Първоначално изпратено от Nikola
Глобални причини:
-------------------------
1. Финансова причина: Банките са с пълни памперси и въпреки рекордно ниските лихви все още не са откачили по междубанковото кредитиране => затова м/у-банковите лихви са все още високи (а в Бг на рекорд левълс).
2. Икономическа причина: заетостта спада заради орязване на разходи и оптимизиране на производства. Големите компании в САЩ видяха, че е невъзможно да са конкурентни на азиатското производство с дейли надница на работник от по $75. Отделно за да се разрастват производствата на компаниите трябва да има поне 1 от 2 неща: нарастващо потребление или нови пазари. Нито едното не е валидно.
3. Потребителска причина: инфлационната спирала с цената на суровините удари едновременно с ипотечните проблеми върху потребителите. Резултатът, комбиниран с риска от безработица, е по-малко консюмър спендинг, което е водещия създател на БВП в цялостен мащаб (67% в САЩ, 75% в БГ, т.н..). Накратко масовият човек вече не харчи като луд като през периода 2001-2007, когато беше стимулиран от евтиния кеш на кредит, защото вече се е набълбукал с лизинги и ипотеки, които не само че формират огромна част от разходите му, но и сърпрааайз -- станаха по-скъпи. Този период съвпада и с нормалния бизнес цикъл, което допълнително поставя редица фирми на мушката.
Това бяха глобалните причини, има и други второстепенни.
Относно БГ:
----------------
България е основен износител на няколко неща:
1. Суровини (основно за строителство - руди, метали, кварцови пясъци, т.н.)
2. Второстепенни продукти за строителство (санитарен фаянс, т.н.)
3. Продукти свързани с преки лични разходи (текстил, кожи, т.н.)
4. Суровини за селско стопанство (торове, т.н.)
5. Части за автомобилната промишленост (Чирпан, т.н.)
+ туристически бранш, които в момента ще хапва "целомъдрието" на бетонените бизнесмени, комбинирано с добрата репутация на страната
Мисля, че всеки може да се досети защо секторите по-горе няма как да поддържат същия темп.
Относно "болестта":
--------------------------
Оригиналните спасителни планове целяха да излекуват симптомите, а не болестта (и спасяваха високите етажи на олигархо-капиталистическата система, наливайки чисто и просто ликвидност без да има къде тя да се преналее). Накратко, правителствата се надяваха, че като налеят напечатан кеш, капиталовите пазари ще се възстановят автоматично, имотния пазар ще намери дъно и ще бъде подкрепен, банките ще могат да шит-нат токсичните активи и ще започнат да кредитират, потребителите ще започнат да харчат наново. Еми да ама не... Да подкрепиш всички виртуални финансови деривативи с полу-виртуален кеш е безсмислено -- и затова кап.пазари реагираха повече от трагично на спасителните планове.
Обаче -- набързо отделните общности смениха платната. 1-во Китай обяви новия си план, който ще бъде фокусиран върху заетостта -- инфраструктурни проекти, промишлени проекти за страната, т.н. Така не само безработицата ще бъде овладяна, а и строителния бранш ще може да се пренасочи към тях + малките фирми ще има за кого да се прикачат. Така и потребителския спендинг до 1-2 год. ще се възстанови.
Новият план на Обама е почти същия -- хеви-метъл инвестиции в САЩ за инфраструктута, грийн рисорсес, алтернативни ен. източници вместо сухи капиталови инжекции. И резултата е налице -- пазарите веднага се успокоиха, суровините (особено храни) се оттласнаха от дъното. Металите също. Европа също смени очилата и започна да съставя общ план за спасяване на икономиката, а не на пазарите - и затова борсите в ЕС се възстановяват с 4 зелени сесии поред, защото пазарите следват очакванията за растеж на икономиката, а не икономиката пазарите.
Тези 3 плана маркират официално края на кризата и началото на възстановяването!
Дали ефектът ще достигне БГ е малко спорен. Износът ни не е много диверсифициран и е вероятно да има лек лаг. А през това време е безсмислено банките да кредитират като луди наново, защото няма смислен сектор, който да кредитират -- за да имат нужда от нов ресурс, промишлеността трябва да има очаквания за нови пазари или растящо потребление, което още не е факт. Кредити за "отрасли" като имоти и с-класи мисля, че няма да коментираме. Единственият положителен ефект от намалените МЗР може да е ако банките смъкнат лихвите по съществуващите кредити на индустрията, за да може тя да не се задъха в следващите 2 г. докато дойде новият импулс от поръчки. Ако пък тези % изтекът в банките-майки, то можем само да кажем -- RIP!
смях... сега излезе
Коментар