Въвеждане на задължителна застраховка на сградите!!!

[Avalaon]

А какво пречи да си включи клауза и за земетресение ? Все пак, си е отделен застрахователен риск.
Относно другата част на твърдението си мисля, че портфолиото от набрани застраховки се изнася и се презастрахова някъде в европа и едва ли при подобно по мащаб бедствие някой ще позволи застрахователите да изпаднат в грийдлок, щото иначе държавицата ще трябва да покрива щетите / на редовия българин, защото на циганора, че ще покрият се разбира по дефолт /.

[Черкезов]

Според становището на Стоил Алексанров, още през 1994г. някой хора са се опитали да се налапат и сега отново...

[Jay Gould]

....

Императоре, моите уважения, но и да имаш "Пожар и природни бедствия" няма да ти платят ако те изрути някой земен трус или дойде наводнение. Още от 90 те години всички застрахователи искат за земетресение отделна застраховка. Макар да те убеждават, че "Пожар и природни бедствия" уж е за всичко, ако им зададеш директен въпрос за земетръс, следва сконфузно мълчание и тогава ти казват, абе тя е такава, ама за земетръс е нужно да си платите отделно. Има и още един проблем - представете си, че в София, Варна или Пловдив друсне не 5.8 , а 7.9 трус. 10 000-20 000 жилища отидат на кино. По 50 000 Евро средна цена, смятате ли, че някой застраховател ще извади тия пари и ще каже, "ето момчета и момичета елате да ви платя." Или ще фалират, или ще кажат "не плащаме", разчитайки да се водят дела с години и да замъкнат още балами със застраховки. При едно от предните наводнения се оказа, че има застраховани къщи, но застрахователите не платиха и на тях, защото под наводнение имали предвид "на комшията над теб да му се пукне тръбата" , а не да те залее придошла река.

За това е добре, точно както преди да се тегли кредит, човек да си вземе адвокат, или поне да се консултира с някой (но не със застрахователя си) и да си провери точно за какво си дава парите и има ли възможност, компанията "да не плати" в случай на застрахователно събитие.

Докато не се приеме закон и гаранция, които могат да принудят застрахователите задължително да плащат без условия и уговорки в случай на застрахователно събития и докато не се осигурят пари за това, много от застраховките са безсмислени.

[Императорът]

Императоре, държавата нищо не е платила и няма да плати за къщите им. Дадоха им на хората от Бисер по 200-300 лева за належащи разходи. Няма нищо построено с пари на данъкоплатците, т.е. директно от бюджета. Същото ще е и сега с тези къщи от земетресението.
Ти не мисли Държавата за много проста.

И аз чух нещо такова. Още по-зле - политиците лъжат простаците и те им вярват.

Значи още по-належащо е да се намери смел държавник и да им рече туй, дето аз рекох по-долу.

[anon6706]

ЗА застраховането, но против задължителността.

Никой не може да задължава свободният гражданин да се грижи за застрахователската защита на своята собственост... но и никой не е длъжен да му възстановява щетите после.

Проблемът е, че политиците са готови на всичко, за да си направят пи-ар с нашите пари. Никой от тия простаци на висока длъжност няма гражданската и държавническата смелост да излезе пред очите на хората и да им рече:

"Държавата повече няма да ви плаща обезщетение за частните имоти, пострадали при бедствия. Има си застрахователи, услугите им са на съвсем поносими цени, обръщайте се към тях. Който се застрахова, друг ще му носи рискът, който не желае, да си го носи сам."


Оправданието, че хората "нямали пари" е безочливо. Има застраховки за домът по 20-30 кинта и за кожата - пак по толкова. Ако селякът не може да извади 20 кинта веднъж в годината, по-добре, като стане наводнението, сам да иде и да удави. Оправданието, че "ми те застрахователите не търсят хората по селата" също е просташко. Същият тоя селянин, ако му се яде кашкавал или салам - отива сам в магазинът ли, или чака търговецът да му отиде в къщата и да му се моли да си купи салам и кашкавал?
Не пречи на селският кмет да повика представители на 3-4 застрахователя, те да изложат офертите си пред селяните на площадът или в кръчмата и те да си изберат, според цените и покритието.

