Въвеждане на задължителна застраховка на сградите!!!

[Императорът]

Гигов - он застрахователят да плати на хората, пък после да си съди държавата, щом иска.

Анонов - томно така - и аз това повтарям постоянно.

Киро - хубаво, ама нали сме в свободна страна? Селянинът има пълното право да НЕ застрахова своята собственост.... ама после няма право да риве.

Зарков - и самите застрахователи казват, че човекозастраховането е висшият пилотаж и тежката артилерия. Аз така си говря, нали знайш.

[anon6706]

Относно потопа в Бисер малко грешиш. Това не е природно бедствие, а авария предизвикана от немарливостта на държавата. Така че държавата е длъжна да възстанови къщите. И да плати тлъсти обезщетения на близките на убитите от нея хора.
Ако всички съборени къщи бяха застраховани във вашата компания, вие щяхте да изплатите застраховки, но после да съдите държавата до дупка, да ви върне парите. Или?

Гигов, ай сиктир с тоя твой комунизъм.
От къде накъде ще се плащат обезщетения с моите данъци???
Ако държавен орган е виновен, НЕ ТРЯБВА ДА ПЛАЩА ДЪРЖАВАТА, а ТРЯБВА ДА ПЛАТИ ПЕРСОНАЛНО ВИНОВНИЯ ЧОВЕК (ДЪРЖАВЕН СЛУЖИТЕЛ).

[Kiro]

Да има логика и се чудя защо още се бавят

[prodigal]

Аз съм за катастрофичния пул- да може да се каже, че застрахпвателните компании в Бг нямат доверие и средства за да покрият по големи катастрофични щети. Първо трябва да е задължително, за да не се усулват селтаците и тарикатите и второ задължително ще се направи презастраховане в гигантите- за пример- Суиз Ре и Муних Ре. Тази практика беше много добра по времето на социализма и с очите си съм виждал как ДЗИ изплащат и ремонтират за по малко от месец овъглен апартамент. Всички го наричат грабеж и са против, а когато стане бедствие реват като вдовици за к... на държавата. Сумите няма да са големи- не по големи вероятно от тези които плащаме като данък за колите си

Много по-малки ще са средствата от данък на кола и разбира се всичко ще е регламентирано като капиталови изисквания и не само, тоест ще е презастраховано. Всъщност основната сметка на застрахователите за да участват ще се сведе до това, че могат да ти продадат и някаква друга застраховка, според специфичните нужди. Това обикновено ги кара да участват.

[Kiro]

Аз съм за катастрофичния пул- да може да се каже, че застрахпвателните компании в Бг нямат доверие и средства за да покрият по големи катастрофични щети. Първо трябва да е задължително, за да не се усулват селтаците и тарикатите и второ задължително ще се направи презастраховане в гигантите- за пример- Суиз Ре и Муних Ре. Тази практика беше много добра по времето на социализма и с очите си съм виждал как ДЗИ изплащат и ремонтират за по малко от месец овъглен апартамент. Всички го наричат грабеж и са против, а когато стане бедствие реват като вдовици за к... на държавата. Сумите няма да са големи- не по големи вероятно от тези които плащаме като данък за колите си

[gigow]

Най-ного погнусих от селтаците от Бисер.

Първо си признаха, че са знаели, че стената на язовирът е напукана и са я ЧАКАЛИ да се скъса. И какво направиха?
После дори почнаха да се зъбят - че подарената им (предвидена) за строеж къща била с 2-3 метра по-малка от съборената - няма такава наглост после.

Ужасявам се от мисълта, че подобни безотговорни и нагли хора, на които не би трябвало да им се позволява дори да се.ат без разрешение, гласуват и избират управляващите на тая държава !!!

Относно потопа в Бисер малко грешиш. Това не е природно бедствие, а авария предизвикана от немарливостта на държавата. Така че държавата е длъжна да възстанови къщите. И да плати тлъсти обезщетения на близките на убитите от нея хора.
Ако всички съборени къщи бяха застраховани във вашата компания, вие щяхте да изплатите застраховки, но после да съдите държавата до дупка, да ви върне парите. Или?

