google it!

                        Коментар


                        • Не познавам конкретния случай, но ще споделя по-общо виждане.
                          Малко вероятно е договора, който предлага евентуалният ти работодател да е недействителен по смисъла на чл.74 и 75 от КТ. Предполагам, че е писан от юридически грамотни и правоспособни лица.
                          Често обаче се случва "интервенция" от вездесъщи и всезнаещи ръководители или предприемачи, в резултат на което се стига и до текстове, даващи ти основание в бъдеще да претендираш нищожност, в общия случай и по ЗЗД. Следователно, не се впрягай много. Съмнявам се в договора изчерпателно да е определена фигурата "конкурентна фирма" или поне да е посочен нарочен списък, камо ли позиция. Следва да се имат предвид и евентуалните различия при длъжностните характеристики - също част от трудовото правоотношение.

                          Коментар


                          • Благодаря за информацията

                            Първоначално изпратено от Bango
                            ... Достатъчно е в договора да е записано, че нямаш право да използваш и разпространяваш получената информация в фирмата...
                            Да, и това го има - има една дузина NDA. Тяхната логика я разбирам и е съвсем в реда на нещата. Това което ни ми беше ясно е тази клауза за 2-те години.

                            Коментар


                            • Какви са тези абсурдни клаузи къде можеш и къде не да работиш? Достатъчно е в договора да е записано, че нямаш право да използваш и разпространяваш получената информация в фирмата. Може и до 3 месеца предизвестие за напускане да впишат. Аз с такива не бих подписал нищо. Според мен не могат да ти търсят отговорност ако напуснеш по законовия ред и започнеш работа другаде. Те могат да поискат и доживот да не работиш освен за тях. Ако си готвач, адвокат или футболист, как ще спазиш клаузата да не работиш при конкурент. Като какъв тогава ще работиш с тези професии.
                              Не са се свършили работодателите. Успех ти желая.

                              Кодекс на труда
                              Раздел I
                              Трудов договор

                              Съдържание
                              Чл. 66. (Изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
                              (1) (Изм., ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Трудовият договор съдържа данни за страните и определя:
                              1. мястото на работа;
                              2. наименованието на длъжността и характера на работата;
                              3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;
                              4. времетраенето на трудовия договор;
                              5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
                              6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
                              7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;
                              8. продължителността на работния ден или седмица.
                              (2) С трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор.

                              Недействителност

                              Чл. 74. (1) (Изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен.
                              (2) (Изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета. В случаите, когато трудовият договор е недействителен поради приемането на работа на работник или служител, който не е навършил допустимата по този кодекс възраст, недействителността се обявява от инспекцията по труда.
                              По реда на ал. 2, изр. 1 могат да се обявяват за недействителни и само отделни клаузи на трудовия договор. Вместо тях за трудовия договор се прилагат съответните повелителни разпоредби на закона или предвиденото в колективния трудов договор.
                              (6) (Изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Недействителността не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен. Работодателят не може да се позове на недостатък на трудовия договор, който може да се отстрани.

                              Коментар


                              • Първоначално изпратено от Смърфиета
                                ...
                                BigBoss е прав, че има много вратички за заобикаляне на подобни ограничения. Още повече в ИТ сектора... ;-)
                                Особенно в IT сектора

                                Коментар

                                Working...
                                X