Ама не - по-лесно е тия 20 лева да се похарчат за бира в хоремага, после да се молим на богът да не стане беля, а ако богът ни прати при Любо Пенев, да ревнем държавата да помага... и някой простак като Маймуната или Кратуната, да се отзове милозливо, не щото му дреме за някакви селтаци от Бисер, а за да трупа рейтинг с парите на данъкоплатците.

Същото и в Цар Калоян. На бас, че ако пъкнем там сега и разпитаме, че ще окаже, че всички тия нови къщи, построени на селяните с дарения, ПАК не са застраховани.

Императоре, държавата нищо не е платила и няма да плати за къщите им. Дадоха им на хората от Бисер по 200-300 лева за належащи разходи. Няма нищо построено с пари на данъкоплатците, т.е. директно от бюджета. Същото ще е и сега с тези къщи от земетресението.
Ти не мисли Държавата за много проста.

[Императорът]

ЗА застраховането, но против задължителността.

Никой не може да задължава свободният гражданин да се грижи за застрахователската защита на своята собственост... но и никой не е длъжен да му възстановява щетите после.

Проблемът е, че политиците са готови на всичко, за да си направят пи-ар с нашите пари. Никой от тия простаци на висока длъжност няма гражданската и държавническата смелост да излезе пред очите на хората и да им рече:

"Държавата повече няма да ви плаща обезщетение за частните имоти, пострадали при бедствия. Има си застрахователи, услугите им са на съвсем поносими цени, обръщайте се към тях. Който се застрахова, друг ще му носи рискът, който не желае, да си го носи сам."


Оправданието, че хората "нямали пари" е безочливо. Има застраховки за домът по 20-30 кинта и за кожата - пак по толкова. Ако селякът не може да извади 20 кинта веднъж в годината, по-добре, като стане наводнението, сам да иде и да удави. Оправданието, че "ми те застрахователите не търсят хората по селата" също е просташко. Същият тоя селянин, ако му се яде кашкавал или салам - отива сам в магазинът ли, или чака търговецът да му отиде в къщата и да му се моли да си купи салам и кашкавал?
Не пречи на селският кмет да повика представители на 3-4 застрахователя, те да изложат офертите си пред селяните на площадът или в кръчмата и те да си изберат, според цените и покритието.

Ама не - по-лесно е тия 20 лева да се похарчат за бира в хоремага, после да се молим на богът да не стане беля, а ако богът ни прати при Любо Пенев, да ревнем държавата да помага... и някой простак като Маймуната или Кратуната, да се отзове милозливо, не щото му дреме за някакви селтаци от Бисер, а за да трупа рейтинг с парите на данъкоплатците.

Същото и в Цар Калоян. На бас, че ако пъкнем там сега и разпитаме, че ще окаже, че всички тия нови къщи, построени на селяните с дарения, ПАК не са застраховани.

[Черкезов]

ДО : ПОСТОЯННАТА КОМИСИЯ
ПО БЕДСТВИЯ И АВАРИИ КЪМ
МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ



Относно : Въвеждане на задължителна застраховка на сградите.
Вносител : Стоил Драгомиров Александров–София,ж.к.Връбница,бл.632,вх.А, ап.31.


УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА,
Отнасям се с разбиране и уважение към Вашата загриженост за съдбата на българските граждани при възникване на катастрофични събития. Това е и основна функция на Комисията. Като човек, лично участвал във възстановяване на важен за страната ни обект със средства на фонд “Стихийни бедствия”, а в момента председател на Съюза на застрахователните агенти, съм съпричастен към подобни теми и повече от други мога да оценя добрите намерения в решението Ви да обсъждате въпроса за създаване на нов специален “ застрахователен пул” в случай на земетресения.
В положителната страна на идеята за фонда и покриване на масови щети, отнесете и схващането на теорията, че най-пълна застрахователна закрила може да се даде при задължителното застраховане. С него се осигурява максимална съвкупност, даваща възможност да се прояви правилно теорията на големите числа и да се разпределят равномерно загубите от настъпване на застрахователни рискове.
За съжаление, с това се изчерпват добрите страни на тази идея. Считам, че в случая сте подведени от заинтересовани лица и се отклонявате от точно определените Ви функции. С цялото ми уважението към целта, загрижеността и лично към Вас, не навлизате ли без правно основание в застрахователната материя, за която Комисията няма потенциал и функции да решава ?
Заделяне на средства в борбата срещу природни бедствия и нещастни случаи обществото може да прави по три начина :
1.Чрез самофинансиране.
2.С бюджетно финансиране.
3.Застраховане.
Установено е, че при настъпване на катастрофични рискове никой от начините не може да гарантира пълно покриване или възстановяване на загубите. Затова те трябва да се прилагат едновременно и независимо.
Вашата задача е да организирате бюджетното финансиране. В никоя държава то не е достатъчно и практически, нито е възможно, нито е целесъобразно, обществото да заделя от бюджета такива огромни средства.
Бедата е, че у нас и застраховането не запълва в необходимата степен полагащата му се в това отношение част. В условията на демократично общество и уважение към личните права и избор на хората, се премахна монопола на държавата и задължителния характер на застраховането на имущества при социализма. Допустимо и правилно е задължително да се застраховат само някои видове отговорности към трети лица с цел пострадалите да бъдат обезщетени, независимо от платежното състояние на виновното, но застраховано лице. Да се връща задължителното имуществено или каквото и да е друго застраховане, е неоправдано правно, икономически и социално и едва ли в бъдеще някой ще прости за последствията от това.
С писмото си до Комисията не е възможно и нямам за цел да обоснова изцяло позицията си, особено без да съм запознат с внесените материали, но мога да направя това допълнително, ако тези, от които зависи решаването на подобни въпроси в страната ни, се интересуват от мнението на отделни специалисти, да не говорим за граждански сдружения в някоя област, каквато е застраховането. Тук само ще маркирам някои мотиви:
1.Ако фонда се създаде като държавен и се ръководи от Вашата комисия или друга, пряко или косвено се увеличава данъчното бреме и държавата ще изпадне в ролята на някои бивши застрахователи, сменили думите “ще ви охранявам” с
“ ще ви застраховам”. По същество, в двата случая е налице силово застраховане. Новият термин е : “ще ви възстановяваме сградите”. В стремежът да събере достатъчно данъци държавата не бива по такъв начин да се меси в застраховането и като се прикрива зад благородните му функции, да решава фискални проблеми.
2.Ако фонда е форма на сдружение между независими застрахователни компании, както го наричат “застрахователен пул”, също се нарушават основни човешки права, свързани с доброволността на избора, да застраховаш или не, собствено имущество. Какъв е смисъла специализираните застрахователни фондове, създавани по закон, да събират и превеждат вноските от гражданите, в този пул ? Кой им пречи да защитават интересите на гражданите без “пул” или да правят такъв без Вас ? Ако не искат да презастраховат, за да не изнасят национален доход, нали и “пула” ще прави същото.
3.Създаването на нов фонд не решава изобщо проблема. За събиране на достатъчно средства по публикуваните в пресата тарифи, ще бъдат необходими стотици години. Ще възникнат и редица организационни и технически проблеми, които вносителят и изпълнителят на този проект не могат да решат. Средното тарифно число, с което си служат българските застрахователи само за риска земетресение е около 0.22 процента от действителната стойност, а не 0.1 до 0.15 промила от данъчната. Тези “криви сметки” подвеждат комисията и общественото мнение. Средната данъчна оценка не е 50000 лв., а значително по-ниска.
