Краят на бандитския капитализъм
Валери Ценков
http://www.temanews.com/index.php?p=...=484&aid=11435
Симетрията на греха: наблюдения и размисли за краха на Уолстрийт
На два часа път с кола в подножието на Скалистите планини се намира странен музей с още по-стряскащото име "Бизонско скакало Разбитата глава". Това място в продължение на 6000 години е служило като естествена кланица на открито за канадските аборигени. Основният поминък на местните индианци бил ловът и те отлично познавали топографията на равнината и капризите на бизоните и така си осигурявали изобилна храна, принуждавайки ги да се самоубиват. Бизоните скачали с главата надолу в стръмната скалиста пропаст, спасявайки се от преследващите ги индианци. ЮНЕСКО обяви това място за част от Световното историческо наследство. Звучи абсурдно, защото това е по-скоро лобното място за може би милиони бизони. И все пак вероятно има някаква логика, защото агонията от "Разбитата глава" много наподобява на нещо познато от ХХI век, наречено "инвестиране на Уолстрийт". Винаги трябва да се намерят виновници за срива на пазарите и както става обикновено, пешкира и този път опраха спекулантите. По-важно е да се открият истинските причини за кризата и този път нещата отиват твърде дълбоко. Ами ако за всичко е виновна американската икономика и самият модел, по който тя се развива?
Списание "Форчън" формулира проблема по твърде оригинален начин, цитирайки сполучливо калифорнийския икономист Джон Уйлямс, който нарече опитите на официалната статистика да прикрива истината с феномена "безгръбначната Полиана" - от името на главната героиня от едноименния класически детски роман на Елеонор Потър. Уилямс поддържа сайта "Сенчеста статистика" (Shadowstats.com), в който публикува истинските данни за инфлацията и състоянието на икономиката. Неговите анализи често се използват от инвеститори и финансови експерти. На базата на истинските цифри за развитието на американската икономика бившият съветник на президента Никсън - Кевин Филипс, аргументира своята теза за "бикономиката": превръщането на еуфорията от "бичите" резултати в подвеждаща финансова идеология, чрез която пришпорването на биковете от Уолстрийт води периодично до кризи и сътресения на световните пазари.
Краят на пирамидата на Понци
Причината банковата система периодично да преживява кризи и срив на пазара се крие в това, че тя до голяма степен имитира прочутата пирамидална схема на италианския имигрант Чарлз Понци от 1920 г. Той пръв развива модела, който всъщност копира истинското банкиране. Схемата Понци е известна още като "кредитиране с частичен резерв" (fractional reserve lending) - участниците в играта получават парите си от привличането на все нови и нови играчи, докато се изчерпи капацитетът от привличане на "балъци" и всичко рухва. Любопитно е, че за да рекламира своята измама, Понци пръв използва термини като "глобален валутен арбитраж", търгове с хеджирани фючърси, високодоходни инвестиционни програми и дори "офшорни инвестиции".
Банките работят на същата схема, само че банковата система с Централна банка се нарича банкова система с частичен резерв (fractional reserve banking). В съвременния западен свят икономиката се базира върху т.нар. система на необезпечените книжни кредитни дългови пари fiat debt-money system. Тоест капитализмът би трябвало да е благодарен, че Маркс обяви капитала за присъщ елемент на развитието. Защото на практика това са дълговете и ако всички изплатят дълговете си, системата ще замре и няма да има вече пари. Просто съвременната монетарна система е обречена или да произвежда инфлация, или да загине. А западният модел работи благодарение на три взаимносвързани елемента ПАРИ - КРЕДИТИ - ДЪЛГ. Ако някой от тях липсва, системата спира да функционира. За това постоянно се налага намеса отвън, за да се коригира деликатният баланс между тях. Федералният резерв на САЩ е най-могъщата световна институция, която управлява най-разточителната оргия с пари, кредити и дългове, разигравана от човешката цивилизация.Системата постоянно клони към дефлация и хиперинфлация, а регулиращият елемент е инфлацията. Когато тя се държи в балансирани рамки, икономиката се развива. Ако бъде изпусната, системата разполага само с два възможни начина за намаляване на напрежението: пукане или експлозия - дефлация или хиперинфлация.
Доскоро инфлацията доминираше в глобален аспект. Макар че дефлацията играеше също ограничена роля в някои сегменти на икономиката, недвижимите имоти, строителството, ипотеките и свързаните с тях бизнеси усещаха натиска на дефлацията. В същото време медицинските услуги, хранителните стоки, университетските такси, суровините и материалите скочиха до безбожни нива.
