ИКОНОМИЧЕСКО СЪБУЖДАНЕ: ПРЕЗ КАКВО ЩЕ МИНЕ?

[Selena2024]

Не твърдя, че сте го направили нарочно. По-скоро не сте се замисляли по него време до какви последици може да доведе вашата емиграция. Сега обаче от позицията на бъдещето, когато всичко лошо вече се е случило, можете да погледнете назад и да видите какво сте предизвикали. Чак сега започвате да осъзнавате какво сте предизвикали и мозъка ви отказва да го приеме, но за съжаление това е голата истина.

Ако процента на емиграцията беше по-малък, щеше да премине тихомълком както се случи в някои други държави. Вие обаче обезкървихте България, отнемайки половината от трудоспособното население. Предизвикахте хиперинфлация, създавайки търсене на 20 милиарда долара. Ограбохте спестяванията на българите с тази хиперинфлация. Така предизвикахте национална катастрофа. Така предизвикахте и това Бъглария да е най-бедната страна в ЕС до ден днешен.

Далече съм от мисълта, че това сте го планирали. Факт е обаче, че всичко това се случи, и сега вместо да кажете със смирение едно "извинявайте" най-нагло започвате да обвинявате някой друг за собствените си прегрешения.

Народът не дължи извинение на некадърните си управници.

Глас народен глас божи.

От мене за сега толкоз.

[Selena2024]

Според проф. Иван Ангелов - авторът на две глави от програмата и човекът, който координира работата между американските експерти и българските консултанти по про- екта, той и останалите членове на екипа са сатанизирани от собствената им партия дори само затова, че са участвали.

авторът изказва своите благодарности
на фондация „Върнън К. Крибъл” и на фондация „Крибъл”, които обезпечиха финансово проекта;
на д-р Ричард Ран, който беше инициаторът на проекта и активно съдейства през цялото време за неговото осъществяване;
на д-р Рон Д. Ът и на г-н Марк Блумфийлд, които участваха активно и оказаха подкрепа при редактирането на английската версия на текста и филма;
на г-жа Юлиана Хайдутова и на г-жа Марго Мейкол, които се включиха в проекта за заснемане на филма;
на г-н Тимъти Хайд за снимковия материал;
на г-жа Таиша Булард, която осигури административната подкрепа и координацията на американския екип, както и координацията с българския екип;
на института „Катон” и на г-н Кевин Сенет, които осигуриха студио и техника за заснемането на интервютата в САЩ;
на г-жа Светла Костадинова, която даде старт на работата на българския екип за реализиране на проекта;
на д.ф.н. Красен Станчев, който оказа методическа помощ при работата; на оператора Венцислав Николов и монтажиста Аспарух Йорданов;
на проф. Митко Димитров, директор на Института за икономически изследвания на БАН, който предостави залата на института, за да се заснемат интервютата;
на г-н Милен Недев за дизайна и разработката на сайта на проекта;
на Булмаркет ДМ ООД, ЕVN България и верига магазини Mr. Bricolage, които предоставиха снимков материал;
на г-жа Бинка Илиева за цялостната организация…

[Selena2024]

По това време вече се разпространява информация за неминуеми, непопулярни мерки, които трябва да бъдат взети от доверено правителството - такова, подкрепено от мнозинството от политическите партии.

19

След това през 1990 г. Българската социалистическа партия се оказва в необичайна позиция. Тя печели изборите, но отказва да ръководи страната, защото ще трябва да въ- веде тези непопулярни реформи.
По този начин Луканов ще бъде принуден да си сътрудничи със СДС, за да сформи- рат коалиционно правителство. На 30 октомври 1990 г. заявява: “Аз наистина вярвах и продължавам да вярвам, че еднопартийно правителство не е добър вариант за България. Бих искал да подчертая, че моята програма не е програма на БСП - намерението ми е да обединя страната. Нейните основни принципи съм развил много преди 10 ноември”. СДС не е склонно да се съобрази обаче, освен ако Луканов не се разграничи от БСП, което той безусловно отказва. Въпреки това, приносът на Луканов към избирането на Желю Желев за президент е едновременно значителен и решаващ фактор. Това включва убеждаване на “упоритите” членове на Висшия съвет на парламентарната група на БСП да приемат това, което в техните очи е “исторически компромис”.
По-късно Луканов успя да прокара и решението за формиране на коалиционно прави- телство при Димитър Попов. Луканов номинира Иван Татарчев за министър на вътреш- ните работи и Георги Пирински за заместник министър-председател на икономическата реформа. В последния момент обаче Иван Костов ще откаже да приеме това предложение и Луканов отново ще бъде принуден да търси алтернативи. Той отчаяно иска да убеди опозицията, както и Запада, в желанието си за радикална реформа в името на пазарната икономика и политическия плурализъм.
За да постигне този тип реформа, Луканов се обръща за помощ отвън в лицето на група специалисти от Търговската камара на Съединените американски щати, ръково- дена от Ричард Ран, която да изготви писмен план за икономическия преход. Това е един- ственото възможно и сравнително бързо решение на сложната икономическа ситуация в страната. И двете страни разбират, че за прехода от тоталитарна система към демо- крация и свободен пазар няма проста рецепта. За да се изготви толкова сложен план, е необходимо да се включат и приемат някои от стратегиите, използвани от страните в Централна Европа, които са извършили по-рано реформи. А така също и да се позоват на опита на някои азиатски страни.
В очите на Луканов въвеждането на такава програма ще позволи най-накрая да се осъществи коалиция с опозицията. Луканов смята, че едно коалиционно правителство ще доведе до два варианта на развитие. Единият би бил обезсилване на самата опозиция, която, приемайки да работи със социалистите по програма за икономическа реформа, би изоставила някои от своите по-радикални политически искания като например лустра- цията. Другият вариант би бил легитимиране на новия имидж на социалистите. Луканов и най-близките му съюзници искат да докажат на Европа и на света, че вече са напълно демократизирани, приспособявайки се към европейските идеи за социализъм.
Опитите му обаче отново са посрещнати с ожесточена съпротива от страна на членовете на комунистическата партия, обременени от непроменената идеология, от която все още е проникнат политическият климат в страната. По този начин Луканов е между чука и наковалнята. Той разбира, че без подкрепата на утвърдени членове на ко- мунистическата партия не може да запази БСП - наследник на БКП, нито да остане на
власт още дълго. Така, на практика, в началото на деветдесетте години няма промяна в начина, по който функционира партията. Дори и промяната в името й на социалистическа вместо комунистическа е посрещната неохотно от повечето партийни членове. Поради тази причина Луканов е принуден да играе различни роли - една за Запада (включително за експертната група на Ран и Ът), друга за българската опозиция и трета (изцяло различна) за членовете на собствената му партия по време на масовите комунистически митинги през 1990 г.
Вътрешните сили, работещи срещу Луканов и мисията му да трансформира кому- нистическата партия в модерна социалистическа партия, продължават и след смъртта му. Комунистическите партии в другите бивши социалистически страни се разпадат с изключение на партията в Чехия, която запазва името си, макар след падането на режима да променя елементи от идеологията си. За сметка на това, обаче, в Чехия се сформи- ра силна социалдемократическата партия от европейски тип, която играе важна роля в страната и до днес. По този начин старата комунистическа партия в Чехия се свива до твърдо ядро от праволинейни членове и през следващите двадесет години винаги ще съ- бира около десет на сто от вота по време на парламентарни избори. Може би това не е учудващо за бивша комунистическа страна, пък била тя и просперираща Чехия.
В България обаче виждането на Луканов за промяна както в държавата, така и в собствената му партия е доста по-различно. Като че ли всички наведнъж, един милион членове на тоталитарната партийна държава, ще трябва да бъдат убедени, че вече са партия на европейски социалисти в една демократична държава; че ще бъдат лишени от привилегиите, които преди това са имали безусловно съгласно чл.1 от комунистическата конституция. И тогава - през деветдесетте години, и днес - двадесет и четири години по-късно, е очевидно, че комунистическата партия в България не е разполагала и все още не разполага с потенциала или волята да се очисти напълно от тоталитарните си нави- ци. През 1990 г. за партията и повечето от членовете й би било невъзможно да приемат програмата за истинския преход към демокрация, не на последно място такава, създадена от американски експерти.
Луканов ясно разбира, че не може да убеди собствените си хора да се ангажират с нея. По същия начин не би могъл да спечели подкрепата на опозицията - дори въоръжен с програма като плана Ран-Ът - нежеланието й да си сътрудничи с комунистите е непоко- лебимо. Тези обстоятелства означават, че усилията, положени от американските експер- ти, са обречени от самото начало. Рамката за реформа, която представят пред Луканов през октомври 1990 г., трябва да послужи като оперативен документ, но такъв, който би проработил, само ако от самото начало се договорят конкретно финансиране, срокове и отговорности. Такива няма. Нещо повече, спорно е дали самият Луканов вярва, че една американска програма би могла в действителност да бъде пусната в действие предвид състоянието на политически хаос, обхванал страната по това време.
Според проф. Иван Ангелов - авторът на две глави от програмата и човекът, който координира работата между американските експерти и българските консултанти по про- екта, той и останалите членове на екипа са сатанизирани от собствената им партия дори само затова, че са участвали.