4. Такъв фонд не може да е само срещу земетресение. Покриването на други природни бедствия или нещастни случаи като геоложки свличания, бури, урагани, пожари, наводнения, разливания на вода от естествени източници или водоеми, атомни, военни рискове и такива, свързани с човешка дейност и пр., не могат да се изключат и за тях също трябва да се калкулират вноски. Само подчертавам, че анализа не е пълен и вноските не са в порядъка на 5 – 7.5 лв., с които може да се попълват само бюджетни “дупки”, но не да се решава проблема.
5. Нов задължителен застрахователен фонд ще се намеси твърде осезателно и неблагаприятно върху развитието на българското застраховане. То и сега не играе достатъчно ролята, която му се полага и вероятно това е една от причините за разглеждане на подобен въпрос. Защо, обаче, се прави опит недостатъците на застрахователната практика да се решават по този начин и в тази комисия ? Не трябва ли държавата да промени отношението си към бранша ? Кой изслушва и кой чува мнението на сдруженията и специалистите в застраховането ? Защо българинът все по-рядко застрахова жилището си ? Защо проникването на българското застраховане в икономиката на страната е значително по-ниско в сравнение с другите кандидатки за Европейския съюз ? Това са истинските въпроси, които касаят темата и отговорите не са обект на внимание на Вашата комисия.
При необходимост мога да приведа редица други факти, които са против такова неуместно решение. Стига някой да иска мнение от хора като мен. В случая, важното е, че като гражданин на страната, имащ отношение по застраховането, в предвиждане на вероятностите за настъпване на определени рискове и борбата срещу тях, изказвам личното си становище и моля членовете на Постоянната комисия при разглеждане на въпроса да се разграничат от :
1.Заинтересовани специалисти в застраховането, чиито главен мотив е да “яхнат” такъв задължителен обществен застрахователен фонд. Всеки разбира, колко “сладка” работа е това днес.
2.Застрахователни дружества, целящи да прикрият слабата си работа и да прехвърлят собствените си задължения, поети пред обществото, върху един нов и необоснован, иначе, застрахователен фонд като незаслужено се облагодетелстват от задължителен характер на този вид застраховане.
3.Становището на някои лица и фактори, които са отговорни за състоянието и развитието на българското застраховане и искат по задължителен път да повишат ролята му в икономиката на страната.
4.Стремежът на отделни членове на “Гражданска защита” да тушират и пренасочат в бъдеще евентуални упреци на обществото и на други държавни органи за вероятна непригодност на организацията да посрещне по-големи стихиини бедствия.
5.Отговорността на строители и инвеститори, които не са спазили нормите при изграждане и преустройство на сгради и други обекти.
6.Задълженията на контролните органи в строителството на нови и преустройството на съществуващи сгради.
7.Отделни ръководители и други представители, в една или друга степен заинтересовани да оправдаят и прехвърлят част от вината си за недостатъчна готовност за изпълнение на вменените им задължения в противосеизмично, противопожарно, организационно, мобилизационно или в друго отношение.
Замисленият фонд под никаква форма не може да реши проблема с евентуалните жертви, възстановяване на сградния фонд и всички съпътстващи страдания на потърпевшите, както и националните загуби. За целта държавата има изградени звена и институции за борба срещу стихиите. Всички те, по собствено направление, е необходимо да работят превантивно и при възникване на случаи, да изпълнят задълженията си, а не да изместват тежестта на вниманието предварително в противоположна посока.
Уважаеми членове на Постоянната комисия,
в същият ред на мисли, предлагам да приемете предложението ми да разглеждате готовността на тези органи по функционално предназначение и да се стремите с всички сили да организирате правилно специалния фонд, с който разполагате и сте длъжни да поддържате в достатъчни размери за посрещане на първоначални или елементарни възстановителни нужди, а не да се занимавате с несвойствена за Комисията функция, каквато е застрахователното дело. Ако прецените, че мотивите ми са недостатъчни или неверни, моля да ми позволите да се обоснова допълнително, в писмена или устна форма.

06.02.2004 г.
гр. София С уважение :

/ Стоил Александров /
тел....