Plamen Darakchiev
Като гледам Евгени и Сашо вече заформят контрапротест 2. Не виждам никакво драма в тази стенограма. И аз на мястото на администраторите на #Dancewithme бих я изтрил. И без нея историята -- и по-близката и по-далечната, вече ни е до болка ясна. Пък, ако ме питате мене -- далеч по-големи бели станаха по-нанатък, даже чак след изборите.
Най-забавното е, че Евгени не пести кавичките. И за #DАНСЕwithme, и за новите лица от протеста. По-иновативно е и по-кратко. Защото едно време комунистите ни измъчваха с по-дълъг словоред -- "така нареченото Независимо дружество за защита правата на човека", "така наречените поети" (за Петър Манолов, например), "така наречения йеромонах" и пр.
Освен това на мястото на Сашо изобщо не бих разбутвал костите на бай Илия Минев.
Би могъл да го спомене, ако беше ходил в Септември през зимата на 1989-та, когото той гладуваше. Или пък, ако беше благоволил да се запознае с него, докато Илия Минев кротко стоеше в навалицата пред Александър Невски. Твърдя, че по никакъв повод и по никакъв начин Сашо не се е срещал с него. Виж с Огнян Дойнов, във Виена -- да. В своите обемисти спомени покойното комунистическо величие разказва следното: "Стига се до невралгичния момент, когато Елена Дойнова пита госта не са ли негови думите срещу комунистите, които той третира като престъпници.
-- Как може -- учудва се Александър Йорданов.-- Не съм казвал такова нещо. Моят тъст, когото много уважавам е комунист. В моето семейство има комунисти, които са достойни хора. Как мога да кажа такива думи. Огнян Дойнов, "Спомени",Книгоиздателска къща "Труд", 2002 г., стр. 4)
Най-мразя да ме правят на балама. Честна дума.
Като гледам Евгени и Сашо вече заформят контрапротест 2. Не виждам никакво драма в тази стенограма. И аз на мястото на администраторите на #Dancewithme бих я изтрил. И без нея историята -- и по-близката и по-далечната, вече ни е до болка ясна. Пък, ако ме питате мене -- далеч по-големи бели станаха по-нанатък, даже чак след изборите.
Най-забавното е, че Евгени не пести кавичките. И за #DАНСЕwithme, и за новите лица от протеста. По-иновативно е и по-кратко. Защото едно време комунистите ни измъчваха с по-дълъг словоред -- "така нареченото Независимо дружество за защита правата на човека", "така наречените поети" (за Петър Манолов, например), "така наречения йеромонах" и пр.
Освен това на мястото на Сашо изобщо не бих разбутвал костите на бай Илия Минев.
Би могъл да го спомене, ако беше ходил в Септември през зимата на 1989-та, когото той гладуваше. Или пък, ако беше благоволил да се запознае с него, докато Илия Минев кротко стоеше в навалицата пред Александър Невски. Твърдя, че по никакъв повод и по никакъв начин Сашо не се е срещал с него. Виж с Огнян Дойнов, във Виена -- да. В своите обемисти спомени покойното комунистическо величие разказва следното: "Стига се до невралгичния момент, когато Елена Дойнова пита госта не са ли негови думите срещу комунистите, които той третира като престъпници.
-- Как може -- учудва се Александър Йорданов.-- Не съм казвал такова нещо. Моят тъст, когото много уважавам е комунист. В моето семейство има комунисти, които са достойни хора. Как мога да кажа такива думи. Огнян Дойнов, "Спомени",Книгоиздателска къща "Труд", 2002 г., стр. 4)
Най-мразя да ме правят на балама. Честна дума.
Коментар