[zarco]

[QUOTE=Императорът;1059263004] .....
Презастраховане-не знам доколко има в простото застраховане, но в човекозастраховането май е задължително по закон.

......[QUOTE]


Усещам въпрос, на който не могат да ти отговорят ДОРИ всезнайковците - комуникиращи /все още!!!/ - с теб...

Я се замисли - и ще ти е лесно сам да си отговориш...

Какво поема един застраховател? Той не поема ли рискове? Поемайки рискове, дали той поема рискове само за да плати щетите за една паднала мазилка? Колко /примерно/ струва една плазма, а един нов автомобил? А колко струват много /хиляди/ нови плазми и нови автомобили? А колко срува едно средно голямо предприятие с ДМА в него? А колко струват 5 предприятия?....

Кой уважаващ себе си застраховател БИ ИЗЛЯЗЪЛ /ПОД СТРАХ ОТ БЪРЗ ФАЛИТ!!!/ на пазара, без да има ДОГОВОР с презастраховател, в който /между другото/ - да е ФИКСИРАН процента, който застрахователят ПРЕВЕЖДА от ВСЯКА СВОЯ ЗАСТРАХОВКА към презастрахователя?

Елементарни въпроси..., само някой трябва да ни помогне, защото не си падаме много по четене на нормативните документи...

Сполай ти!

[zarco]

Драги Жей,

наводнението влиза в природните бедствия. Земетресението е допълнителна опция, да, но доколкото зная, има пакетни продукти (особено подходящи за селски къщи), дето влиза и земетресение.

Презастраховане не знам доколко има в простото застраховане, но в човекозастраховането май е задължително по закон.

Да, застрахователите ще видят зор, ако рухне половин София - затуй трябва да има презастраховане, но никой поне що-годе читав застраховател няма да има проблем да плати няколко селски къщи.

Апропо - никой застраховател няма да ти прати 6.80 за две строшени чаши - просто защото в простото застраховане има самоучастие до някаква сума - за да не занимават хората застрахователят със дребнави претенции.

Комуникирам с хора, работещи в простото застраховане и знам туй-онуй.

Импе, АКО бях на мястото на хората, с които "комуникираш" - не бих те погледнал за такъв двусмислен термин - директна КВАЛИФИКАЦИЯ, като "простоТО застраховане"..., вместо - /по дефиниция - "общото"/...

...по тая логика - на животозастраховането - как да му казваме - нали не "тъпото"?

...иначе - не се съмнявамЕ, че знаеш "туй-онуй", точно както нашият общ познат - вечният студент - Ахилесов... / не правя намеци, де!/..

[Черкезов]

Сега ще събираме помощи за с.Дивотино.
Що за болен мозък може да кръсти населено място с името (Дивотино) ?

[Императорът]

Най-ного погнусих от селтаците от Бисер.

Първо си признаха, че са знаели, че стената на язовирът е напукана и са я ЧАКАЛИ да се скъса. И какво направиха?
После дори почнаха да се зъбят - че подарената им (предвидена) за строеж къща била с 2-3 метра по-малка от съборената - няма такава наглост после.

Ужасявам се от мисълта, че подобни безотговорни и нагли хора, на които не би трябвало да им се позволява дори да се.ат без разрешение, гласуват и избират управляващите на тая държава !!!

[prodigal]

ЗА застраховането, но против задължителността.

Никой не може да задължава свободният гражданин да се грижи за застрахователската защита на своята собственост... но и никой не е длъжен да му възстановява щетите после.

Проблемът е, че политиците са готови на всичко, за да си направят пи-ар с нашите пари. Никой от тия простаци на висока длъжност няма гражданската и държавническата смелост да излезе пред очите на хората и да им рече:

"Държавата повече няма да ви плаща обезщетение за частните имоти, пострадали при бедствия. Има си застрахователи, услугите им са на съвсем поносими цени, обръщайте се към тях. Който се застрахова, друг ще му носи рискът, който не желае, да си го носи сам."