През последните седмици трендът се обърна - сега изглежда, че дефлацията е доминираща. Въпросът е дали това е трайна тенденция и от какво всъщност бе предизвикана тя. Отговорът се съдържа в знаменитата реплика на Гордън Геко от холивудския филм "Уолстрийт": "Алчността е Бог". А американците винаги са парадирали със своята религиозност.
Какво стана?
Англосаксонският бизнес модел винаги се е блазнил от идеята за бързо забогатяване без прекалено изтощителни усилия, като се вкарват пари в непроизводствени дейности с идеята след това тези инвестиции да може да се доят по магически начин и да се поддържа разточителен стандарт на живот.
В зората на американската икономика има доста такива примери: най-напред американците повярваха, че изграждането на железопътни линии ще им донесе просперитет и всеки ще бъде богат. Тогава милиони долари бяха излети в железниците, в някой градове започват да функционират две и повече железопътни компании. Но съвсем скоро балонът се пука и милиони остават без пари. Същото се повтаря и с автомобилите преди Великата депресия.
Най-фрапиращият пример през последните двадесет години е свързан с интернет. Глобалната мрежа бе създадена от Тим Бърнърс Лий в Европейския център за ядрени изследвания с идеята да свързва учените от целия свят в името на научния прогрес. Американците обаче съзряха във виртуалното пространство още една възможност за правене на пари и така създадоха дот-ком балона 1998-2001 г. Тогава авторитетният Американски институт на предприемачите обяви настъпването на "новата икономика", която ще направи всички американци богати. "Индексът Дау Джоунс ще стигне 36 000 пункта и всички ще забогатеем" - се казваше в една брошура на института. "Правилата ще се променят, защото старите принципи на печалбата и загубите, на търсенето и предлагането вече няма да важат. Настъпва ерата на Новата интернет икономика." Появиха се хиляди дот-ком фирми, но една от тях надмина всичко познато до този момент. Казваше се Excite at Home. Някой помни ли я още? Тя обаче само за година и половина стигна пазарна капитализация от $1 млрд. За да поддържа така висока цена на акциите, компанията трябваше да разшири продажбите си на всяка планета от Слънчевата система и да има поне 10 млрд. потребители. Подобни примери бяха десетки и съвсем закономерно балонът се пукна. А акциите на Exite се обезцениха точно с 99.8 процента! Възможно ли е да се открие балонът предварително? Да, защото съществува икономическа логика и тя е постоянна величина. Еуфорията може да е само временна - като лотарията или залаганията в Лас Вегас.
Логиката: кога си струва да се инвестира в компания?
Когато редовно получавате дивидент от парите си. Да речем, инвестирате $100 в компания и всяка година получавате дивидент в размер на $10 - тоест за десет години ще си изплатите инвестицията и ще бъдете на печалба. Това е разумна инвестиция. Но ако дивидентът е само 10 цента, но вие въпреки това инвестирате $100 с очакване в един момент да продадете акциите си за $200, това вече не е инвестиция, а спекулация. Затова и дот-ком балонът се спука толкова бързо. Оказа се, че това не е никаква нова икономика, а просто нова версия на старата измамна схема в стил "Понци пирамида" - поредният пазарен балон, който се спуква.
В икономиката съществува един закон за прегряването, който вещае образуването на балон и след това болезненото му пукане. Когато много хора започнат да харчат пари за инвестиране в нещо с цел бързо да удвоят парите си, това е сигурен знак за балон, или казано по-просто - за измама и пирамидална схема. Когато не влагаш пари в недвижим имот, за да живееш в него или като дългосрочна инвестиция, отдавайки го под наем, това е сигурен знак за прегряване на пазара. Когато не знаеш в какво инвестираш парите си, не се интересуваш от това с какво се занимава компанията, какво продава, какво е финансовото й състояние, пазари, клиенти, перспектива за развитие - това е сигурен знак за спекулация. Единствената цел е да се удвоява инвестицията. Точно това правят дилърите и брокерите на борсата. Този модел се пренесе и в живота на американците с бума на жилищните имоти. Не случайно те се оказаха в центъра на сегашната криза.