Така, на практика, в началото на деветдесетте години няма промяна в начина, по който функционира партията. Дори и промяната в името й на социалистическа вместо комунистическа е посрещната неохотно от повечето партийни членове. Поради тази причина Луканов е принуден да играе различни роли - една за Запада (включително за експертната група на Ран и Ът), друга за българската опозиция и трета (изцяло различна) за членовете на собствената му партия по време на масовите комунистически митинги през 1990 г.
Вътрешните сили, работещи срещу Луканов и мисията му да трансформира кому- нистическата партия в модерна социалистическа партия, продължават и след смъртта му. Комунистическите партии в другите бивши социалистически страни се разпадат с изключение на партията в Чехия, която запазва името си, макар след падането на режима да променя елементи от идеологията си. За сметка на това, обаче, в Чехия се сформи- ра силна социалдемократическата партия от европейски тип, която играе важна роля в страната и до днес. По този начин старата комунистическа партия в Чехия се свива до твърдо ядро от праволинейни членове и през следващите двадесет години винаги ще съ- бира около десет на сто от вота по време на парламентарни избори. Може би това не е учудващо за бивша комунистическа страна, пък била тя и просперираща Чехия.
В България обаче виждането на Луканов за промяна както в държавата, така и в собствената му партия е доста по-различно. Като че ли всички наведнъж, един милион членове на тоталитарната партийна държава, ще трябва да бъдат убедени, че вече са партия на европейски социалисти в една демократична държава; че ще бъдат лишени от привилегиите, които преди това са имали безусловно съгласно чл.1 от комунистическата конституция. И тогава - през деветдесетте години, и днес - двадесет и четири години по-късно, е очевидно, че комунистическата партия в България не е разполагала и все още не разполага с потенциала или волята да се очисти напълно от тоталитарните си нави- ци. През 1990 г. за партията и повечето от членовете й би било невъзможно да приемат програмата за истинския преход към демокрация, не на последно място такава, създадена от американски експерти.
Луканов ясно разбира, че не може да убеди собствените си хора да се ангажират с нея. По същия начин не би могъл да спечели подкрепата на опозицията - дори въоръжен с програма като плана Ран-Ът - нежеланието й да си сътрудничи с комунистите е непоко- лебимо. Тези обстоятелства означават, че усилията, положени от американските експер- ти, са обречени от самото начало. Рамката за реформа, която представят пред Луканов през октомври 1990 г., трябва да послужи като оперативен документ, но такъв, който би проработил, само ако от самото начало се договорят конкретно финансиране, срокове и отговорности. Такива няма. Нещо повече, спорно е дали самият Луканов вярва, че една американска програма би могла в действителност да бъде пусната в действие предвид състоянието на политически хаос, обхванал страната по това време.

[Mateev]

Позволи ми да не ти позволя, защото манипулираш.

Няма да мине. Аз имам два западни и два източни университета и уникален опит, който нямаш.

Намери ми едно световно проучване обвиняващо емиграцията, че не е останала да гладува по модел на Северна Корея.

ЕМИГРАЦИЯТА Е ВИНАГИ ПОСЛЕДИЦА ОТ НАТРУПАНИ СЕРИОЗНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ.

Да се опитваш от това да изкараш виновници емигрантите е теза, която никога и никъде няма да издържи.

Не си никакъв авторитет по икономика. Особено по международна икономика.