Оправданието, че хората "нямали пари" е безочливо. Има застраховки за домът по 20-30 кинта и за кожата - пак по толкова. Ако селякът не може да извади 20 кинта веднъж в годината, по-добре, като стане наводнението, сам да иде и да удави. Оправданието, че "ми те застрахователите не търсят хората по селата" също е просташко. Същият тоя селянин, ако му се яде кашкавал или салам - отива сам в магазинът ли, или чака търговецът да му отиде в къщата и да му се моли да си купи салам и кашкавал?
Не пречи на селският кмет да повика представители на 3-4 застрахователя, те да изложат офертите си пред селяните на площадът или в кръчмата и те да си изберат, според цените и покритието.

Ама не - по-лесно е тия 20 лева да се похарчат за бира в хоремага, после да се молим на богът да не стане беля, а ако богът ни прати при Любо Пенев, да ревнем държавата да помага... и някой простак като Маймуната или Кратуната, да се отзове милозливо, не щото му дреме за някакви селтаци от Бисер, а за да трупа рейтинг с парите на данъкоплатците.

Същото и в Цар Калоян. На бас, че ако пъкнем там сега и разпитаме, че ще окаже, че всички тия нови къщи, построени на селяните с дарения, ПАК не са застраховани.

Така се Импе, ама знаеш че на дребни сметки всеки се натиска, особено ако плаща с чужди пари, но ако наистина стане напечено, държавата и да иска няма да може да помогне адекватно.

Всичките приказки как въпросът се повдигал заради застрахователите са по-скоро дребнаво притеснение да не би някой да развива бизнес. Показателно е че в Румъния доста от компаниите не се включиха в пула.

За България става дума за сравнително малък премиен приход (около 2 милиона лева годишно на застраховател), по-голяма част от който ще отиде за презастраховане и административни/ аквизационни разходи.

Темата има нужда от дискусия, не само на ниво форум, така или иначе:

http://www.zastrahovatel.com/statia.php?mysid=4532&t=4

[Императорът]

Драги Жей,

наводнението влиза в природните бедствия. Земетресението е допълнителна опция, да, но доколкото зная, има пакетни продукти (особено подходящи за селски къщи), дето влиза и земетресение.

Презастраховане не знам доколко има в простото застраховане, но в човекозастраховането май е задължително по закон.

Да, застрахователите ще видят зор, ако рухне половин София - затуй трябва да има презастраховане, но никой поне що-годе читав застраховател няма да има проблем да плати няколко селски къщи.

Апропо - никой застраховател няма да ти прати 6.80 за две строшени чаши - просто защото в простото застраховане има самоучастие до някаква сума - за да не занимават хората застрахователят със дребнави претенции.

Комуникирам с хора, работещи в простото застраховане и знам туй-онуй.

[Черкезов]