See You Later, Speculator
Известно е, че американската икономика е базирана изцяло върху теорията за нарастващото потребление - т.нар. consumerism. Той движи 72-74% от цялата икономика. Ето защо всяка криза или депресия, която ограничава или намалява потреблението, е пагубна за икономиката. И се налага да се изобретяват модели как до потребителите да стигат лесни пари, за да се задвижи отново машината. След като се пукна балонът на дот-кома през 2000 г., инвеститорите загубиха 7 трилиона долара. След това дойдоха и терористичните атентати от 11 септември 2001 г. и въображението на икономическите гении се отприщи: патриотичната еуфория позволи на Федералния резерв да намали лихвените проценти до рекордни нива с цел "всеки американец да получи възможност да участва в изграждане на новата икономическа мощ на САЩ". Тъй като по това време строителството отбелязваше бум и всяко четвърто работно място се създаваше от строителните компании, Алън Грийнспън и финансовите акули решиха да заложат на недвижимите имоти. Така благодарение на гениалните либерални теории на Грийнспън американците започнаха лакомо да потребяват стоки, от които дори не се нуждаеха, като си ги осигуряваха с пари, които дори не притежаваха. Печатната машина на Фед работеше с пълна пара, а взетите назаем долари отиваха в джобовете на азиатските производители, а през послените години - и в износителите на петрол. Те от своя страна купуваха американски ценни книжа и правителствени облигации. Правителствата трябваше да печатат допълнителни количества от местната валута, за да купуват долари. В резултат на това се получи огромен океан от ликвидност в най-различни валути - долари, юани, рубли, евро, лири стерлинги. Той от своя страна вдигна цените на активите навсякъде. Приливът на лесни пари вдигна цената на всичко - къщи, акции, облигации, диаманти, часовници, картини. Петролът прекрачи границата на $150, златото надхвърли $1000, а разглезените новоизлюпени милиардери започнаха да купуват странни произведения на изкуството като инсталационни конфекции на Дамиен Хърст и само за няколко години наляха в джобовете му $800 млн. Да, но през март 2007-а някой дръпна шалтера и внезапно ликвидността започна да се изпарява. Изведнъж купонът свърши и дойде времето на лихварите.
Лихварството се подчинява на изключително жестоки закони и най-безкомпромисният от тях гласи: "Когато не можеш да си изпросиш или да вземеш назаем пари, за да си платиш борчовете, банкрутираш."
Паралелна финансова система
Казват, че докато трескаво се търсели решения за съдбата на Lehman Brothers, в офиса на конкурента Goldman Sachs в Лондон се разигравал шумен ритуал. Трейдърите посрещали всяка новина, приближаваща конкуренцията към фаталния край, като припявали шумно химна на Queen anthem: Another one bites the dust. (Някой друг ще опере пешкира). Всички бяха в кюпа, но някои се спасиха, а други не успяха. Причината е, че никой нямаше представа на каква сума възлизат лошите кредити. Защото 30 години дерегулация на практика създадоха една паралелна финансова система, в която се търгуваха над $500 трилиона деривати без никакъв правителствен контрол или счетоводен отчет. Някои дори твърдят, че сумата надхвърля квадрилион. Тези взаимни транзакции се преплитат с останалата част от уж регулираната финансова система и представляват сериозна опасност за стабилността на икономиката. Тъкмо заради това милиардерът Уорън Бъфет нарече дериватите "оръжие за масово финансово унищожение". Най-абсурдната част от картината: банковата система не позволява на най-големите играчи на деривати да затънат и тя трябва да поеме удара върху себе си. Както и се получи на практика. Така например само сегментът на пакети от просрочени кредити (Credit Default Swaps) възлиза на $62 трлн. - тоест почти колкото производството на всички икономики в света за една година.