Ето ти ги причините - не ги подминавай:

https://www.thetransitionthatneverha...an-English.pdf

Не твърдя, че сте го направили нарочно. По-скоро не сте се замисляли по него време до какви последици може да доведе вашата емиграция. Сега обаче от позицията на бъдещето, когато всичко лошо вече се е случило, можете да погледнете назад и да видите какво сте предизвикали. Чак сега започвате да осъзнавате какво сте предизвикали и мозъка ви отказва да го приеме, но за съжаление това е голата истина.

Ако процента на емиграцията беше по-малък, щеше да премине тихомълком както се случи в някои други държави. Вие обаче обезкървихте България, отнемайки половината от трудоспособното население. Предизвикахте хиперинфлация, създавайки търсене на 20 милиарда долара. Ограбохте спестяванията на българите с тази хиперинфлация. Така предизвикахте национална катастрофа. Така предизвикахте и това Бъглария да е най-бедната страна в ЕС до ден днешен.

Далече съм от мисълта, че това сте го планирали. Факт е обаче, че всичко това се случи, и сега вместо да кажете със смирение едно "извинявайте" най-нагло започвате да обвинявате някой друг за собствените си прегрешения.

[Selena2024]

Дисциплината се нарича “стопанска история”

Продължаваме нататък:

Москва също започва да се разграничава от своя някога верен съюзник от Източния блок и да намалява търговията си с България. По този начин износът на селскостопанска продукция се срива, особено що се отнася до преработената. През това време Бълга- рия преживява някои от най-трудните си дни в най-новата история. Мораториумът върху външния дълг изолира страната и липсата на икономически реформи на практика спира развитието. Политическото напрежение нараства, тъй като страната започва да усе- ща товара на неуспеха на правителството да въведе драстични, незабавни икономически мерки. Централна Европа набира сили, а България все още стои в пълна безизходица.
Предвид на сложността на ситуацията Луканов разбира, че има спешна нужда от външна помощ. За да осигурят този вид финансова помощ за стабилизиране на страната обаче институции като МВФ и Световната банка искат да видят развитието на рабо- теща програма за реформа.
В същото време са създадени няколко програми в подкрепа на прехода към демокрация и пазарна икономика, но това са продукти на политическите партии, които се различават толкова много в мненията си, че не може да бъде постигнат консенсус. Нито партиите желаят да обединят усилията си. Накрая дискусията на кръглата маса довежда до мал- ка промяна. Така крахът на националните икономически механизми и нежеланието да се проведе радикална реформа довеждат до състояние на криза. Намаляването на БВП и в последствие на жизнения стандарт излиза извън контрол и България е изправена пред най-тежката икономическа криза в историята си. Започвайки през 1989 г., хиляди висо- коквалифицирани професионалисти напускат страната в опит да подобрят условията си на живот и да реализират потенциала си в чужбина. Тази масова миграция скоро достига епидемични размери. Много висококвалифицирани кандидати ще потърсят удовлетворение на Запад, лишавайки в крайна сметка страната от интелектуалния й елит.
Липсата на ясна програма за преход към демокрация и пазарна икономика почти из- цяло се дължи на ограничената опозиция на тоталитарния, авторитарен комунистически режим. Този режим е сред най-рестриктивните в Източния блок; не е съвпадение, че не е имало мащабни национални дисидентски движения в името на демократизацията. Цялата опозиция е необратимо потисната.
Втората половина на двадесети век бележи и проникването на т.нар. “тайни служби” в тъканта на обществото, което води до деформация на функционалните му механизми. Това е причината за неспособността на страната да въведе истински демократични процедури, функционираща правна система и либерализирани икономически политики след 1990 г. Потисническият характер на авторитарния режим не само възпрепятства поли- тическото развитие, но довежда и до формиране на различни звена на организираната престъпност. Скоро това се трансформира в съзнателно усилие да се потисне админи- стративно (и напълно незаконно) всяко частно предприятие и довежда до допълнителен спад в доходите на голяма част от българските граждани.
Вторият мандат на Андрей Луканов след изборите на 10 юни 1990 г. продължава до 29 ноември, когато министър-председателят подава оставка. Официално оставката му се приписва на натиска, оказан от страна на синдикатите, но други, (неофициални) обясне- ния сочат към факта, че партията на Луканов не би подкрепила въвеждането на реформи, които по това време той е бил длъжен да проведе. Ако това правителство беше подкре- пено от членовете на собствената си партия и беше в състояние да въведе ефективни реформи, най-вероятно България щеше да се развива успешно, подобно на Чехия, Унгария и Полша. По това време вече се разпространява информация за неминуеми, непопулярни мерки, които трябва да бъдат взети от доверено правителство.

След това през 1990 г. Българската социалистическа партия се оказва в необичайна позиция. Тя печели изборите, но отказва да ръководи страната, защото ще трябва да въ- веде тези непопулярни реформи.
По този начин Луканов ще бъде принуден да си сътрудничи със СДС, за да сформи- рат коалиционно правителство. На 30 октомври 1990 г. заявява: “Аз наистина вярвах и продължавам да вярвам, че еднопартийно правителство не е добър вариант за България. Бих искал да подчертая, че моята програма не е програма на БСП - намерението ми е да обединя страната. Нейните основни принципи съм развил много преди 10 ноември”. СДС не е склонно да се съобрази обаче, освен ако Луканов не се разграничи от БСП, което той безусловно отказва. Въпреки това, приносът на Луканов към избирането на Желю Желев за президент е едновременно значителен и решаващ фактор. Това включва убеждаване на “упоритите” членове на Висшия съвет на парламентарната група на БСП да приемат това, което в техните очи е “исторически компромис”.
По-късно Луканов успя да прокара и решението за формиране на коалиционно прави- телство при Димитър Попов. Луканов номинира Иван Татарчев за министър на вътреш- ните работи и Георги Пирински за заместник министър-председател на икономическата реформа. В последния момент обаче Иван Костов ще откаже да приеме това предложение и Луканов отново ще бъде принуден да търси алтернативи. Той отчаяно иска да убеди опозицията, както и Запада, в желанието си за радикална реформа в името на пазарната икономика и политическия плурализъм.
За да постигне този тип реформа, Луканов се обръща за помощ отвън в лицето на група специалисти от Търговската камара на Съединените американски щати, ръково- дена от Ричард Ран, която да изготви писмен план за икономическия преход. Това е един- ственото възможно и сравнително бързо решение на сложната икономическа ситуация в страната. И двете страни разбират, че за прехода от тоталитарна система към демо- крация и свободен пазар няма проста рецепта. За да се изготви толкова сложен план, е необходимо да се включат и приемат някои от стратегиите, използвани от страните в Централна Европа, които са извършили по-рано реформи. А така също и да се позоват на опита на някои азиатски страни.
В очите на Луканов въвеждането на такава програма ще позволи най-накрая да се осъществи коалиция с опозицията. Луканов смята, че едно коалиционно правителство ще доведе до два варианта на развитие. Единият би бил обезсилване на самата опозиция, която, приемайки да работи със социалистите по програма за икономическа реформа, би изоставила някои от своите по-радикални политически искания като например лустра- цията. Другият вариант би бил легитимиране на новия имидж на социалистите. Луканов и най-близките му съюзници искат да докажат на Европа и на света, че вече са напълно демократизирани, приспособявайки се към европейските идеи за социализъм.
Опитите му обаче отново са посрещнати с ожесточена съпротива от страна на членовете на комунистическата партия, обременени от непроменената идеология, от която все още е проникнат политическият климат в страната. По този начин Луканов е между чука и наковалнята. Той разбира, че без подкрепата на утвърдени членове на ко- мунистическата партия не може да запази БСП - наследник на БКП…

