Седем години допълнително пенсионно осигуряване-доходност 0%

[Pivoley]

Чакай ти да вземеш някога някаква пенсия от пенсионноосигурително дружество. То и държавната пенсия ще е същото дърво, ама поне ще е малко по-сигурна и не се влияе толкова много от сривовете на борсата. Ами какво става ако имаш спестени примерно 100 000 лв. за 25 години в пенсионно дружество то агресивен тип, което е инвестирало 50% от активите си в акции и тези акции се сринат с 80%, точно преди да се пенсионираш? В САЩ така маса народ остана с мизерни пенсии, въпреки че сума ти години хората са си внасяли чинно всеки месец.

Истината е всеки сам си търси начин да се пенсионира с месечна пенсия от от поне 10 хилки, при възможност далеч преди административно регламентираната възраст. Другото си е мизерстване и робия.

[Jekata]

Re: Седем години допълнително пенсионно осигуряване-доходнос

Или един голям к.р ...

[малката сестра]

http://www.dnevnik.bg/pazari/2009/10...siguriavane_-/


Седем години след началото на допълнителното пенсионно осигуряване за родените след 1959 г. хората на практика не са получили никаква доходност от вноските си. Това показва статистиката на Комисията за финансов надзор към края на септември, според която за последните две години резултатите от инвестиции на фондовете са най-ниското си ниво откакто започва изчисляването им през 2004 г.

На практика, ако сте имали вноски от самото начало на допълнителното пенсионно осигуряване, днес реалната ви доходност от тях е около нулата, тъй като дори и първите години фондовете да са показали добри резултати, те са изядени от високата инфлация.

"Сегашният резултат е по-скоро корекция, но лошото е, че доходността е под инфлацията и така реалният резултат в момента е около 0%", обясни пред "Дневник" Милен Марков, председател на комитета по инвестициите към Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и изпълнителен директор на ПОК "Съгласие".

Основната причина за показаната към края септември отрицателна доходност е спадът на борсите, на които бяха инвестирани голяма част от средствата на фондовете. Все пак мениджърите на дружествата успокояват, че загубите са предимно на хартия, а не реални, тъй като идват от преоценка на пазарната цена на активите и при възстановяването на фондовите пазари отрицателната доходност ще бъде компенсирана. Нито един фонд не минава под долната граница на доходността, която се определя на всяко тримесечие от заместник-председателя на надзора. Ако това се случи, той ще трябва да задели средства от собствените си резерви, за да компенсира разликата между своята доходност и минималната граница.

Минималният праг за резултатите на универсалните фондове, които са задължителни за родените след 1959 г., е -11.45%, а за професионалните, в които се осигуряват работещите при тежък труд, тя е -13%. Праговете се определят според средния резултат на всички фондове и няма изискване доходността да е само положителна. Публикуваните от КФН резултати са годишни, но се изчисляват на база на последните 24 месеца. Така доходността към края на септември тази година обхваща периода от най-силните повишения до най-големите загуби на борсите.

Средната доходност на универсалните фондове към септември е -8.4%, докато за професионалните тя е -10% и -11.2% за доброволните. За сравнение – основният индекс на Българската фондова борса SOFIX е паднал близо четири пъти под стойността си от края на септември 2007 г. Допреди спада на борсите повечето задължителни фондове инвестираха в акции до максимално позволения дял от активите си – 25%, а някои от доброволните, които нямат такива ограничения, влагаха до 40-50% от средствата си. Сривът в цените на акциите промени основно стратегиите им и повечето от тях изтеглиха парите от книжата с плаваща цена към държавни ценни книжа и депозити. От няколко месеца насам обаче, когато вече се заговори за начало на възстановяването поне на чуждите пазари, и пенсионните схеми отново започнаха покупки на акции. Борис Бонкин, портфолио мениджър в "Алианц България", обясни за "Дневник", че в последната една година много от пенсионните фондове са се ориентирали основно към инвестиции в чужбина, а не към БФБ, където всички очакват възстановяването да е много по-бавно.

Бонкин посочи, че след преструктурирането на портфейлите и нивото на риск на инвестициите е спаднало. Това се вижда от показателите за стандартно отклонение, които се публикуват заедно с доходността. Като цяло обаче в последните две години промяната не е драстична, а има и периоди, в които рискът се е повишавал, особено при доброволните фондове.