Дериватите - анатомия на балона
Доскоро никой не се интересуваше от тези вторични инструменти на борсовия пазар. Макар че според търгуваните обеми и парите, които се въртят на този пазар, тези инвестиции категорично държат първото място на финансовия пазар в световен мащаб. Този вид финансови инструменти се наричат деривати, защото не притежават присъща стойност, а извличат и получават стойност от нещо друго. На практика това са просто залози. Можете да "хеджирате своя залог", че нещо, което притежавате, ще поскъпне, като направите допълнителен залог, че то ще поевтинее. На практика това правят хедж фондовете - те хеджират залози на пазара за деривати. Няма ограничения на какво ще залагате - от цената на кафето в Бразилия до движението на индексите на определени пазари. Уловката е в това, че дериватите сами по себе си не създават нищо. Както казва икономистът Робърт Чапман, те носят добри доходи на мързеливи хитреци, които успяват да заработват за сметка на хората, които произвеждат реални стоки и услуги. Един наистина типично англосаксонски инструмент за трупане на пари. Преди 1997 г. разиграването на деривати е било нелегално, тъй като се е считало за хазарт. Но след идването на Алън Грийнспън начело на Федералния резерв тази дейност е узаконена и той самият я насърчава като възможност да се подобри "рисковият мениджмънт" на компаниите. След като усвоят този инструмент, банките започват да извличат солидни печалби. Но цената за това е увеличаване на риска за финансовата система като цяло. Защото тъкмо тези инструменти направиха възможно масовото раздаване на високорискови кредити и създаването на кредитния балон. Според последния доклад на Банката за международни плащания (BIS) за миналата година общият обем на търговията с деривати е надхвърлил 1 квадрилион долара - това са 1000 трилиона долара. Само като сравнение за размера на балона - срещу тази виртуална сума реално стои общият брутен вътрешен продукт на всички държави в света, възлизащ на 60 трилиона долара. Тоест търгуваните въображаеми обеми надхвърлят близо 17 пъти всичко материално на този свят! Опасното е, че хазартните брокери могат да залагат до безкрайност - защото залагат пари, които не притежават. Но за сметка на хазартната тръпка рисковете за световната икономика се увеличават многократно, защото тези залагания заличават естествените бариери пред безразсъдните икономически рискове.
Най-търгуваният инструмент от тези деривати са т.нар. CDS - пакети от просрочени кредити (Credit Default Swap). На практика те не са нищо друго, освен залог дали една компания ще просрочи или няма да просрочи плащанията си по определени облигации. При обикновения суап на просрочени кредити купувачът на този инструмент получава добра сума пари от продавача, ако компанията просрочи плащанията си в определен период от време. От своя страна продавачът периодично събира премии от купувача за това, че се е съгласил да поеме този риск. Всъщност тези пакети приличат на застрахователни полици. Уловката е в това, че не е задължително да притежаваш реални активи или да понасяш реални загуби. Просто печелиш от промените и колебанията на пазара, без реално да рискуваш нищо.
Да вземем например сензационния случай с разкритието за човека, спечелил най-много пари от краха на Уолстрийт миналата седмица - собственика на хедж фонда Paulson and Co - Джон Полсън. Той пръв решава да заложи върху пукането на балона на борсата и започва да прави залози, като играе срещу Lloyds TSB и HBOS - двата британски колоса, които се сляха в резултат на пукането на балона. Джон Полсън се нареди на 165-о място в последната класация на Forbes за 400 най-богати хора на планетата, но държи рекорда за най-бързо забогатяване - $1.6 млрд. само за десет месеца! За последната година е увеличил три пъти активите на своя хедж фонд - до $21 млрд. - само благодарение на аналитичните си математически способности и на рисковите залози на борсата. В деня, в който пазарът се срина, Полсън заложил за съдбата на Lloyds TSB и HBOS, разигравайки къси продажби за акции в размер съответно за $260 млн. и за $92 млн. И докато шефовете на двете финансови институции преговаряли за условията по сделката между тях, Полсън прибрал в портфейла си $168 000 - просто защото разпродал защита срещу риск от търгуването на двете институции!
Вестник "Ню Йорк поуст" писа за друг случай, при който собственикът на хедж фонд натрупал за една година премии в размер на $320 000 само от това, че продавал защита срещу високорискови джънк облигации с рейтинг BBB. Премиите всъщност са "свободни" пари - докато действително не се стигне до дифолт на облигациите и хедж фондът трябва да плати $100 млн. от залози. И точно тук е уловката: какво става, ако хедж фондът няма тези пари - както става обикновено. Тогава корпоративната обвивка на фонда или единият от партньорите с ограничена отговорност обявява фалит. Но тъй като и двете страни са вписали дериватите в своите счетоводни книги като активи, сега трябва да ги отпишат. Играчите, които са хеджирали залозите си и от двете страни, не могат да си приберат премията. Това означава, че те не могат и да изплатят загубените залози. Това води до верижна реакция - ефектът на доминото предизвиква рухване на цялата пирамидална схема. Тези схеми доведоха до фалита на Lehman Bros и един от известните хедж фондове с висок ливъридж Washington Mutual и заедно с него и всички ливъридж финансирани сделки. Но с това процесът няма да спре: финансовият свят е прекалено обвързан, за да смятат останалите играчи, че най-страшното е зад гърба им.