[Pyramid]

Ще предизвикам национален дебат, да видим кой сам си вярва и кой - не.

Да не останеш изненадан, колко много народ си вярва. И така,
1.Започваме от теб. Вярваш си. Даже твърдиш че, емигрантите са "откраднали" пари. Истината е че, тези пари, ПО ПРАВО, са им принадлежали (не са спрени, нали така? Значи?) ДА, с тях си тръгва И ра отна сила, И БВП. Ала ТЕ са се станали, докато придобият съответната квалификация. Факт. Труд е. И, ако ще обществото да е платил, то само едната част. Тази, от тяхно място и име обаче, са я плащали те и родителите им.После, този трудов и потребителски ресурс, ако би бил достойно заплатена, щеше ли да хукне през глава навън? Защо не бягат немците Германия, Франция от Франция, ингилизи - от Англия към България (ДА РАБОТЯТ)? Абе, драги, ти всички с лека ръка обяви за идиоти, май. Или за полу-, в краен случай.
После, огромните пари, изсипани от банките при инфлацията, ОСЯДАТ В БИЗНЕСА. Тогава и само тогава, има икономическа логика фа.се.прави инфлацията. Да, накрая се размиват из цялата страна с населението но, ПЪРВИ И НАЙ-ДЪЛГО, ги ползват хубави като Мъск, Безос и тебе, в крайна сметка. "Щото отговорностите ви много". Е, осядат тези пари, (т.е. има ги, нали така?) Да, ама у бачкаторите не точно, там капе през.половин година по левче отгоре, а те гладни, прочее. И си хващат чуковете, и отиват там, дето ги излъгали, и после ги е срам да се върнат, ама това вече е друг въпрос.
2.Вярвам си аз, т.к.съм направил нещо полезно. Идва един габровец тук във форума обаче, и почва по темата (един ху*чец не му видите ли, харесал на нежните уши) и почва да злобее, да лъже, са твърди всякакви недоказуеми глупости. Ама така нищо и НЕ проверил, на практика. И разправя същя този чичко че, видиш ли (след време) все пак, бил имал "достатъчно но, не чак толкова много пари, че да не го били натискали отгоре" неговите политически "приятели". Разправяше преди това че, "неговите умни директори" били"знаели",дрън-дрън-дрън. Да не питам за една "каска -глобус", за едни "1000 пъти по-евтино" и други глупотевини. Фактът остана, нали. Ама по него, вече се мълчи, щото неудобно да го ровиш отново.
3.Вергилчо си вярва за пумата. Ние го морим, ама той видял. То и в цирка, "всички виждат", как илюзионистите си "режат" главите, асистентките и т.н,.разбира се. После, се разхождат живи и здрави, ама хайде сега, проблеми. Варва и за "JWST", ама клипове и статии, ги пишат джурналЯсти за пари, за сензация, да си купи някой още от същото (или рекламно време в медиите им).
4.И Селенка вярва в това, което пише. А аз,. не видях някъде систем о да признаеш ролята и на другата страна на медала, с който се киприш. Вярваш, не Вярваш- тя е там и никак не е лице приятна, и не харчи хиляди левове за забавление с дронове, за да (ги) има за теб.

... Та, виждаш, Матеев, много народ вярва. В свои си неща. Само дето, ти сам така и не оспори че, ако не беше свръхексплоатирал своите арбайтери, НЯМАШЕ И ТЕЗИ ПАРИ да "имаш". Толкова за приказките, "морала" и т.н.

[Selena2024]

Позволи ми малко повече от тебе да съм врял и кипял в тази икономика, малко повече да съм учил по въпроса (висше образование Финанси), и малко повече от тебе да имам личен опит с управлвяне на хора, пари и въобще на всякакви ресурси. И не се излагай като онзи с пумата да ми даваш акъли за неща, за които си тотално некомпетентна.

Позволи ми да не ти позволя, защото манипулираш.

Няма да мине. Аз имам два западни и два източни университета и уникален опит, който нямаш.

Намери ми едно световно проучване обвиняващо емиграцията, че не е останала да гладува по модел на Северна Корея.

ЕМИГРАЦИЯТА Е ВИНАГИ ПОСЛЕДИЦА ОТ НАТРУПАНИ СЕРИОЗНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ.

Да се опитваш от това да изкараш виновници емигрантите е теза, която никога и никъде няма да издържи.

Не си никакъв авторитет по икономика. Особено по международна икономика.