ДО: Редакцията
на в. „Застраховател прес”
ТУК

„КАТАСТРОФИЧНИЯТ ПУЛ” И ЗАСТРАХОВАНЕТО

/ становище на Стоил Александров /

Да искаш създаване на „катастрофичен пул” като застрахователна единица е първо, публично потвърждение и признаване, че организираното у нас застраховане не изпълнява функциите и ролята си и второ, непознаване на застрахователната теория и практика.
Основание за първото ни дава факта, че идеята за „пула” възниква винаги след наводнения, причинени не толкова от обилен валеж, колкото от непочистени речни дъна или от премахнати отводнителни тръби на зарибени язовири. Зад благородната мисия, че пострадалите трябва да бъдат подпомогнати, се прикрива управленческата немощ да се вземат всички необходими мерки за предотвратяване на подобни бедствия. В резултат, вместо по-лесното, създаване на организация за почистване и други предохранителни мерки, се предлага далеч по-трудното, не демократично и насилствено над изтощения финансово и от безидейно ръководене народ, да се образува, набира, управлява и разпределя един нов застрахователен фонд. В случая, напълно нецелесъобразен !
Ако е нужен, следва въпроса, а къде са сегашните застрахователни фондове и каква е тяхната роля да възмездяват пострадалите от такива традиционно покриваеми събития. Ще си позволя да отговоря. Те са планомерно източвани, защото България няма изградена никаква застрахователна политика, а Кодексът и другите нормативни актове в застраховането са сервилни към чуждестранния и корпоративен бизнес в бранша. По такъв начин резервите на униженото и бедстващо и без това българско общество преминават безпрепятствено в полза на други страни и облагодетелствани от закона среди. Ако отговорните за регулирането на застраховането не са зависими от други фактори, по-скоро щяха да се опитат да разрешат тези истински проблеми на застраховането, а не да подготвят „по комунистически” с мнения „отдолу” едно непопулярно и финансово безсмислено решение.
Възниква и въпроса, кой пречи на „добре” организираното ни застраховане и на застрахователните компании да застраховат домовете на българина доброволно, както е в демократичните общества и по света, но не при онези, които вече имат подобни пулове и не са пример за развитие на нашето общество. За да се оправдаят, някои ще кажат, че народът ни няма застрахователна култура. Това не отговаря на истината и е върховна обида на нацията. Напротив, тъкмо защото имат застрахователна култура, хората у нас не се застраховат.
Застрахователна култура липсва, но за голяма част от политиците, организаторите на застраховането и ръководителите на застрахователни компании. Ако не е така, няма постоянно да се предлагат и вземат странни решения, водещи до това, че проникването на застраховането в икономиката на страната е незначително, компаниите нямат нужните резерви, възмездяващата функция постоянно присъства в съдиилищата, запазването на достигнатия жизнен стандарт за отделния гражданин и стопанин е химера, сключват се изключително задължителни застраховки по закон или по задължение за кредит, пътуване или упражняване на дейност, а в цели населени места няма дори един стопанин, застраховал своя дом.
И как да има застраховал дома си, когато компаниите нямат вече компетентни представители, консултиращи и обгрижващи населението. Къде са застрахователните деятели, наричани кой знае защо, агенти, незнайно кому. Агентът, по принцип, е внедрен в обществото представител, а по нашия кодекс се счита за посредник. От една крайност в друга е и цялото регулирането на въпроса. Преди няколко години агентите бяха над един милион, а днес нито един ?! Истински, а не подставени лица и перачи на комисионни. Регулаторите и компаниите забравят, ако въобще знаят, че застраховката е особен продукт, който никога не се търси, но винаги настоятелно трябва да се предлага. Просто, човек е устроен да планира своя живот положително без да мисли, че точно с него може да се случи лошо събитие.
Що се отнася за второто ми подозрение, че предложение за създаване на „застрахователен катастрофичен пул” е поради непознаване на застрахователната теория и практика, считам, че вестникът не е място за придобиване и повишаване на професионалната подготовка. И все пак, за посветените е нужно напомняне. Това е в случай, ако наистина повод за „пула” могат да бъдат катастрофични събития, а не обикновени разливания на бари, рекички и запушени отводнителни канали от немукает.
Човекът в своето съществуване непрекъснато е застрашен от непредвидими по мащаб рискове. Каквото и да прави, природата си отмъщава по свой начин. Започнахме от разливания и наводнения, но има торнадо, урагани, цунами, вулкани, земетресения, свличания, терористични, военни, ядрени рискове, слънчеви, магнитни, космически и какви ли не. Застраховането е достижение на обществото, при което застрашените от определени рискове се съюзяват, обикновено на доброволен принцип, да се подпомагат взаимно при възникването им като образуват свои фондове. Само че, тази взаимопомощ е до степен, която е постижима и отговаря по мащаб на възможностите на участниците. Над тези възможности, обикновино се наричат катастрофични събития или рискове.
В теорията и практиката на застраховането съществуват понятия застраховаеми и незастраховаеми събития. Прието е катастрофичните рискове да се считат за незастраховаеми.
Накратко, който застрахова катастрофични рискове, или е наивник и си играе с шанса, или е мошеник. Освен това, в застраховането има принцип на справедливо разпределение на риска според уязвимостта на обекта и се приемат само „здрави” рискове за разлика от общественото осигуряване. В случая, този принцип ще бъде пренебрегнат и едни застраховани ще бъдат ощетявани за сметка на други.
Мисля, че създаване на „застрахователен пул” у нас може да бъде с цел да се наберат допълнително средства за разрешаване на фискални бюджетни проблеми, прехвърляне на вината при беди поради чиновнически бездействия върху фонда, да се демонстрира от някои, че застраховането „работи” и други лични съображения, ползи и интереси, свързани с корпоративния застрахователен бизнес. Особено за компаниите, оказващи се неспособни да застраховат без някой да задължи хората със закон. Тогава, има ли смисъл от тях и защо не върнем държавното застраховане и Наредба 2 за задължителното застраховане.
Ето защо, считам, че създаване на „катастрофичен пул” не може да е обект на застрахователна закрила, не касае застраховането и конкуренцията в него, ще наруши основни човешки права без да даде нужната закрила. Набирането и блокирането на средства в подобен мащаб е икономически нецелесъобразно, ще се наложи още по-голям износ на резервен капитал от страната по пътя на презастраховането, а около 25 процента от набираните средства ще се „изяждат” за администриране. Ще се наложи решаване на безброй практически нерешими въпроси, свързани с администрирането, покритията, тарифите, принципите на набиране на премиите и плащанията.
Ако управленческите органи все пак вземат необосновано решение за създаване на пул, той не трябва да има нищо общо със застраховането. Нека имат предвид, че в държава, където над 80 процента от населението мисли само за оцеляване без да има бедствия, здравомислещите не може да си позволят да организират чрезвичайни резерви за неопределени във времето и непредвидими природни катаклизими и е по-добре да насочат своите усилия за решаване на икономическите проблеми. За сега те са по-сериозни и вече настъпили, за разлика от очакваните в бъдеще природни бедствия. В противен случай от непопулярно за тях, решението за създаване на „пула” може да стане непредвидимо социално и политически фатално.