Валери Ценков
http://www.temanews.com/index.php?p=...=484&aid=11435
Симетрията на греха: наблюдения и размисли за краха на Уолстрийт
На два часа път с кола в подножието на Скалистите планини се намира странен музей с още по-стряскащото име "Бизонско скакало Разбитата глава". Това място в продължение на 6000 години е служило като естествена кланица на открито за канадските аборигени. Основният поминък на местните индианци бил ловът и те отлично познавали топографията на равнината и капризите на бизоните и така си осигурявали изобилна храна, принуждавайки ги да се самоубиват. Бизоните скачали с главата надолу в стръмната скалиста пропаст, спасявайки се от преследващите ги индианци. ЮНЕСКО обяви това място за част от Световното историческо наследство. Звучи абсурдно, защото това е по-скоро лобното място за може би милиони бизони. И все пак вероятно има някаква логика, защото агонията от "Разбитата глава" много наподобява на нещо познато от ХХI век, наречено "инвестиране на Уолстрийт". Винаги трябва да се намерят виновници за срива на пазарите и както става обикновено, пешкира и този път опраха спекулантите. По-важно е да се открият истинските причини за кризата и този път нещата отиват твърде дълбоко. Ами ако за всичко е виновна американската икономика и самият модел, по който тя се развива?
Списание "Форчън" формулира проблема по твърде оригинален начин, цитирайки сполучливо калифорнийския икономист Джон Уйлямс, който нарече опитите на официалната статистика да прикрива истината с феномена "безгръбначната Полиана" - от името на главната героиня от едноименния класически детски роман на Елеонор Потър. Уилямс поддържа сайта "Сенчеста статистика" (Shadowstats.com), в който публикува истинските данни за инфлацията и състоянието на икономиката. Неговите анализи често се използват от инвеститори и финансови експерти. На базата на истинските цифри за развитието на американската икономика бившият съветник на президента Никсън - Кевин Филипс, аргументира своята теза за "бикономиката": превръщането на еуфорията от "бичите" резултати в подвеждаща финансова идеология, чрез която пришпорването на биковете от Уолстрийт води периодично до кризи и сътресения на световните пазари.
Краят на пирамидата на Понци
Причината банковата система периодично да преживява кризи и срив на пазара се крие в това, че тя до голяма степен имитира прочутата пирамидална схема на италианския имигрант Чарлз Понци от 1920 г. Той пръв развива модела, който всъщност копира истинското банкиране. Схемата Понци е известна още като "кредитиране с частичен резерв" (fractional reserve lending) - участниците в играта получават парите си от привличането на все нови и нови играчи, докато се изчерпи капацитетът от привличане на "балъци" и всичко рухва. Любопитно е, че за да рекламира своята измама, Понци пръв използва термини като "глобален валутен арбитраж", търгове с хеджирани фючърси, високодоходни инвестиционни програми и дори "офшорни инвестиции".
Банките работят на същата схема, само че банковата система с Централна банка се нарича банкова система с частичен резерв (fractional reserve banking). В съвременния западен свят икономиката се базира върху т.нар. система на необезпечените книжни кредитни дългови пари fiat debt-money system. Тоест капитализмът би трябвало да е благодарен, че Маркс обяви капитала за присъщ елемент на развитието. Защото на практика това са дълговете и ако всички изплатят дълговете си, системата ще замре и няма да има вече пари. Просто съвременната монетарна система е обречена или да произвежда инфлация, или да загине. А западният модел работи благодарение на три взаимносвързани елемента ПАРИ - КРЕДИТИ - ДЪЛГ. Ако някой от тях липсва, системата спира да функционира. За това постоянно се налага намеса отвън, за да се коригира деликатният баланс между тях. Федералният резерв на САЩ е най-могъщата световна институция, която управлява най-разточителната оргия с пари, кредити и дългове, разигравана от човешката цивилизация.Системата постоянно клони към дефлация и хиперинфлация, а регулиращият елемент е инфлацията. Когато тя се държи в балансирани рамки, икономиката се развива. Ако бъде изпусната, системата разполага само с два възможни начина за намаляване на напрежението: пукане или експлозия - дефлация или хиперинфлация.
Доскоро инфлацията доминираше в глобален аспект. Макар че дефлацията играеше също ограничена роля в някои сегменти на икономиката, недвижимите имоти, строителството, ипотеките и свързаните с тях бизнеси усещаха натиска на дефлацията. В същото време медицинските услуги, хранителните стоки, университетските такси, суровините и материалите скочиха до безбожни нива.