Ето ти ги причините - не ги подминавай:

https://www.thetransitionthatneverha...an-English.pdf

”…В началото на осемдесетте години в страната има положителен търговски баланс от около 1 млрд. долара, но до 1985 г. балансът става отрицателен - отново с около 1 млрд.долара - поддържайки това ниво до 1989 г.
Ако човек се вгледа в структурата на българския износ за този период, ще види, че най-големите чуждестранни постъпления идват от два сектора - оръжия и „специално“ оборудване и реекспорт на преработен нефт. От тези два източника идват над 50% от постъпленията от валута за страната през втората половина на осемдесетте години. Както вече споменахме, промените в износа на суров и рафиниран нефт настъпват след идването на Горбачов на власт в СССР. Не по-добра е и съдбата на т.нар. „специални“ про- дукти, приходите от които започват рязко да намаляват през втората половина на осем- десетте години. Всъщност, горепосочените заеми за страни от третия свят, отпуснати от България, са свързани с доставката на оръжия и оборудване и така и не са погасени.
До края на това десетилетие България влиза в криза, свързана не само с валута, но и със стокови дефицити. Това естествено довежда до нарастваща инфлация. В същото време практиката за плащане на заплати при намаляваща производителност и неизполз- ван капацитет в промишлеността нараства. Рязко влошената трудова дисциплина впо- следствие довежда до увеличаване на производството на продукти с ниско качество. През тези години почти всички производствени разходи парадоксално нарастват и комунисти- ческото политическо ръководство все повече покрива бюджетния дефицит чрез печатане на пари. Прогнозните цифри в края на десетилетието показват, че страната е натрупала стокови запаси от около 4 млрд. лв., докато паричните средства само в населението са над 6 пъти повече - около 25 млрд. лв. Какво би могло да бъде по-добра среда за неконтро- лирано покачване на цените? Резултатът - настъпва сериозна икономическа, политическа и социална криза в социалистическата система в края на осемдесетте години.

…

икономическата и политическата безизходица в страната довежда до преврата на 10 ноември 1989 г.
На 10 ноември 1989 г. Тодор Живков подава оставка като ръководител на комунис- тическата партия и скоро след това като държавен глава. По време на бурния период на промяна властта е взета от едно крило на комунистическата партия, подкрепяно от Кремъл. Тази група включва предимно последователи на концепцията за преустройство на Горбачов и смята, че трябва да се намери ново лице на социализма и нови методи за уп- равление на икономиката. Събитията в страните от Централна и Източна Европа обаче отиват далеч отвъд първоначалните идеи на перестройката. Преходът към демокрация и пазарна икономика е на първо място в дневния ред. Обикновените козметични промени в повреденото лице на социалистическата система вече не са достатъчни. Централна Европа е изправена пред уникална историческа възможност - шанс за цялостна промяна. И точно това се случва. В България обаче хората не са подготвени за това.
Присъствието на такива политически субекти и генезисът на авторите на превра- та включват както открита, така и скрита приемственост в развитието на българска- та политическа и икономическа сцена през следващите години. Тази приемственост е привлечена от структурите под влиянието на комунистическата партия и нейната тайна полиция.
Оставката на Живков също е продукт на промените, настъпили след „нежната ре- волюция“ в Централна и Източна Европа - едно от най-необикновените събития на два- десети век. Въпреки че е замислено като политически процес на възраждане, движението излиза от контрол, подхранвано от необузданото желание на хората за промяна. По този начин комунистическият режим в тези страни е необратимо отслабен и компрометиран. Модернизацията в страни като Полша, Чехословакия и Унгария (и в по-малка степен Бъл- гария и Румъния) довежда до увеличаване на нетърпимостта към нелиберални, недемокра- тични социални практики. 1990 г. отбелязва годината на голямата промяна в Централна и Източна Европа (въпреки че опитът на всяка страна варира по степен на интензивност).
Паралелно с упадъка на СССР, държавите в състава на Югославия започват да се от- късват. Полша започва форма на „шокова терапия“, а ГДР се обединява с ФРГ. В България комунистическият режим на Луканов продължава отчаяната си борба да остане в дейст- вие. Приватизацията на промишлеността продължава да липсва въпреки непрекъснатите обещания за структурна реформа. Една от малкото инициативи, обсъждани по това вре- ме, е отстъпването на известна държавна собственост като част от т.нар. работниче- ско-мениджърска приватизация, при което имуществото на малки и средни икономически структури ще бъде прехвърлено на мениджърите и служителите, които работят в тях. Този вид приватизация обаче така и не се осъществява, дори през следващите години.

Освен това, ако се беше осъществила, щеше да обслужва само ешелоните на икономиче- ската номенклатура.
Социалната структура на класите, притежаващи елитарни претенции в посткому- нистическа България, е много по-сложна. Висши функционери, наследници на комунистиче- ската партия, държавни глави, общински администратори, номенклатури в правоприлага- нето и особено прословутите тайни служби - всички искат да заявят права над парче от баницата на националната собственост.
Действията (или по-скоро тяхната липса) на тези посткомунистически класи посте- пенно довеждат до нещо като „студена война“ и разкол в българското общество. Външно основните участници в това разделение включват новообразуваните партии (особено радикалните подразделения в тях), синдикатите и неправителствените организации. Зад тях обаче стоят както вътрешни, така и външни организации, чиито интерес е да прово- кират допълнително обществено недоволство, с което да попречат на всякакъв шанс за политическа консолидация и да позволят контролирано ограбване на националните богат- ства на страната. Хаосът ескалира и по-голямата част от отчаяните български граж- дани се оказват в състояние на екзистенциална криза. Мандатът на Луканов отбелязва началото на масово затваряне на предприятия, което довежда до рязко увеличаване на безработицата. Най-тежко са засегнати секторите инженерство и електроника (на кои- то социалистическата икономика е разчитала в продължение на много години).
До 29 март 1990 г. Луканов обявява едностранен мораториум върху погасяването на външния дълг. Това без съмнение е най-спорният акт от първия мандат на Луканов. Той оставя дълбок отпечатък в икономиката на България за много години напред. Луканов раз- бира, че неговото правителство не притежава нито капацитета, нито способността да разработи и прилага програма за преход към пазарна икономика. Затова фактът, че прави- телството не успява да изпълни програма, насочена към напълно функционираща пазарна икономика, е най-голямата му грешка. Това правителство завинаги ще остане в паметта на хората като „зимата на Луканов“, белязана от студ, глад, мизерия, празни магазини и спиране на тока.
В същото време една затруднена България продължава да раздава заеми на фирми и физически лица в чужбина със средства от валутните резерви, принадлежащи на повече от 400 български фирми, регистрирани в Западна Европа. Според докладите и свидетел- ствата за период от няколко месеца (от края на 1989 г. до лятото на 1990 г.) между един и два млрд. долара изчезват от валутните резерви.
Москва също започва да се разграничава от своя някога верен съюзник от Източния блок и да намалява търговията си с България.

[Mateev]

Хехе Матвеич - пак икономически неиздържани тези.

1. Хиперинфлацията я предизвика мораториумът върху външния дълг.

Останалите ти глупости - евентуално довечера.

Ептен се изложи с последния чаршаф

А това все пак е икономически форум.

