Може и да е бил, но аз не съм го разбрал така. Навярно , защото не съм юрист. Относно вашият отговор - голямо благодаря. Но, по маркираното отмен във Вашият отговор, нека да изясним :
1. Относно чистата справка, нека да погленем какво гласи чл.87, ал. 6 по който се вади справката :
(6) Органът по приходите издава удостоверение за наличието или липсата на задължения по искане на задълженото лице или въз основа на акт на съда в 7-дневен срок от постъпването на искането или на акта. В удостоверението се отбелязва и отговорността за чужди задължения. В удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения.
Тук идва въпросът, например, ако продавачът си е обезпечил дълга и след това вади " чиста " справка, с цел да продаде имота, как нотариусът, службата, купувачът и т.н. ще разберат , че продавачът реално има непогасени задължения ? Чиста справка, тежести няма / защото продавачът е заложил друг имот като обезпечение на държавата /. Как някой ще разбере че сделката крие риск ? Не е ли затова тази справка, че да изяснява въпроса и върху нея да се опре нотариуса ? Поне аз така разбирам идеята на този документ, ако не съм прам, моля, корегирайте ме.
2. Чл. 214. (1) Длъжникът може, след като обяви цялото си имущество, да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга движима или недвижима вещ или да бъде извършено само чрез някои от исканите от публичния изпълнител способи.
Очевидно е, че има вариант за избираемост на обезпечението. След като НАП , след това, може да си избере друго имущество, защо изобщо съществува този член ?
3. Посоченият Чл. 216. Гласи :
(1) Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения:
1. безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника;
2. възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото;
3. непарични вноски на имуществени права на длъжника;
4. сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели;5. погасяване на парични задължения чрез прехвърляне на собственост, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която публичните взискатели биха получили при разпределение на осребреното имущество на длъжника;
6. сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице.
(2) Недействителността по ал. 1 се обявява по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) Извън случаите по ал. 1 правата на кредитора по чл. 134 и 135 от Закона за задълженията и договорите могат да бъдат упражнени от съответния публичен взискател или от публичния изпълнител. В тези случаи знанието на лицето, с което длъжникът е договарял, за увреждането по чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се предполага до доказване на противното, ако третото лице и длъжникът са свързани лица.
Тук , само червеното, според мен, приляга на казуса, но как ще докаже НАП увреждането на интересите ?
Също така, ако например, продавачът, освен , че обезпечи дълга си към даржавата с друго имущество, вземе та внесе и цялата сума от сделката за обезпечаване на дълга си ? Тогава отново ли НАп може да претендира в бъдеще ? Хем си е обезпечил дълга, хем със пстойността от сделката си погасява част от задължението ?
1. Относно чистата справка, нека да погленем какво гласи чл.87, ал. 6 по който се вади справката :
(6) Органът по приходите издава удостоверение за наличието или липсата на задължения по искане на задълженото лице или въз основа на акт на съда в 7-дневен срок от постъпването на искането или на акта. В удостоверението се отбелязва и отговорността за чужди задължения. В удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения.
Тук идва въпросът, например, ако продавачът си е обезпечил дълга и след това вади " чиста " справка, с цел да продаде имота, как нотариусът, службата, купувачът и т.н. ще разберат , че продавачът реално има непогасени задължения ? Чиста справка, тежести няма / защото продавачът е заложил друг имот като обезпечение на държавата /. Как някой ще разбере че сделката крие риск ? Не е ли затова тази справка, че да изяснява въпроса и върху нея да се опре нотариуса ? Поне аз така разбирам идеята на този документ, ако не съм прам, моля, корегирайте ме.
2. Чл. 214. (1) Длъжникът може, след като обяви цялото си имущество, да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга движима или недвижима вещ или да бъде извършено само чрез някои от исканите от публичния изпълнител способи.
Очевидно е, че има вариант за избираемост на обезпечението. След като НАП , след това, може да си избере друго имущество, защо изобщо съществува този член ?
3. Посоченият Чл. 216. Гласи :
(1) Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения:
1. безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника;
2. възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото;
3. непарични вноски на имуществени права на длъжника;
4. сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели;5. погасяване на парични задължения чрез прехвърляне на собственост, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която публичните взискатели биха получили при разпределение на осребреното имущество на длъжника;
6. сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице.
(2) Недействителността по ал. 1 се обявява по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) Извън случаите по ал. 1 правата на кредитора по чл. 134 и 135 от Закона за задълженията и договорите могат да бъдат упражнени от съответния публичен взискател или от публичния изпълнител. В тези случаи знанието на лицето, с което длъжникът е договарял, за увреждането по чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се предполага до доказване на противното, ако третото лице и длъжникът са свързани лица.
Тук , само червеното, според мен, приляга на казуса, но как ще докаже НАП увреждането на интересите ?
Също така, ако например, продавачът, освен , че обезпечи дълга си към даржавата с друго имущество, вземе та внесе и цялата сума от сделката за обезпечаване на дълга си ? Тогава отново ли НАп може да претендира в бъдеще ? Хем си е обезпечил дълга, хем със пстойността от сделката си погасява част от задължението ?
Първоначално изпратено от tzvete
Разгледай мнение
Avalaon, логиката ви е неправилна.
Поискахте мнения и колегата беше абсолютно конкретен в отговора си - повече от всички други.
Първо: Независимо че обезпечението може да бъде прието от публичноправния орган, той е в правото си да се удовлетворява от цялото имущество на длъжника - до неговото пълно погасяване, а дотогава да поиска и обявяване на недействителност на описаната сделка на основание чл. 216, ДОПК. Казано в прав текст: "НАП имат право да пипат имота ви впоследствие."
)
Погасяването на едно публичноправно задължение не става с разсрочване, отсрочване и обезпечение, а с неговото плащане, освен ако не ви хване финансова амнистия, опрощаване, компенсация или.. погасителна давност...
Второ: Независимо от обезпечението - до погасяването на задължението не може да получите "чиста" справка.
Трето: Освен всичко прехвърлителят подписва 2 броя декларации по чл. 264, ал.1 от ДОПК и носи наказателна отговорност за тяхната истинност - и в тях не може да твърди, че няма публичноправни задължения, дори и обезпечени... За нотариусите и съдиите по вписванията е предвидена солидарна отговорност в случай, че извършат действия без тези декларации.
Благодарете на колегата и на нотариуса и се откажете от сделката.
Поискахте мнения и колегата беше абсолютно конкретен в отговора си - повече от всички други.
Първо: Независимо че обезпечението може да бъде прието от публичноправния орган, той е в правото си да се удовлетворява от цялото имущество на длъжника - до неговото пълно погасяване, а дотогава да поиска и обявяване на недействителност на описаната сделка на основание чл. 216, ДОПК. Казано в прав текст: "НАП имат право да пипат имота ви впоследствие."
)Погасяването на едно публичноправно задължение не става с разсрочване, отсрочване и обезпечение, а с неговото плащане, освен ако не ви хване финансова амнистия, опрощаване, компенсация или.. погасителна давност...
Второ: Независимо от обезпечението - до погасяването на задължението не може да получите "чиста" справка.
Трето: Освен всичко прехвърлителят подписва 2 броя декларации по чл. 264, ал.1 от ДОПК и носи наказателна отговорност за тяхната истинност - и в тях не може да твърди, че няма публичноправни задължения, дори и обезпечени... За нотариусите и съдиите по вписванията е предвидена солидарна отговорност в случай, че извършат действия без тези декларации.
Благодарете на колегата и на нотариуса и се откажете от сделката.
че в тая държава винаги е шитава сутацията..
Коментар