През последните седмици трендът се обърна - сега изглежда, че дефлацията е доминираща. Въпросът е дали това е трайна тенденция и от какво всъщност бе предизвикана тя. Отговорът се съдържа в знаменитата реплика на Гордън Геко от холивудския филм "Уолстрийт": "Алчността е Бог". А американците винаги са парадирали със своята религиозност.
Какво стана?
Англосаксонският бизнес модел винаги се е блазнил от идеята за бързо забогатяване без прекалено изтощителни усилия, като се вкарват пари в непроизводствени дейности с идеята след това тези инвестиции да може да се доят по магически начин и да се поддържа разточителен стандарт на живот.
В зората на американската икономика има доста такива примери: най-напред американците повярваха, че изграждането на железопътни линии ще им донесе просперитет и всеки ще бъде богат. Тогава милиони долари бяха излети в железниците, в някой градове започват да функционират две и повече железопътни компании. Но съвсем скоро балонът се пука и милиони остават без пари. Същото се повтаря и с автомобилите преди Великата депресия.
Най-фрапиращият пример през последните двадесет години е свързан с интернет. Глобалната мрежа бе създадена от Тим Бърнърс Лий в Европейския център за ядрени изследвания с идеята да свързва учените от целия свят в името на научния прогрес. Американците обаче съзряха във виртуалното пространство още една възможност за правене на пари и така създадоха дот-ком балона 1998-2001 г. Тогава авторитетният Американски институт на предприемачите обяви настъпването на "новата икономика", която ще направи всички американци богати. "Индексът Дау Джоунс ще стигне 36 000 пункта и всички ще забогатеем" - се казваше в една брошура на института. "Правилата ще се променят, защото старите принципи на печалбата и загубите, на търсенето и предлагането вече няма да важат. Настъпва ерата на Новата интернет икономика." Появиха се хиляди дот-ком фирми, но една от тях надмина всичко познато до този момент. Казваше се Excite at Home. Някой помни ли я още? Тя обаче само за година и половина стигна пазарна капитализация от $1 млрд. За да поддържа така висока цена на акциите, компанията трябваше да разшири продажбите си на всяка планета от Слънчевата система и да има поне 10 млрд. потребители. Подобни примери бяха десетки и съвсем закономерно балонът се пукна. А акциите на Exite се обезцениха точно с 99.8 процента! Възможно ли е да се открие балонът предварително? Да, защото съществува икономическа логика и тя е постоянна величина. Еуфорията може да е само временна - като лотарията или залаганията в Лас Вегас.
Логиката: кога си струва да се инвестира в компания?
Когато редовно получавате дивидент от парите си. Да речем, инвестирате $100 в компания и всяка година получавате дивидент в размер на $10 - тоест за десет години ще си изплатите инвестицията и ще бъдете на печалба. Това е разумна инвестиция. Но ако дивидентът е само 10 цента, но вие въпреки това инвестирате $100 с очакване в един момент да продадете акциите си за $200, това вече не е инвестиция, а спекулация. Затова и дот-ком балонът се спука толкова бързо. Оказа се, че това не е никаква нова икономика, а просто нова версия на старата измамна схема в стил "Понци пирамида" - поредният пазарен балон, който се спуква.
В икономиката съществува един закон за прегряването, който вещае образуването на балон и след това болезненото му пукане. Когато много хора започнат да харчат пари за инвестиране в нещо с цел бързо да удвоят парите си, това е сигурен знак за балон, или казано по-просто - за измама и пирамидална схема. Когато не влагаш пари в недвижим имот, за да живееш в него или като дългосрочна инвестиция, отдавайки го под наем, това е сигурен знак за прегряване на пазара. Когато не знаеш в какво инвестираш парите си, не се интересуваш от това с какво се занимава компанията, какво продава, какво е финансовото й състояние, пазари, клиенти, перспектива за развитие - това е сигурен знак за спекулация. Единствената цел е да се удвоява инвестицията. Точно това правят дилърите и брокерите на борсата. Този модел се пренесе и в живота на американците с бума на жилищните имоти. Не случайно те се оказаха в центъра на сегашната криза.