Чети ограмотявай се и спри да се излагаш:

Режимът на БКП оставя след себе си 10,3 млрд. долара външен дълг и близо 400 външнотърговски фирми, създадени с цел да го “усвояват”. През месец март 1990 г. правителството на Андрей Луканов налага мораториум върху изплащането му с тежки последици за финансите и икономиката на страната. През 1994 г. София сключва споразумение с частните кредитори на България от Лондонския клуб за намаляване и разсрочване на държавния дълг и той е заменен с Брейди облигации на стойност 5,1 млрд. долара. Десет години по-късно правителството на Симеон Сакскобургготски нарежда предсрочно изкупуване на част от облигациите и обръщане на дълга в евро.

https://amp.dw.com/bg/%D0%B4%D1%8A%D...%B1/a-18184071

В началото на 1990 г. правителството на А.Луканов не успява да намери (а и не търси) достоен път за решаване на „внезапно“ изникналите дългови проблеми. Най-тежки са редовните плащания, свързани с обслужването на външния дълг. Правителството не намира сили да се обърне официално към кредиторите и да поиска отсрочка и преструктуриране на външните задължения. Избира се „лесният“ път – едностранно прекратяване на плащанията без съобразяване с възможните последствия – трети мораториум. Процесът се нормализира след сключване на споразумение с чуждестранните банки-кредиторки (1994 г.) при активно оказана помощ от ЕС и международните финансови институции (най-вече МВФ).

Две години по-късно (1996 г.) отново се появява напрежение при обслужването на външния държавен дълг.

https://ikj.bg/glasove-mneniya/durjaven-dulg/

https://www.thetransitionthatneverha...an-English.pdf

Позволи ми малко повече от тебе да съм врял и кипял в тази икономика, малко повече да съм учил по въпроса (висше образование Финанси), и малко повече от тебе да имам личен опит с управлвяне на хора, пари и въобще на всякакви ресурси. И не се излагай като онзи с пумата да ми даваш акъли за неща, за които си тотално некомпетентна.

Живеем в пазарна икономика (и тогава беше пазарна) и в тази иконоимка всички видове цени, включително и цената на доларите, се определя не със заповед на този или онзи, а с БАЛАНСА НА ТЪРСЕНЕ И ПРЕДЛАГАНЕ !!! И този баланс вие емигрантите го нарушихте, предизвиквайки търсене на 20 милиарда долара !!!

Набий си го това в главата и престани да ми разказваш разни смешки.

[corner]

Пример. Електричка в китай е 10-20к$ в европа същата китайска електричка е 30-50к€. За всякакви парцалки, мазила, електроника е същата история - поне 2 пъти, а често и 10 пъти по висока цена. 10

Европа ще опита да се самоизолира и вътре да се разменят стоки и услуги на 5 пъти по- високи цени от околния свят . Проблемът е че има дълга брегова ивица .

[Mateev]

Винаги съм мислел за тази проклета масова приватизация - дали беше необходима, дали беше проведена достатъчно ефективно. Да, била е необходима, защото все някак си общодържавната собственост е трябвало да бъде преформатирана на някакъв друг вид собственост. Да не забравяме от икономическата теория, че освен частна собственост има и лична, и кооперативна, и смесена държавно-частна. Защо именно бе избрана частната собственост за правоприемник на общодържавната, след като нямаме никакви частни собственици към онзи момент, които да знаят как се трупа капитал и как се разходва? Отговорът е само един - за да бъде открадната цялата суровинна и производствена база на държавата. Защото най-очакваният отговор би трябвало да е кооперативната собственост - работещите стопански обекти да продължат да бъдат стопанисвани от същия наличен персонал, който е съществувал към момента. Защото това са били работещи единици и всякакво вмешателство отвън по линия на назначени частни собственици би имал единствено пагубен ефект. Кой, ако не директорът на предприятието и управленският стаф знаят как функционира стопанската единица и как да оптимизират производството? Какво се получава? Идват фондове, които изкупуват като частници с най-невероятните и малоумни финансови инструменти от финансовата история на света тези предприятия и правят каквото си искат и каквото могат, а не каквото е необходимо за продължаването на живота на дадено предприятие, макар и да имат най-искрени намерения. Не за друго, а защото те са финансисти в случая, още повече - назначени за такива. Тук имаме налице все назначени капиталисти, финансисти, играчи на голф, защото никога досега не е имало такива към този момент. И когато кооперативът продължи да управлява, с ваучер за собственост на всеки един служител без право да заменя и продава, това е форма на най-заинтересованата форма на стопанисване на "приватизираните предприятия", защото единствено и само наличният колектив е заинтересован и снабден със знанията на място как да продължи предприятието. Но така нищо не може да бъде откраднато и съсипано. А липсата на пазарна култура у назначените пазарни деятели е предпоставка единствено за крах. И започва ликвидирането на предприятието с утилизирането на наличните машини и сгради, което е единственият начин за попълване на портфейла на назначените приватизатори. С две думи накрая - ако беше приложена кооперативната форма на собственост при масовата приватизация, нещата щяха да изглеждат съвсем други. А така капитал натрупаха хора, които не със съзидателност, а с демонска разрушителност и умопомрачителна неграмотност станаха гръбнак на по-нататъшната оформяща се крехка и смешно наричана индустрия на България. И затова днес произвеждаме части и близалки, а добавената стойност отива навън.

В интерес на истината властимащите опитаха всички видове приватизации - кооперативни, частни, работническо-мениджърски, раздаване на акции или бонове за собственост, директни продажби с търгове - въобще всичко възможно. И в интерес на истината за всеки един от тези модели имаше и примери за успешен завършек и успешно развитие.

Например още от него време до ден-днешен в родното ми село Лесичери има работническо-мениджърска кооперация, обединила земите на хората, които земи ги обработва и всяка една година раздава на членовете си дивидент от произведеното. Моите родители докато бяха живи, а и аз след това по наследство, продължавам ежегодно да получавам пари от тази кооперация без да си мърдам пръста. Само съм собственик на някакви декари земя, която досега се е изплатила поне 10 пъти.

Според мене това с приватизацията беше добре, но не трябваше да се развива толкова бързо, защото в България все още нямаше достатъчно развит нов частен бизнес с додстатъчно пари, щото да участва в тази приватизация, и предприятията да попаднат в ръцете на новите доказали се частни мениджъри, а не в ръцете на старите по презумпция некадърни шуробаджанаци.