21.05.2012 г.
гр. София
С уважение: Стоил Александров.

[Jay Gould]

ПС: Сега ми дойде на ум (още малко трябва да обмисля) схема според която един застраховател, дори да има голямо събитие би платил без проблеми големи щети като, земетресение - при това без да се налага да презастрахова или без да се налага да прибягва до държавна помощ. Тоест, във всички случаи или почти всички би си запазил печалбата дори да друсне някой голям трус, а в същото време би се разплащал без проблеми.

[Jay Gould]

..мисля, че портфолиото от набрани застраховки се изнася и се презастрахова някъде...

Някой уж така казват, но каква е гаранцията, че го правят? Нали ще се наложи да си платят и за това. Презастраховането струва много пари. Преди години лично бях проверявал някой неща и понякога презастраховането изяжда почти изцяло или изцяло печалбата на местния застраховател. Нали е и много по-лесно да кажат, че го правят, а реално да си го спестят, дори да остава печалба и за тях?! Въпросът е, че застраховането у нас е пълен батак, куче влачи диря няма, няма закони, нормативна уредба, гаранции против неплащане или фалит. Всички следят банковата система и са вторачени в нея, но застраховането е не по-малко застрашено от измами, а там никой в държавата не следи събитията. Реално ако и сега цял Перник бе паднал и без застрахован, аз съм сигурен, че застрахователите няма да платят. Сигурен съм и друго - някой перничани имат застраховки, дори отделна застраховка за земетръс, но застрахователите пак няма да платят ползвайки пробойните в съдебната система и пълния хаос в държавата. Ако след 2 седмици седнем и се разровим, ще видим, че има не един или два случая в който жители на столицата или Перник са имали застраховки, но не са им платени дори счупените чаши.

Иначе и Императора е прав в някой отношения - Има застраховки на стойноста на каса бира които са много добри, но общото недоверие се стоварва и върху тях и скапва цялата система.