See You Later, Speculator
Известно е, че американската икономика е базирана изцяло върху теорията за нарастващото потребление - т.нар. consumerism. Той движи 72-74% от цялата икономика. Ето защо всяка криза или депресия, която ограничава или намалява потреблението, е пагубна за икономиката. И се налага да се изобретяват модели как до потребителите да стигат лесни пари, за да се задвижи отново машината. След като се пукна балонът на дот-кома през 2000 г., инвеститорите загубиха 7 трилиона долара. След това дойдоха и терористичните атентати от 11 септември 2001 г. и въображението на икономическите гении се отприщи: патриотичната еуфория позволи на Федералния резерв да намали лихвените проценти до рекордни нива с цел "всеки американец да получи възможност да участва в изграждане на новата икономическа мощ на САЩ". Тъй като по това време строителството отбелязваше бум и всяко четвърто работно място се създаваше от строителните компании, Алън Грийнспън и финансовите акули решиха да заложат на недвижимите имоти. Така благодарение на гениалните либерални теории на Грийнспън американците започнаха лакомо да потребяват стоки, от които дори не се нуждаеха, като си ги осигуряваха с пари, които дори не притежаваха. Печатната машина на Фед работеше с пълна пара, а взетите назаем долари отиваха в джобовете на азиатските производители, а през послените години - и в износителите на петрол. Те от своя страна купуваха американски ценни книжа и правителствени облигации. Правителствата трябваше да печатат допълнителни количества от местната валута, за да купуват долари. В резултат на това се получи огромен океан от ликвидност в най-различни валути - долари, юани, рубли, евро, лири стерлинги. Той от своя страна вдигна цените на активите навсякъде. Приливът на лесни пари вдигна цената на всичко - къщи, акции, облигации, диаманти, часовници, картини. Петролът прекрачи границата на $150, златото надхвърли $1000, а разглезените новоизлюпени милиардери започнаха да купуват странни произведения на изкуството като инсталационни конфекции на Дамиен Хърст и само за няколко години наляха в джобовете му $800 млн. Да, но през март 2007-а някой дръпна шалтера и внезапно ликвидността започна да се изпарява. Изведнъж купонът свърши и дойде времето на лихварите.
Лихварството се подчинява на изключително жестоки закони и най-безкомпромисният от тях гласи: "Когато не можеш да си изпросиш или да вземеш назаем пари, за да си платиш борчовете, банкрутираш."
Паралелна финансова система
Казват, че докато трескаво се търсели решения за съдбата на Lehman Brothers, в офиса на конкурента Goldman Sachs в Лондон се разигравал шумен ритуал. Трейдърите посрещали всяка новина, приближаваща конкуренцията към фаталния край, като припявали шумно химна на Queen anthem: Another one bites the dust. (Някой друг ще опере пешкира). Всички бяха в кюпа, но някои се спасиха, а други не успяха. Причината е, че никой нямаше представа на каква сума възлизат лошите кредити. Защото 30 години дерегулация на практика създадоха една паралелна финансова система, в която се търгуваха над $500 трилиона деривати без никакъв правителствен контрол или счетоводен отчет. Някои дори твърдят, че сумата надхвърля квадрилион. Тези взаимни транзакции се преплитат с останалата част от уж регулираната финансова система и представляват сериозна опасност за стабилността на икономиката. Тъкмо заради това милиардерът Уорън Бъфет нарече дериватите "оръжие за масово финансово унищожение". Най-абсурдната част от картината: банковата система не позволява на най-големите играчи на деривати да затънат и тя трябва да поеме удара върху себе си. Както и се получи на практика. Така например само сегментът на пакети от просрочени кредити (Credit Default Swaps) възлиза на $62 трлн. - тоест почти колкото производството на всички икономики в света за една година.