Много съм си мислил какво бих направил аз, ако приватизацията се управляваше от мене, и не съм успявал да измисля нищо по-добро. Предстявете си - имате някакъв голям завод, работещ на загуба. Ако не го продадете веднага, дори и на безценица, той ще продъжи да натриса загуба на държавата година след година. Да оставим стария мениджър да го управлява, който доведе това предприятие до фалит - ей боже, не става. Даа чакаме година-две пак не става. Ясно е, че мениджъра трябва да се смени. Но кого да сложим на неговото място, като нямаме никакъв избор. Ясно е, че трябва да се направят масови уволнения, но ако това го направи държавата, представете си каква революция щеше да има.

Какъв разумен избор може да има?

Да сложим някой наш човек, белким се окаже кадърен да оправи нещата?
Да, това го имаше, и дори някъде някои от нашите хора успяха да стабилизират предприятията, но в повеччето случи това си беше пълен провал.

Какво друго остана?
Ами някакви нови, все още неизвестни мениджъри, които са създали частни фирми и са успели в частния биснес. Та именно на такива нови и вече доказали се мениджъри разчиташе държавата. И започна да предлага предприятия на търг. и си ги накупиха както български, така и западни частни фирми. Но и тука процента на успеха не беше 100%. Пак имаше както успели, така и неуспели, но определено успелите бяха доста повече, защото все пак частниците вече управляваха собственото си имущество, а не чуждото.

Та според мене държавата трябваше да премине през този процес просто защото друга алтернатива нямаше. И си беше повече от ясно, че в част от случаите ще има пълен провал, независимо кой там беше на власт и го управляваше този процес.

Самите ние от нашия холдинг участвахме в приватизацията и си напазарувахме 5-6 предприятия, от които успяхме да стабилизираме само две въпреки силното ни желание да стабилизираме всички и въпреки налетите пари в тези новозакупени предприятия. И да, които не ги стабилизирахме ги затрихме, но ги затрихме на загуба, а не на печалба. Например в Кърджали Автотранспорт купихме нови гуми на 800 влекача (TIR-ове). Бяхме оставили обаче стария директор просто защото нямаше кого другиго да сложим да управлява. Уж го контролирахме, уж наляхме повече от100 000 лева и пак след 2 години се наложи да закрием предприятието и да го продадем вече не като предприятие, а като сгради и асфалтирани площи земя.

[Selena2024]

Хехе Матвеич - пак икономически неиздържани тези.

1. Хиперинфлацията я предизвика мораториумът върху външния дълг.

Останалите ти глупости - евентуално довечера.

Ептен се изложи с последния чаршаф

А това все пак е икономически форум.

Чети ограмотявай се и спри да се излагаш:

Режимът на БКП оставя след себе си 10,3 млрд. долара външен дълг и близо 400 външнотърговски фирми, създадени с цел да го “усвояват”. През месец март 1990 г. правителството на Андрей Луканов налага мораториум върху изплащането му с тежки последици за финансите и икономиката на страната. През 1994 г. София сключва споразумение с частните кредитори на България от Лондонския клуб за намаляване и разсрочване на държавния дълг и той е заменен с Брейди облигации на стойност 5,1 млрд. долара. Десет години по-късно правителството на Симеон Сакскобургготски нарежда предсрочно изкупуване на част от облигациите и обръщане на дълга в евро.

https://amp.dw.com/bg/%D0%B4%D1%8A%D...%B1/a-18184071

В началото на 1990 г. правителството на А.Луканов не успява да намери (а и не търси) достоен път за решаване на „внезапно“ изникналите дългови проблеми. Най-тежки са редовните плащания, свързани с обслужването на външния дълг. Правителството не намира сили да се обърне официално към кредиторите и да поиска отсрочка и преструктуриране на външните задължения. Избира се „лесният“ път – едностранно прекратяване на плащанията без съобразяване с възможните последствия – трети мораториум. Процесът се нормализира след сключване на споразумение с чуждестранните банки-кредиторки (1994 г.) при активно оказана помощ от ЕС и международните финансови институции (най-вече МВФ).

Две години по-късно (1996 г.) отново се появява напрежение при обслужването на външния държавен дълг.

https://ikj.bg/glasove-mneniya/durjaven-dulg/

https://www.thetransitionthatneverha...an-English.pdf

[Mateev]

С хиперинфлацията ни ограбиха комунягите. Процесът започна с Луканов и завърши със Жан Виденов.

Хиперинфлация не се прави с думи или с действия на властимащи. Хиперинфлация се прави от населението, когато създаде огромен дисбаланс между търсене и предлагане на западна валута. Този дисбаланс го предивикаха емигрантите, търсейки по 10 000 USD на човек или общо търсейки 20 милиарда долара.

Имаше хора, наши хора предупредени за “процеса”, които за една нощ си изплатиха всички кредити, което бе и целта на цялата операция. Някои активи да бъдат изкупени лесно бързо и на безценица.

Ако едни пари си сменят собственика, независимо по честен или нечестен начин, това не влияе на икономиката. Не влияе и на инфлационните процеси.

После, когато поради некадърност ептен изтърваха нещата, един идиот искаше да идват танковете и да стрелят по народа и накрая пак поради пълна некадърност сдадоха властта на господин “приватизатора”’.

Смяната на властта също не влияе на инфлационните процеси. Не влияе и на БВП или на Бюджета.

Онзи “изприватизира” де що можа, взе си процента и безславно загуби изборите. Беше се самозабравил. За следприватизационен контрол никога никой нито чу, нито видя и така много добри предприятия бяха ликвидирани за жълти стотинки, а не развивани. Настъпиха масови уволнения.

Смяната на цобцтвеността също не влияе на инфлационните процеси. Не влияе и на БВП или на Бюджета.

Разни ЧЕХИ започнаха да обикалят като лешояди. Довчерашните “социалистически братя” чехи бяха по-практични от нас.

ДСК я продадоха на … УНГАРЦИ. Защо? Това бяха спестяванията на хората. И досега можеше да си е държавна банка. Авиокомпания “Балкан” - онези пък разграбиха слотовете и си обраха крушите. Мога да продължавам до утре.

Е кога тези чехи и унгарци се оправиха да ни купуват? Нали излязохме от същата система? Къде е разликата?

Продаването на предприятия на западни инвеститори ВКАРВА ПАРИ В ДЪРЖАВАТА, което има положителни, а не отрицателни последици. Данъците нарастват, Бюджета нараства, БВП нараства, инфлационните процеси се подтискат.