Дериватите - анатомия на балона
Доскоро никой не се интересуваше от тези вторични инструменти на борсовия пазар. Макар че според търгуваните обеми и парите, които се въртят на този пазар, тези инвестиции категорично държат първото място на финансовия пазар в световен мащаб. Този вид финансови инструменти се наричат деривати, защото не притежават присъща стойност, а извличат и получават стойност от нещо друго. На практика това са просто залози. Можете да "хеджирате своя залог", че нещо, което притежавате, ще поскъпне, като направите допълнителен залог, че то ще поевтинее. На практика това правят хедж фондовете - те хеджират залози на пазара за деривати. Няма ограничения на какво ще залагате - от цената на кафето в Бразилия до движението на индексите на определени пазари. Уловката е в това, че дериватите сами по себе си не създават нищо. Както казва икономистът Робърт Чапман, те носят добри доходи на мързеливи хитреци, които успяват да заработват за сметка на хората, които произвеждат реални стоки и услуги. Един наистина типично англосаксонски инструмент за трупане на пари. Преди 1997 г. разиграването на деривати е било нелегално, тъй като се е считало за хазарт. Но след идването на Алън Грийнспън начело на Федералния резерв тази дейност е узаконена и той самият я насърчава като възможност да се подобри "рисковият мениджмънт" на компаниите. След като усвоят този инструмент, банките започват да извличат солидни печалби. Но цената за това е увеличаване на риска за финансовата система като цяло. Защото тъкмо тези инструменти направиха възможно масовото раздаване на високорискови кредити и създаването на кредитния балон. Според последния доклад на Банката за международни плащания (BIS) за миналата година общият обем на търговията с деривати е надхвърлил 1 квадрилион долара - това са 1000 трилиона долара. Само като сравнение за размера на балона - срещу тази виртуална сума реално стои общият брутен вътрешен продукт на всички държави в света, възлизащ на 60 трилиона долара. Тоест търгуваните въображаеми обеми надхвърлят близо 17 пъти всичко материално на този свят! Опасното е, че хазартните брокери могат да залагат до безкрайност - защото залагат пари, които не притежават. Но за сметка на хазартната тръпка рисковете за световната икономика се увеличават многократно, защото тези залагания заличават естествените бариери пред безразсъдните икономически рискове.
Най-търгуваният инструмент от тези деривати са т.нар. CDS - пакети от просрочени кредити (Credit Default Swap). На практика те не са нищо друго, освен залог дали една компания ще просрочи или няма да просрочи плащанията си по определени облигации. При обикновения суап на просрочени кредити купувачът на този инструмент получава добра сума пари от продавача, ако компанията просрочи плащанията си в определен период от време. От своя страна продавачът периодично събира премии от купувача за това, че се е съгласил да поеме този риск. Всъщност тези пакети приличат на застрахователни полици. Уловката е в това, че не е задължително да притежаваш реални активи или да понасяш реални загуби. Просто печелиш от промените и колебанията на пазара, без реално да рискуваш нищо.
Да вземем например сензационния случай с разкритието за човека, спечелил най-много пари от краха на Уолстрийт миналата седмица - собственика на хедж фонда Paulson and Co - Джон Полсън. Той пръв решава да заложи върху пукането на балона на борсата и започва да прави залози, като играе срещу Lloyds TSB и HBOS - двата британски колоса, които се сляха в резултат на пукането на балона. Джон Полсън се нареди на 165-о място в последната класация на Forbes за 400 най-богати хора на планетата, но държи рекорда за най-бързо забогатяване - $1.6 млрд. само за десет месеца! За последната година е увеличил три пъти активите на своя хедж фонд - до $21 млрд. - само благодарение на аналитичните си математически способности и на рисковите залози на борсата. В деня, в който пазарът се срина, Полсън заложил за съдбата на Lloyds TSB и HBOS, разигравайки къси продажби за акции в размер съответно за $260 млн. и за $92 млн. И докато шефовете на двете финансови институции преговаряли за условията по сделката между тях, Полсън прибрал в портфейла си $168 000 - просто защото разпродал защита срещу риск от търгуването на двете институции!
Вестник "Ню Йорк поуст" писа за друг случай, при който собственикът на хедж фонд натрупал за една година премии в размер на $320 000 само от това, че продавал защита срещу високорискови джънк облигации с рейтинг BBB. Премиите всъщност са "свободни" пари - докато действително не се стигне до дифолт на облигациите и хедж фондът трябва да плати $100 млн. от залози. И точно тук е уловката: какво става, ако хедж фондът няма тези пари - както става обикновено. Тогава корпоративната обвивка на фонда или единият от партньорите с ограничена отговорност обявява фалит. Но тъй като и двете страни са вписали дериватите в своите счетоводни книги като активи, сега трябва да ги отпишат. Играчите, които са хеджирали залозите си и от двете страни, не могат да си приберат премията. Това означава, че те не могат и да изплатят загубените залози. Това води до верижна реакция - ефектът на доминото предизвиква рухване на цялата пирамидална схема. Тези схеми доведоха до фалита на Lehman Bros и един от известните хедж фондове с висок ливъридж Washington Mutual и заедно с него и всички ливъридж финансирани сделки. Но с това процесът няма да спре: финансовият свят е прекалено обвързан, за да смятат останалите играчи, че най-страшното е зад гърба им.
Коментар