В УПРАВЛЕНСКИТЕ КАЧЕСТВА НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ.

Айде това, че австрийците ни източват и до днес и ние търпим - иди дойди - те бяха от другата страна на завесата, но чехи и унгарци? Толкова са можели нашите собствени управници, които само гледаха да си напълнят джобовете.

Това е събитие от бъдещето, което няма нищо общо с решението за емигриране в миналото. Просто поредното тъпо измислено оправдание.

И последва неизбежното.

Хората се видяха в чудо. И започнаха да емигрират продавайки дори последното, което имат.

Ето тука е същината на нещата. Защо вместо да емигрират не запретнаха ръкави да работят здраво, за да подсилят данъците, бюджета и БВП? Защо направиха точно обратното - да отслабят държавата, бюджета, данъците и БВП? Защото са мързеливи егоисти и тарикати. За да им е кеф на тях, нека други да пострадат.

Едно поколение деца израстна по скайп. Сума ти народ и то възрастни бедни хора измряха и се разболяха в тая чужбина. В България пристигаха само ковчезите и най-често урните им. Ама за тебе тази страна на монетата не съществува щото не ти изнася.

Това какво общо има с темата? Ако са измирали емигранти на запад, то 5 пъти повече са измирали тука в България, защото емигрантите ги обраха до шушка и ги оставиха гладни в една мизерна държава, изпаднала в национална катастрофа.

Напълно логично след целия Батак, който създадоха родните ни управници се появи емиграцията.

Пак измислици. Някъде някой там в София ми е виновен на мене, че ме мързи да работя и търся лесния начин, като емигрирам и оставя тука в България ограбени от мене хора.

Налице бяха няколко емиграционни вълни. Първи пак емигрираха “нашите хора” - такива като твоя кръстник.

Отново болно и развинтено въображение в опити да си измисли още нещо уж като оправдание за извършеното престъпление от този мозък

После бедните и гладните хора, които явно за тебе не съществуват. В 90% от случаите си прибрахме родителите. Друга легенда. А тези родители отдавна си бяха отработили пенсиите и при нормална социална система, а не нашето НОИ, което е една подигравка не би следвало да са проблем.

Измислици, измислици, измислици и пак измислици. Прибрали си били родителите - ха, ха, ха. НСИ ряпа да яде, че води в списъците си липсващи пенсионери. Пенсионната система ряпа да яде, че дава пенции на липсващи пенсионери. Дава ги и до ден днешен ...

Да се обвинява слънцето, че после изгряло е меко казано смешно.

Не ти е силата в социалните явления. Там си като слон в стъклария. Не разбираш или не искаш да разбереш какво се случва и се опитваш да обвиниш социална група, която няма как да се защити.

Като няма други доводи, встествено е, че се започва с обиди и обидни намеци. Явно това също е метод за изчистване на съвестта

[pinoccio]

Ей ТОВА е, да си качествен. Само забрави да.посочиш мястото дето да ти издигнем Паметника.

Винаги съм мислел за тази проклета масова приватизация - дали беше необходима, дали беше проведена достатъчно ефективно. Да, била е необходима, защото все някак си общодържавната собственост е трябвало да бъде преформатирана на някакъв друг вид собственост. Да не забравяме от икономическата теория, че освен частна собственост има и лична, и кооперативна, и смесена държавно-частна. Защо именно бе избрана частната собственост за правоприемник на общодържавната, след като нямаме никакви частни собственици към онзи момент, които да знаят как се трупа капитал и как се разходва? Отговорът е само един - за да бъде открадната цялата суровинна и производствена база на държавата. Защото най-очакваният отговор би трябвало да е кооперативната собственост - работещите стопански обекти да продължат да бъдат стопанисвани от същия наличен персонал, който е съществувал към момента. Защото това са били работещи единици и всякакво вмешателство отвън по линия на назначени частни собственици би имал единствено пагубен ефект. Кой, ако не директорът на предприятието и управленският стаф знаят как функционира стопанската единица и как да оптимизират производството? Какво се получава? Идват фондове, които изкупуват като частници с най-невероятните и малоумни финансови инструменти от финансовата история на света тези предприятия и правят каквото си искат и каквото могат, а не каквото е необходимо за продължаването на живота на дадено предприятие, макар и да имат най-искрени намерения. Не за друго, а защото те са финансисти в случая, още повече - назначени за такива. Тук имаме налице все назначени капиталисти, финансисти, играчи на голф, защото никога досега не е имало такива към този момент. И когато кооперативът продължи да управлява, с ваучер за собственост на всеки един служител без право да заменя и продава, това е форма на най-заинтересованата форма на стопанисване на "приватизираните предприятия", защото единствено и само наличният колектив е заинтересован и снабден със знанията на място как да продължи предприятието. Но така нищо не може да бъде откраднато и съсипано. А липсата на пазарна култура у назначените пазарни деятели е предпоставка единствено за крах. И започва ликвидирането на предприятието с утилизирането на наличните машини и сгради, което е единственият начин за попълване на портфейла на назначените приватизатори. С две думи накрая - ако беше приложена кооперативната форма на собственост при масовата приватизация, нещата щяха да изглеждат съвсем други. А така капитал натрупаха хора, които не със съзидателност, а с демонска разрушителност и умопомрачителна неграмотност станаха гръбнак на по-нататъшната оформяща се крехка и смешно наричана индустрия на България. И затова днес произвеждаме части и близалки, а добавената стойност отива навън.
С точно този модел чехите спасиха едрото си земеделско стопанство - всеки има земя на хартия, но тя не се продава, заменя и уедрява. А у нас върнаха земите на всеки притежател на пейка в детската градинка зад блока и изпонастроиха блок в блока като матрьошки, всеки си продаде единия квадратен метър, кой му бе върнат в реални граници, и така се появиха новите латифундисти, които изкупиха всичко от изпадналите галоши с парите от ликвидираните предприятия и сега сеят монокултури, защото е далеч по-лесно и евтино, а изчезнаха изконни българските зеленчуци.

[Selena2024]

Ще спори цяла България, обещавам ти !!!

veritas in controversia nascitur

[Mateev]

Оставям те с куклените ти фантазии. Тезите са ясни.

Не мога да ти отделя повече време. Евентуално довечера ще спорим пак

С изненада установих, че живееш в удобна за теб паралелна реалност: не прекалявай обаче.

Ще спори цяла България, обещавам ти !!!